Пейките до плажа

by **Damon Salvatore** Нед Окт 21, 2012 5:04 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Katherine Moro** Нед Ное 04, 2012 5:04 pm

За първи път Марийс излизаше,откакто беше тук.Предимствата на новият град и се виждаха наистина много.Нови жертви,които можеше да убива без да се интересува,не че докато беше в Ню Йорк се интересуваше кой убива,но все пак.Също така и нови мъже.Това бе едно от най-интересните и любопитни неща за Марийс.Всъщност тя знаеше,че навсякъде мъжете бяха еднакви,но опитите и да я получат винаги и бяха изключително забавни.Чудеше още колко по-креативни можеха да бъдат,когато се отнасяше да я вкарат в леглото си.
Разходката и започна от улицата,където живееше.Големите къщи бяха наредени една друга и всяка една светеше.Най-различни семейства се бяха събрали.Някой на вечеря,други пред телевизора заедно с децата си,гледайки някоя скучна семейна комедия.Марийс не можеше да живее такъв живот.Не си се представяше омъжена с дете на ръце.Тя обичаше опасността,обичаше рисковете и адреналина,които и носеше някое нейно неразумно действие.
Отметна глава и се загледа напред.Мислеше си още колко глупости можеше да направи?Още колко градове трябваше да смени?И още колко врагове можеше да остави след себе си?Всъщност не и дреме кой знае колко много,за нея бе важно тя да е добре.Никой никога не и бе помагал,винаги се беше справяла сама до сега и така щеше и да бъде до края на вечността.Имаше само една истинска приятелка,но с нея не се бяха виждали от наистина много време.Няма значение.Марийс не искаше да мисли за миналото си.Не беше от онзи тип,който се самосъжаляваше за отминали грешки.
Повървя още малко и се озова до плажа.Времето не беше кой знае колко хубаво,но тя така или иначе не усещаше никакъв студ и се насочи към няколкото пейки,които се виждаха отдалеч.Не,че щеше да седи сама и да брои звездите,но имаше нужда да усети морският бриз иначе ако постоеше още малко в новата си къща щеше да полудее.
По едно време един мъж мина покрай нея.Въпреки тъмнината обаче Марийс успя да разпознае мъжа.Дори се учуди,щом го видя.Не се беше сещала за него от наистина дълго време.
-Раян?-извика след него и мъжа се обърна.Марийс се изправи от пейката и се приближи към него.Само една нощна лампа огряваше лицето му.Не се беше променил или поне външно.Чертите на лицето му си бяха все същите.Дори и премреженият поглед беше същия.В мислите и изникнаха спомените.Нощите им прекарани заедно,та дори и сватбата,за която тя не беше казвала на никой.Спомни си,че го превърна и след това си замина.Въпреки,че постъпката и беше гадна тя не съжаляваше.Беше си прекарала добре.Имаше страст,емоция и адреналин,а Марийс се нуждаеше точно от това.
-Не си се променил.Последният път,в който те видях беше в общото ни легло,след като те превърнах.-бях го оставила да се оправя самичък,а и така като гледах се беше справил.Или щеше да се оправи сам,или щеше да стане храна за някой върколак.

by ???? Нед Ное 04, 2012 5:57 pm

Новите неща никога не са били по вкуса на Раян. Новите запознанства, новите места, новата обстановка.. Всичко това го дразнеше, но сега му се налагаше да преглътне раздразнението. След много скитане беше решил да се установи в Мистик Фолс. Градчето изглеждаше спокойно. Но това беше само на пръв поглед. Още след първата си разходка из градчето, Бъркли осъзна, че е попаднал именно в свърталището на свръхестествените същества. Но това не му пречеше. Всички бяха чудовища като него. Нямаше нужда да се крие или да се прави на някой, който не е.
Беше успял да купи най-хубавата къща в града, в близост до плажа. обичаше морето. То имаше силата да успокоява вампира в състоянията му на раздразнение. Всъщност те вече бяха рядкост. За толкова много години беше научил да сдържа гнева си. Беше се научил на още много неща, но не и как да пребори отегчението. А именно точно така се чувстваше в този момент. Скуката можеше да го побърка. Затворените помещения на къщата му го задушаваха. Тишината го побъркваше. По принцип Бъркли се радваше на това, че живее сам, но в моменти като този понякога му се искаше да има с кой да размени няколко думи. замисли се за момент дали да е се обади на Авелин, но се сети, че тя има среща тази вечер. Нямаше да е удачно да проваля вечерта й. Среща..Как ли пък не, засмя се Раян. Не й беше нужно да ходи по срещи. Все пак получаваше всичко, което й бе нужно от него И двамата не търсеха любов, така че връзката им беше повече от достатъчна. Или поне за него беше така.
След още няколко минути бродене из къщата вампирът реши, че е най-добре да излезе да се разходи навън. Свежия въздух щеше да го ободри, а шума от вълните щеше да донесе своето успокоително действие.
Без много да се бави Бъркли излезе от къщата с бърза крачка. Беше започнало да се свечерява. Звездите изгряваха една по една, но не можеха да привлекат вниманието на Раян. Той отдавна беше загубил романтичната страна на душата си. Романтиката за него вече беше загуба на време. Съществуваше само секса..секса за една нощ. Жените не можеха да го накарат да се разнежи. За него те отдавна бяха само средство за задоволяване на нуждите му.
Прекалено зает с мислите си, вампирът не обръщаше внимание на нещата и хората около него докато един глас не го изведе от размишленията му. Гласът беше познат. Бъркли не го беше чувал от години, но все пак позна веднага притежателят му. Обърна се бързо и тогава я съзря. Нея. Жената, която искаше да забрави, която мразеше, която искаше никога повече да не среща. Но уви съдбата ги беше събрала отново.
- Кой да предположи, че ще се срещнем отново след толкова много години, Морийс.- промълви Раян. Погледа му се спусна по нея. Не се беше променила. Все още беше същата ангелска красавица с дяволска душа. Хиляди спомени изникнаха в паметта му. Болезнени спомени.

by **Katherine Moro** Нед Ное 04, 2012 6:24 pm

Марийс се опита да види какво става в главата му,но с нескрито недоволство осъзна,че дарбата му е силов щит.Мразеше ги!Хората с тези дарби бяха крайно непредвидими,а Марийс мразеше неприятните изненади.
Винаги и беше странно да вижда хора от миналото си.Преди години Раян я обичаше,а тя го беше изоставила най-безцеремонно и то точно няколко месеца след сватбата.Предполагаше,че бракът им вече на важеше,а ако беше така щеше да побърза да се разведе.Не обичаше да бъде обвързана с когото и да било и то особено по такъв начин.
Въпреки всичко обаче си личеше,че Раян вече не е онова момче,което тя можеше да манипулира,макар че той самичък се беше влюбил в нея.Тя никога не бе манипулирала чувствата му,дори не се беше и хранила от него.Не беше влюбена в него,тя никога не би се влюбила,просто защото не можеше да чувства,а и ако трябваше да си признае честно и не искаше.Но виждаше в него мъж.Порастнал мъж,който съдейки по погледът му също не чувстваше.Дали заради нея се беше превърнал в това,в което е.
"Кой да предположи, че ще се срещнем отново след толкова много години, Моарийс". Една усмивка се залепи на лицето и.Неразгадаема усмивка.Марийс дори не знаеше дали беше радостна да го види,или и беше все едно.Просто не можеше да определи.
-Така е.-за първи път да не знаеше какво да каже.Просто стоеше и се взираше във вампира,който по някаква ирония на съдбата и беше и бивш съпруг.Предполагах,че ме мразеше,но не беше първият,нито пък щеше да е и последният,който щеше да я намрази.
-Интересно ми е нещо .... просто ме гложди не друго. Какви бяха първите ти мисли,след като осъзна какво всъщност се е случило.Всъщност Раян,трябва да ми благодариш.Все пак ти подарих вечен живот и сила,която едва ли щеше да притежаваш ако не бях аз.-каза съвсем спокойно,докато се приближаваше все повече и повече към него,докато накрая не се беше озовала толкова близко до него,че усещаше дишането му и това как дъхът му гали нежната и кожа.

by Sponsored content

Пейките до плажа

Пейките до плажа

Re: Пейките до плажа

Re: Пейките до плажа

Re: Пейките до плажа

Re: Пейките до плажа