Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Mikaelson's Mansion

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Чет Дек 27, 2012 5:34 pm

First topic message reminder :



Гост
Гост


Върнете се в началото Go down


Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Стефан Салваторе on Пон Дек 31, 2012 4:05 pm

За щастие на хибрида не му се занимаваше с брат ми.Поне не сега.Имаше съвсем други планове за вечерта.Искаше да види Изкормвача в пълната му светлина...Колкото и да не исках бях принуден.След всичката кръв, която изпих започнах отново да усещам онази жажда...онова парещо чувство, което ме побърваше и ме караше да убивам всичко около мен, което се движи.
Наистина вече започнаха да ми писват тези игрички.Исках вече да действаме директно.Клаус изпълни плана си.Искаше Изкормвача и съвсем скоро го очакваше близка среща с него.За съжаление и Елена трябваше да наблюдава тази грозна гледка, но Клаус просто не искаше да я пусне, не и докато не ме види в предишния ми вид.Държеше я като таен коз, като стимул за мен, за да му угодя.
"Приятели"?! Как можех да бъда приятел с този, който напоследък единствено ми почерня живота.Неговата дума не значеше нищо за мен.Въпреки, че изпълних всичко, което ми каза Елена все пак не бе вън от опасност.Клаус имаше друг план, в който аз участвах.Но докато го изпълнявам трябва да стоя далеч от Елена.Не можех да рискувам да я нараня...А имаше голяма опасност това да стане.Прекалено добре познавах Изкормвача.Веднъж започна ли да убивам много трудно може някой да ме спре.Изобщо не ме интересува кой е срещу мен...Единственото, което виждам е потенциална жертва, а единственото, което чувам е звукът от кръвта движеща се в него и туптенето на сърцето...
Клаус също бе решил, че е време да приключим с целия този театър.Докато стоеше пред мен един от хибридите му доведе едно младо, русо момиче.Още с влизането усещах страха й.Очите й бяха подути от плач.Клаус знаеше, че не обичам жертвите ми да бъдат под нечие въздействие, за да ги убия.Знаеше, че се наслаждавах на страха им.
"- Убий я!" - изкрещя Клаус в лицето ми, въпреки че знаех какво трябва да направя още преди да ми каже.
Бавно усещах промяната в себе си.Човечността ми постепенно се изгубваще в нищото, сетивата ми се усилваха все повече и повече.Исках само и единствено да я убия.В този момент други мисли не преминаваха през главата ми.Клаус внимателно отмести русата й коса настрани и откри гледката на врата й.Миг след това той впи зъби е него оставяйки дълбока рана, от която се стичаха няколко струйки кръв.Очите ми се промениха на мига, а вените под тях вече бяха забележими.Усетих и че зъбите ми нарастнаха.Тогава момичето тръгна да бяга из голямото имение, но бе прекалено бавна.Усещах единствено аромата на кръв и не ми бе нужно доста време, за да я достигна.За секунди се озовах пред нея, пресичайки единствения й път за бягство.В следващия момент вече бях забил зъбите си дълбоко във врата й, а писъкът й огласи имението и после настъпи тишина...чу се само строполяването на тялото й...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Стефан Салваторе
Вампир.
Вампир.

Posts : 63
Пари : 21859
Reputation : 0
Join date : 21.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пон Дек 31, 2012 5:06 pm

Бе време да сложи и финалните щрихи на произведението си. Създаден от тъмнината в душата на Стефан, подхранван от омразата му към Деймън и жаждата за кръв, Изкормвача бе истинско произведение на изкуството, което веднага след като бе забелязано от Клаус, спечели адмирациите му. Древният бе толкова пленен от този яростен пламък, който гореше в Салватор, че в момента тръпнеше в очакване отново да види онзи поглед - на безпощадния убиец, който макар да отнемаше живота на жертвите си без дори да му мигне окото, скоро след убийството някъде там, в отдавна изгубената му душа се зараждаше чувство на вина. Неведнъж Никлаус бе ставал свидетел на опитите на Стефан да поправи стореното, събирайки парче по парче разчленените трупове. Действия, които пораждаха съжаление у хибрида. "Един истински убиец се наслаждава на плячката си" обичаше да казва, вероятно за да успокои съвестта на вампира. И Клаус подозираше, че дори Изкормвача да се събуди отново, то историята ще се повтори и онази толкова досадна човешка част, която Елена събуждаше, щеше отново да го изпрати в забвение.
Докато с широка усмивка на лице наблюдаваше как Стефан източва и последната капка кръв от тялото на невинното момиче, хибрида се приближи до Елена и силно стисна врата й. Писъкът, който огласи стаята привлече вниманието на Салватор.
- Ммм... жените от рода Петрова притежават интересно обаяние, не мислиш ли? О, какво говоря. Ти и брат ти знаете това по-добре от всеки друг. Първо Катерина, след това Елена. И винаги обречени да се борите за едно и също момиче... - поклати глава. - Но ви разбирам. Всички те имат такъв... ммм... плам. Спомням си колко време преследвах Катерина преди да дръзне да отнеме живота си. Елена също е боец, нали? Но тя се бори за вас, за любовта си... колко жалко! - въздъхна и зъбите му се впиха дълбоко във врата на малката Гилбърт. Опитът на Стефан да се добере до любимата си бе спрян от Ребека, която се изпречи на пътя му.
Никлаус, разбира се, нямаше намерение да убива Елена. Единствената му цел бе да ядоса Стефан, да го докара до ръба. Винаги бе по-лесно да контролираш едно съзнание, намиращо се под влиянието на някаква силна емоция - в случая ставаше дума за афект. Древния се радваше на всяко улеснение, което можеше да получи. Салватор трябваше да се пребори с огромната любов, която изпитва към това момиче, затова Клаус трябваше да превърне съзнанието му от устойчиво, в лесно податливо на внушение. И когато усети нарастващия гняв, остави тялото на Елена да се строполи на земята и се озова пред Стефан.
- Любовта е най-голямата слабост на вампирите, друже. Изкормвача не обича, не чувства вина, не познава разкаянието... не чувства! Изключи чувствата си... - гласът му звучеше спокоен, но продължи да усеща вътрешната съпротива на вампира. - Изключи ги!!! - изкрещя, взирайки се очите му.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Сря Яну 02, 2013 6:46 pm

Ребека дори не подозираше,че развоят на нещата ще е такъв,а тя бе повече от доволна.Нямаше думи,с които да се опише задоволството,което изпитваше от това да гледа как малката Гилбърт се измъчва при вида на скъпия й Стефан.Ах,липсваше й този дух на Салватор.Липсваше й онзи Стефан,в който тя..не,не се бе влюбила,чувството не бе чак толкова силно,но да кажем онзи Стефан,в който тя намираше част от себе си,което всъщност бе привлякло вниманието й към него.В онзи дни Стефан бе много повече от един жалък вампир,какъвто бе сега.Той и брат й бяха най-добри приятели,бяха братя.А както знаете между Бека и Стефан определено бяха прехвърчали искри.Тогава Стефан бе мъртъв,но изглеждаше по-жив от всякога.Не,това не включваше само истинското му хранене и изтръгването на сърца,включваше и всяко едно нещо,което правеше.Правеше го със страст,с желание,а сега..сега бе хлътнал по-това мизерно и хленчещо човекоподобно с дълга коса,което още повече разгневяваше древната.Не разбираше на какво ниво трябва да е паднал критерият му щом бе стигнал дотук. Вярно,тя бе двойница на Катрин,но..нямаше никаква прилика между тях двете,като изключим външността.Златокоската не отричаше жалките й опити да спаси възлюбения си,но просто бе смешна.Би трябвало още в началото да й бе станало ясно,че нима никакъв шанс.
Ребека стоеше и се наслаждаваше на картинката пред очите си,но вече бе крайно време да се намеси.Достатъчно бе търпяла хленченето на Елена.Явно на брат й най-накрая му дойде акълът в главата и заби зъбките си в тялото й.На лицето на Бека се изписа истинско и искрено задоволство.Тялото на Елена се строполи на земята,а Ребека премести погледа си към Стефан.
О,определено не му завиждаше,знаеше колко краен може да е брат й за постигането на крайната си цел.Щом Стефан уби момичето,което един от хибридите донесе Ребека остана очарована.Той я обичаше,обичаше Елена истински щом стига дотук само за да спаси мизерния й живот,но все пак го направи.Блондинката остана очарована от решителността му,но не особено от факта,че го правеше заради онази малка сополанка.
В моментът,в който Никлаус заповяда на Стефан да изключи чувствата си Ребека притаи дъх.Копнееше за това,копнееше за стария Стефан.Молеше се всичко да е проработило.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Пет Фев 22, 2013 5:29 pm

Мистик Фолс.
Колко много време беше минало откакто Татя за последен път беше видяла градчето. Откакто за последен път беше вървяла из малките му, но пълни улички. Векове, не, дори хилядолетия. И тя не знаеше колко, но и не се вълнуваше особено. Само знаеше, че беше твърде много. Можеше да го разбере по начина, по който бяха облечени хората, по начина по който говореха и се държаха. През няколкото дни, прекарани тук, откакто не лежеше вече в ковчег тя беше успяла да научи достатъчно за градчето в сегашното му състояние. Беше научила, че тук се подвизават две момичета, Катрин Пиърс и Елена Гилбърт, които изглеждат точно като нея. Нейни двойнички вероятно. Древната си мислеше, че докато е лежала в ковчега с кама в сърцето някой е сложил копирна машина на нея и е възпроизвел твърде много нейни копия. Разбира се с леки дефекти. Древната беше наблюдавала двойничките си известно време, за да разбере достатъчно за тях. Елена, малко лигава и твърде емоционална и Катрин, малко самонадеяна и твърде себична. Но това, което в момента най-много я вълнуваше, а и за което беше излязла днес беше свързано с мъжът от миналото й. Едно име. Никлаус. Древната беше успяла да измъкне малко информация за него и сега се беше насочила, към мястото, където се предполагаше, че живее сега.
Татя не беше мислила какво ще стане след като го открие, какво ще му каже, какво ще направи. Знаеше само, че трябва да го направи. Бяха останали твърде много недоизяснени неща между тях, а факта, че и двамата се намира тук сега още повече я подтикваше и подсилваше желанието й да го открие. Искаше просто да го види с очите си и да се увери, че не е лъжа. Че Клаус наистина е жив.
Петрова забави крачка след като стигна голямо имение, намиращо се в средата на Мистик Фолс. Очите й зашариха любопитно по къщата и около нея, но не видя никого. След това закрачи бавно, но сигурно към входната врата. Пръстите й се озоваха на звънеца и тя го натисна един път. След това се обърна с гръб към вратата обзела я мисъл, че вероятно се заблуждава. Все пак беше минало толкова много време.. Беше вероятно Клаус да е мъртъв или да се намира кой знае къде. Да си мисли, че ще го види отново беше пълна лудост и тъкмо когато тя понечи да си тръгне вратата зад нея се отвори.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пет Фев 22, 2013 6:08 pm

Все още твърде ядосан от случилото се на летището, Никлаус се запъти обратно към имението си. Не очакваше срещата с брат му да премине точно по този начин. Но бе и твърде глупаво и наивно да смята, че Кол ще му прости просто така. Та, той го бе държал в ковчег близо век. И макар подбудите му да бяха добри, малцина бяха способни да го разберат, още по-малко простят.
Но въпреки всичко, Ребека бе успяла да загърби миналото и да продължи напред рамо до рамо с брат си. Нима бе толкова трудно Кол да последва примера й? Нима бе толкова трудно да преглътне гордостта си, да се опита да приеме, че всичко сторено от хибрида бе за доброто на семейството им. Добре знаеше, че всички ще се изправят срещу него и плана да се превърне в хибрид, затова трябваше да ги спре преди те да се успели да го спрат. Тогава извади дълго пазените ками и прободе сърцето на всеки един от семейството си, оставяйки го в летаргично състояние за близо сто години.
А най-странното бе, че не почувства и капка съжаление за действията си. Единствено смъртта на Ребека накара нещо в него да трепне. Русокосата вампирка винаги бе до него през годините, независимо от всичко. Затова няколко години по-късно я събуди и помоли за прошка. Каквато получи и всичко се върна в нормалния си ход. Но тогава се появи досадния Стефан Салватор, който привлече вниманието на Бека, а това заплашваше плана му. Нещо, което не можеше да допусне, защото не съществуваше нищо по-важно за Никлаус от притежанието на неизмерима сила, от превръщането в най-могъщото създание, бродило по земята. Затова се намери принуден да постави сестра си в ковчег, а Стефан да отпрати, изтривайки паметта му.
Да, през годините Клаус бе вършил много несправедливости спрямо семейството си, но едничката му цел бе да останат заедно, както някога си бяха обещали.
Влизайки в имението си, погледа му се спря върху Елена, която нервно крачеше наляво-надясно из хола. Бяха минали 24 часа от спасителната мисия на Деймън, така че в системата й вече нямаше вампирска кръв. Но преди да я пусне да си отиде, се погрижи да източи известно количество от кръвта й, за да успее да възстанови липсата на убитите хибриди.
- Хайде, отивай при Деймън. Сигурен съм, че те очаква с притаен дъх. И не вършете глупости, защото ще се погрижа и двамата да си платите сурово. – усмихна се приветливо, въпреки заплахите и остави момичето да си тръгне от имението му.
Останал сам, той заръча на един от хибридите си да му доведат вечеря. Стриктно изпълнявайки заповедите му, след десетина минути се появиха, водейки със себе си две момичета. Тъй като не бе в настроение за игрички, им въздейства да са кротки и да не му създават излишни главоболия. След което заби зъбите си във врата на едно от момичетата. Стичащата се кръв побърза да събере в една чаша, която след това допълни с уиски.
В гърдите му все още гореше пожар. Бе ядосан, разочарован и наранен заради предателството на Кол. Трудно можеше да повярва, че собствения му брат се обърна срещу него. И не само това. Опита се да убеди Ребека, че отмъщението е единствения изход, че заедно могат да погубят живота на Клаус. Глупаци! Не съществуваше същество на тази земя, което да бе способно да се противопостави на хибрида. Нито дори древните му братя и сестри.
Докато се излежаваше на дивана, на входната врата се позвъни. Един от хибридите му веднага отиде, за да отвори. До ушите на хибрида достигна „Клаус, Елена се върна”, което принуди Древният да стане от мястото си и да отиде до входната врата.
- Вярвам, че бях пределено ясен, Еле... – замълча в секундата, в която усети, че момичето пред него не бе човек. Това оставаше само един напълно логичен вариант, към който съзнанието му веднага се насочи. – Катерина! Ето, това вече е изненада!

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Пет Фев 22, 2013 7:12 pm

Татя се извърна с лице към мъжа, който отвори вратата и замръзна на мястото си. Очите й се плъзнаха по така болезнено познатото тяло на мъжа, когото познаваше от хилядолетия. Не можеше да го повярва. Значи Клаус наистина беше жив.. е колкото един вампир може да бъде жив. Древната таеше надежди, че може би ще се срещнат отново, но не очакваше да го намери толкова лесно.
През съзнанието на Татя мигом преминаха спомени от миналото.. Тя и древния.. Спомни си моментите когато още тя както и той бяха просто деца, хора, влюбили се безрезервно един в друг.. Но миналото е минало и Петрова бързо пропъди тези спомени, връщайки се обратно на верандата, където Клаус явно я беше помислил за една от двойничките й.
- Клаус... Не си се променил. Все същия чаровен мъж, какъвто те помня.
Каза с тих и нежен глас Петрова, пристъпвайки към него. Очите й се впиха в неговите, където тя разчете объркаността му от думите й. Но не се учуди. Клаус я мислеше за Катрин и вероятно и през ум не му е минавало, че това не е тя.. нито пък Елена. Та тя самата не вярваше, че е жив, досега.
Древната плъзна нежно пръст по бузата му и след като го докосна се увери, че това не е някаква илюзия или сън.. това беше реално. Не можеше да стане по-хубаво.
- Немога да повярвам, че си жив.
Пророни тя и една усмивка се изписа на лицето й. Той изглеждаше точно както някога и ако не бяха различните дрехи и променената прическа Татя можеше да каже, че не са минали хилядолетия, а няколко дни откакто го видя за последен път.
Татя забеляза надоумението, изписано по лицето на древния. Беше забавно да се преструва на двойничката си, но реши, че ще стане по-интересно след като му каже истината. Тя не знаеше как ще реагира. Дали това, че Древната е жива и че е тук ще му се хареса или ще го ненавижда. Не че имаше причина да прави второто, но беше минало толкова много време.. Тя спря да мисли, пристъпи към него и се усмихна дяволито.
- Не съм Катрин.. Нито пък Елена. Не си ли спомняш?
Попита с мек и дяволит глас Петрова и скръсти ръце, чудейки се дали Клаус ще се сети или ще помисли, че двойничката й, Катрин просто е откачила..

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пет Фев 22, 2013 8:19 pm

Присъствието на Катерина наистина бе като гръм от ясно небе за хибрида. Последния човек, когото очакваше бе госпожица Петрова, в цялата й прелест, да стои на вратата пред имението му. Но защо? Нима последните петстотин години бяха напразни? Нима цялото й бягство бе за нищо? Ако доброволно се предаваше в ръцете му, то определено бе намислила нещо, за което й бе нужна помощта на Никлаус.
- Каква приятна изненада! – възкликна древният. – Не очаквах да те видя тук, Катерина. Все така прекрасна си, но дали ще останеш такава след като приключа с теб? – повдигна вежда и се подсмихна дяволито.
Но вместо очакваните страх и ужас, в очите на прелестното момиче пред него се четеше единствено изненада, недоумение. Почти, сякаш не очакваше да го види. Объркването на Никлаус се засили, когато момичето заговори. Не звучеше като Катерина, гласът, думите... беше толкова различна. Умишлено продължаваше да мълчи, изучавайки лицето и жестовете на красавицата. Всичко, което виждаше му се струваше болезнено познато. Но едновременно с това и невъзможно. И ако дори за секунда си позволеше да остави съзнанието си на воля да чертае картина след картина, бавно щрихирайки нейния образ вън от спомените му, то това би означавало, че напълно е изгубил ума си. А Майкълсън не можеше да си позволи да покаже слабост. Не и сега, когато откриваше заплаха във всички и всичко.
Отстъпи крачка назад, а изражението му се превърна от объркано в сериозно. Не му харесваше Катерина да си играе със съзнанието му по този начин. Макар да не намираше за логично да знае за съществуването и още повече за привързаността на Клаус към спомена за Татя, Петрова неведнъж го бе изненадвала. И в повечето случаи приятно, но в момента единствено искаше да й откъсне главата.
Не можеше да намери точните думи, с които да обясни на Катерина що за глупав ход бе да се появява на вратата му и да се опитва да го обърка по този начин.
Но всички мисли се изпариха от съзнанието му, когато усети нежния й допир. Допир, който не можеше да сбърка. Допир, който независимо колко добра актриса бе Катерина, не можеше да изиграе, не можеше да го накара да се почувства по този начин – като същото онова влюбено момче, което преди толкова хилядолетия изгуби жената, която обичаше. И сякаш усети как сърцето му се разтуптява отново и сякаш отново чувстваше стомаха си свит от притеснение. Но всичко това бе илюзия, породена от нахлуващите спомени. Хибридът поклати глава, в опит да отрече очевидното. Имаше силното усещане, че сънува, защото Татя Петрова бе мъртва от хилядолетия. Бе дала живота си, за да го превърне във вампир. Бе му отнета от собствената му майка. А с нея му бе отнета и всяка капка човещина, съшествувала някога в него. Единственият му досег с чувства, различни от ярост и хищническо желание да убива, бяха миговете, прекарани с Ребека. Малката му сестричка винаги успяваше да го докосне по начин, по който никой от семейството му не бе способен. И поне за кратко го превръщаше в момчето, което бе готово да даде живота си, за да опази глупавата си сестричка, която въпреки години си остава все така по детски наивна.
Дъхът му секна за секунди, докато погледа му бързо обикаляше лицето на момичето пред него отново и отново... и отново.
- Не може да бъде! Ти си мъртва. Ти... Не, не може да бъде... – поклати глава. – Татя? - промълви едва.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Съб Фев 23, 2013 9:51 am

Както и древната очакваше на Клаус не му отне много време да разбере каква е истината и кой по-точно стои пред него. Изражението, което се изписа на лицето му, очите му, пълни с тъга и недоумение накараха Петрова да си помисли що за глупост беше да се появява така от нищото пред него.
- Мъртва... Но аз съм тук. Нима искаш да съм мъртва?
Попита с нежен и невинен глас Татя, с какъвто му беше говорила преди хилядолетия. Когато двамата бяха все още хора и всичко беше по-лесно. Животът им беше по-лесен. Не трябваше да убиват, за да оцеляват, но съдбата се беше изказала и тя неможеше да я промени. А толкова силно искаше всичко да беше както преди...
През съзнанието на Петрова преминаха спомени от последните й мигове на земята. Когато беше все още жива. Преди майката на Клаус - Естер да забие кама в сърцето й и да я обрече на хилядолетен сън. Но тя сега беше тук. Не беше с кама и не лежеше в ковчег. Значи някой беше проявил смелостта да събуди древната и да сложи началото на новия й живот.. пак в Мистик Фолс. Древната не знаеше кой точно го е направил, но възнамеряваше да разбере.
- Аз съм тук, Клаус.. жива. Естер не ме уби. Тя заби кама в сърцето ми и ме затвори в ковчег, преди да се събудя тук, сега.
Татя не отделяше очи от тези на Никлаус, които все още бяха изплашени и невярващи. И в тях тя все още виждаше онова малко момче, което беше Клаус тогава. Невинно малко момче, влюбило се безрезервно в жената, с чиято помощ бе станал такъв, какъвто е в момента.. вампир. И колкото и уверен да изглеждаше когато го зърна за пръв път от толкова време, само тя умееше да надникне зад очите му и да разчете душата му. И тя не се беше променила. Стената, която беше поставил пред душата си не можеше да спре древната да надникне зад нея и да разчете всяко негово настроение и емоция. И това беше защото го познаваше истински. Както никой друг.
- И аз те мислех за мъртъв, Клаус. Мислех, че никога повече няма да те видя.
Древната хвана нежно ръката му и една топла усмивка се изписа на лицето й.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Съб Фев 23, 2013 11:08 am

Никлаус бе убеден, че съзнанито му си играеше с него. През последните дни Ребека се постара толкова пъти да му напомни за незаменимата Татя, че едва ли можеше да представлява изненада за някого, че той бе напълно погълнат от спомена си за нея, от желанието да я види отново. За няколко мига дори се улови, че копнее да се върне в миналото и бе убеден, че тогава, без капка колебание, ще отхвърли предложението на Естер само, за да запази живота на Татя. И тогава мечтаният развой на събитията нямаше да остане само един блян.
Но в следващият момент се връщаше в действителността, осъзнавайки какво притежава. В ръцете му се намираше сила, която никое друго създание не можеше дори да си представи, камо ли да притежава. Той бе първоизточника не само на вампирската раса, но и на една по-съвършена – тази на хибридите. И макар създаването им да зависеше от кръвта на Елена Гилбърт, всичко останало бе плод на волята на Никлаус. А за подобна сила той бе мечтал през целия си живот.
Ако не говорехме за Майкълсън, който бе известен не само с хибридите си, но и с изключителната устойчивост, която показваше в моменти, когато други на негово място биха изгубили контрол, вероятно шегата на съзнанието му щеше да звучи логично. Но Клаус притежаваше стабилност, която не позволяваше на съзнанието му да му изиграе лоша шега. Затова всичко говореше, че случващото се е истина.
Макар и трудно за вярване.
- Не, аз...
Да оставиш Никлаус Майкълсън без думи бе постижение, с което малцина можеха да се похвалят. А Татя успяваше да го направи без особени усилия и без да се налага да каже нещо кой знае какво.
- Напротив, аз... не мога да повярвам. Видях как умря, Татя. Видях я как те уби. – поклати глава.
Всичко, случило се в онази вечер, сякаш отново премина пред погледа му. Майка му, която прободе Петрова, а след това събра кръвта й в няколко чаши, които раздаде на децата си. Наредени в кръг, те отпиха от кръвта й, но никой не знаеше, че сърцето на Клаус се раздираше от болка заради загубата на момичето. Затова, първото, което направи, когато завърши трансформацията, бе да се опита да я върне. Използва какво ли не, дори се принуди да потърси помощта на Мора. Но всеки опит водеше до нова задънена улица, до нова доза болка и страдание, докато накрая не се отказа напълно. Прие смъртта й и посвети живота си на превръщането си в хибрид.
И в следващите няколко секунди всичко му се изясни. Парченцата от пъзела се наредиха и пред него се появи цялостната картина. И отново вината за всичко бе на Естер и желанието й да държи Клаус далеч от Татя.
- Тя ми каза, че си мъртва. Каза ми, че е противоестествено да се опитвам да те върна. Не ми позволи да те видя... не ми позволи да... – за миг замълча, приближавайки се към момичето. Пръстите му нежно преминаха по лицето й, сякаш да се убеди, че е истинска. - ... те погреба. Не ми показа тялото ти... Аз толкова... – думите му бяха прекъснати от един от хибридите му, който се приближи до него и му прошепна нещо в ухото. Очевидно едно от момичетата, които Клаус възнамеряваше да превърне в своя вечеря се бе опитало да избяга, но верните му слуги я бяха върнали обратно в имението. Това му подейства като шамар, който го откъсна от малкият Рай, в който Татя го караше да лети. Изражението му отново стана сериозно.
- Прости ми за липсата на обноски, любов. Заповядай, влез. – подсмихна се, хващайки ръката й. Поведе я към хола, където го очакваха хибридите му, заедно с двете момичета. Едната продължаваше да стои в ъгъла на стаята, неспособна да помръдне заради въздействието на Клаус, но другата, по чието лице сега се стичаха сълзи, отчаяно се опитваше да се измъкне от хватката на хибридите му.
- Нека позная, пиеш върбинка? – усмихна се, докато се приближаваше към русокосото момиче. – Затова въздействието ми нямаше ефект. Но какво да те правя сега? Да те убия бързо или още по-добре, да те оставя да се бориш за живота си? – в очите му проблясваха пламъци, а на лицето му продължаваше да играе извратена усмивка. – Татя, ти как смяташ? – попита, обръшайки се към вампирката. – Какво да направя?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Съб Фев 23, 2013 3:29 pm

Татя не можеше да си представи болката и страданието, което Клаус е трябвало да изтърпи толкова много време. Двамата бяха близки и Татя не знаеше какво щеше да прави, ако го беше изгубила тогава. Но причината, заради която Естер избра да пожертва точно нея, а не някакво случайно момиче, беше заради Клаус и Илайджа. Те и двамата обичаха момичето повече от всичко, но това започна да ги вкарва в караници и започна да разрушава братството им, защото колкото и да ги обичаше и двамата, Татя трябваше да избере само един. Но ако направеше този избор, знаеше, че непременно щеше да изгуби някого, а древната не обичаше да губи. И точно заради това реши да не избира. Но с всеки изминал ден споровете им ставаха все по-големи, докато накрая не прерастнаха и в боеве. А Татя не понасяше да ги вижда така.. И майка им - Естер реши да пожертва момичето, защото знаеше, че така е най-добре за двамата. Но колкото и да бе харесвала Илайджа, Клаус беше този, който бе превзел сърцето й.
- Да, тя наистина ме беше убила, Клаус. Това, което си видял е истина. Но си пропуснал частта, в която беше направила заклинанието и щом се събудих вече не бях човек. Попитах я къде си, дали си добре.. Тя каза, че.. - гласът й заглъхна и тя си пое въздух, преглътвайки сълзите, насъбрали се в очите й - Тя ми каза, че си мъртъв.. че и двамата сте. Аз не исках да живея в свят, в който ти не съществуваш и затова нямах нищо против да забие камата в сърцето ми.
Завърши Петрова разказа си, след което прикри тъгата и спомените, забушували в главата й с една изкуствена усмивка. Не можеше да позволява на старите спомени да я превземат. Те вече бяха минало.. Клаус бе жив, Естер я беше излъгала, за да предпази синовете си. Всичко това беше свършило и тя трябваше да го погребе завинаги в съзнанието си.
Усмихна се щом Клаус я покани в дома си и тя прекрачи доволно прага. Отидоха в хола, където погледа й се спря върху двете момичета, които стояха неподвижно на местата си, с погледи изпълнени със страх.
- Еха Ник, определено знаеш как да направиш вечерята си по-интересна.
Каза Татя след което една дяволита усмивка се изписа на лицето й, разкривайки изящно белите й зъби. Отиде до момичето, седнало на дивана и му заповяда да стане. Можеше да долови туптящото й човешко сърце, което щеше да се пръсне от страх. Лицето на древната започна да се променя и тя се усмихна на момичето, разкривайки убийствено острите си вампирски зъби. Тъкмо когато тя щеше да извика от страх, Петрова заби жадно устните си в шията й разкъсвайки вената. Топлата течност мигом сгря гърлото й, карайки сетивата й да се изострят до краен предел. След като отпи няколко големи глътки тя отлепи окървавените си устни от врата на момичето и го пусна на земята. След това отиде до Никлаус и приближи лицето си на сантиметри от неговото.
- Искаш ли да опиташ?
Прошепна му тихо и дяволито Петрова, а една капка от кръвта по устните й се стече надолу.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Съб Фев 23, 2013 4:01 pm

