Flemming's house

Тъмната нощ се бе спуснала над земята,но милиардите светлинки я осветяваха.Светлините бяха ярки,телата се извиваха в синхрон с ритъма на песента,малките капчици пот се стичаха по телата им,правейки атмосферата още по-трудна за дишане,въздухът бе сгъстен,туп-туп..чуваха се отчетливите удряния на сърцата им,те бяха живи и изпълнени с енергия.Те бяха хора кoпнеещи за страст,за приключение и може би някои от тях щяха да го получат,а други..те щяха да останат в сивата и незабелязана част на обществото,но..на кого му пукаше,всъщност?На никого,да,точно така.И все пак,може би за просто някаква утеха все някой ден те щяха да открият и изпитат истинския плам на живота.Устните на Александра се допряха до стъклената,навлажнена чаша и отпиха жадно поредната глътка алкохол,който се разтваряше във вените й.Погледът й наблюдаваше сексапилните мъжки тела,движещи се на фона на динамичната музика,но сякаш те не й бяха достатъчни,не можеха да задоволят любопитството й,не можеха да я впечатлят.Алекс вече беше на тази земя от доста дълги години и се бе научила да оценява красивото създание от просто..копието.
Момичето стана от стола си и си проправи път през тълпата за да излезе навън.Получи някои доста нахални обарвания от страна на мъжката аудитория,на които можа да отвърне само с усмивка,а на някои със злобен поглед..Въздухът наистина бе на изчезване в помещението и когато пое глътка от свежия въздух навън сякаш дробовете й се намираха в Рая.
Отново се намираше в помещението,отново белите й дробове бяха изправени пред поредното предизвикателство,но това дори не представляваше проблем за нея. Питие след питие Петрова вече започваше да не фокусира толкова добре, а образите да й се размазват, но това, което видя..истина ли бе? Момичето се ококори и за миг остави поредната бутилка уиски,която бе подхванала.Бе въпрос на време кога щеше да разбере,че така любимият й хамелеон бе на крачки от нея. Момичето се изправи, придържайки се към бара и застана точно зад мъжа.
-Александър?
Попита с не особено голяма трудност.
---

-Кретен! Ужасен си!
Чуваха се виковете на Сани, докато Флеминг я носеше върху гърба си в двора на огромното си имение, запътил се право към басейна.След секунди двамата полетяха и цопнаха във водата като тапи. След няколко дълбоки поемания на дъх, Алекс, цялата побесняла, но въпреки това мъртво пияна намери образа на Флеминг и го погледна така сякаш щеше да изтръгне сърцето му. Но в другия момент реши,че й е станало прекалено горещо, затова без никакви задръжки съблече потника си и го заряза да плава по водата.Алекс забеляза погледа на Александър.Погледът, който следеше всяка една извивка по тялото й. Момичето се изкиска и доплува към него на съвсем малко разстояние.
-Съблечи се.
Прошепна срещу устните му и грабна бутилката с уиски, която бе оставена до басейна от Александър преди да скочи заедно с момичето на гърба си.