Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Mikaelson's Mansion

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Чет Дек 27, 2012 5:34 pm



Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Чет Дек 27, 2012 6:00 pm

Целият град беше скован от студ.Ледените висулки се спускаха от улуците и покривите на домовете,димът,излизащ от комините се разнасяше във въздуха и оставяше една неприятна миризма.Сякаш Мистик Фолс беше умрял,бе притихнал в очакване.Очакване на нещо по-добро,нещо топло.Семейства бяха в домовете си пред камината,пиейки чай или кафе,разговаряйки и веселейки се с децата си.За други..животът бе една подигравка.Тук-таме се намираха някои бездомници,които животът бе изхвърлил като мръсни котета.Скитайки и молещи се,протегнали ръце,в които държаха някой закърпен каскет..ха,какви глупаци.Единствено на ония свят щяха да получат нещо истинско.Унижаваха се за два гроша,а дори и те нямаше да им свършат работа.
Ледената виелица в комбина с голите клони на дърветата създаваха едно глухо ехо,едно страховито виене.Дърветата се кършеха от студа,който ги бе покрил.По улиците се виждаха само малките светлинки идващи от запотените прозорци на домовете.
А ето я и нея.Горда,с високо вдигната глава,същото ледено и безизразно изражение, каквато бе и зимата.Крачеше с твърда и уверена крачка по пътя,прибрала ръцете си в джоба на дебелото палто,което бе поръчала специално от Италия.Златната й коса бе разпръсната по раменете й.По дългите и крака се спускаше черен плат и тоалетът завършваше с тъмно-кафяви боти. Красота.Прелест.Грация.Егоизъм.Сила.Наивност.Или просто..Ребека. Младата девойка бе от изключително знатен и древен произход,имаше четирима братя,с които..определено не се разбираха особено добре.Животът на Бека бе тежък,именно това я бе направило толкова силна личност.Нямаше препятствие,с което да не можеше да се справи,дума,която да обори,човек,който да..обезнадежди. Но единственият,с който тя поддържаше връзка и обичаше толкова,бе Никлаус. Единственото същество на земята,на което можеше да се довери,въпреки многократните лъжи и отнемането на живота й от негова страна.Така любимият й брат.Двамата си приличаха толкова много.Споделяха съдбите си,играеха в един отбор,мразеха се и се обичаха.
Равните й стъпки оставяха глух шум в празната улица.Ребека не бързаше.Кожата й,бяла и толкова нежна,бе ледено студена,изражението й сериозно.Истинска прелест.Беше като един..един ангел,бродещ из улиците на снежния град.
Ето,че най-сетне девойката стигна до крайната дестинация,а именно имението им,където трябваше да се намира брат й.Той не знаеше за пристигането й и вероятно щеше да е меко казано изненадан,но дали приятно или не ще разберем по-нататък.
Момичето сви пръстите си в юмрук и почука на вратата.Пое дълбоко дъх и стисна зъбите си.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Чет Дек 27, 2012 11:16 pm

От както Никлаус изпълни ритуала и успя да се превърне в хибрид, дните му минаваха не толкова забавно и динамично, колкото предполагаше. С кръвта на Елена успя да създаде значителна по брой армия полу-вампири, полу-вълци, които му бяха предани. И не, не просто решени да му служат, защото им бе подарил шанса да се присъединят към една по-висша форма на живот. Връзката на Клаус с хибридите му беше далеч по-силна и далеч извън техния контрол. Те бяха задължени да му служат, той бе техен господар, а те обикновени лакеи, които живееха, за да виждат Древния щастлив. Влиятнието му върху тях бе толкова силно, че клетите хибриди бяха готови да пожертват живота си, за да спасят господаря си ако се наложи. Бяха готови да пожертват живота си и за по-малко - дамо за да угодят на Клаус.
Сега Никлаус бе обграден от верни стражи, които освен, че охраняваха дома му, се грижеха да не му липсва абсолютно нищо. Преди няколко часа двама от хибридите му доведоха в имението няколко момичета, с които Древния да засити глада си. И докато той пресушаваше девойките една по една, дясната му ръка (който той наричаше Джеймс, макар да не бе сигурен как точно е името му) се появи във всекидневната с изненадващата новина, че е забелязал Ребека да се навърта наоколо.
- Благодаря ти, Джеймс. - с доволна усмивка на лице изрече хибрида. Последната му среща с Ребека бе твърде трагична и за двамата. След като я освободи от ковчега, в който прекара последния век, тя му спретна зрелищен скандал, а след това си тръгна. Просто така. От тогава Древният не знаеше нищо за сестра си. От време на време разбираше къде е и с какво се занимава (не искаше да губи следите й), колкото да се увери, че е жива и в безопасност. Но стоеше далеч от живота й, точно както тя бе пожелала.
Няколко минути по-късно на вратата се почука и двама от хибридите му посрещнаха русокосата вампирка. Поведоха я към всекидневната, където намериха Клаус, впил зъби в поредното момиче. Но сякаш не целеше да я убие, а само да си поиграе с нея. Тялото й бе вцепенено, видимо под контрола на Древния, а той на малки глътки поглъщаше част от кръвта й. Присъствието на Ребека в стаята успя да го откъсне от заниманието му и той вдигна поглед към сестра си, избърсвайки кървавите си устни с едно движение.
- Ребека! - възкликна и разтвори ръце, сякаш да я прегърне. - Каква приятна изненада! Какво те води при мен, сестричке?


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Чет Дек 27, 2012 11:48 pm

Ребека бе забелязала,че на всеки метър от къщата е разположен по един верен слуга на Клаус,по едно послушно пале,което изпълняваше заповедите му.Защо ли тази "длъжност" й бе толкова позната?Момичето поклати глава и в този миг широките врати на имението се отвориха.Отвътре лъхна топлина,способна да сгрее всяко едно човешко същество,но не и нашата Беки.Тя не можеше да усети студенината или топлината,не можеше да се почувства истински жива.Ребека бе една марионетка на живота.Принадлежеше му,а той я управляваше.Безкрайният и дълъг живот.Животът,който тя проклинаше.Животът,който ненавиждаше,животът,който й даваше вечността,животът,в който тя бе една сред многото изгубени,търсещи мястото си. Златокоската бе от онези, които копнееха за любов,за внимание,за признание,което досега така и не бе получила.Копнееше за признанието именно от брат си.
Двамата палячовци заведоха гостенката към хола,където се намираше брат й. Усещаше се силната и остра миризма на човешка кръв,пропила се във всяко едно кътче и всяка една мебел,до която алената течност се бе докоснала.Плътните устните на блондинката се разтеглиха в едвам доловима усмивка при вида на брат й.Ако сърцето й можеше да бие сега то определено би се развълнувало.За един простичък миг пред очите й изникнаха толкова моменти, които я свързваха с Никлаус.За този миг тя успя да си припомни болката,която бе изпитала при многократните пъти,в които хибридът я бе пробождал с дървени кол.Успя да си припомни изражението му точно в тези части от секундите.Но ето,че гласът, който долови слуха й я върна в настоящето.
Бека изгледа заповеднически и определено не особено добронамерено двамата подчинени,стоящи като бодигарди зад брат й.
-Ти сериозно ли?
Поклати настрани главата си и изгледа пренебрежително мъжете.
-Братко,братко..толкова ли врагове натрупа,че си прибегнал до тези мерки или ти е прекалено скучно?
Попита и направи още една крачка към брат си,слагайки ръце на талията си.Едновременно с това погледът й се приплъзна по безпомощните тела на двете червенокоски,които бяха положени в близост до нея.
-Май вече русото не е модерно?
Повдигна рамене и погледна мигновено към брат си.Може би не го показваше,но тя бе искрено щастлива от това,че го вижда.Че той е жив и здрав,че нищо лошо не му се бе случило.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пет Дек 28, 2012 12:21 am

