Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Шезлонгите

Предишната тема Следващата тема Go down

Шезлонгите

Писане by Damon Salvatore on Нед Окт 21, 2012 5:04 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 21528
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Шезлонгите

Писане by Jenna Sommers on Нед Окт 28, 2012 2:29 pm

Небето бе все още тъмно, когато се разхождах по плажната ивица. Често ме мъчеше безсъние и неспокойство, затова и бях спряла да се опитвам да поправи това. Бях вампир от вече година и все още не можех да свикна напълно с това … всеки ден си припомнях как се бях събудила сама в онази мотелска стая, как дрехите ми бяха в кръв, а до мен нямаше никой … бях съвсем сама и не можах да превъзмогна случилото се. Все още не можех да приеме напълно факта, че вече не съм човек, но колкото и години да минеха, носталгията по най-ценните ми просто нямаше отминаваше.
Водата вече бе напълно студена, но това не ми пречеше да я оставя да облива краката ми, докато вървях и размишлявах. Отдавна бях установила, че не усещам студ, така че нямаше какво да ми пречи. Единственото, което все още се въртеше в главата ми, бе че отдавна бях в гада и все още не се бях свързала с Рик – Защо? Нима той не заслужаваше да знае истината или аз просто не бе готова да му я споделя. Той беше ловец на вампири … дали щеше да ме обича или щеше да предпочете да забие кол в сърцето ми … ето това не ми позволяваше да го направя. Болката от това да гледам как най-любимия ми човек ме желае мъртва бе по-силна от всичко останало. На моменти изпитвах ненавист към самата себе си, припомняйки си грешките, които направих като човек, но нямаше да ме боли толкова много, ако грешките ми не се отразяваха най-много на любимите ми хора – Рик, Джеръми и Елена.
Въздъхнах тежко, когато видя избледнялата луна, осъзнавайки че цяла вечер съм бродила, но това единствено ме отчая … никога не ме изненадваше. Беше време да си намерч приятно и уютно място, където да можех да се прекарам деня, без да се притеснявам, че слънцето ще ме застигне.Имах около половин час и все още не живеех никъде … ако можеше да се каже, че живея, затова и продължих бавно по плажната ивица, като се оглеждах за някоя изоставена къща.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I'm so so sorry ...
[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Jenna Sommers
Вампир.
Вампир.

Posts : 52
Пари : 18786
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Шезлонгите

Писане by Hayden. on Нед Окт 28, 2012 4:24 pm

Музиката все още кънтеше в ушите му, но вече не толкова силно изразена, както бе била преди около час. Повтаряше я отново и отново в ума си, откакто бе излязъл от онова място и вече беше напълно доволен, че можеше да се похвали с посещението си на подобно място... а именно пенсионерски клуб! От къде да знае човек, че там може да бъде толкова забавно и интересно. Никой до сега не му бе предлагал да играе бинго по толкова много начини и изобщо толкова много пъти. Да не говорим за пасираните плодове, които така хареса по време на обяда с една от госпожи Пенсионерките, така живи, както не бе предполагал, че могат да бъдат. За демон, прекарал повече от пет века на земята, Хейдън си беше срам и позор със своите познания за хората в напреднала възраст. Може би затова бе останал до късно да купонясва с чаша шоколадов шейк без подсладители, играещ дама и бинго до скъсване. Как можеш да откажеш на красивите сбръчкани лица и студените им молещи ръце.
Какво си мислеше, скъпи читателю? Нашият мил Хейдън никак не е толкова лош, колкото би се предполагало предвид факта, че беше демон. Обичаше най- много шоколад и себе си и съвсем естествено смяташе, че трябва да превърне света в едно огромно шоколадово лате без кофеин.
Въздъхна, докато се загръщаше в лекия си суичър, който го предпазваше достатъчно от сутрешната хлад. Знаеше колко топло ще стане скоро и как ще го домързи да носи връхната си дреха на ръце, ала в момента бе благодарен, че я има. Продължи разходката си по крайбрежието, докато не намери удобното си място пред множество шезлонги, но вместо да седне върху някой от тях, Хейдън избра пясъка, опънал крака на пред.. Вгледа се в хоризонта с усмивката на същество наслаждаващо се на изгрева. Чувстваше хроничната немощност, предизвикана от настъпващия ден и загубата на мощта, която го заливаше нощем... неговата силна част от денонощието. Понамръщи се и само миг след това усети нещо оплитащо се в краката му... вероятно нечии чужди крака, ала така ленив бе в този момент, че му отне цяла секунда, за да отреагира.

____________________________

I don't have forever, but I'll live like I do Feels like endless summer with the light shining through All I have is borrowed, my skin and my bones All I have is borrowed, but I wear these summer clothes Every thing is just fine Every thing is just fine So long as I'm by your side It's perfect in my mind I don't have a reason, but I live like I do
perfect in my mind
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Hayden.

Posts : 7
Пари : 18729
Reputation : 0
Join date : 28.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Шезлонгите

Писане by Jenna Sommers on Пон Окт 29, 2012 8:11 pm

Извадих телефона си и започнах да преглеждам старите снимки, които имах на него, като както всяка вечер, очите ми се насълзиха леко, но достатъчно, за да спра да виждам какво имаше покрай мен. Честно казано, дори и да видях нещо, нямаше да му обърна абсолютно никакво внимание, освен ако не е слънцето, но за жалост не го видях, а усетих. Нямах време дори да осъзная какво е, защото полетях веднагически към земята и когато се надигнах леко, изплюх солидно количество пясък от устата си.
Обърнах се ядосана към притежателя на краката, в които бях се спънала и за момент усетих невероятно силен гняв. Най-вероятно щеше да ме обвини, че не гледам къде ходя, ако си отворех устата, а аз най-вероятно щях да го оставя без глава, затова и реших да не я отварям. Хората тук … или по-точно мъжете, бяха станали ужасно некултурни, затова и не чаках никаква реакция от него, а съвсем сама се изправих, като започнах да тупам недоволно дрехите си.
- Не намирате ли времето малко неподходящо за припек? – попитах сопнато, макар и да осъзнавах, че не бях аз тази, която можеше да съди хората.
Истината беше, че бях спряла да виждам какво е правилно и какво не, поне не и докато не сгреша, макар и сега да не се чувствах никак виновна за въпроса, който бях задала. Чувствах се невероятно нерва и това препъване ми беше дошло малко в повече, а желанието ми да измия устата си с кръвта му, беше повече от изкушаващо. Не знаех какво друго да кажа, освен, че се палех от нищото, но ако знаех за какво ставаше въпрос, най-вероятно пак щях да остана безмълвна.
И ето ги хиляда осемстотин деветдесет и шест причини, поради които е още по-гадно да си сам вампир, отколкото мъртъв. Като начало, тепърва си преоткрил вампирите, какво остава за другите раси … накратко казано, не знаеш на кого да се отваряш и по този начин застрашаваш готиното си дупе. Ето и още една причина – така и не се научаваш да си сдържаш нервите, така че си способен да се развикаш на някой, за дето ти е намигнал с лявото око, а ти се кефиш, когато хората ти намигат с дясното … май беше излишно да продължавам.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I'm so so sorry ...
[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Jenna Sommers
Вампир.
Вампир.

Posts : 52
Пари : 18786
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Шезлонгите

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите