all the devils are here.

by **joshua carter.** Пет Мар 29, 2013 6:51 pm

Сатанаил
Demon
Години на героя:
никой не знае точно, но със сигурност е по-стар от света.
Дарба:
може всичко, що може да се направи; владее стихията 'огън'.
_______________________________________________
Джошуа Картър
Human
Години на героя:
21
all the devils are here. Tumblr_mk9u2wIcU11r6r1abo1_500

all the devils are here. Tumblr_mk9u2wIcU11r6r1abo1_500

colton haynes.

_______________________________________________
"- Как да вярвам на думите ти, след като знам какво си? След като знам, че не си способен. - момичето се изправи, доближи се до прозореца и се загледа в покрития в сняг град. Скоро усети докосването на демона по ръката си. Той дари оголения й врат с нежното докосван на устните си. Плъзна ръцете си по талията й, покрита с тънкото копринено потниче.
- Не знам. Самият АЗ още не мога да повярвам, че го казах. Не помня някога да съм се чувствал така. Докато не срещнах теб. Още когато те видях за пръв път, нещо в мен забушува. Ако не е любов, какво трябва да е? - попита тихо.
- Не е възможно. А и... дори не ме познаваш. - момичето обърна поглед към него.
- Напротив. Познавам те по-добре от теб самата. - поклати глава.
- Но аз не те познавам. - прошепна, като се отдалечи от него.
- Добре тогава. - Джошуа разпери ръце. - Какво искаш да знаеш?
- Всичко.
- Всичко?
- Да, всичко! - отговори твърдо момичето.
- Има неща, които е по-добре да останат във вечноста..
- Да, но все пак искаш да ти вярвам.
Демонът въздъхна.
- Всичко... дано да издържиш на това. - вседе поглед.
Двамата се настаниха на леглото, като Демонът я заключи в прегръдката си.
- Започна преди стотици милиони години. Започна от Него. Служех Му като на баща. Убивах, измъчвах. Но всичко това там долу. Не ми харесваше. Исках да имам възможноста един ден да се измикна от там, но... нямах сили да го сторя. Година след година. Прекарах около 20 милиона години в "разфасоване" на неканените гости в Ада. Парче по парче... Отново и отново. Докато не дойде момента, в който части от мен започваха да падат заедно с тези на хората, които наранявах. Идеше ми да се наръгам сам с проклетото устрие, но знаейки, че вместо да умра ще понеса само наказания и мъки, продължавах да си върша работата. Тогава дойде и Луцифер. Реши, че с едно движение ще успее да Го свали. Но не стана точно така. За сметка на това пък съм му благодарен, че ме измънка от дома ми, като аз самия не успявах. Излязох на повърхноста, но.. не знаех как да продължа. Убивах всеки, изпречил се на пътя ми, размазвах го като буболечка; не можех да избягам от природата си. Поне за известно време. Скоро започнах да живея. Срещнах и теб. Ти ме научи да чувствам. Научи ме да обичам. Тръгни си, не те спирам.. не искам да знаеш, че никога не бих обикнал друга. - довърши тихо и целуна нежно челото й.
- Не. - продума момичето.
- Няма да си тръгна. - погледна го."

by Гост Пет Мар 29, 2013 6:55 pm

Одобрен си,добре дошъл! Smile

all the devils are here.

all the devils are here.

Re: all the devils are here.