Клаус остана приятно изненадан. Не очакваше Ребека да е така добронамерена към него. Не и след последната им среща. Всъщност, когато разбра, че вампирката е наблизо очакваше зрелищно пристигане, с много фойерверки и искрящи червени пламъчета, излизащи от очите на русокоска. Предполагаше, че го очаква реч в стил: "Ти провали живота ми, Никлаус! Предаде ме, а сега ще ти отмъстя!". Именно затова бе предупредил хибридите да внимават ако Ребека понечи да предприеме нещо срещу него. Още с пристигането си, вампирката бе обградена от няколко послушни палета и съпроводена до стаята, където Клаус я очакваше.
Няколко секунди преминаха в пълно мълчание от страна на древния хибрид. Опитваше се да прецени намеренията на сестра си. Старателно прегледа мислите й, но там не откри нищо, което да му подскаже, че тя е дошла тук, за да търси отмъщение. Дори да беше така, бе твърде наивно да смята, че може да отнеме живота му. Кимна към хибридите си и те се отдалечиха от Ребека.
- Точно ти ли ми задаваш този въпрос? Хилядолетията носят със себе си врагове, Ребека. Много добре го знаеш. А аз, за разлика от всички други същества, имам честта да притежавам един безкрайно дълъг списък с врагове. Пък и вечността може да е доста отегчителна, хибридите ми осигуряват подобаващи забавления. С всеки ден се изумявам все повече какво са способни да направят, за да ми угодят. - с развеселен глас той търпеливо обясняваше на русокосата вампирка. Погледа му премина по момичетата от двете му страни и на лицето му изгря усмивка. - Не знам. - сви рамене. - Мисля, че Джеймс има фетиш към червенокоси. Винаги такива ми води. За мен са еднакви.
Докато говореше, до него се приближи един от хибридите му. Прошепна нещо, което остана нечуто от Ребека и се отдръпна. Изражението на Никлаус се промени, придобивайки отново онази страховита строгост.
- Не ги изпускайте от очи! - нареди с леден глас. - Нямам доверие на братя Салватор. Глупавото им увлечение по Елена може да ги накара да направят някоя глупост, а малката Гилбърт ми трябва тук. Спрете Стефан, ако предприеме нещо!
Клаус обичаше да държи всичко под свой контрол. Бе изпратил една част от хибридите си при Елена, а друга при Деймън Салватор. Знаеше, че любовта на братята към това момиче е опасна - опасна за него, за плана му, за хибридите му. Затова трябваше да държи всички тях под око, така че да предотврати евентуалните им опити да скрият момичето.
Щом хибрида излиза от стаята, Клаус отново върна вниманието си към Ребека. Приближи се до нея и едва доловимо допря устните си до челото й, изричайки едно тихо "Радвам се да те видя." и отново се отдръпна. Със същото развеселено изражение от преди малко протегна ръка, сочейки вратата.
- Предлагам да се разходим в градината, докато хибридите ми почистят имението. Тъкмо ще имаме достатъчно време да ми разкажеш защо се върна.


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:04 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Пет Дек 28, 2012 1:02 am

Ребека не изпускаше брат си от поглед.Знаеше колко непредсказуем е той и че скимне ли му нещо никой не можеше да го спре.Бе също наясно с това,че в този момент той й нямаше особено доверие и то по разбираеми причини.Последният скандал,който му беше спретнала малката Майкълсън определено беше запомнящ се.Доста остри думи се чуха,много сълзи се изридаха,но ето ги тук,отново.Брат и сестра Майкълсън,заедно.Както преди векове си бяха обещали.За дългото отсъствие на Бека от живота на брат й тя бе осъзнала някои неща.Бе проумяла колко близък й бе той,колко важна роля играеше в живота й.
-Никога не съм се съмнявала в теб, Никлаус.Добър си в това да си намираш врагове,може би най-добрият.
Каза съвсем спокойно блондинката.Едва в този момент погледът й успя да огледа имението дори за малко.Брат й определено имаше вкус,ако преди години не бе живяла тук не би могла да познае,че това е нейният дом.Единствено гласовете на всички души,погубени на това място, шепнещи от стените биха й подсказали.
-Никой не би могъл да те развесели повече от мен,братко.
Рече с едвам доловима нотка на шега,приближавайки се към Клаус. Девойката постави дланите си внимателно върху гърдите на хибрида,а устните й се долепиха към едната му страна,прошепвайки:
-И все пак,Ник,знаеш,че не обичам да се ровят в главата ми.
Усмихна се блондинката и се отдалечи от брат си.В това време влече един от познатите преди минути послушни кученца,който подшушна нещо на Никлаус. Момичето не си направи труда да напряга слуха си.И без това щеше да разбере.Внимателно изслуша думите на брат си и вече й бе станало ясно за какво иде реч.
-Ах,Ник. Твоята мания по жалката Елена и по-точно топлата кръв,течаща във вените й.
Въздъхна Ребека и го погледна. Въпреки,че древната напоследък не бе част от живота на брат си тя знаеше всичко за него до най-малката подробност,включително и за онова жалко подобие на Петрова.
-Изцяло твоя съм.
Отвърна на последните думи на брат си и двамата излязоха в градината,разбира се заобиколени от онези досадни глупаци,които скоро щяха да останат без глави,ако продължаваха да се навъртат около блондинката.
-Може ли да ги разкараш?!
Изсъска през зъби момичето,поглеждайки брат си гневно.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пет Дек 28, 2012 12:42 pm

Двамата с Ребека излязоха от имението и се озоваха в огромната градина в задната част на имота. Мащабите на къщата и дворното място до нея бяха изключително внушителни. Но това можеше да се очаква от Никлаус. Той обичаше вниманието да е насочено единствено и само към него. А с подобно имение, погледите на всички жители на Мистик Фолс бяха приковани към него. Древният бе добил достатъчна слава сред всички свръхестествени същества. Не съществуваше вампир, върколак, демон, бог или каквото друго чудовище ви идва на ум, което на бе чувало за Никлаус Майкълсън - най-древният сред все още живите вампири, а от скоро и горд основоположник на една нова и много по-съвършенна раса - тази на хибридите. Да, пред свръхестествения свят не бе нужна реклама, защото всички го познаваха и се страхуваха от него. Но сред обикновените, простосмъртните човеци той не бе така добре известен. Жителите на Мистик Фолс го познаваха като Клаус Майкълсън, наследник на огромното имение на семейство Майкълсън, първото семейство, заселило се в региона и поставило основите на днешното малко градче. Но за останалите членове на фамилията се знаеше твърде малко. Сред хората се чуваха най-различни причудливи истории относно братята и сестрите му, относно родителите, които никой не знаеше дали са живи, но никой не се доближаваше дори малко до истината. А вероятно и малцина имаха достатъчно развито въображение, за да предположат каква е тя.
Няколко минути нито Ребека, нито Никлаус пое инициативата за нов разговор. Древният се наслаждаваше на присъствието на сестра си. Русокоска понякога беше истински трън в задника, но въпреки всичко оставаше единственият роднина, към когото изпитваше искрени чувства. Не винаги действията в миналото доказваха любовта му към нея, но за никой (който го познаваше достатъчно добре) не бе тайна, че Древният бе готов да направи всичко за сестра си.
След недоволният коментар на вампирката, Клаус се принуди да отпрати хибридите си далеч от тях.
- Изпълняват каквото им е наредено, Ребека. Казах им да не те изпускат от очи. Прости им нахалството. - усмихна се умолително и постави ръцете зад гърба си като пое с бавна крачка из градината. - Не разбирам защо не харесваш Елена Гилбърт. Да, признавам, че е най-несполучливата двойничка на рода Петрова, но и тя има определена харизма. Доста пъти ме остави приятно изненадан. Особено, когато открих сходствата между нея и Катерина. - кимна в потвърждение на думите си. - И все пак толкова различни... Но нещо ми подсказва, че липсата на симпатия към бедната девойка има нещо общо с факта, че твоя скъп Стефан е увлечен по нея. Или греша?


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Пет Дек 28, 2012 9:03 pm

Ребека не можеше да не призная труда и вкуса на скъпия си брат.Имението бе повече от великолепно,огромно и просторно.Единственото нещо,което не можеше да се определи дали е точно недостатък или не, бе това,че изглеждаше твърде самотно на целия фон.Също като собственика си.Бялата покривка на зимата бе затрупала всяко едно местенце,всяко едно забутано кътче на имота,но все пак великолепието му бе завладяващо,каращо малката и скрита усмивка да се изпише на лицето ти.Цялата тази необяснима по себе си магична обстановка те караше да се замислиш за малките и истински неща,за нещата,които те правят щастлив.
Русокоската вървеше заедно с брат си,но за няколко минутки нито един не си позволи да наруши гробната тишина,царяща наоколо. Бека просто подбираше думите си внимателно,не искаше да ядоса брат си още в самото начало на срещата им,а и щеше да разполага с достатъчно време за това,защото определено нямаше намерение да напуска града скоро.
-Защо не харесвам онази сополанка ли,Никлаус?Ха..моля те.Може би трябваше да ме попиташ дали има нещо,което да харесвам в нея.Няма нито онзи плам на Петрова,нито тази смелост,която тя имаше.Има единствено две послушни палета,които биха рискували живота си заради жалката й личност.
Говореше древната,а градацията на злобата,с която изричаше думите нарастваше.Брат й бе съвършено прав.Истина бе,че ненавистта,която изпитваше Ребека към "сладката Елена" бе из начало породена от чувствата на девойката към по-малкия брат Салваторе.
-Вярно е.
Отсече и поклати глава.Дори тя не намираше смисъл в това,да храни напразни надежди в нещо,което никога вече нямаше да просъществува.Стефан вече не бе същият и никога нямаше да бъде,докато тази малка сополанка се навърташе около него.
-Но това е маловажно.Ненавистта ми ще се засилва с всеки път,когато виждам жалкото й личице.-каза съвсем спокойно и хладнокръвно.Мигом отново срещна погледа на брат си.
-Е,ти с какво ще ми се похвалиш,мили братко?
Попита и една дълбока въздишка се отдели от дробовете й.Вярно бе,че Ребека знаеше всичко,но искаше да го чуе от брат си.Липсваха й разговорите им,заяждането,всяка една минута,прекарана с него.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пет Дек 28, 2012 10:19 pm

Вътрешното задоволство, което Никлаус изпитваше, дразнейки малката си сестричка бе очевидно. Фактът, че увлечението на Ребека към Стефан беше толкова голямо не му се нравеше, защото поставяше в опасност плана му. Той, по-добре от всеки друг, знаеше, че една влюбена жена може да бъде изключително опасна и непредсказуема. Макар да не можеше да нарече чувствата на Ребека любов, то те бяха достатъчно силни, за да предизвикват у него известна доза притеснение. Ако ставаше дума за някоя друга, вампирът с удоволствие би помогнал на сестра си, отнемайки живота й. Но Елена му бе нужна жива, за да продължава да множи армията си от хибриди. Именно затова не можеше да позволи глупавите чувства на Ребека да се отразят на стремежите му.
И все пак Древната грешеше за Елена. Малката Гилбърт далеч не бе толкова беззащитна и безполезна, за колкото я смяташе.
- Грешиш, скъпа сестричке. Елена Гилбърт е... като тлеещ огън. Трябва й подходящ стимул, за да пламне, а тогава... ах, тогава гледката е забележителна. - вампирът говореше с видимо удоволствие. - Когато за първи път срещнах малката Гилбърт бях разочарован. Нямаше го онзи плам, живец ако щеш, който ме привлече в Катерина. Тя не се интересуваше от собствения си живот, отказваше да се бори за него. Но когато заплаших безопасността на близките й, с изненада открих едно малко зверче да се таи някъде дълбоко в нея. В това е разликата между двете Петрови. Елена е готова на всичко, за да опази хората, които обича, а Катерина би пожертвала всеки, за да спаси себе си. Егоизмът й е забележителен, но не достатъчен, за да я накара да ми се опълчи. Вместо това бяга, крие се като мишка. Докато Елена е готова да се бори със зъби и нокти. Това харесвам в нея. - усмихна се доволно и продължи да върви напред.
Никлаус бе видимо запленен от малката Гилбърт. От онова, което се криеше в нея. Симпатиите му далеч не приличаха на онова физическо привличане на мъж към жена. Не, той я гледаше с други очи. Виждаше скрития потенциал в нея и тайно копнееше да го извади наяве. А трябваше толкова малко, за да го направи. Тя бе наивна и лесна за манипулиране. Емоциите й, чисти и първични, бяха така явни, че Древният без особени усилия можеше да я подчини на волята си.
Но мислите на Ребека, които държа да отбележа, този път чу напълно случайно, го наведоха на една друга, много по-интригуваща мисъл. Ами ако използваше Стефан, за да отключи злото в Елена? Момичето изпитваше силни чувства към братята Салватор и щеше да направи всичко, за да ги защити.
- Ами ако върна предишния Стефан, скъпа ми сестричке? - попита с развеселен тон. - Той не помни общото ни минало, но мога да се погрижа да си припомни. Не можеш да отречеш, че в онези години Салватор беше много по-забавен. Сега е едно жалко подобие на вампир, в което, просто отбелязвам, си на път да се превърнеш и ти самата. Не ти отива да ревнуваш, скъпа сестричке. Принизява те с тях, а ти си толкова по-съвършена. - доближи се до русокосата вампирка и нежно прокара пръсти по лицето й. - Но да се върнем към Стефан. Изгарям от желание да видя Изкормвача в действие. Може би... изпробвайки уменията си върху малката Елена? - повдигна вежди.


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Гост on Съб Дек 29, 2012 12:40 pm

Ако все още не ви бе известно малката Ребека беше предубедена личност повече отколкото трябваше дори.Не вярваше в нищо и на никого,докато сама не се убедеше в това твърдение.Обичаше брат си,знаеше,че няма абсолютно никаква причина да я лъже,но не можеше да вярва на сто процента на всичко,което казваше. Клаус многократно бе предал красавицата в името на собствената си изгода и цел,но и не един път бе спасявал живота й,не един път бе пазил гърба й. Връзката между тези двамата беше трудно обяснима и ще е по-добре да не навлизаме в подробности,които ще отвлека вниманието ни от главното действие.
Блондинката слушаше внимателно всяка една дума,излязла от устата на брат й и леко присви клепачите си.Пъстрите й ириси бяха насочили погледа й към..нищото. Погледът й шареше из мястото,изглеждаше доста разсеяна,нов същност изобщо не бе така. Ребека разбираше тази искрена страст на брат си към Петрова, тя бе забележителна личност.В тогавашните дни Никлаус бе готов на всичко за нея,бе толкова влюбен,както сега не можехте да го видите вероятно..никога.Бе просто едно момче,с мечти и надежди. Татя бе омагьосала съзнанието му с непринуденото си държание и ослепителната си красота. Тя бе една достойна за уважение жена,но с трагичен край. Ребека не искаше да си спомня за дните,в които брат й изтръгваше десетки сърца, само защото не можеше да преодолее мъката.
-Но никоя няма да е като Татя..- каза по-скоро на себе си девойката с известна нотка на тъга в гласа си.За миг тя се замисли за онези дни,в които те бяха свободни,в които не бе нужно да бягат и да се крият,за дните,в които бяха все още хора.За всяко едно нещо,което можеха да изпитат преди да се превърнат в безчувствени и студени чудовища.
Но вниманието на златокоската бе привлечено от следващите думи на хибридът.Тогава тя разтвори рязко очи и не можеше да скри самодоволната си усмивка.Облиза меките си устни и се обърна към брат си.
-Гениален си,Никлаус.-кимна потвърдително и продължиха с бавна крачка напред по пътеката,осеяна от белите снежинки,които се спускаха от небето.Блондинката не обърна особено внимание на думите му за ревността й,сега нещо друго бе много по-важно.Зараждаше се нещо голямо,което щеше да има своите последствия и да вземе жертвите си.
-Как смяташ да го направим,скъпи братко?Дори не искам и да ти минава през ума,че ще съм вън от играта.Готова съм за малко забавление.
Каза уверено Ребека и погледна към брат си.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 1:47 pm

За миг спокойното изражение на хибрида се промени. Мислите на Ребека навлизаха в съзнанието му и посоката, към която се насочваха не му се нравеше.
- Недей, Ребека! - отсече с леден глас хибрида.
Бяха изминали много хилядолетия от тогава, но спомена за първата Петрова все още го измъчваше. В онези години Никлаус (както и цялото семейство Майкълсън) бяха обикновени хора. Е, може би не точно обикновени, но нямаше и следа от вампирския ген в кръвта им. В един дъждовен ден, когато всички жители на малкото селце се бяха укрили в палатките си, Клаус отиде на лов. Предполагаше, че лошото време ще му осигури спокойствие, но грешеше. Иззад едно дърво, в гъстата гора, се показа момиче, което младият Майкълсън не бе виждал досега. Красотата й бе толкова пленителна, че месеци наред Никлаус говореше за тайнственото момиче в гората. Опитите му да я открие оставаха неуспешни, но той не загуби надежда. Когато все пак, с помощта на Ребека и няколко от братята си, успя да я открие, Татя Петрова се оказа дори по-интригуваща, отколкото в началото. Едва ли е изненада, че младият Никлаус хлътна до уши по красавицата. И историята се очертаваше като достойна за подобаващ хепи енд, докато майката на Древния не реши да превърне децата си в безсмъртни вампири, слагайки началото на вампирската раса. Цената, която трябваше да плати за нарушаването на баланса в природата бе изразена в жертва на невинен човешки живот. И Естер избра да пожертва именно Татя, разбивайки сърцето на Никлаус. Опитите му да я върне обратно останаха без успех, но вместо това му дадоха възможността да се превърне в хибрид. А властта винаги го бе блазнила много повече от любовта.
От тогава до днес, името на Татя Петрова връщаше много и предимно неприятни спомени за Древния, затова предпочиташе да не повдига тази тема. Нито той, нито някой друг. Първата Петрова бе една от многото тайни на Никлаус, прилежно пазена от него и сестра му.
Но да се върнем към настоящия момент. Хибрида вече знаеше какъв ще бъде следващия му ход. Не беше трудно да манипулира Стефан, познаваше го твърде добре и знаеше слабите му места, а в случая, те бяха дори по-очевидни от преди.
Никлаус вдигна ръка и повика един от хибридите си. Думите, които изричаше излизаха бързо и почти слято от устните му, но изглежда момчето го разбра и след секунди изчезна.
- Ти, скъпа сестричке, ще бъдеш послушна. Аз ще се погрижа за всичко. - усмихна се. - И нека това, което предстои да ти служи като урок. Любовта може да ти донесе само негативи. Помисли над това следващия път, когато подаряваш сърцето си на неподходящия. Нека се върнем в имението. Гостите ни скоро ще пристигнат.


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 2:34 pm

-Прекрасно е..-казах замечтано.В този миг се чувствах толкова добре,толкова сигурна..сякаш нямаше да се случи нищо лошо.Чувството да съм с него беше великолепно,да усещам близостта му,да усещам докосването му.Не исках никога да го изгубя,не можех да си го позволя.Той беше всичко за мен.
Както си седяхме и наблюдавахме прекрасната гледка изведнъж до нас застанаха двама мъже, които твърдяха,че са се изгубили и не могат да намерят пътя към центъра.Странно,центърът беше на една пресечка от тук,но все пак нямаше как да им откажа.Предложих помощта си.Единият мъж дойде с мен,а другият остана при Стефан.Всичко беше спокойно,но само докато не изчезнахме от погледа на Стефан.Внезапно добре сложеният и доста висок мъж се изпречи пред мен.Изражението ми се обърка,тъкмо когато щях да го питам какво става,той замахна и усетих единствено как главата ми се удря в цимента.Изгубих съзнание.
---
Бавно отворих очите си,а светлината ме заслепи.Всичко беше мъгливо и в първите секунди не можех да различа нищо.Тялото ми беше като в безтегловност.Едва след минута дойдох наистина в съзнание.Надигнах се внимателно и тогава усетих болката в главата.Сложих дланта си на тила ми и щом я махнах върху пръстите ми имаше кръв.
-Ъх..какво става?-попитах объркано и едва тогава се огледах.Пред мен стоеше Клаус заедно със самодоволното си изражение и едно русокосо момиче,което ме гледаше повече от злобно,а на неговото лице както винаги бе изписана подмолна усмивка.Извъртях очи и стиснах зъбите си.Отново щеше да иска нещо.По дяволите!Къде ли беше Стефан сега?!Ами ако му бяха направили нещо..
-Къде е Стефан?!Какво става?!
Попитах разгневено,но в този миг болката отново сякаш се вряза в тила ми.Подпрях челото си с пръстите си,но не изпусках Клаус от поглед.Много добре знаех,че не мога да си позволя лукса да недоволствам особено,ако исках близките ми да останат невредими,но той определено вече ми лазеше по нервите.Писнало ми бе от глупавите му начини да вземе каквото иска..Дългата ми коса се спусна по раменете ми,но я отместих назад,присвивайки устните си.Дори не бях уплашена,единствено ме бе страх за Стефан.Трябваше да намеря начин да се измъкна,трябваше да се свържа с Деймън...мамка му!Трябваше да направя нещо..

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 26202
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 4:40 pm

Заповедта на Никлаус бе ясна: "Доведете ми Елена! Жива!". Какво повече им трябваше на хибридите му? Част от тях веднага напуснаха имението и се заеха с изпълнението на задачата си. Локализирането на малката Гилбърт бе повече от лесна задача, защото армията му рядко я изпускаше от очи. Затова Клаус очакваше хибридите му да се върнат бързо.
А през това време Древните вече бяха в имението, където Никлаус напълни две чаши с уиски. Минутите, в които чакаха пристигането на Елена, уплътниха с изцяло безсмислени разговори за миналото, общите им спомени заедно, а на няколко пъти хибрида подпита сестра си с какво се е занимавала през времето, когато бе далеч от погледа му. Получи твърде двусмислени отговори, но влизането в излишни спорове не бе подходящо за момента. Затова Древния не прояви пословичната си упоритост, в опит да достигне до истината (която лесно можеше да разбере от мислите на Ребека, ако поискаше да се порови в тях).
- Все пак се радвам, че се върна, Бека. - усмихна се и вдигна чашата към нея. - Макар да не знам какво си намислила, винаги е хубаво да те видя...
Думите му бяха прекъснати от отварящата се врата и във всекидневната влязоха двама от хибридите му. Единият носеше Елена на ръце, а тя видимо бе в безсъзнание. Древният посочи дивана, където положиха тялото на брюнетката.
- Мисля, че е време забавата да започне. - отбеляза развеселен и се настани върху масата срещу канапето.
Няколко минути по-късно малката Гилбърт отвори очи. Нужно й бе известно време, докато осъзнае къде се намира и какво става, но щом очите и фиксираха лицето на Клаус парчетата от пъзела бавно се наредиха от само себе си. На лицето на хибрида бе изгряла широка усмивка, попивайки всяка дума от мислите на Елена.
- Чуваш ли, Ребека? Ето за този плам говорех. - усмихна се и отново върна вниманието си върху момичето. - Не тормози съзнанието си с подобни въпроси, моя малка Елена. Уверявам те, че Стефан ще дойде съвсем скоро. Виж, за Деймън не мога да ти гарантирам. - сви рамене. - Между другото, надявам се да простиш своеволията на хибридите им. Явно не бях достатъчно ясен като им казах да не те нараняват.
Древният протегна ръка и взе една празна чаша. Захапа китката си и остави малко количество от кръвта му да потече в чашата, а след това я поднесе под устните на Елена.
- Приеми го като извинение. Нужна е една глътка и от раната няма да има и следа. - усмихна се. - А сега е време да се подготвим за пристигането на твоя любим.


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Стефан Салваторе on Съб Дек 29, 2012 5:24 pm

Бавно отворих очи и отново усетих онази ужасна пареща болка.Изражението ми се изкриви от това чувство.Върбинка в кръвта ми.Определено това бе чувството, което ненавиждах.Докато възвръщах съзнание от части започнах да си спомням какво се случи.Прекрасния момент, в който бяхме само аз и Елена и след това двамата непознати.Последното нещо, което помнех е как Елена изчезва иззад ъгъла с единият от мъжете.Бавно се изправих.Не ми бе нужно доста време, за да се сетя кой може да стои зад това.В момента Елена бе изключително важна за Клаус и армията от хибриди, която планира.Това от една страна ме успокояваше, защото знаех, че не е толкова глупав, за да я нарани.Беше му нужна...или по-скоро кръвта й.
Още когато я видях знаех, че е въпрос на време древните да се заинтересоват от нея.Все пак бе двойничка на Катрин.Бях сигурен, че ще настъпи този момент, в който ще падне в ръцете на Клаус, въпреки че опитвах да направя всичко възможно да я предпазя явно той се оказа по-хитър.Имаше и мотивация, за да вкара в игра цялата тази хитрост.Ако Елена пострада плановете му се провалят напълно.Кръвта и бе изключително важна за хибрида.
Без да се замислям тръгнах право към имението Майкълсън.Предполагах, че Клаус е там.Но дори и да не е така ще направя всичко, за да го открия.Не можех да позволя още нещо да се случи с Елена.Достатъчно й беше и това източване на кръвта, на което със сигурност бе подложена в момента.Все пак е човек.Загубата на толкова кръв се оказва доста неприятно.
Захласнат в мислите си се озовах пред голямото имение без да се усетя.Влязох вътре и веднага двама от хибридите му се изпречиха на пътя ми.Бяха напълно подчинени на Клаус и дори не осъзнаваха каква огромна грешка правят в момента.Без затруднение им счупих вратовете и двамата паднаха безжизнени на земята.Продължих по коридора на имението и в една от стаите видях Клаус и...Ребека.Какво става тук? Явно древните се завръщат в Мистик Фолс един по един.С Ребека имаме доста интересно минало, но товя нямаше никаво значение в момента.Сега най-важното бе да се погрижа Елена да е добре.
- Доста добре изиграно от твоя страна, Клаус...да пратиш хибридите да ти свършат мръсната работа, вместо сам да се погрижиш...Къде е Елена?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Стефан Салваторе
Вампир.
Вампир.

Posts : 63
Пари : 21859
Reputation : 0
Join date : 21.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 5:40 pm

Погледът ми отново се премести върху този на русото момиче.Явно бе близка на Клаус или една от неговите подчинени,но всъщност щеше да е необикновено ако той обичаше някого изобщо.Чудех се как..как можеше да има толкова безчувствено и безсърдечно същество на тази планета.Но в един момент..разбрах,че това е сестра му,спомена името й.Просто чудесно..още една древна се бе завърнала за да вгорчава животите ни.Вероятно те двамата бяха измислили този "гениален" план.Не разбирах какво толкова им доставяше удоволствие да си гираят с животите и съдбите на хората!Проклинах това проклятие,проклинах Катрин,проклинах всичко!
-Да не съм ти взела мечето?Какво гледаш?!
Откъсна се почти неусетно от устните ми,а погледът ми бе втренчен в нейния.Нямаше да ме убие,знаех го.Скъпоценната ми кръв бе нужна на брат й за да прави глупавите си хибриди.Имах чувството,че манията му по тях ще го направи още по-побъркан отколкото беше.
Когато Клаус поднесе чашата с кръв пред мен го погледнах с отвращение и я бутнах от ръката му.Как смееше?!За толкова глупава ли ме мислеше..предпочитах да умирам от болка,отколкото да имам от кръвта му в системата си.
-Какво ще сториш на Стефан?Не го доксовай,той за нищо не е виновен!Нищо не е направил,Клаус!
Говорех ядосано и думите ми се застъпваха една друга.Бях свила пръстите на ръцете си в юмруци и без да се колебая се изправих,но първо залитнах,заради тъпата болка.
В този момент чух гласа на Стефан и надеждата се прокрадна в мен.
-Стефан!
Казах и погледът ми се насочи към вратата,но след това срещна този на Ребека.Само по начинът,по който ме гледаше разбрах,че е безсмислено да се опитам дори да направя и крачка.Мамка му!Мамка му!
-Пуснете го,за Бога!
Погледнах яростно Клаус и отново седнах на дивана със скръстени ръце пред гърдите ми.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 26202
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 8:19 pm

Гърленият смях на хибрида се разнесе из стаята. Бедната Елена не познаваше Ребека, дори не подозираше колко опасно би могло да бъде държанието й. Но усещайки нарастващия гняв на русокосата вампирка, Клаус се обърна към нея.
- Успокой се, сестричке. Знаеш, че не трябва да нараняваш играчките ми, нали? Запази силите си малко по-късно. - усмихна се. - Сестра ми избухва доста лесно, затова те съветвам да не я предизвикваш. Не храни симпатии към теб. Подозирам, че скъпият ти Стефан е причината. Ах, тези женски драми. - поклати глава и се изправи на крака, когато чу, че вратата се отваря. До ушите му достигна и глухото строполяване на хибридите му на пода, което накара усмивката да изчезне от лицето му.
Ако Никлаус мразеше нещо, то определено бе да докосват хибридите му. Чувстваше всеки един от тях като свое дете, свое съвършено творение и до този момент наказваше всеки, дръзнал да ги докосне. Но за малкия брат Салватор наказанието нямаше да бъде така леко. Не, смъртта би била твърде бърз изход за него, а след всички проблеми, които създаде на Древния заслужаваше нещо повече. Освен това с Ребека бяха запланували далеч по-интересен развой на събитията.
- Стой кротко, мила моя. - изрече спокойно на Елена и момичето седна обратно на дивана. - Уверявам те, че скъпият ти Стефан ще остане невредим.
Никлаус се приближи до Стефан с радушна усмивка на лице. Погледа му се стрелна към двете неподвижни тела на пода пред входната врата и едва доловимо поклати глава. В следващата секунда в ръката му се появи дървен кол, който насочи към врата на вампира. Салватор се свлече на колене, борейки се с острата болка. Клаус клекна до него и тихо проговори близо до ухото му:
- Това беше заради хибридите ми. Никога не си позволявай да посягаш на нещо мое, защото следващия път, колът ще бъде насочен.... хм... - Древният потупа гърдите на вампира точно там, където се намираше сърцето му и отново се изправи на крака. - И все пак, друже, надявам се да не го приемеш твърде лично. Прости липсата на финес у хибридите ми, но все още се учат. Разбира се, с удоволствие бих дошъл лично да поканя теб и прекрасната ти приятелка в скромния си дом, но разбираш ли, бях зает. Семейството винаги е на първо място, нали?
Никлаус се приближи до импровизирания бар в дъното на стаята и извади четири чаши. Три от тях напълни с уиски, а четвъртата... с кръв от банките, които преди минути хибридите му донесоха. Подаде едната на сестра си, а другата поднесе пред Елена, изричайки едно ясно и просто: "Пий!".
- За теб, друже, питието ще е по-различно. Ето каква е и сделката - ако вдигнеш тост с мен... - подаде му чашата с кръвта. - ... аз ще пусна Елена невредима. Няма да пролея и капка от кръвта й. Ако откажеш, не отговарям какво би направила скъпата ми сестричка. Знаеш колко обича да драматизира, когато ревнува, нали?


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 9:14 pm

Клаус бе намислил нещо..и то голямо,знаех го,усещах го.А сега,когато и лудата му сестра беше с него щеше да е още по-"забавно".Не можех да го позволя,не можех да позволя да се случи нещо на Стефан,на Деймън..на който и да било!Не можех да позволя Клаус отново да си гирае с животите ни!Седях мирно,но всъщност ми се искаше да..да изпепеля това имение заедно с двамата древни.
В този миг в стаята влезе Стефан.Цялото ми тяло се напрегна,бях готова да стана и да застана плътно до него,но..в този миг Клаус заби колът във врата му.
-Не!-изкрещях без дори да мисля и се изправих,правейки няколко крачки напред,но бях възпрепядствана от глупавата му сестра,която с цялото си нахалство и мазна физиономия се изпречи пред мен.Изгледах я така сякаш в един хипотетичен вариант и забивах кол в сърцето и отново седнах на мястото си.Не можех да го гледам така..защо му го причиняваше?Какво щеше да иска отново.
Стефан се изправи със сетни сили и тогава..какво ?!Стефан е..имал е минало с Ребека?Какво за Бога..Гледах недоумяващо ту към Стеф,ту към Клаус,а нея не исках и да я поглеждам.Щеше да е жалка гледка.
Клаус извади четири чаши за уиски.Той сериозно ли си мислеше,че ще пием?Представите му ставаха все по-извратени.Но..когато даде на Стефан чаша с кръв,а не с така познатата кехлибарена течност веднага погледнах Стефан.
-Не го прави, Стефан.Недей!-говорех бързо,а сърцето ми щеше да изхвръкне.Не биваше да го прави..не.Това щеше да го върне към онзи Стефан,който..не биваше да е.
-Недей,чуваш ли.Не слушай какво ти говори,Стефан,умолявам те.
Гледах го толкова отчаяно,исках само това.Ако ще и Клаус да отнемеше живота ми Стефан не биваше да пие тази кръв.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 26202
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Стефан Салваторе on Нед Дек 30, 2012 11:43 am

След като влязох Клаус се приближи към мен.Прочетох ярост в погледа му.Явно не му хареса това, което причин на скъпоценните му хибриди.Те сами си бяха виновни, не трябваше да застават на пътя ми.Въпреки, че дословно изпълняваха нарежданията на Клаус.Щом Елена бе в опасност не ме интересуваше кой стои срещу мен.Дори и да умра, едва ли има по-добра причина освен, за да спася Елена.
Докато Клаус идваше към мен чуха гласа на Елена.Обърнах се към нея и тогава отново усетих болка във врата, но този път не беше от върбинката, която хибридите ми инжектираха.Клаус бе забил кол.Въпреки, че се борех със сетни сили, не издържах на болката и се свлякох на колене.Отмъщаваше си за това, което направих на хибридите му.Но нямах избор.Исках да стигна до тук, а те бяха единствената ми пречка.Когато Клаус заби кола във врата ми видях, че Елена се опита да стане, но бе възпрепятствана от Ребека.Защо по дяволите точно днес хибридът реши да изпълнява тъпия си план.Тъкмо, когато с Елена решихме да излезем и да забравим за всички неприятности.Когато Клаус се изправи и същото направих и аз.Насочи се към бара и извади четири чаши.Извадих колът, който все още бе забит надълбоко във врата ми.Поставих ръката си върху раната и усетих, че тя веднага започна да зараства.Какво си мислеше Клаус...че ще пием за това, че успя да хване Елена?! Наистина ли си го мислеше?!
В три от чашите сипа уиски, а за четвъртата отвори една кръвна банка и сипа част от нея.Взе точно тази чаша и се приближи към мен.
" Ето каква е и сделката - ако вдигнеш тост с мен...аз ще пусна Елена невредима." - каза докато ми подаваше чашата с тъмночервената течност.Не бях пил човешка кръв от доста години.Бях свикнал със самоконтрола.Не ми се мислеше ако отново започна да пия в какво щях да се превърна.Но сега обстоятелствата бяха различни.Бе заложен животът на Елена.Бях готов на всичко, за да я спася, но можех ли да му имам доверие.В противен случай щеше да я остави на Ребека, която изглежда все още имаше чувства към мен ибе готова да разкъса Елена още сега.Но бе прекалено важна за братчето й, за да го направи.
Поех чашата от ръката на Клаус и погледнах течността в нея.За момент дори бях отвратен.Не от самата кръв или от вкуса й, а от това, че знам какво може да стане ако я изпия.От толкова кръв едва ли, но все пак има реална възможност, отново да се превърна в звяра, който бях преди, а не исках това...
"-Не го прави, Стефан.Недей!" - каза Елена и я погледнах.Много добре осъзнаваше какво е това за мен, колко трудно се въздържам, след като веднъж започна да пия човешка кръв...Умоляваше ме да не го правя, но нямах избор.Исках да я спася, а това бе единствения начин.
Погледнах Клус в очите и казах:
- Ще направя каквото трябва...само пусни Елена.
След това без да откъсвам поглед от него повдигнах чашата и я приближих към устните си.Миг след това изпих течността от нея и я оставих на бара...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Стефан Салваторе
Вампир.
Вампир.

Posts : 63
Пари : 21859
Reputation : 0
Join date : 21.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Нед Дек 30, 2012 12:46 pm

Малката Елена Гилбърт все още не осъзнаваше, че животът й е само и единствено в ръцете на древното семейство. Една дума от страна на Клаус и хибридите му щяха да я разкъсат. Или дори по-добре - само ако дадеше съгласието си Ребека щеше да източи и последната капка от безценната й кръв. Ах, кръвта й. Тя бе единствената причина момичето все още да диша, въпреки непрестанното си опърничаво поведение.
- Елена, скъпа, ако още веднъж проговориш, следващото, което ще излезе от прекрасните ти устни, ще бъде далакът ти. - усмихна се. - Сядай и не си играй с търпението ми!
Ако малката Гилбърт не спреше с хленченето си, Клаус щеше да се окаже принуден да й въздейства. Но това не бе по вкуса му. Той искаше играчките му да имат собствена воля. Воля, която бавно да пречупи, докато накрая не ги превърне в покорни слуги. А до преди няколко години Стефан Салватор бе бил една от любимите му пионки. Но, както обикновено се случва, съдбата изигра картите си по не особено благоприятен начин за Никлаус и той бе принуден да изтрие спомените на вампира и да изчезне. В последствие разбра що за грешка е било това. Вместо да продължи да бъде безпощаден убиец (държа да отбележа, че в този си образ Салватор будеше възхищение в Древния), той срещна двойничката на Петрова, влюби се в нея и се превърна в безпомощно и безполезно мекотело.
- Всички вие не разбирате идеята на днешното ни събиране. Похвално е колко себична можеш да бъдеш, мила Елена, но този път ти бе просто примамка. Почетният гост е Стефан. Наздраве, друже. До дъно! - вдигна високо чашата си и изпи алкохола в нея, наблюдавайки с нескрито задоволство как вампира поглъща кръвта. - Мм.. знаеш ли, не мисля, че трябва да пиеш сам. - поклати глава и напълни нови две чаши с кръв, отново подавайки едната на Стефан. Едва доловимо чукна чашата си в неговата, предизвиквайки тихо иззвъняване на кристала и секунди по-късно от алената течност нямаше и следа.
Разбира се, за да постигне планът си, две чаши с кръв бяха твърде недостатъчни. Затова Никлаус извади две банки и ги хвърли на Стефан. Не бе нужно да му съобщава какво да прави, той добре знаеше какво се иска от него. Изненадващо хибрида се озова до Елена, сграбчвайки ръката й. Издърпа я от дивана и я постави на един стол, намиращ се точно срещу любимия й. Застана зад облегалката му и бавно доближи устните си до ухото й.
- Забележителна гледка, нали? Виждаш ли жаждата в очите му? - шепнеше с крива усмивка на лице. - Кажи ми, за кого би дала живота си - Стефан или Деймън? Ако в момента заплашвах Деймън, кого би избрала да спасиш, Елена? Или любовта ти към двамата е еднакво силна?


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Rebekah Mikaelson on Нед Дек 30, 2012 1:43 pm

Стоях и гледах отстрани..бях повече от ядосана.Бях там,а...не можех да направя нищо!По дяволите!Къде беше Деймън?Трябваше да се свържа с него..някак.. Някой трябваше да дойде и да ни помгоне,но така и техният живот щеше да бъде застрашен.Не исках никой друг да пострада,не исках никой да пострада!Трябваше да отвлека вниманието на Клаус,щях да спечеля няколко секунди поне.
-Какво целиш?-попитах на висок тон и сключих вежди.Изражението ми бе повече от сърдито и ядосано.Ядът преливаше вътре в мен.
-Нямаш ли си достатъчно подчинение глупаци, за да му го причиняваш?
Говорех яростно,а юмруците ми се стискаха още по-силно.Не исках да гледам към Стефан,не исках да го виждам толкова слаб,не исках да го прави заради мен!Не исках..
-Ще ти дам всичко,което поискаш,Клаус.Само не му го причинявай.Умолявам те!
Погледът ми премина към Стефан и в този момент сякаш се сринах.Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми,а дишането ми бе все по-накъсано и трудно.
-Пусни го..
Изхленчих и погледнах към древния.Междувременно бръкнах съвсем внимателно в задния си джоб .Имах късмет,че телефонът ми беше с тъч скрийн и нямаше да се чуе нито звук.Набрах Деймън,изчаках няколко секунди,за да се уверя,че е получил повикването и отново съвсем дискретно извадих ръката си от там.Нямше какво да губя,совен Стефан.Рискувах живота му,може би и моят,но той трябваше да сотане жив,не биваше да се превръща в това,което най-много мразеше.
Щом Клаус се приблежи към мен и застана зад гърба ми стиснах зъбите си.Ако можех щях да повърна.Усетих противното му докосване върху тялото си.Пусът ми бе двойно по-ускорен.Не мърдах.Бях неподвижна.Искаше ми се да му забия глупавия кол в сърцето.Той пробуждаше в мен такава омраза,каквато никога досега не бях изпитвала.Погледнах към Стефан умолително и съвсем леко поглатих главата си,изричайки без звук едно "Не." Не биваше,не биваше да го прави.Клаус щеше да ме пощади,знаех го.Той просто си играеше.Използваше ни като кукли на конци.
-Върви по дяволите!
Изрекох ясно и отчетливо с огромна доза на гняв в гласа ми.Изплъзнах се от ръцете му,но в мига, в който се обърнах той се намираше точно пред мен,на милиметри от тялото ми.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 26202
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Стефан Салваторе on Нед Дек 30, 2012 2:47 pm

При следващите думи на Клаус потръпнах.Не му стигаше, че веднъж загърбих всичко, изградено през тези години и изпих кръвта.Не можеше да се насити на удоволствието да ме гледа как пресушавам чашата с човешка кръв и ми подаде нова.Искаше да се пречупя...вече ми бе ясен планът.Особено след думите му, че не Елена е важна, а аз.Искаше да върне "Изкормвача" и много добре знаеше кое е единственото ми слабо място - Елена.Знаеше, че съм готов на всичко, за да я спася.Наистина беше така.Дори да означаваше да се превърна в предишния жаден за кръв и убииства и безпощаден вампир, който бях.През ума ми преминаха всички години, в които се опитвах да се контролирам.Сетих се и за помощта на Лекси.Определено без нея нямаше да се справя.Колкото и да бе силна волята ми, трябваше да има някой, който да ме следи и да се убеди, че няма отново да нападна...
Взех новата чаша от ръката и я изпих на екс.Вече бях наистина изнервен от игрите на Клаус и ударих чашата яростно в бара и тя падна на парчета, които се разпръснаха навсякъде по пода.
Тогава Клаус отвори едно от шкафчетата и извади две банки кръв и ми ги подаде.Знаех вече какво цели.Нямах избор, трябваше да го направя.Животът на Елена зависи от мен в този момент.Или по-скоро от волята ми.При никакви други обстоятелства не бих изпил цялата тази кръв, но сега ситуацията бе доста по-различна.
Клаус тръгна към Елена и я хвана за ръката.
- Остави я, Клаус! Ще ги изпия...просто я пусни!
Веднага след това взех една от банките и разкъсах единия й край със зъби.Започнах яростно да изпивам течността от нея.Усетих, че вените под очите ми се появават.Алената течност се разливаше в устните ми, а аз жадно я преглъщах.След като пресуших едната банка взех другата и направих същото с нея.
- Знам какво целиш, Клаус. Ще направя каквото кажеш! Сега пусни Елена и не я замесвай повече в тъпите ти планове!
Исках Елена да се махне от тук колкото се може по-бързо.Не исках да ме вижда в този вид...превръщащ се отново в онзи безпощаден вампир, който убива с изключителна ярост без изобщо да му мигне окото.През цялото време, докато бяхме заедно пазех тази си страна от нея.А сега бе принудена да ме види как жадно пресушавам всяка капка кръв...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Стефан Салваторе
Вампир.
Вампир.

Posts : 63
Пари : 21859
Reputation : 0
Join date : 21.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Нед Дек 30, 2012 5:44 pm

Древният оценяваше по достойнство смелостта на Елена, но дойде онзи момент, в който търпението му бе на предела си. И ако само бе спряла да се опитва да раздава команди, както и да се измъкне от хватката му, вероятно нямаше да последва... това, което последва.
Ръката му силно стисна гърлото й, отхвърляйки я назад към стола. Още преди тялото й да е докоснало дървото, Клаус вече се намираше на сантиметри от нея. Погледа му премина по огърлицата с върбинка, която я предпазваше от внушение и с едно рязко движение я скъса и захвърли на земята.
- Сядай! - изсъска срещу нея. - Не мърдай от стола! - заповяда, взирайки се в очите й.
След като елиминира една от пречките си, вече можеше да обърне подобаващо внимание на Салватор. А той продължаваше да пресушава банките. Древният можеше да се закълне, че някъде в очите му виждаше да проблясват искрите на "Изкормвача". Но волята на Стефан винаги е била завидна, затова за Клаус бе повече от ясно, че за да го пречупи трябва да се постарае доста повече. И всичко можеше да свърши бързо. Древният бе способен да му внуши какъв да бъде, как да се държи. Можеше да му каже да убие Елена, да я забрави, да я мрази дори. Но Майкълсън искаше да се забавлява, да усети удоволствието от победата си.
Хибрида умишлено се престори, че не чува молитвите на Елена и отчаяните й предложения. Нима малката Гилбърт си мислеше, че притежава нещо, което Клаус би поискал. Интересуваше се единствено от кръвта й, а нея можеше да получи и без доброволното съгласие на момичето. Всъщност, можеше да получи всичко от нея, независимо дали бе пряко волята й.
- Виж, Стефан, Елена няма да пострада, докато изпълняваш всичко, което ти кажа. Имаш думата ми. Но ако я пусна сега, с нея ще си отиде и стимулът ти да бъдеш послушен. Тогава ще се наложи или да те убия, или да използвам някои от дарбите си върху теб. Наистина не искам да го правя. Затова се надявам да не ме принуждаваш да стигам до подобни крайности. - усмихна се и подаде още една банка на вампира. - Ребека, скъпа, ти няма ли да се включиш? Не се дръж невъзпитано. Стефан има нужда от малко компания, докато пресушава кръвните банки.
Щом и сестра му се включи, Клаус върна вниманието си върху Елена. Изражението му стана сериозно, когато видя стичащите се по лицето й сълзи.
- О, недей, моя сладка Елена. Виж какво невероятно семейно събиране си организирахме. Имаме повод да празнуваме. Съвсем скоро ще видиш онзи Стефан, с когото толкова се забавлявахме преди години. В когото... хмм... Ребека се влюби толкова трагично.... - поклати глава. - Но всъщност ни липсва един член. Къде е брат ти, Стефан? О, чакай малко, скоро и той ще се появи, нали така, Елена? Ще побърза да спаси любимата си. Нали не мислеше, че можеш да ме измамиш? - повдигна вежди. - На твое място бих извадил телефона от джоба си и бих набрал номера му веднага. Кажи му, че не е нужно да се прави на герой. Не искаме да пострада, нали?