Клаус упорито отказваше да допусне в съзнанието си онези спомени, които свързваха Татя и Илайджа. Не, хибридът приемаше момичето като свое. „Ти не можеш да принадлежиш на друг” й бе казал веднъж. Затова никога не си позволи да повярва, че тя е изпитвала дори и нищожни чувства към брат му. Макар именно тя да бе причината за хилядите им караници, за стотиците сбивания и десетките заплахи, Клаус намираше вината единствено в Илайджа. Защото ако той не бе застанал на пътя му и не се бе влюбил така безвъзратно в Татя, всичко щеше да е толкова по-различно. Естер нямаше да живее с убеждението, че единствено смъртта на момичето е изходът, който ще доведе до помиряването на братята. Точно затова избра Татя за жертвопринушението. Именно нейната кръв трябваше да бъде това, което да обедини разединените братя и то завинаги.
Явно това бе черта на всички от рода Петрова - да омайват едновременно по двама братя. Сякаш следвайки примера на предшественицата си, същото бе направила Катерина с Деймън и Стефан Салватор. Макар още в ранните си човешки години, Никлаус да бе усетил и известна симпатия от страна на Илайджа. Вероятно поразителната прилика с Татя бе дала своето отражение и чувствата на древния се зародиха отново при вида на първата двойничка.
Накрая същата история, отново с главни действащи лица Деймън и Стефан, се повтори и с последната наследница. Елена бе успяла така да завърти главите на братята, че без дори да се усетят, те бяха попаднали отново в капана, който доведе до разделението им преди век и половина.
- Той е мъртъв. – отвърна с леден глас Клаус. – Или поне не особено жизнеспособен.
Едва ли би било изненада, че Илайджа бе последвал участта на останалите братя и сестри на Никлаус. Затова в момента тялото му лежеше в ковчег, а камата в сърцето му не му позволяваше да се опълчи отново на брат си. Хибридът вече осъзнаваше що за грешка бе да пуска Кол на свобода, но се надяваше съвсем скоро да я поправи.
Без съмнение, поведението на Татя го остави приятно изненадан. Нямаше представа що за човек... що вампир е. Още като човек имаше буен нрав, който напълно логично, след трансформацията трябваше да стане още по-необуздан. Но съществуваше възможност превръщането й във вампир да е имало точно обратния ефект и да я е... укротило. За щастие, не беше, което означаваше, че със сигурност двамата щяха да се забавляват и то доста добре.
Майкълсън се обърна към момичето, което бе така глупаво да се опита да избяга и с едно движение изтръгна сърцето от гръдния й кош. Облиза кръвта от пръстите си, но вкуса на върбинката го накараха да се намръщи. Поръча на хибридите си да доведат други момичета, но този път предварително да проверят дали нямат върбинка в системите си. И когато останаха сами, Никлаус можеше да отдаде цялото си внимание на Татя.
Приближи се към нея и бавно прокара пръст по устните й, следвайки алената течност, която се стичаше от тях. Езикът му, също толкова бавно и изкушаващо, премина по палеца му, облизвайки следите от кръвта. Погледът му нетърпеливо преминаваше по лицето на древната, изучавайки всеки малък детайл така, сякаш я виждаше за първи път през живота си. Тя бе толкова променена. Изглеждаше по абсолютно същия начин, говореше по същия начин, но нещо в държанието й, в погледа й, бе различно. Все още използваше онази дяволита усмивка, която караше коленете му да омекват, все още изричаше името му с такава нежност, че му се искаше да обвие ръце около тялото й и да не я пусне никога. Но в същото време изглеждаше... пораснала.
- Липсваше ми. – промълви съвсем тихо и се усмихна.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Съб Фев 23, 2013 4:26 pm

Уханието на кръв превъзбуждаше и изостряше сетивата и емоциите на древната. Слугите на Клаус напуснаха стаята, а сърцето на второто момиче лежеше на метър разстояние от тялото й така, че двамата най-накрая бяха оставени на спокойствие. Без чужди очи и погледи вперени в тях, Татя най-накрая можеше да се задоволи напълно от присъствието на Клаус.
Думите му погъделичкаха съзнанието и сетивата й и в нея се надигна ураган от емоции. Привличането, което имаха един към друг не можеше да се сравни с човешкото, нито с никое друго на земята. Всяка негова дума караше Татя да го желае все повече и повече. Не можеше да го отърси от съзнанието си. Неговия чар, който я беше омаял преди хилядолетия действаше също толкова добре и безрезервно колкото и тогава.. дори повече.
Древната докосна нежно устните на Никлаус, погъделичвайки го. Тя знаеше, че има някои недоизяснени неща между тях двамата и моментът и се стори подходящ да го направи сега. Петрова знаеше, че Клаус винаги беше ревнувал от Илайджа, но това, което незнаеше беше, че между тях никога не е имало нещо. Всичко беше просто една игра. Този, за когото тогава Татя я беше грижа и този, който беше заел празното пространство в сърцето й беше Клаус. Той беше единствения, когото тя обичаше. Единствения, за когото мислеше вечер, преди да заспи и единствения, когото наистина я познаваше. Пред него древната можеше да бъде себе си. Без преструвки и без маски. Можеше да бъде същото това невинно момиче, което беше тогава. Само, че малко по-силно и пораснало момиче..
- Ник, искам да знаеш, че ако тогава трябваше да избирам.. Между теб и Илайджа.. Това щеше да си ти. Винаги си бил ти. Винаги съм те обичала.
Каза Петрова с тих и сериозен глас. Шоколадовите й очи се впиха в неговите, сякаш, за да разбере, че не го лъже. Че не играе някаква игричка. Това беше самата истина. Можеше и да харесва Илайджа, но Клаус беше този, когото древната обичаше. И вероятно продължава да обича.
Тя приближи лицето си към неговото и устните й нежно докоснаха неговите, сливайки се в едно. Искаше той да почувства това, което тя чувстваше всеки пък, когато го видеше.. когато го докосваше. Искаше никога да не се отделя от него.. не искаше тази целувка да свършва. Ако можеше да остане в прегръдките му завинаги то щеше да го направи.
Чувствата, които изпитваше към него тогава сякаш се преродиха в нови и по-силни от всякога. Вихрушка от страст я завладя и тя му се отдаде напълно. Всичко това беше реално. Искаше го.. тук и сега.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Нед Фев 24, 2013 6:23 pm

Лицето на Никлаус се намръщи, когато чу Татя да изрича името на брат му. Макар да бе наясно с всичко, което тя казваше, предпочиташе да не развалят този толкова прекрасен момент със спомени за миналото. Особено пък свързани с безпределната любов на Илайджа към красивата вампирка.
- Знам, любима. – усмихна се. – Ти принадлежиш само на мен. Винаги е било така.
Не съществуваше момент, поне доколкото Клаус си спомняше, в който да е изпитвал съмнения относно любовта на Татя. Нищо не можеше да го разколебае, защото той бе готов да се бори за нея до последно, независимо какво му костваше това. Затова и без колебание превръщаше словесните битки във физически съприкосновения, от които винаги той излизаше победител. Макар и все още човек, вълчият ген бе в кръвта му, което неминуемо му даваше предимство пред братята му и всеки, който посмееше да се изправи срещу него.
Но цялата му сила се изпаряваше в момента, в който се доближаваше до Татя. Още тогава, тя успяваше да укроти дивия му нрав, да го успокои и превърне в коренно различен човек. И с изненада установи, че щом устните й докоснаха неговите, в него се прокрадна същият онзи добросърдечен човек, способен единствено да обича. Да обича нея. Само нея.
Нежната целувка започна някак плахо. Сякаш и двамата изпитваха другия. Устните им бавно се сливаха в едно. Тялото на хибрида гореше. Буквално можеше да усети как игриви пламъчета обгръщат всяка фибра в тялото му. Случващото се бе като сбъдната мечта. Миг, за който бе бленувал хилядолетия наред. И все още му се струваше твърде нереално, че отново я държи в прегръдките си. И този път, за разлика от предния, съдбата им зависеше единствено и само от тях двамата. Нямаше го Илайджа, който да се намесва в отношенията им. Нямаше я Естер, която всячески да се опитва да ги раздели. И ако преди бе твърде бепомощен, за да се опълчи на семейството си, то сега притежаваше достатъчно сила, за да брани Татя от целия свят, ако се наложи.
Никлаус се наслаждаваше на всяка секунда, в която целувката им се задълбочаваше. И от плаха и много нежна, скоро премина в страстна и пламенна. Ръцете му се впиха в талията й, придърпвайки тялото й по-близо до неговото. Желанието му да усети всяка част от нея се усилваше.
И точно тогава се отдръпна. Ръцете му отпуснаха хвата си. Пое си дълбока глътка въздух и отстъпи крачка назад.
- Не си се променила, Татя. Все така съблазнителна. Все така пламенна. – подсмихна се и прокара пръст по устните си. - И аз все още не съумявам да намеря сили, за да ти устоя. Ето, точно този огън търсех в Катерина и Елена. През годините открих много общи черти, много щрихи от характера ти прозираха в държанието на Катерина. Но все пак намирах разликата. Но сега... ммм... сега осъзнавам точно колко далеч от теб са двойничките ти.
Никлаус се приближи до бара в дъното на стаята и след като напълни две чаши с уиски, подаде едната на Петрова.
- За теб. Моята единствена кралица. – усмихна се и отпи малка глътка.
„Моята единствена кралица” бе едно от най-често употребяваните обръщения, които Никлаус използваше, когато говореше с Татя. Като първороден син на Майкъл, от него се очакваше да наследи владетелския престол, а като такъв, той имаше свободата да избере кралицата си. И напълно логично, неговата избранница бе именно първородната Петрова. Поне докато Естер не реши да се намеси в отношенията им.
- Все още не мога да повярвам, че си жива.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Нед Фев 24, 2013 6:54 pm

