Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Then we'll let him go..след около месец,Мистик Фолс

Go down

Then we'll let him go..след около месец,Мистик Фолс

Писане by Rebekah Mikaelson on Чет Дек 27, 2012 10:39 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
We'll survive this.We always survive.


Деймън държеше Клаус в ръцете си.Всички погледи бяха насочени към него,нямах сили да стоя на краката си,но исках да видя този момент,исках да видя как всичко свършва.Исках да усетя облекчението,на лицето ми да се появи една истинска усмивка,която не се бе появявала с месеци.Да бъда за миг егоистична и безсърдечна и да се зарадвам за нечия смърт.Да се почувствам свободна.Знаех,че със смъртта му нямаше да свърши всичко,Ребека щеше да се опита да отмъсти за него,но в момента не можех да мисля за това.Не исках да мисля за това.Сърцето ми бе спряло за миг,бях притаила дъх и точно в този момент Стефан се появи,събори Деймън и..Той изчезна. Клаус изчезна!Изплъзна се..Какво за Бога направи?!
***
Стотици кристални парченца се натрошиха в топлият и изпепеляващ огън на камината.Ръката на Деймън бе стисната в юмрук,а той бе повече от ядосан.Седях отстрани и цялата тази нажежена обстановка ме изнервяше,пристискаше ме,сякаш още миг и тялото ми щеше да се свие на малка топка.Лицето ми бе намръщено,а ръцете ми скръстени пред гърдите ми.Очите ми не го изпускаха от поглед,а той крачеше напред-назад нервно.Не знаех какво да правя,не знаех как да го успокоя.Та..дори не знаех как да успокоя себе си.И за всичко бе виновен Стефан.Не разбирах логиката му,ако изобщо имаше такава.
-Не разбирам..Стефан искаше Клаус мъртъв повече от всичко!Това е, на което се надявахме!
Казах объркано и от гърдите ми се отдели тежка въздишка.Деймън взе нова чаша и наля кихлибарена течност в нея,отпи и вече липсваше наполовина.Защо..защо трябваше да се случва всичко това за Бога?!Защо всичко трябваше да се обърка..защо Стефан се държеше така,защо го спаси и опропасти единственият начин да се отървем от най-големия ни кошмар?!
-И къде по дяволите е Катрин?!
Добавих и направих крачка към Деймън.Главата ми щеше да се пръсне,нещата не можеха да се объркат още повече.Сега,след като хибридът се измъкна животите ни бяха в двойна опасност.Не само моя,на Деймън,на..на всички!Щеше да е по-разгневен от всякога.Щеше да срине града из основи..всеки момент очаквах шериф Форбс да позвъни и ..и да съобщи за нов смъртен случай или,че някой от приятелите ми е отвлечен,ами Джеръми?!Какво щях да правя,ако му се случеше нещо.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Rebekah Mikaelson
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 27452
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Then we'll let him go..след около месец,Мистик Фолс

Писане by Damon Salvatore on Съб Яну 19, 2013 9:02 pm

Цялото тяло на Деймън пламтеше, сякаш невидими огньове го заобикаляха, а няколко по-силни пламъка вече бяха успели да достигнат до кожата му и да я подпалят. Беше по-разгневен от всякога, не можеше да си намери място из огромната къща, обикаляше нервно напред-назад, непреставайки да си задава простичкия въпрос „защо”. Да, въпросът бе лесен, но отговор за него нямаше. Как можеше Стефан да бъде толкова глупав, че да опропасти идеалния план, който вампирът имаше и който щеше да донесе спокойствие на всички в града. И най-вече на Елена. Нямаше да й се налага да бяга повече от него, щеше да заживее по-нормален и безопасен живот, щеше да има неща, за които винаги е мечтала. Щеше да има бъдеще. А Стефан бе успял да й го отнеме просто така, с лека ръка и дори не каза, че съжалява.
- Не ми говори за Стефан точно сега, Елена. Защото... – чернокосият вампир спря на мястото си и повдигна глава, впивайки сините си ириси в топлите, шоколадови очи на момичето. – Защото ако се появи, кълна се, че ще го убия.
Деймън поклати глава невярващо, после въздъхна тежко. Стисна челюстта си, от която се чу глух пукот и скърцането на зъбите му. Повдигна чашата с алкохол, която държеше и отпи няколко големи глътки. Имаше нужда от много алкохол, който да смекчи поне мъничко яростната буря, която вилнееше в тялото му.
- Катрин ли? – отвърна с насмешка той. – Вероятно се е скрила в първата миша дупка, която е намерила. Тя е страхливка, Елена. Никога няма да се върне в града, особено щом Клаус е тук.
Каза той, а после доизпи уискито от чашата си и наля нова доза. Все още не можеше да повярва как планът му се бе провалил само за един миг. Или по-точно не искаше да повярва. Толкова силно се надяваше, че ще успее да го убие, бе сигурен, че най-накрая ще донесе мира и спокойствието, от което Елена се нуждаеше, че сега не можеше да приеме факта, че се бе провалил. Не искаше да приеме факта, че хибридът отново щеше да стори нещо, с което да я накара да страда. Деймън не искаше повече да я гледа как плаче неутешимо над гроба на някой свой близък. Беше му омръзнало да я гледа наранена и се чувстваше безсилен, че не може да направи нещо, с което да й помогне.
Вампирът остави стъклената чаша върху дървената масичка, която се намираше отстрани му и се приближи към нея. Застана на няколко сантиметра разстояние и обиви дланите си около лицето й. Повдигна брадичката й, за да може да го гледа право в очите.
- Обещавам ти, че няма да позволя на онзи психопат да те нарани, Елена.
Прошепна той, свивайки устните си. Искаше просто да я види как се усмихва безгрижно и не се тревожи за нищо.

____________________________


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
I never changed.
I just learned.

[You must be registered and logged in to see this image.]  [You must be registered and logged in to see this image.]
Revenge?Nah,i'm too lazy.I'm gonna sit here and let karma Fuck you Up.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 25578
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Then we'll let him go..след около месец,Мистик Фолс

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Яну 19, 2013 9:31 pm

-Деймън..
Произнесох тихо и направих още една стъпка към него.Не можех да..да понеса,че бе толкова разочарован,не можех да понеса факта,че Стефан го направи,че в този момент обичта ми към него бе дълбоко скрита в сърцето ми,и на показ излизаше само гневът,който ме обземаше.Надеждата,която си отиваше,всички напразни надежди за поне миг спокойствие и щастие с семейството и приятелите ми.Всъщност приятелите бяха моето семейство.Никой друг не ми бе останал,имах само Джеръми,Деймън и останалите хора,на които държах.А при мисълта,че можех да загубя някой от тях ме побиваха тръпки и дъхът ми спираше.А колкото до Стефан..не,нямаше го.Нямаше и следа от момчето,което бе взело ума ми.Сега той бе само един безсърдечен и непоколебим..изкормвач.Появи се само за да спаси Клаус и отново изчезна в тъмнината.Вече губех надежда и за него.Бях му повече от ядосана,сърдита ако щете.
Погледът ми срещна този на Деймън и можех да видя отражението си в кристалните му очи,които бяха изпълнени с гняв,болка и разочарование.Присвих устните си и го погледнах.В този миг той сложи длани на лицето ми и за миг сякаш настръхнах.Сякаш докосването му бе толкова необикновено,че накра тялото ми да преживее един малък стрес.Но останах фокусирана върху думите му.Знаех,че щеше да направи всичко Клаус да намери смъртта си,че щеше да направи неща,които нямаше да ми харесат,но го разбирах.
Усмихнах се съвсем леко,едвам доловимо.Пръстите ми преминаха през тъмната му коса,а след миг телата ни се допряха в една продължителна прегръдка.В интерес на истината, когато го чувствах толкова близо до себе си се чувствах по-спокойна,Исках да се успокои,да спре да мисли за проваления план,да видя отново онази негова крива усмивка,която по един странен начин караше и моята да се появи на лицето ми.
Знаех също,че щеше да направи всичко възможно да открием Стефан,но не.Вече не го исках.Стефан имаше възможността да остане,но не.Предпочете да избяга отново.С всяка една секунда го чувствах по-отдалечен.
-Нека го пуснем да си отиде,Деймън.Щом го иска,нека си отиде.
Обвих лицето му с ръце и се усмихнах мило,надявах се да ми повярва,надявах се да се успокои.
-A Клаус..той може да върви по дяволите!Писна ми да бягам,да се крия,да изтръпвам във всеки един път,в който не мога да се свържа с Джеръми или някой от вас.Нека ме убие ако иска,единственото ми желание е да стои далеч от теб,от вас.
Говорех сериозно,гледайки го право в очите.През времето,в което Стефан го нямаше с Деймън определено се бяхме сближили,готвехме заедно,излизахме,смеехме се,това бяха единствените ми свободни мигове.Точно така,чувствах се свободна в тези моменти.Всичко с него беше толкова неочаквано и спонтанно,а именно това го правеше хубаво.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
Rebekah Mikaelson
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 27452
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Then we'll let him go..след около месец,Мистик Фолс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите