but you are my family after all / Niklaus and Tatia

Ник, тъкмо щях... оу.


Извинявай.. май съм пропуснала нещо.

Съжалявам, но нямаше как да ти кажа по-рано.

Е знам, че не съм много наясно с Хейли и бебето й, но не очаквах да съм пропуснала чак толкова..


Все пак радвам се, че е добре. Знам колко е важно това за теб.

И аз се изненадах. Знаехме, че ще е скоро, но всичко стана заради вещиците и... не, няма значение. Ела, виж я.

Прекрасна е. Как се казва?

Хоуп... Майкълсън.

Хоуп... идеално описва ситуацията.


Помня как навремето и аз мечтаех да имам дъщеря. Но за жалост някои мечти си остават мечти.

Бих предпочел да нарича теб "мамо".

Никой няма да има възможността да ме нарича така, Ник. И от този факт боли.

Любов моя, недей. Не искам да те виждам тъжна. Виж, можем да направим нещо... ще накараме вещиците да направят заклинание... сигурно има начин. Ако това ще те направи щастлива, ще потърся начин.

Не знам дали е възможно, Ник.. съмнява ме да има някакакъв начин.

Ще направя всичко, за да не си нещастна.


А дори да не се получи, ти ще си й като майка. Дори да не си я родила, ти си моето семейство, а само това е от значение.

Нямаш си и представа колко ми се иска това дете да бе наше.

Хейли не би се зарадвала, ако чуе това.


Аз... не знам. Преодолях го.. предполагам.

Кой се интересува какво мисли Хейли?


Красива е, нали?


Знаеш ли, любима, странно е. Преди няколко месеца бях готов да жертвам и Хейли и бебето. А сега... никога не съм смятал, че мога да изпитвам нещо подобно към нещо толкова... мъничко. И наистина ми се иска да можеш и ти да си щастлива с мен.

Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да виждам усмивката на лицето ти. Това ме прави щастлива, Ник.

Ето, така.


Сега вниманието ми е изцяло твое.

А не е ли било винаги?

Да видим как беше... винаги и завинаги?

Не си забравил.

Въпросът е ти да не го забравяш, мила моя.

Никога и след милион години.

Знаеш ли, трябва да съм благодарен на Хейли. Най-после отне вниманието на Илайджа от теб.