След като древната най-накрая призна това на Никлаус и вече нямаше нищо недоизяснено между тях, тя се почувства по-добре. Вече не усещаше нервността и ревността му, когато споменеше името на брат му. Сякаш една огромна стена се беше срутила и сега те бяха дори още по-близки. Клаус заслужаваше истината и Татя не намираше смисъл да не му я каже.
- Вековете в ковчег няма как да ме променят особено, Ник. А и като се има впредвид, че нямаше каквто толкова да правя през това време. Нямах време да се променям.
Отвърна леко саркастично Петрова и звънливия й смях осея стаята. Огънят, който се таеше в рода Петрова си беше наследствен и Татя нямаше да се учуди, ако и двете й двойнички го притежаваха. Поне частично. Брюнетката беше наблюдавала известно време момичетата преди да дойде при Никлаус и наистина в Катрин откриваше части от себе си. Не само външния вид ами и в характера. Госпожица Пиърс се представяше като доста буйна личност. Почти колкото Татя, но не достатъчно. А Елена.. в нея Петрова не беше открила много сходни черти в характера. Тя беше по-скоро противоположността на древната, такава каквато Татя никога не е била.
Петрова се отдалечи от Никлаус и се отпусна на мекия диван в средата на хола, намествайки се и кръстоса крака. След това хвана един кичур от косата си и го завъртя на пръста си. Пое чашата, която Клаус й подаде и отпи една голяма глътка от течността, която мигом сгря гърлото й. Алкохолът беше почти толкова съблазнителен колкото кръвта за вампирите и Татя с удоволствие му се наслади.
- Жива, Ник е твърде силно понятие за някоя като мен.
Отвърна древната и се изкикоти. Но тя също се чудеше как той е жив и как е могла Естер да я излъже така подло. Имаше моменти, в които си мислеше какво щеше да стане, ако беше малко по-умна. Ако не беше се подвела по така искрено звучащите думи на Естер. Ако беше разбрала, че я лъже и не се беше оставила да бъде прободена с камата. Може би сега всичко щеше да е толкова различно. Те щяха да са различни. Но вещицата си беше свършила добре работата, заблуждавайки така лесно Петрова.
- Разкажи ми нещо интересно от новия си живот, Ник. За толкова време така и не успях да те зърна жив след жертвопринушението ми. След като те видях за последен път. Животът ти определено е бил по-интересен от моя.
Каза Петрова и изражение, пълно с интерес се изписа на лицето й. Тя се усмихна доволна от това, че вече можеше да бъде отново част от живота му и отпи още една глътка от останалото уиски в чашата, гледайки с любопитство Никлаус.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пон Фев 25, 2013 8:30 am

Смехът на Татя прокънтя из стаята и сякаш я озари. На лицето на Никлаус, в същата секунда, се появи широка усмивка. Обожаваше да чува смеха й и с всеки нов момент, прекаран с нея, му показваше точно колко много му е липсвала през годините. И то малките неща. Онези, на пръв поглед напълно незначителни, като смеха й, гласа й, жестовете, дори самите й движения. Всичко в нея му липсваше и копнееше да я види отново, да я докосне отново. И сега можеше да направи всичко това без да се страхува, че тя отново ще му бъде отнета.
- В такъв случай, радвам се, че не си се променила. Харесвам те такава.
Новият му живот бе така комплексен и сложен, че трудно можеше да й разкаже всичко за толкова кратко време. Хилядолетията не можеха да разкрият изцяло същността си за няколко минути и ако трябваше да се впусне в историята на живота си, то необходими щяха да са им поне наполовина толкова години.
Но все пак не смяташе да остави любопитството й незадоволено. Затова отпи още веднъж от чашата си и се настани на фотьойла в близост до дивана, на който седеше Татя.
- Да видим... – замисли се за кратко. – След теб, трябваше да намеря нещо, което да уплътнява дните ми. За щастие, отмъщението свърши работа. Но след като всички, които застанаха помежду ни, платиха цената за това, отново се намирах в изходна позиция. Докато не разбрах за вълчия ген в мен. С малко повече усилия, успях да събера достатъчно информация и тогава вампирският живот не ми бе достатъчен. Затова посветих голяма част от живота си в търсене на някоя от наследниците ти. И няколко века по-късно, открих Катерина. Но желанието й да опази живота си провали плановете ми. Ах, Катерина.... мисля, че е взела борбения си нрав от теб. – подсмихна се. – Накрая успях да довърша ритуала с малката госпожица Гилбърт. Сега, както сама виждаш, се превърнах в едно много по-съвършено създание. Отключих вълчия ген в себе си, но не съм зависим от пълнолунието, както върколаците. Мога да се превръщам, когато пожелая и то без да се налага да троша всички кости в тялото си. Не съм и обикновен вампир – по-силен съм, по-бърз. Всичко, което наранява останалите е безполезно, ако се използва върху мен. – удовлетворението, с което Клаус говореше за себе си и новата си същност бе пословично. Едва ли бе тайна за някого, че той истински се наслждаваше на живота си и на факта, че е хибрид. – Както и сама виждаш, успях да създам своя армия от хибриди. Но освен благодарността, че ги отървах от проклятието на луната, те са свързани с мен по начин, който трудно би могъл да бъде обяснен. Верни са ми и са готови да пожертват собствения си живот, за да спасят моя. Готови са да направят всчико, за да ми угодят. Например, ако го накарам да извади сърцето си... – посочи един хибрид, който стоеше в края на стаята, все още гледайки с недоумение Клаус и приятелката му. - ... той ще го направи, защото аз съм го поискал. Защото това би ме направило щастлив. Странно е, нали? – подсмихна се. – Но от тогава, от края на ритуала, в живота ми не се случва нищо, достойно да занимава съзнанието ти. Изглежда ти си първия лъч светлина в скучния ми живот.
Без да се впуска в излишни подробности, Никлаус успя набързо да й разкаже, макар и твърде схематично, как бяха преминали последните векове от живота му. Разбира се, това бе една много малка част от всичко, което съпътстваше съществуването му, но той намираше именно превръщането си в хибрид за най-основното и важно събитие. Затова реши да й разкаже именно за това.
Умишлено не спомена семейството си, което вече трудно можеше да се нарече така. Вместо годините да ги обединят, те успяха да ги разпръснат по света и отделят едни от други. Вероятно принос в тази насока имаше и самият Клаус, след като ги затвори в ковчези, но причината за това бяха не толкова действията му, колкото отказа на братята му да го разберат, да вникнат в подбудите му.
- Твой ред е. Нима през всички тези хилядолетия си била в ковчег? Всъщност, кой те събуди? Не разбирам как, ако е съществувал човек, който да знае, че си жива, това е останало тайна за мен.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Пон Фев 25, 2013 11:36 am

Татя с нескрит интерес изслушваше всяка негова дума, докато й разказваше всичко, което беше преживял през вековете. Но щом спомена за вълчия ген в себе си и как сега не е просто вампир ами е първия хибрид на света изражението й дори стана още по-очудено. Татя не знаеше, че е възможно да може да се създаде една такава чисто нова раса и дори да се разрастне. Но все пак светът беше странно място, пълно с всякакви създания, а изглежда тя беше пропуснала огромна част от него. Но не се тревожеше за това. Все пак сега имаше цялата вечност пред себе си и можеше да прави всичко, което си поиска. А още повече й допадаше мисълта, че ще може да сподели всеки един миг от новата си същност с Клаус. По думите му древната разбра, че може би е най-силното същество, съществувало някога и това я накара да се почувства в безопаснот при него. Вече нямаше да се тревожи, че може да го загуби отново. Това беше една нова страна на Клаус и Татя с нетърпение очакваше да я опознае по-добре.
- Хибрид. - повтори бавно древната сякаш, за да осмисли думата още по-добре - Никога не съм чувала, че може да има такова същество, създадено от две толкова силни раси. Харесва ми. Нямам търпение да опозная тази твоя нова същност, Ник.
Каза древната и допи последните няколко глътки от уискито, останало в чашата й. След това се замисли върху думите на Клаус. Кой или какво я беше събудило? И откъде знаеше къде се е намирал ковчегът й, за да го направи? Тези въпроси се въртяха в главата й още щом отвори очите си за пръв път от толкова много време, но колкото и да размишляваше така и не намираше логичен отговор. Никой не знаеше за съществуването на древната Петрова, освен, ако не е бил жив по нейното време. А това още повече намаляваше вероятностите. Но изведнъж в съзнанието й се прокрадна съмнение, че този някой би могъл да е някой от Майкълсън. Все пак де познаваха Татя и може би са знаели къде точно се е намирала, за да я съживят отново. Петрова знаеше, че това е малко вероятно все пак, ако това беше истина то Клаус вероятно щеше да знае. Но колкото и абсурдно да й звучеше тази мисъл засега древната нямаше друго по-логично обяснение.
- Ник този който е махнал камата от сърцето ми е знаел къде се намирам. А не вярвам Естер да ме е скрила на някое лесно за откриване място. Това свежда вероятностите до минимум.
Древната спря да говори, обмисляйки дали да му каже какво се върти в главата й. Но не знаеше как ще реагира. Все пак тя незнаеше кой друг от древните е тук в Мистик Фолс, но не възнамеряваше да пита. Затова просто реши да ми каже, все пак имаше шанс това да е истина.. макар и малък това беше единственото логично обяснение, с което разполагаше в момента.
- Какво ако някой от братята ти го е направил? Все пак те са единствените, които ме познават и които са били способни да ме открият. Знам, че звучи налудничаво, но е възможно, Ник.
Каза древната със съвсем променен глас. Сега вече той звучеше съвсем сериозно и древната зачака реакцията на Клаус.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Вто Фев 26, 2013 5:03 pm

Мнозина споделяха невежеството на Татя. Но то бе напълно оправдано. Никой не бе чувал и не бе виждал подобни създания, никой освен Никлаус и близките му. До преди месец подобни създания не съществуваха, бяха просто отдавна забравен мит, но това не пречеше на Майкълсън да прекара последните няколко века от живота си в търсене на наследница от рода Петрови, чиято кръв да използва, за да развали проклятието, което държеше вълчия ген в него заключен.
- Разбира се. Не очаквам да си чувала за расата ми. – усмихна се. – И все пак, тая известни съмнения, че искаш да опознаеш тази ми страна, моя прелестна Татя. Всъщност, единственото, което ме различава от останалите вампири е, че в себе си имам вълча отрова. Мога да убия всеки вампир само с едно ухапване. Е, освен това съм и многократно по-силен физически. Но не всичко е така розово, както звучи. За да създавам хибриди ми е необходима кръвта на Елена. А двамата братя Салватор могат да станат ужасно досадни в опитите си да я опазят от мен. Не, че досега успяват... – сви рамене и се засмя.
Човекът или съществото, което бе освободило Татя оставаше загадка и то не само за Клаус, но явно и за красивата вампирка. При всеки случай, Майкълсън изпитваше смесени чувства. От една страна бе благодарен на този, който махна камата от сърцето на Татя. Същият този мистериозен човек бе сбъднал мечтите на хибрида и бе върнал единствената жена, която някога е обичал, обратно в обятията му.
Но нещо друго го дразнеше и отчасти притесняваше.
Като най-древното същество, бродило по земята, Никлаус бе свикнал да научава всичко първи. Всеки ход, на всеки него враг или приятел, му бе известен. Понякога дори преди да се е случил. Винаги информиран, за Майкълсън нямаше тайни, което пък му помагаше винаги да е с крачка пред всички останали. Това го превръщаше в непобедим съперник. Мнозина, през годините, бяха правили опити, макар и отчаяни и обречени на провал, да го надхитрят. И до този момент, единствената, която успя да го направи бе Катерина. Но умелият ход и самоубийството й оставиха без думи и самият Клаус. Дързостта, която притежаваше това, толкова невинно по онова време, момиче, вдъхваше възхищение у него. И същевременно ярост, защото се оказа добре изигран от обикновен човек. Така че, не можеше да се примири с факта, че някой е знаел, че Татя е жива, а той е останал в неведение толкова хиляди години.
Но предложението на древната звучеше едновременно логично и твърде абсурдно.
- Не, любима. – поклати глава. – Без съмнение братята ми и Ребека бяха единствените, които знаеха за съществуването ти. След смъртта, образа, който придоби, стана по-скоро далечна легенда, която най-често Илайджа разказваше, поддържайки жив спомена за теб. Но ако някой от тях знаеше, че майка ми те е оставила жива, то щях да разбера. Илайджа, заради любовта, която изпитваше към теб, щеше да те върне преди много години. Или поне да ми разкаже какво се е случило в онази нощ. Но той не може да те е събудил, защото лежи в ковчег в подземията на имението ми. Също както Фин и Естер. Единствените, които свободно се разхождат по света са Кол и Ребека. Разбира се, веднага можем да изключим Бека, защото тя никога не би ми причинила подобно нещо, независимо от обстоятелствата. Освен това, тя винаги е била готова да направи всичко, за да наруши повелите на майка ни. Кол, от своя страна, е импулсивен и дързък, липсва му такт, когато общува с мен, но не е толкова смел... или толкова глупав. Той добре знае какво означаваш за мен, както и какви биха били последствията за него ако през цялото време е крил, че си жива. Той копнее за отмъщение, но не би използвал жена, за да го постигне, не е в стила му. Би предпочел да ме победи в двубой, например, но няма да падне. Драмите не са по вкуса му. – завърши с усмивка накрая. Приближи се до дивана и плъзна пръстите си по порцелановавта кожа на Татя. – Но ако все пак узная, че той или някой от семейството ми има нещо общо с това, няма да се поколебая преди да забия камата в сърцето му. Нямаш ни най-малка представа на какво съм способен за теб, любима. Нито колко живота погубих, за да отмъстя за твоя. И бих го направил отново без да се замисля. Бих сторил всичко за теб.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Татя Петрова. on Вто Фев 26, 2013 6:24 pm

Кожата на Татя настръхна при допирът на Никлаус. Само с едно нежно и невинно докосване той можеше да предизвика у нея чувства, каквито никой друг не е могъл и не би могъл. Само с него тя можеше да се почувства отново жива, можеше отново да чувства и да изпитва към него чувства, които не можеше да опише с прости думи. Чувства, които желаеше с цялото си същество и за които бе копнеела с векове.
Бе жадувала да почувства допирът му върху себе си отново. Да чуе гласът му и да се усмихне, когато й казва "любима". Само когато беше с него не се чувстваше виновна за това, че си е позволила да усети тези човешки емоции отново. И колкото да твърдеше, че е изключила човечността и чувствата си, когато беше с Клаус нямаше как да се преструва. Той я караше да се държи така, все едно не бяха мъртви от повече от хилядолетие.. Все едно никога не се бяха разделяли.. Все едно бяха просто хора.. двама влюбени. Само с него можеше да се откъсне от реалността и да попадне в едно райско кътче, където нищо друго нямаше значение.
- Няма значение, Ник. Толкова много време не сме били заедно, защо да проваляме първите си мигове заедно с глупави размишления. Все пак цялата вечност е пред нас, нали? А който и да ме е събудил можем само да му благодарим.. Все пак заради него сега съм тук, с теб.
Каза тихо с нежен глас Петрова и очите й потънаха в неговите. Ах тези сини очи... Погледнеше ли ги Татя не беше способна нито да говори нито да мисли. Можеше да се удави в кристалия му дълбок поглед. И колкото повече се взираше толкова повече потъваше.. и неможеше да изплува обратно. Те бяха като необятен океан, в който тя с желание се оставяше да потъне..
- Нека се насладим на момента..
Довърши с тих и провлачен глас Петрова и плъзна ръката си по лицето му. Пръстите й нежно се плъзнаха по бузата му, предизвиквайки сетивата му. Древната приближи тялото си до неговото, а пръстите й бавно започнаха да се спускат надолу по тялото му. С леки и чувствени движения тя ги плъзна по шията му, след това преминаха бавно по гърдите му, карайки го да настръхне. Знаеше, че докосванията й го карат да полудява, затова древната продължи все по-надолу и надолу.
Искаше да му се наслади. Да му се оттдаде. Когато я докосваше тя беше неспособна да мисли. А и неискаше. Искаше просто него. Не това беше моментът, в който да мислят кой би могъл да е махнал камата от сърцето й но в този момент се радваше, че изобщо някой го е направил. Защото благодарение на него сега тя отново можеше да почувства докосванията му.
- Липсваше ми, Ник.
Прошепна му тихо Татя и устните и докоснаха нежно неговите.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 25570
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Чет Мар 07, 2013 7:59 am

Трудно можеше да се отрече, че Татя имаше право. Но освен огромната благодарност, която дължеше на този, който я бе освободил, Никлаус не можеше да се примири с мисълта, че нещо му е убягнало. И то не какво да е, а нещо толкова значимо като факта, че Петрова е жива. Гордостта му не му позволяваше да приеме просто така, че хилядолетия наред е съществувал някой, който е знаел истината, а тя е останала тайна за хибрида. Майкълсън имаше напълно оправдано самочувствие, че знае всичко, че винаги е с крачка пред противниците си. Но сега се оказваше, че някой, напълно непознат, го бе надхитрил. Бе го накарал да се почувства като глупак.
Несъмнено, ако пред годините се бе появил дори минимален знак, че Татя е жива, Никлаус щеше да обърне света, за да я открие и върне при себе си. Но вместо това, живеейки в неведение, той бе принуден да се примири, че е мъртва, убита, за да може той да се превърне във вампир. Затова посвети огромна част от живота си в търсене на двойничките на Петрова, чиято кръв да му помогне да отключи вълчия ген. Бе решен, че щом му се дава шанс да се превърне в най-могъщото създание на света, то той ще се възползва от него. Защото смъртта на Татя не можеше да е напразна. Не трябваше....
Но действително красавицата бе права. Вечността бе пред тях и той нямаше намерение да я изгуби отново, особено щом сега държеше в ръцете си повече сила от всеки друг. Сега бе напълно способен да я защити и да брани любовта си, без значение от цената, без значение от животите, които трябваше да пожертва. Бе твърде глупаво да пропиляват първите си мигове заедно в обмисляне кой би могъл да крие подобно нещо от Никлаус толкова много години.
Хибридът затвори очи и за миг се остави приятното усещане от допира й да завладее тялото му. Ръцете й умело караха кожата му да настръхва. Предизвикваха мисли, които до преди час му се струваха далечен, утопичен блян.
За секунди се озова коленичил пред дивана. Ръцете му сграбчиха талията й, рязко приближавайки тялото й към неговото.
- Моя прекрасна и наивна Татя. – едва доловимо погали лицето й. – Нищо не ме прави по-щастлив от присъствието ти. И бъди сигурна, че не копнея за нищо друго. Да усещам близостта ти след толкова години е като сбъдната мечта. Но трябва да ме разбереш, любима. Как да се примиря, че хилядолетия наред за мен е останало тайна, че си жива. Ако само... ако знаех, ако имах дори най-малко подозрение, че Естер не те е убила в онази нощ, щях да те намеря. Щях да те върна. И отново щеше да бъдеш само моя. Ако само знаех.... нямаше да се налага да прекарваш толкова години, затворена в ковчег, нямаше да пропускаш всички красоти, които вампирският живот може да ти предложи. – поклати глава и тогава устните му отново намериха нейните. Целувката му бе нежна, премерена. Не избързваше. Искаше да се наслади на всеки миг от допира си до нея. Езикът му бавно си проправи път до нейния, превръщайки целувката в още по-страстна, пламенна. Ръцете му обвиха тялото й е здрава и плътна прегръдка.
Погълнат от момента, Никлаус дори не бе усетил, че хибридите му се бяха върнали с няколко момичета.
- Клаус! – гласът на един от хората му го накара да отдели устни от Татя. Погледа му се стрелна към хибрида, а след това и към момичетата и на лицето му се изписа широка усмивка.
- Ах, крайно време беше! – засмя се и се изправи. Приближи се до момичетата и ги огледа внимателно. Така или иначе, всички щяха да умрат, така че бе напълно без значение коя ще е първа. Хвана една за ръката и я накара да седне на дивана до Татя. Не бяха под хипнозата, но страхът, който буквално можеше да вкуси ги караше покорно да изпълняват заповедите му.
Докато се обръщаше, за да се върне при своята любима, случайно (или не съвсем) забеляза втренченият поглед на един от хибридите си.
- Нека позная, чудиш се какво правя с Елена, нали? – попита с развеселен тон, а в отговор получи само плахо кимане. – Помисли отново. Прилича ли ти на Елена? Мирише ли като Елена? Долавяш ли туптящото й сърце? – повдигна вежди и му посочи вратата, а хибрида побърза да излезе от стаята.
Когато останаха напълно сами, Никлаус се върна на дивана, сядайки от другата страна на момичето. Без да каже каквото и да е, зъбите му пробиха кожата на врата й и няколко капки кръв се спуснаха в устата му. Искаше единствено да се увери, че в системата й няма върбинка, както в предишните момичета, които си доведе. И когато бе сигурен, че е безопасно се отдръпна и протегна ръка към Татя.
- Опитай я. - подкани я с усмивка и отново заби зъбите си във врата на русокоската. - А докато ти пируваш с гостенките ни, аз трябва да свърша нещо. Надявам се да ме извиниш, че ще те изоставя за малко. Обещавам да не се бавя.

p.s. съжалявам за забавянето

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите