The Vampire Diaries RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Франция , Париж. Icon_minitimeПон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Франция , Париж. Icon_minitimeНед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Франция , Париж. Icon_minitimeВто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Франция , Париж. Icon_minitimeСъб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Франция , Париж. Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Франция , Париж. Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Франция , Париж. Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Франция , Париж. Icon_minitimeЧет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Франция , Париж. Icon_minitimeСря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Франция , Париж.

2 posters

Go down

Франция , Париж. Empty Франция , Париж.

Писане by Alex. Съб Яну 19, 2013 2:41 pm


We can't wait To burn it to the ground,

Въпреки че нашата героиня винаги бе презирала мотото на този град , този път бе задължена да иде. Тъй като се бе потопила в различни човешки удоволствия и бе започнала да се изявява като актриса.. а някой умник бе решил че най-подходящо е точно тук да се изиграе Ромео и Жулиета ,е.. разбиете на къде бием нали? В самолета от чантичката си извади 'Гордост и Предразсъдъци.' и се зачете вяло,само колкото да не обръща внимание на пътниците. Не че не обичаше да чете,обожаваше,но тази книга вече определено бе протрита от четене. Най-дразнещото в цялата работа е че някакво момиче,видимо прекалено млада,за да бъде майка бе повлякла бебето си в самолета,а то определено бе решила да не спира да реве през целия път до Бразилия. Тя самата се присети за своя син.. които бе оставила от отдавна,поне тя бе могла да признае ,че не я бива за майка дори до днес. На моменти обаче я жегваше чувството ,че подобно чудо.. самата смърт да сътвори живот нямаше да се повтори и това някак я натъжаваше. Е поне докато не се върна в реалността и не чу пронизителните писъци на малкото изчадие. Точно когато бе готова да се изправи и да удуши майката една от стюардесите оповести,че летят над Париж и пристигат след известно време на летището. всички се долепиха до прозореца,единствено гордостта на Мери не й позволяваше да припари до прозореца. Щеше да продължи да се цупи поне докато не се разкараше от този проклет град. Щом имаше щастието най-накрая да се махне от писъците на онова дете и да слезе на френска земя Мери се спря за момент и вдиша от Парижкият въздух. Въздухът бе започнал да се изпълва с усещането за прииждащ невероятен студ. Нямаше нещо което тя да не обича повече от снегът. Спомни си когато бе заедно с баща си,този които я бе научил за всичко,бе се погрижил за нея когато никой друг не желаеше,когато бе изоставена от другите конници. Винаги когато завалеше първият сняг той я издебваше и я грабваше без предупреждения и я хвърляше върху пухкавият сняг. Във въздуха също можеше и да се усети.. непознатото чувство за нея или по-скоро чувството което бе решила да забрави,защото се бе убедила,че носи най-голямо нещастие - любовта. тя те променяше изцяло - искаш ли не искаш.. Дори да си най-големия,най-лошия,докосне ли те тя заставаш като малко дете пред нея и се чувстваш безпомощен докато тя не изстиска всичко от теб и последната капка достойнство и разум. Сигурно сте изумени? смъртта можела да обича? Ами дами и господа.. любовта не подбира.. явно.. онези същества,хората,бяха прави,че за нея няма граници. Бе достатъчно наранена ,за да желае отново да погледне кучката в очите. Докато седеше замислена,а хората я подминаваха първата снежинка падна върху ръката й и тя сведе поглед към нея. Бе толкова съвършена,изящна.. а след това и нейният край дойде. Мередит повдигна глава нагоре и започна да усеща как хиляди снежинки започнаха да се сипят по нея,оставяйки единствено мокри следи след своята гибел. Когато най-накрая излезе от този транс и спомени продължи напред безмълвно,избягвайки всички останали ,съсредоточавайки се върху лигавите си реплики. 'Кой ходеше на театър в днешно време?' ; 'Какво за бога още правя тук', бяха повечето от въпросите които тя си задаваше. Да не говорим за мнението й за тези двама.. откачалници. Кой се женеше са един ден? Въобще нямаше смисъл.. Логика хи не трябваше! Любов било и това е ! Преди да излезе на сцената пое дълбоко дъх и огледа публиката. С изненада откри,че един стар неин познат бе решил да посети пиесата. Леко извъртя очи и още по изнервено и щом се чуха първите думи,Жулиета се появи на сцената чакайки своя Ромео.
Можем да речем че по натам.. играта продължи изключително добре и пиесата се хареса на всички. Имаше и вариант всички в залата да са побъркани и да са опиянени от мисълта,че са в Париж и хич да не им дреме за това колко не струва пиесата. През цялото време обаче,Мередит се опитваше да не поглежда към Клаус. Имаше нещо в него което я караше да настръхва.. да седи безмълвно,искайки да го цапардоса. След представлението всички отидоха в гримьорните си и започнаха да се преобличат. Точно когато тя бе свалила роклята си някой бе решил да почука. Мери въздъхна звучно и си сложи един от черните халати отваряйки вратата.
- Какво има?! - попита с раздразнен тон ,но щом погледна кой седеше пред нея бузите й пламнаха и тя веднага се намръщи на себе си.
Alex.
Alex.
Модератор.
Модератор.

Posts : 2152
Пари : 46157
Reputation : 35
Join date : 30.10.2012

Върнете се в началото Go down

Франция , Париж. Empty Re: Франция , Париж.

Писане by Niklaus Mikaelson Съб Яну 19, 2013 5:00 pm

Скука... пълно отегчение, преминаващо в апатия към всичко и всички. В последните дни Клаус се намираше точно в такова настроение. Брилянтният му план го остави напълно сам в имението, докато Стефан, под зоркия надзор на Ребека, обикаляше околните градове, оставяйки разчленени трупове след себе си. Древните трябваше да се уверят, че въпреки всичко въздействието е проработило и всички следи от мекушавия, влюбен брат Салватор са заличени. А хибрида не желаеше да бъде детегледачка на Изкормвача.
Колкото до Елена, след срещата им в имението му, той спря да я търси. Вероятно давеше мъката си в прегръдките на Деймън, хленчеше и плачеше по изгубената си любов. Или съставяше план как да отмъсти на Никлаус. Да, това бе напълно в неин стил - наивно и самонадеяно. Всеки ден очакваше разярената Гилбърт да се появи пред вратата му с викове какво безчувствено чудовище е, а след това хлипайки да го умолява да върне скъпия й Стефан.
Да, в последните дни в живота на Клаус не се случваше нищо, достойно да заеме дори и минимална част от разказа ни. И нямаше перспективи това положение да се промени, ако русокоската древна не му се бе обадила точно преди няколко часа. И измежду редовния доклад къде са били и кого са убили, Ребека спомена едно име, което накара Древния да потръпне.
- Татя... - бе единственото, което успя да осъзнае и в следващата минута вече пътуваше към летището, за да си купи билет за Франция.
Какво щеше да прави във Франция ли? Ами там бе последното местожителство на вещицата, която му бе необходима.
Докато самолета летеше над различни градове, Клаус, чийто поглед блуждаеше навън, не можеше да избие от главата си мислите за първата Петрова. Хилядолетия наред живя с мисълта, че тя е мъртва по негова вина, а сега шансовете да не е загинала в нощта, когато семейство Майкълсън се превърнаха във вампири бе... добре де, бе минимална, но достатъчна да накара Никлаус да напусне Мистик Фолс, армията си от хибриди и Елена. Само едно от послушните му палета го следваше в това пътуване, а останалите... останалите бяха оставени на произвола на съдбата.
Няколко часа по-късно обявиха края на полета и самолета кацна на Парижкото летище. Древният, придружен от Джеймс (хибрида, чието име не знаеше, но предпочиташе да нарича по този начин), се отправи към някакъв произволно избран хотел. Настаняването мина бързо, без да се налага да използва някоя от дарбите си, за да си осигури по-добро обслужване, за което и без това нямаше нужното търпение в момента. Всяка минута бе от значение и колкото по-бързо успееше да се справи с формалностите, толкова по-бързо щеше да се заеме с основната си задача.
Нека набързо ви запозная как протекоха следващите три часа от деня му. Никлаус откри дома на вещицата, където се оказа, че живеят някакви напълно непознати хора. А от нея нямаше и следа. Според разказа им, къщата бе оставена под надзора на местната управа след изчезването на собственичката. А къде бе тя никой не знаеше. Ядосан, разочарован и на предела на търпението си, Майкълсън изпрати Джеймс да потърси някаква информация за жената и наследниците й, ако имаше такива, разбира се.
Докато се връщаше към хотела, погледа му бе привлечен от десетките афиши, разлепени из града. На тях с големи, ръкописни букви бе изписано заглавието на пиесата: „Ромео и Жулиета”, а отдолу със значително по ситен шрифт бяха изброени имената на актьорите. И именно там се криеше причината да потърси театъра и да си закупи пилет за представлението.
Би било лъжа ако кажем, че обърна достатъчно внимание на самата пиеса. Сюжетът му бе до болка познат и толкова скучен, че при други обстоятелства едва ли щеше да губи времето си в залата. Това, от което бе погълнат беше една от актрисите, на която трагичния образ на Жулиета й се отдаваше по-добре, отколкото бе очаквал.
След края на представлението, хората напуснаха залата, а актьорите се оттеглиха зад сцената. Клаус изчака още няколко минути, след което се запъти към съблекалните. Когато стигна до вратата, чиято табела съобщаваше, че вътре може да открие Мери, той почука и секунди по-късно устните му се извиха в широка усмивка, при вида на момичето.
- Не си подбрала облеклото си специално за мен, нали, мила? – повдигна вежди. – Нося ти подарък... нещо като комплимент за чудесната пиеса. – подхвърли шеговито, изваждайки букет цветя иззад гърба си.


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 5:56 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Niklaus Mikaelson
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 45674
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Франция , Париж. Empty Re: Франция , Париж.

Писане by Alex. Съб Яну 19, 2013 6:09 pm

Вечерта,направо целия ден започваше да придобива още по странни отенъци. Първо й бе сервирано,че ще трябва да дойде в този лигав град ,където всички 'припадаха' от любов,а щом си тръгнеха едва се поглеждаха,след това трябваше да преживее мисълта,че трябва да играе подобна роля. Предпочиташе да играе по-сериозни неща,като Ана Каренина например,с удоволствие би се метнала под някои изкуствен влак место няколко часа на сцената да се 'разтапя' от любов. А след това и букет от Клаус. /които определено изглеждаше доста изтупан ,дори с дънки и тениска. На някой мъже просто им идваше от вътре,но естествено Мери нямаше да се разтопи по него както повечето жени/. Мери докосна несигурно бузата си,които все още пламтеше,а след това опита да промени смръщената си физиономия в усмивка. Взе цветята и ги помириса.
- Или знаеш как да избираш хубави цветя или просто си знаел,че това са любимите ми. - каза малко след това и се подсмихна леко. Определено бе първото. Клаус едва ли помнеше какво харесва тя. Повдигна се на пръсти ,защото все още бе и по халат и без обувки и целуна бузата му като мил,приятелски жест и го пусна да влезе.
- Как позна направо,че точно за теб съм се 'нагласила' така? - попита саркастично,а след това сложи цвета пред огледалото си с гримове и започна да маха сценичния. съвсем бе забравила,че е изоставила скицника си с рисунки безпризорно на шкафа към които нашия прекрасен Клаус гледаше. Точно когато бе тръгнал да го взима тя побърза и размаха с пръстче пред него.
- Няма да стане плейбой. - след което прибра скицника в чантата си и взе окачалката с роклята си ,която бе приготвила за вечерта. Не че нещо,но не желаеше той да вижда,че има и [You must be registered and logged in to see this link.] портрет вътре. Какво?! Защо гледате така изумено? Да,да тя не го харесваше. в същност. Харесваше го.. малко или много,просто нямаше да го удостои с честа на подобно признание. Имаше пре достатъчно обожателки,а и едва ли му пукаше в същност толкова много. тя просто бе конник които му помогна няколко пъти и нищо повече. Е вече май осъзнавате колко комплексна личност бе Мередит. Скри се зад паравана и започна да облича [You must be registered and logged in to see this link.].
- Много ми е интересно - започна брюнетката с закачлив тон - Какво правиш ти в този град? Все си мислех че не си романтична душа. - отново използва невероятния си сарказъм,а след това лекичко се изкикоти само колкото тя да си се чуе. Нещо й подсказваше,дълбоко в нея,че той все още се опитва да намери своята Първа Петрова. Тя бе конника на смъртта ,но много против законите й да си играе с баланса ,само и само за да върне въпросната госпожица на Клаус. Ако въобще имаше какво да връща.. тя може би беше жива.. И ако бе,защо не го бе потърсила? Тя го разбираше до някъде.. тя също все още се опитваше да върне времето назад,да върне своя любим.. да намери детето си.. да са семейство,защото цялата тази самота се бе стоварила върху нея вече толкова време,а понякога брюнетката имаше чувството,че не може да диша затисната от нея. И все пак.. по -добре самота от колкото разбито сърце. След като бе готова с роклята излезе и го погледна.
- Е как съм? - попита с леко изнервен тон,знаейки че сега ще трябва да тръгва с онази група смешници,които дори не харесваше. Нещо обаче в нея й подсказваше,че той все пак бе гледал скицника.
Alex.
Alex.
Модератор.
Модератор.

Posts : 2152
Пари : 46157
Reputation : 35
Join date : 30.10.2012

Върнете се в началото Go down

Франция , Париж. Empty Re: Франция , Париж.

Писане by Niklaus Mikaelson Съб Яну 19, 2013 7:05 pm

Лицето на Клаус сияеше от широката усмивка, която бе извила устните му, показвайки искрящо белите зъби. В интерес на истината, Майкълсън наистина знаеше какви са любимите й цветя. Съзнанието му пазеше много подобни, навит маловажни факти за жените, с които бе прекарвал определено време от живота си. Мери не правеше изключение. Всъщност, за нея си спомняше много повече от това кои са любимите й цветя.
- Все още се изчервяваш, когато ме видиш. Явно някои навици не умират толкова лесно. - подсмихна се и влезе в съблекалнята.
За няколко секунди погледа му успя да обходи малката стаичка, попивайки всеки малък детайл и разбира се, любопитството му веднага го насочи към скицника, оставен върху близкия шкаф. А фактът, че Мери побърза да го прибери разпали още повече интереса му. Спести коментара си и вместо това вдигна ръце и отстъпи крачка назад. Но всеки, който познаваше Клаус знаеше, че да се отказва не бе в стила му, дори когато ставаше дума за нещо толкова незначително.
Докато момичето се преобличаше зад паравана, Майкълсън се приближи до чантата й и внимателно извади скицника от там. Докато разлистваше страниците, с изумление научавайки за още един от талантите на Мередит, достигна до една по-особена картина. Нима Конникът на Смъртта до толкова бе пленен от Никлаус, че дори го бе удостоила с честта да присъства сред произведенията й? Хибрида поклати глава и постави скицника обратно на мястото му.
- Мередит, наистина ли мислиш, че нещо толкова обикновено като "романтика" може да ме доведе тук? - повдигна вежди и се настани на един от столовете срещу огледалото. - Винаги съм ти казвал, че подобни роли не са за мен, нито за когото и да било от вида ми. Тук съм по работа, но тъй като тази вечер се оказах свободен и без компания, реших да те навестя.
Думите на хибрида изненадващо напуснаха речника му, когато Мери се появи. Видът й можеха да накарат всеки мъж да загуби ума си по нея. Но Никлаус я познаваше твърде добре, за да попадне толкова лесно в капана й. Чувствата му към нея бяха далеч по-сложни и комплексни от простото сексуално увлечение, което един мъж може да изпитва към жена като нея. Но не и достатъчно дълбоки, за да се нарекат любов.
- Прелестна, както винаги. - усмихна се. - Надявам се колегите ти да извиняват отсъствието ти от празненството, но ще прекараш тази вечер с мен. От теб искам единствено да избереш дали да се възползваме от резервацията е ресторанта или да отидем на някое по-... шумно място.
Niklaus Mikaelson
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 45674
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Франция , Париж. Empty Re: Франция , Париж.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите