chroma.

Chroma | Вампир | 2200/20 | Проекция | Хроникьор| Лик: Brandon Boyd




Половин дузина фасове в нащърбена фруктиера.
Аромат на сладко, лятно вино, прах и изгорял тютюн.
Съдрани, спуснати, кадифени завеси, през които се процежда мъжделива слънчева светлина и един кръгъл прозорец, който навява градски шум.

Украсените му с мастилени петна отново посегнаха към изстрадалата пишеща машина, която бе негов спътник от близо два века. Бе я открил на едно пазарче в Мароко и от тогава двамата споделяха завидно интимна връзка.
Хрома прекара ръка през косата си и рязко се плесна по челото с длан, опитвайки се да изцеди от изморените си неврони последни мисли, с които да завърши малкото каре от безсмислени думи, посветени, както обикновено, от месеци насам, на икономическата криза.

Свали от облегалката на креслото бежовата си жилетка, която бе станала вечеря на неговите другари – молците и я наметна върху раменете си. Влажният му, мъгливозелен, сънен поглед фиксира с тъга малкото недописано томче, което стоеше отстрани на бюрото, служейки му за крак, тъй като писалището бе го изгубило сред поредното нашествие на армия настървени плъхове.
Наведе се и рязко измъкна един лист, който играеше ролята на предисловие, сетне, преди да го запрати в загасващия пламък на камината прочете единствената строфа, която бе изписана с размазани букви:

I have never been nothing. | I am the blood of the dragon.

Юмрукът му срещна раздутия плот на бюрото с ужасяващ тътен. Миг по късно вече бе две отделни, безполезни парчета старо дърво. Машината лежеше обърната на пода, а Хрома, до нея, седнал, заровен в планини от стара, измачкана хартия.

Болезнено познатите думи нахлуха в ума му, а очите му трескаво следяха всеки параграф. Спомените обрисуваха един магически стар-нов свят и той остана така, вгледан в цветните образи, които словата чертаеха пред взора му.

Пролог

„ Моят род, казваше стара египетска, хроника, произлизал от кръвта на драконите. Не бе чак толкова трудно за вярване в онези времена, когато си просто бедно хлапе, притежаващо само бяла тога, дървен меч и шепа мечти. Баща ми, по бегли спомени, мога да кажа, бе суров човек с горещ темперамент и сърце вечно бленуващо приключение. Бе моряк и рядко се вясваше вкъщи. Майка ми имаше злощастната съдба да бъде натоварена с отглеждането ми и това на още шестима пакостника, които бяха своеобразна армия на разрушението.
В навечерието на шестнадесетата ми година, гореспоменатия дървен меч ми бе отнет и бе заменен с истински такъв и аз и трима от братята ми потеглихме, съзнавайки, че вероятно единствения път към дома е в ковчег.
Мисля да ви спестя безвкусните ми военни истории. Не съм чак толкова себичен, но държа да спомена, че бях добър войник.
Семейството си не видях никога повече, с изключение на един мой далечен братовчед, когото имах за нещастието да зърна на предсмъртния му одър.

***

Историята, която съм на път да ви разкажа ще ме постави вероятно в редиците на стотиците чалнати писатели, които прекаляват с дрогата и алкохола. С тази разлика, че аз не съм истински писател, както вероятно предполагате благодарение на липсата на помпозни слова и префърцунен стил.
След разказа ми очаквам съдбовното почукване на и без това едва крепящата се входна врата от няколко субекта в бели престилки, които са готови да ме откарат в близката лудница.

АЗ. СЪМ. ВАМПИР.
Да, кръвопиец. Граф Дракула, сещате се…

Получих тази така наречена дарба – безсмъртието – малко след първата ми битка, в която, както се очакваше, загинаха мнозина млади, неопитни войни. Не, не бях съблазнен от някоя неустоима девойка с кучешка усмивка, нито бях подмамен от приятел с остри резци. Бе просто цитирам „рутинна процедура”, както обясни пълководецът ни, преди да ме захапе.

Предполагам, мнозина от вас изпитват надигаща се завист, виждайки ме да говоря така просто и почти пренебрежително за вечния живот, но мога да ви уверя, че единственото, което в момента изпитвам е вечна скука и безсмъртна агония.

През вековете предпочитах да минавам инкогнито. Подвизавах се като монах, по късно като хроникьор, какъвто съм и днес. Нямам много какво да добавя в тези встъпителни изречения от моята аматьорска псевдо-биография, забелязахте, житието ми съвсем не е бляскаво, но съм сигурен, че имам с още какво да ви отегча."

Хрома педантично започна да подрежа листите отделяйки глава по глава. Вероятно, ако утре получеше някакво възнаграждение за статията си, щеше да си купи подвързия, за да събере мемоарите си отново.