Последната промяна е направена от Niklaus Mikaelson на Нед Яну 20, 2013 6:23 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Rebekah Mikaelson on Нед Дек 30, 2012 11:35 pm

Щях да..да откача!Сякаш Стефан изобщо не чуваше думите ми,поглъщаше жадно кръвта,която Клаус му даваше и дори не ми обръщаше внимание.Знаех,че го прави за мое добро,но как мжоех да му обясня,че не искам това?!Той не соъзнаваше каква цена щеше да плати..не биваше да се превръща в това кръвожадно чудовище към ковто древният го подтикваше да бъде.Всъщност Стефан не ми бе разказал почти нищо за миналото си или по-точно за..това си минало.Знаех,че искаше да ме предпази,но така не помагаше нито на мен,нито на себе си.Така просто угаждаше на фанатика пред нас.
-Стефан!
Тъкмо,когато щях да кажа отново да не го прави Клаус застана точно срещу мен и намери погледа ми.Очите му сякаш ме хипнотизираха и не можех да поместя погледа си.В следващия момент просто седях на стола и сякашш..бях като залепена за него.Исках да стана,исках да разкарам глупавите банки кръв,които държеше в ръцете му,нацапани с кръв.Сълзите ми не спираха да се стичат,а гневът в мен нарастваше все повече,особено щом спомена и името на Деймън.Аз сама си бях виновна..аз сама го намесих в това!Сега вероятно беше на път към дома на хибрида,а това беше грешка.Не исках и той да псотрада,нямаше да си го простя.Нямаше да мога да се справя с вината,ако и на него му се случеше нещо.
Гледах как Стефан пресушаваше една след друга банките с кръв и сърцето ми се късаше на милиони парченца.Всичките години,които бе посветил на самоконтрола щяха да отидат по дяволите.И то заради какво?!Заради нелепия план на скъпия ни древен.Още повече ме разгневяваше факта за миналото му с Ребека.Как изобщо бе възможно това?!Той и тя..ъх!Щях да я убия!Но сега не бе времето да мисля за любовните истории на тази малка ..пф,нямаше смисъл и да довършвам.
Клаус бе прав,поне за едно нещо.Трябваше да звънна на Деймън и да го излъжа.Трябваше,защото ако ли не и той щеше да е на същото дередже като нас.
Извадих телефона си,но гласът ми бе твърде неравен и веднага щеше да разбере,че плача.Затова предпочетох да му напиша смс.Така нямаше да мжое да усети емоциите ми.За Бога..защо трябваше да се стига до тук?!Пръстите ми трепереха,но все пак успях да напиша един смс,в който му казах,че съм набрала номерът му без да искам.За потвърждение го показах на "похитителят" ни и отново го прибрах в джоба си.Не исках да гледма това,не исках да гледам как Стефан се мъчи,не исках той да се мъчи и да се бори с всичко,в което е вярвал.
-Какъв изрод трябва да си?Защо го правиш,защо му го причиняваш?
Сопнах му се и погледнах древния гневно.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 26202
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Стефан Салваторе on Пон Дек 31, 2012 12:29 pm

Изобщо не се вслушвах в думите на Елена, а тя не спираше да ми повтаря да не го правя.Знаеше колко важен бе за мен този самоконтрол и колко лесно го губя.Разбира се, не й бях разказал изцяло за миналото си.Не мисля, че тази моя страна би й харесала.Достатъчно трудно ми бе да й кажа, че съм вампир, а какво остава да разбере какъв съм бил преди.
Клаус се оказа по-хитър от колкото мислих.Знаеше, че само с няколко банки кръв няма да загубя този самоконтрол, който съм изградил през всички тези години.Щом изпивах течността той веднага ми подаваше следваща кръвна банка.В един момент хвърли една и към Ребека.Тогава вниманието му се премести към Елена.Хвана я силно за гърлото и я хвърли назад.
- Не! - изкрещях с пълно гърло и хвърлих една от кръвните банки на страни.
Подът вече бе целият в кръв.Същото така и ръцете ми...Клаус знаеше, че лесно ще се откажа да участвам в игричките му ако сега пусне Елена.Държеше я пред мен като заложник.Изцяло от мен зависеше животът й.Но можех ли да му имам доверие.Въпреки, че досега изпих цялата кръв, която ми даде можех ли да бъда сигурен, че след това ще пусне Елена?! Със сигурност бе намислил още нещо.Той никога не оставя нещата наполовина свършени, а кръвта й е толкова важна за него и плановете му.Но все още не разбирах защо иска да върне Изкормвача.Каква бе целта му?Съвсем скоро щях да разбера отговора и на този въпрос.
Вече нервите му не издържаха и реши да въздейства на Елена.Защо трябваше да й причинява всичко това? Защо трябваше да ме вижда в тази моя светлина, защо трябваше да й казва за миналото ми с Ребека? След този ден нищо няма да бъде същото...
"- Но всъщност ни липсва един член. Къде е брат ти, Стефан? О, чакай малко, скоро и той ще се появи, нали така, Елена?"
- Не намесвай и него, Клаус!
Не можех да си позволя още някой близък да падне в ръцете на Клаус.Колкото и да ме дразнеше на моменти и, въпреки че знаех за чувствата му към Елена все пак ми беше брат.За щастие разбрах, че и на хибрида в момента не му се занимава с брат ми и накара Елена да му каже да не идва.Под влиянието му тя извади етлефона си и написа СМС на брат ми.
- Достатъчно ли ти е? Или мислиш да продължаваме така до утре? По-добре е направо да кажеш защо искаш да върнеш "Изкормвача"...Ще направя каквото кажеш, имаш думата ми.Само искам Елена да остане невредима...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Стефан Салваторе
Вампир.
Вампир.

Posts : 63
Пари : 21859
Reputation : 0
Join date : 21.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Niklaus Mikaelson on Пон Дек 31, 2012 1:11 pm

Елена се оказа по-послушна, отколкото предполагаше. И как иначе, ставаше дума за живота на любимия й Деймън Салватор. Момичето бе готово на всичко, за да го опази.
- О, не, Стефан. Нямам намерение да намесвам брат ти в това. Малката ти приятелка се опита да го направи преди малко. Но доколкото познават инатливия характер на Деймън, няма да се учудя ако все пак се появи. И ако не се опита да направи някоя глупост, няма да пострада. Сам знаеш, че той е значително по-опърничав от теб, затова едва ли ще успея да се справя с него без сила. - сви рамене.
Макар Стефан да си оставаше любимецът му, Клаус не можеше да отрече позитивите и на големият брат Салватор. Всъщност двамата много си приличаха. Деймън не се нуждаеше от подобни театрални изпълнения, за да убие някого, докато твърде високите морални задръжки, които притежаваше Стефан, не позволяваха на убиеца в него да се проявява. Макар любовта към малката Елена да променяше и двамата, на Деймън много по-лесно се връщаше към старата си същност. Но дори и в най-лошите си моменти, той не можеше да се сравни с изкусния Изкормвач.
Но постоянните молби и увещания сериозно започваха да му писват. Толкова трудно ли бе да разберат как ще протече вечерта? Елена не му бе нужна, Древният не искаше да я наранява. Тя бе просто онзи подходящ стимул, който да принуди Стефан да се подчини без внушение. И докато зависеше от Клаус, от главата й нямаше да падне и косъм. Но Салватор не знаеше това, затова докато смяташе, че живота й е в опасност, той покорно щеше да изпълнява прищявките на хибрида.
- Защо бих те излъгал, Стефан? Ние сме приятели. Дадох ти думата си и докато ти изпълняваш твоята част от уговорката, Елена ще е в безопасност. Никой няма да я докосне без моето разрешение. - усмихна се. - Но ме притеснява нещо друго. Любовта ти към Елена е силна и не ми позволява да се добера до теб. Колко още кръвни банки трябва да пресушиш, за да се пречупиш? Или е по-добре да променим стратегията? Мммм... например така. - Древният протегна ръка, сочейки вратата, където се появи един от хибридите му. Със себе си водеше русокосо момиче. Очите й бяха почервенели и подпухнали от сълзите, които продължаваха да се стичат по лицето й. Клаус сграбчи момичето и се приближи до Стефан. Но преди да продължи, се обърна към Елена, изсъсквайки едно: "Нито звук!".
- Убий я! - изкрещя в лицето му. - Убий я, Стефан! И ако с нея не унищожиш и последните следи от човечност в себе си, ще продължиш да убиваш! Убий я!

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 25504
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Mikaelson's Mansion

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите