[alina & rosalie ;;; ]

- На това му се казва изненада. Жалко, че не е от приятните.


-Какво те води в града? Не мислех, че ще имам късмета да те видя отново.

- Не знаех, че делата ти ме засягат лично. В такъв случай трябва да съм по-информирана какво правиш.

- За толкова много години не научи ли, че не винаги получаваме това, което искаме.

- А ти явно си вреш носа, където не ти е работата. Не мисля, че аз и потенциалните ми деца са нещо, което те интересува.

- Няма да посмееш да му кажеш. Никога не би събрала смелост да направиш нещо такова.

- Защо да не го направя ? И от какво трябва да се страхувам ? От теб ли ?

- Аз винаги получавам това, което искам. Запомни го.

- Ако кажеш и една думичка на Винсънт, ще те убия. Не се шегувам, Алина. Не се закачай с мен, защото ще съжаляваш.

- Може и така да е, но не се плаша лесно. Чувствай се предупредена. И думичка не трябва да излиза от устата ти, ако искаш да живееш още няколко века.

- Нямам намерение да се поддавам на заплахите ти.


- Нали знаеш какво казват за кучетата, които много лаят. Не хапят. И ти си като тях. Можеш да ме заплашваш, но никога няма да действаш. Няма да получиш нищо от мен.

- Давай. Намери го. Не ме е страх от теб и отровния ти език.


- Нищо няма да постигнеш. Няма да ти върна изгубеното "съкровище", макар и толкова много да си го искаш обратно.

- Не мисля, че смъртта ми ще ти помогне много. А и доколкото познавам Винсънт първо ще убие вестоносеца. Готова ли си на този риск?

- Странно, че споменаваш Клаус, но семейство Флеминг не се плашим от него. А и не смятам, че смъртта ти ще налее кой знае колко масло в огъня имайки предвид, че Ребека е на наша страна.


- В край на сметка не стигаме по-далеч от факта, че каквото и да направиш, ще останеш с празни ръце.

- Ами какво да се прави? Обичам да разочаровам околните.