Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Плажната ивица

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Плажната ивица

Писане by Damon Salvatore on Нед Окт 21, 2012 5:03 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 21528
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by .dianna winchester ▲ on Съб Окт 27, 2012 10:49 pm

Ето .. отново в Мистик Фолс .. от колко време не бях идвала...Бях зад волана на джипа ми и оглеждах улиците.Всичко беше толкова тихо и спокойно.О ,да определено обичах малките градчета.И ето заслужената ми почивка.Усмихнах се при вида на една табела и голямата сграда зад нея.Това щеше да бъде домът ми през следващо време което съм тук.Слязох от колата вземайки само дамската си чанта и влязох.
-Здравейте .. искам да си взема стая.-усмихнах се любезно на момичето което стоеше зад рецепцията.Не отне много и скоро се нанесох във стая №206.Не беше кой знае какво но си струваше .. щом имаше телевизия и легло какво друго ми трябва ?Никога не съм била претенциозна което от една страна беше добре но.. понякога съм си патила.
След като взех останалия багаж от колата първото нещо което направих беше да си взема един бърз душ.
20 минути по късно отворих големия куфар.Въпреки че винаги бях на път си позволявах да имам доста парцалки.Последва дълъг размисал след което се спрях на една раирана червена риза която стигаше малко над пъпа и къси раздърпани дънки.Оставих косата си пусната и излязох.Оставих се просто вятъра да ме носи и неусетно се озовах на плажа.Нямаше почти никой .. Заслушах се как вълните се разбива в пясъка а лекия полъх.. просто не знаех как да го опиша.Всичко беше наистина много хубаво.Тогава докато мислех за разните глупости във моя живот видях една мъжка фигура която ми беше толкова позната .. наистина .. каква за Бога беше вероятността и той да беше тук ?Реших да проверя приближих се на около 2-3 метра от него и казах достатъчно силно за да ме чуе:
-И това ако не е Дийн Уинчестър -стоях с ръце в джобовете и една лепкава усмивка.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You said you'd never let me down ...
'Cause the fire just died. It's gone forever, and the chance to live our lives. It's gone forever, and where we stand tonight. It's where we stand tonight, so far from never ----------------  [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
.dianna winchester ▲
Ловец.
Ловец.

Posts : 409
Пари : 19945
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Dean Winchester on Нед Окт 28, 2012 12:34 am

Двигателят на колата работеше на пълни обороти. Пътят, сякаш нямащ край, продължаваше да се извива покрай гората и съвсем скоро иззад едно от дърветата се появи табелата с надпис "Добре дошли в Мистик Фолс". Ъгълчетата на устните му се извиха в лека усмивка и той натисна педала на газта до долу.
Защо Дийн Уинчестър беше толкова доволен от факта, че отново се връща в малкото градче? Е, това ще оставя на вас да разгадаете.
И така съвсем скоро вампирът влезе в Мистик Фолс. Всичко беше готово и го очакваше. Затова не бива да ви изненадва факта, че в документите на огромната къща, пред която спря Импалата му, с големи букви бе записано името на мъжа, сочейки го за горд собственик. Според историята, която скълъпи, въпросната къща бе наследствена, завещана му от далечни роднини. Но как всъщност я бе получил, знаеше единствено той. Както скоро ще се уверите, около личността на Дийн Уинчестър имаше много мистерия. Още запознанството с него пораждаше хиляди въпроси, които в по-голямата част от случаите, той оставяше без отговор.
И повярвайте ми, беше за добро. Колкото по-малко знаете за нашия герой, толкова по-добре.
Но да се върнем към новият му дом.
Щом разтвори входните врати, пред погледа му се откри огромното стълбище, водещо към втория етаж. Огледа кухнятя и хола, обзаведени и подредени точно както бе поискал. Остави куфарите си в коридора и се качи в спалнята си. Както се досещате, вътре не намери никакви изненади. Предварително планираният интериор бе намерил място в стаята до последния сантиметър. Но Дий не можеше да обърне полагащото се внимание на всеки един детайл - той бе твърде нетърпелив да разгледа града, да види със собствените си очи коя част се е променила и коя е останала същата. Затова няколко минути по-късно уверено крачеше по любимата си част - плажът.
Промяната не беше забележима - няколко нови кафенета, един бар, но като цяло нищо фрапиращо. Но пък и какво толкова може да се промени по един плаж?
Вампирът продължаваше да крачи спокойно, доволен, че няма кой да прекъсне момента му на блаженство, когато чу зад гърба си познат глас.
- Диана. - изрече спокойно и бавно се обърна. - Какво търсиш тук, сестричке?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Said you wanted me to beat it up
Shit, I'mma beat it up
Hold on, baby before you speed it up go slow

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Hard to believe I treated someone beautiful so ugly..
Guess I broke to pieces her heart

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Dean Winchester

Posts : 332
Пари : 19081
Reputation : 15
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by .dianna winchester ▲ on Нед Окт 28, 2012 2:12 pm

-Какво търсиш тук сестричке ?
Погледнах го из под вежди.. знаеше че мразя да ми вика така но винаги го правеше.Още когато бях малка ..
-Бих те попитала същото но имайки в предвид че това е един най-заселените със свръхестествени същества .. хмм въпроса губи смисъла си.-Бавно пристъпвах към него.Не се беше променил изобщо .. и как щеше да се промени .. та той беше вампир ! От около 800 години не се е състарил нито с една година.Бога ми .. бях се превърнала във убиец на такива като него .. а сега стоях пред него със усмивка на лицето .. беше странно.Не бях сигурна дали той знае че съм ловец но и не бях сигурна дали искам да разбере..Една бучка ми заседна на гърлото .. никога не бях крила нищо от него .. а сега .. криех толкова много неща .. Трябваше да сменя темата ..
-Хмм .. ами .. какво с теб .. от колко време не сме се виждали .. хайде ела да се поразходим ..
Подканих го и тръгнахме на долу по плажната ивица.Вървяхме известно време във тишина и мълчание накрая казах:
-Ее .. ? Със ченгел ли трябва да ти вадя думите от устата или сам ще започнеш да говориш ?
След което се засмях.Толкова обичах да го дразня ..

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You said you'd never let me down ...
'Cause the fire just died. It's gone forever, and the chance to live our lives. It's gone forever, and where we stand tonight. It's where we stand tonight, so far from never ----------------  [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
.dianna winchester ▲
Ловец.
Ловец.

Posts : 409
Пари : 19945
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Dean Winchester on Нед Окт 28, 2012 3:26 pm

Вече започнахте да се чудите какво става, нали? Е, навярно би било добре да ви изясня връзката на героя ни с новопоявилата се красавица.
Е, нека започнем от самото начало.
Господин Уинчестър беше изключително сложна и комплексна личност. За тези, които не го познаваха, той беше непоправим женкар, а жените, чиито сърца бе разбил го определяха като коравосърдечно копеле. И навярно бяха прави. Столетията живот го бяха направили циничен и равнодушен към страданието на другите. Постепенно се превърна в егоист, за когото единственото важно нещо бе собственото му удоволствие. Именно такава представа остави у вас, нали?
Но това далеч не беше всичко. Дийн притежаваше много други положителни качества, които малцина имаха късмета да опознаят. Една от малкото щастливки бе красивата Диана, момичето, което вампирът приемаше като своя сестра. Нормално, сега би се появил въпроса защо, с какво това обикновено момиче бе по-специално от всички останали. Истината е, че самият Дийн не можеше да открие отговор на този въпрос.
След като я бе спасил и отгледал (с частичната помощ на брат си, разбира се), вампирът многократно си бе задавал подобни въпроси. И най-логичният отговор, който откриваше беше, че в онази злощастна нощ, нещо в него се бе объркало. Инстинкните на ловец, на герой, спасил хиляди невинни животи, преди самият той да се превърне в чудовище, изненадващо се бяха включили, принуждавайки го да рискува собствения си живот, за да спаси едно непознато дете.
Но както всичко друго и героичната история на Дийн си имаше своя край. И той дойде, когато той остави малката Уинчестър сама да се справи с живота си и да реши кой път да поеме. Но дори и в най-смелите си мечти не бе предполагал, че невинното момиченце ще се превърне в ловец също като него.
Но тя бе твърде млада и наивна. Изглежда не беше напълно запозната с възможностите, които притежаваха съществата като Дийн, затова се отнасяше изключително нехайно към мислите си. А това беше първият урок, на който трябваше да се научи. Не беше достатъчно предпазлива, което ако се бе срещнала с друг вампир, вероятно щеше да й изиграе много лоша шега, а дори можеше да й коства живота.
Вампирът продължаваше мълчаливо да изучава лицето на сестра си и все така безмълвно я последва, когато тръгна по плажа.
- Интересува те защо съм тук ли? Мисля да оставя отговора на детективския ти нюх. - устните му се изкривиха в лека усмивка. Пъхна ръцете си в джобовете на дънките и погледа му се спря върху лицето на Диана. - Мислите ти са толкова хаотични. Побъркващо е колко силно кънтят в съзнанието ми. - поклати глава.
Това трябваше да е достатъчна насока за малката Уинчестър, нали? Това трябваше да й покаже какво знае вампира, какво не може да скрие от него... и колко лесно би било някой злонамерен да се добере до мислите й.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Said you wanted me to beat it up
Shit, I'mma beat it up
Hold on, baby before you speed it up go slow

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Hard to believe I treated someone beautiful so ugly..
Guess I broke to pieces her heart

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Dean Winchester

Posts : 332
Пари : 19081
Reputation : 15
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by .dianna winchester ▲ on Нед Окт 28, 2012 5:47 pm


- Интересува те защо съм тук ли? Мисля да оставя отговора на детективския ти нюх. - устните му се изкривиха в лека усмивка. Пъхна ръцете си в джобовете на дънките и погледа му се спря върху лицето на Диана. - Мислите ти са толкова хаотични. Побъркващо е колко силно кънтят в съзнанието ми. - поклати глава.
Пак започваше от начало ..ясно.. вече знаеше за мен.Не направи нищо от което да разбера че е недоволен.А и на всичкото отгоре ми поставяше задача.Въздъхнах и казах:
-Скъпи ми братко .. честно казано не съм особено заинтересована какво правиш тук.. аз съм по петите на такъв като теб .. и ако не искаш да те сполети същото каквото и него по добре спри да ми четеш мислите ..
Няколко секунди го гледах в очите.Бях сериозна.Знаех че рано или късно ще трябва да му се докажа .. но въпреки това не очаквах че ще е толкова .. ъъ .. емоционално ? Усмихнах се и реших че е крайно време да сменим темата заради неудобните въпроси ..
-Е .. така и така си говорим .. къде си отседнал ?
Беше ми любопитно .. дали пък преди 100 години не си е купил къща или нещо такова.Тогава си представих нещо наистина много смешно.Дийн .. с мустаци висока шанка давайки пари на друг нисък дебел мъж пак с мустаци и висока шапка.Едва не се разсмях на глас.После замаскирах усмивката ми със прокашляне.
Обърнах се към него и зачаках отговора му.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You said you'd never let me down ...
'Cause the fire just died. It's gone forever, and the chance to live our lives. It's gone forever, and where we stand tonight. It's where we stand tonight, so far from never ----------------  [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
.dianna winchester ▲
Ловец.
Ловец.

Posts : 409
Пари : 19945
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Dean Winchester on Нед Окт 28, 2012 6:31 pm

- Ти заплашваш ли ме? - вампира не успя да се сдържи и гърленият му смях се разнесе в тишината. - Обичам те, сестричке, но не си мисли, че ще се поколебая да те покажа, че не си нищо повече от жалък човек.
Уинчестър се бореше със себе си. Вампирската му същност не му позволяваше да се остави на едно момиче и то човек да го заплашва, изобщо да си мисли, че го превъзхожда по някакъв начин. Но в същото време, досадния човек бе не кой да е, а онова малко момиченце, което преди толкова години спаси. Онова малко момиченце, чийто живот изгради отново. Тя бе просто непозната, но Дий я чувстваше по-близка от всеки друг човек, когото някога бе срещал.
И все пак...
Всичко се разви толкова бързо, че Диана едва ли разбра как точно се бе озовала по гръб върху пясъка, а тялото на Дийн бе плътно притиснато в нейното, ограничавайки движенията й. Ръцета му стилно стискаха нейните.
- За да бъдеш добър ловец, ти трябват много години практика. Години, които ти нямаш. Твърде си малка, сестричке, твърде наивна. Наистина ли мислиш, че можеш да се добереш до мен? Не знам колко вампира си убила досега, но аз съм на над осем века. Преди да ме докоснеш, главата ти ще бъде на другия край на плажа. - гласът му звучеше спокойно, макар думите му да бяха заплашителни. И той ни най-малко не се шегуваше. Това, което направи бе съвсем бегла демонстрация на пълния потенциал на възможностите му. Но нямаше ни най-малко намерение да наранява малката си сестричка. Просто трябваше да й покаже, че не бива да е толкова сигурна в способностите си.
Изправи се от пясъка, оставяйки Диана да го последва.
- Купих си къща. - отвърна на въпроса й. - И за протокола, никога не съм носил подобни дрехи, не си прави илюзии. Ами ти? Къде си отседнала?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Said you wanted me to beat it up
Shit, I'mma beat it up
Hold on, baby before you speed it up go slow

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Hard to believe I treated someone beautiful so ugly..
Guess I broke to pieces her heart

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Dean Winchester

Posts : 332
Пари : 19081
Reputation : 15
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by .dianna winchester ▲ on Нед Окт 28, 2012 9:55 pm

Добре де признавам си не очаквах чак такова посрещане.Все пак не всеки ден виждаш брат си ..а той да те повали на земята ..
- За да бъдеш добър ловец, ти трябват много години практика. Години, които ти нямаш. Твърде си малка, сестричке, твърде наивна. Наистина ли мислиш, че можеш да се добереш до мен? Не знам колко вампира си убила досега, но аз съм на над осем века. Преди да ме докоснеш, главата ти ще бъде на другия край на плажа.
Колко ирония имаше в тези думи.Станах отърсвайки дрехите си от пясъка.Гледах го на кръв.
- Купих си къща. - отвърна на въпроса ми. - И за протокола, никога не съм носил подобни дрехи, не си прави илюзии. Ами ти? Къде си отседнала?
Завъртях очи гледайки гърбът му.Не трябваше да се наложи да чете мислите ми за да разбере какво намерение имам.Едва ли не му се нахвърлих.С рязко движение той хвана ръцете ми.Което ми послужи за упора.Преплетох крака между неговите.Сега беше негов ред да бъде залепен за пясъка по гръб.Хванах ръцете му и след секунда той разбра че няма на къде да мърда.Усмихнах се и казах:
-И все пак .. научила съм някой неща.
Изправих се и му подадох ръка.Той се подвоумя и накрая прие помоща ми.Докато се тупаше проговорих:
-Аз съм отседнала в имението Салваторе при Деймън или по точно ще съм там тази вечер...
Изчаках за да срещна въпросителния му поглед..
-Както са казали хората .. дръж приятелите ли си близо .. а враговете още по близо..-засмях се тихо.-Промених се много Дийн .. Вече не съм онова момиче..

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You said you'd never let me down ...
'Cause the fire just died. It's gone forever, and the chance to live our lives. It's gone forever, and where we stand tonight. It's where we stand tonight, so far from never ----------------  [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
.dianna winchester ▲
Ловец.
Ловец.

Posts : 409
Пари : 19945
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Dean Winchester on Вто Окт 30, 2012 9:20 am

Вампирът се чувстваше длъжен да позволи на малката си сестричка да натрупа поне малко самочувствие, макар в случая действията й да бяха не само предварително предвидени от Дийн, но и за няколкото секунди, с които разполагаше, той успя да вземе адекватно решение и в крайна сметка се остави момичето да го повали. В крайна сметка как щеше да се научи, как щеше изобщо да добие някакво самочувствие, ако веднага се бе сблъскала с някой... като Уинчестър. Единственото, на което се надяваше вампира бе тази прекалена самоувереност да не й донесе беди - нямаше по-голяма слабост за един ловец от прекаленото самочувствие. В момента, в който станеше твърде уверен в собствените си сили (които на фона на чудовищата, с които можеше да се сблъска, бяха нащожни), то той ставаше твърде лесна плячка. Това Дийн бе научил от баща си и в годините, когато продължаваше да се изживява като ловец, следваше този съвет.
- Отседнала си при вампир? - повдигна вежди. - Това е едновременно много смело и много глупаво от твоя страна, сестричке. Никога не се забърквай с вампири. Щом искаш да го убиеш, нападаш. Не си играй на ловец и плячка, защото колкото и забавно да е, в един момент ще се окажеш в неизгодна позиция, повярвай ми. - усмихна се спокойно и продължи да върви по плажа.
Дали одобряваше факта, че сестра му ще живее при вампир, който можеше да се окаже опасен? Не, не изгаряше от радост, но продължаваше да е на мнение, че това е нейният живот. Макар и да го похаби, решенията си оставаха нейни. И все пак, да живее при вампир, който приема за свой "враг", беше не просто безразсъдно - беше самоубийствено.
- Внимавай да не пострадаш. И все пак винаги си добре дошла у дома. Имението е достатъчно голямо. А сега, колкото и да ми е приятно, че те виждам, трябва да тръгвам. Сигурен съм, че ще успееш да намериш дома ми ако решиш, така че е излишно да ти казвам адреса си. - усмихна се. Беше му приятно да прекарва време с Диана. Колкото и дразнеща да беше понякога, си оставаше малката му сестра, която той отгледа от бебе. Но Уинчестър не беше случайно в Мистик Фолс. Но не се надявайте, че толкова лесно ще ви разкрия целта му. Тепърва ще откривате нови и нови черти от сложната личност на вампира.
- Пази се, сестричке. - устните му докоснаха челото й преди да изчезне от плажа.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Said you wanted me to beat it up
Shit, I'mma beat it up
Hold on, baby before you speed it up go slow

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Hard to believe I treated someone beautiful so ugly..
Guess I broke to pieces her heart

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Dean Winchester

Posts : 332
Пари : 19081
Reputation : 15
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Пейтън Сойер on Съб Ное 17, 2012 3:50 pm

Пейтън се разхождаше свободно по плажа. Днес не беше на училище и реши, че се нуждае от разтоварване. Ходеше по златистия пясък и вълните мокреха краката й. Наслаждаваше се на чудесния ден, макар че в главата й постоянно се въртяха мисли за това как да го съсипе. Напоследък беше станала по-зла от всякога и постояно обмисляше нови планове, с които да нанесе максимално много разрушения. Определението "лош демон" прекрасно я описваше. Но сякаш дори досадните деца, тичащи наоколо не можеха да развалят настроението й. На лицето й се появи тънка усмивчица и тя седна на пясъка. Пусна краката си напред и наколко вълни ги достигнаха и охладиха. Чувството беше приятно. Пейтън обърна бялото си като мрамор лице към слънцето и то блесна в очите й. Тя постави слънчевите си очила и вирна главата си нагоре, за да събере тен, въпреки че знаеше, че беше невъзможно това да се случи. По някаква странна причина кожата й беше неуязвима от лъчите и за целия си живот не беше разбрала защо е така.
Малката плетена шапчица беше духната от вятъра и падна на земята. Момичето усети как някакво хлапе се приближава към нея и се опитва да я вземе. Втрешнтото й чувство го подсказваше, а то никога не грешеше. Това я накара мигновено да се обърне. Тя сграбчи ръката на невинното малко дете и го погледна в очите. То се уплаши толкова много от това, което видя в тях, че побягна колкото го държаха краката. Самодоволна усмивка се появи на лицето й и тя каза съвсем тихо:
- Денят става още по-хубав.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Пейтън Сойер

Posts : 24
Пари : 18587
Reputation : 1
Join date : 13.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Ally. on Съб Ное 17, 2012 4:38 pm

Денят бе обичайно приятен. Слънчевите лъчи доволно се спускаха по лицата на минувачите, а топлината, която излъчваха бе максимална. Горещината едва ли не бе непоносима, ала госпожица Алина не се притесняваше от това. Тя обичаше летният сезон и всичко свързано с него, дори горещината ! Да, тя бе основната частичка, заради която все пак бе решила да покаже носът си навън.
Вървеше бавно с плажна чанта в ръка. Времето бе едва ли не перфектно за един ден прекаран на плажа. Бялото човешко същество имаше нужда от неподправен тен, с който едва ли щеше да се сдобие толкова лесно. Първо щеше да почервенее като рак и чак тогава да получи желаният нюанс след мъчителни болки. Още щом босите й крачета допряха сухият горещ пясък, усмивката засия на лицето й. Като цяло нямаше живо същество, което да се радва на хилядите незначителни неща, като нея.. Пристъпваше смело към мястото,което си бе избрала игнорирайки напълно неприятното усещане, предизвикано от силната топлина на пясъка. Постла кърпата си в близост до русолява жена, която очевидно бе също толкова бледа. Усмихна й се непринудено, макар й да не разбра съвсем ясно дали въпросната дама я е забелязала.
- Мамка му. - изруга тихо щом осъзна, че е забравила четивото си. Ах, сега щеше да скучае през целият ден ! Какво нещастие !
Извади слънцезащитното олио и непосредствено започна да покрива всяка една част от тялото си с него. Въпреки всичко упорито се опитваше да отбегне онзи момент със зачервяването. Наистина вярваше, че може да успее.
- Извинете, ще ми намажете ли гърбът ? - попита смутено, а страните й почервеняха още преди да е чула отговора на русокосата дама.

____________________________

I can't sleep. Let's runaway. And don't ever look back. Don't ever look back.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Head up. Stay strong. Fake a smile. Move on.

[You must be registered and logged in to see this image.]

You think I'm pretty without any make-up on.
You think I'm funny.. When I tell the puch line wrong.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

My heart stops, when you look at me..
Just one touch. Now baby I believe.
This is real, So take a chance.
And don't ever look back .. Don't ever look back

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ally.

Posts : 20
Пари : 18662
Reputation : 0
Join date : 05.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Пейтън Сойер on Съб Ное 17, 2012 8:01 pm

Пейтън продължи да лежи на плажа. Топлите слънчеви лъчи я огряваха и не повлияваха на кожата й. Тя се наслаждаваше на шума на вълните и на техните докосвания по ходилата й. Изведнъж женски глас прекъсна унеса, в който беше попаднала. Тя се обърна към посоката на звука и видя младо русо момиче с плажно масло в ръка.
- Да, разбира се - отврна демонът и взе малкото шишенце със слънцезащитен крем "NIVEA" и намаза белия гръб на красавицата. Кожата й беше съвършено гладка, дори невъзможно гладка. Пейтън се отдели от момичето и му върна шишенцето. Докато тя го прибираше в плажната си чанта демонът се представи:
- Между другото, аз съм Пейтън. Приятно ми е - рече тя и се усмихна макар и не особено искрено, поне се стараеше.
- На мен също аз съм Али - отвърна хубавицата и подаде ръка напред. Пейтън се стъписа. Не знаеше как да реагира. Не беше свикнала някой да я докосва и затова съвсем плахо пое ръката пред нея. Усмихна се отново и после седна на предишното си място. Тъй като Али седеше точно до нея двете имаха възможност да си говорят.
- Нова съм в града - поясни зеленооката и зачака отговор.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Пейтън Сойер

Posts : 24
Пари : 18587
Reputation : 1
Join date : 13.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Ally. on Съб Ное 17, 2012 10:08 pm

Положителен отговор. Естествено, нямаше как да й откаже. Всички, които познаваха госпожица Алина бяха абсолютно наясно, че никой никога не й отказваше. А и как биха моли ? Привидно толкова миролюбиво същество радващо се на живота, а всъщност егоистична, вманиачена в отмъщението жена. Не ! Всъщонст Фальор не можеше да се опише точно по този начин. Съвсем не бе вманиачена в отмъщението, по - скоро се залъгваше, че не го желае дори и тайничко. Ах, каква наивница ! Все още се опитваше да запази у себе си онова невинно момиче, ала тя самата започваше да осъзнава, че то отдавна си бе отишло.
Прибра плажното олио в чантата си и поледна русокосата, която вече се представяше. Алина също се представи и дори подаде ръката си за поздрав, ала отказа да спомене цялото си име. Задоволи се само с Али. Защо !? Отговорът е съвсем простичък.. Защото само той не я наричаше така. Само той обожаваше да прознася цялото й име , създавайки й идеалното самочувствие, че то е специално и наистина красиво.
- Аз съм тук от около година. Бих могла да те разведа някой ден ако искаш. - обяви ненадейно и абсолютно подмолно пусна лъчезарната си усмивка в действие. - Всъщност градчето не е нищо особено. - добави след кртка пауза. Нямаше нищо и никой, който да привлече вниманието й до такава степен, може би именно за това реши да се премести тук. В крайна сметка причината за решението й бе пълна загадка и за самата нея.

____________________________

I can't sleep. Let's runaway. And don't ever look back. Don't ever look back.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Head up. Stay strong. Fake a smile. Move on.

[You must be registered and logged in to see this image.]

You think I'm pretty without any make-up on.
You think I'm funny.. When I tell the puch line wrong.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

My heart stops, when you look at me..
Just one touch. Now baby I believe.
This is real, So take a chance.
And don't ever look back .. Don't ever look back

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ally.

Posts : 20
Пари : 18662
Reputation : 0
Join date : 05.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Пейтън Сойер on Съб Ное 17, 2012 10:29 pm

Красавицата предложи на Пейтън да я разведе из града някой път. Това определено беше изненада за демона, защото Али беше първата, която се отнасяше толкова добре с нея. През целия си живот момичето беше търпяло най-различно гадни неща, а сега при такова отношение не знаеше как да действа. Реши да се придържа към очакванията на хората и да бъде мила, затова отговори простичко:
- Да, би било чудесно.
Усмихна се в допълнение. Стараеше се да изглежда дружелюбна, макар че не бе сигурна до колко това й се удава.
Поредната вълна заля краката й, а тя протегна ръце напред, за да измокри и тях. Беше странно, но тя обожаваше водата, можеше да прекара часове в морето, особено в такъв прекрасен слънчев ден като днешния. Пейтън стана и изтупа късите си дънкови шорти и направи няколко крачки към водата, само колкото да потопи краката си в нея. Истинската причина беше, че се нуждаеше от малко време, за да обмисли какво да каже. Приготви няколко възможни реплики и след това се върна обратно.
- Ами, аз уча в местната гимназия - каза тя и седна върху хавлията си. Опита се да проддържа разговора, въпреки че не се справяше особено добре. Цялото това притеснение можеше да се обобщи с една дума. Тя не беше общителен човек. Кумуникирането с други хора никога не й се е удавало и тя се съмняваше, че има надежда за нея.
- Чудесно, кой клас си? - попита девойката.
- 11-ти - отвърна кратко и ясно демонът. Тя свали слънчевите си очила и се излегна назад върху кърпата.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Пейтън Сойер

Posts : 24
Пари : 18587
Reputation : 1
Join date : 13.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Ally. on Съб Ное 17, 2012 11:09 pm

Отново положителен отговор. Разбира се, този път Алина нямаше да се обиди и на отказ, понеже не обичаше това място както любимият си Париж. Но може би с приятна женска компания щеше да й се стори много по - привлекателно. Али наистина рядко успяваше да намери общ език с друга представителка на нежният пол. Винаи бе смятала, че жените не моат да бъдат приятелки. Завистта просто им пречеше, затова се съсредоточаваше върху приятелството с мъжките индивиди.
Ах, и поредното признание на Пейтън успя да развали настриението на Алина, която все още копнееше да е в гимназията, щастлива и обезпокоявана от безсмислени проблеми, като сметките за тока и водата. Ето за тази заавист говоря, само дето Али рядко я изпитваше и ако все пак се случеше се отнасяше за незначителни неща неспособни за успорване. Друите обаче завиждаха на госпожицата за мъжете, за красотата й и най - вече за привидно безгрижният й живот. Абсолютни злобарки ! А малката госпожица така се стараеше да е мила и всеотдайна.
- Аз трябваше да завърша преди година, но поради обстоятелствата ми се наложи да прекратя образованието си. - сподели несъзнателно оптвайки се да участва в разовора пълноценно. Когато осъна какво все пак е казала се замоли тайничко, това да не пробуди интерес у Пейтън. - Е, в крайна сметка взех дипломата си малко преди да се преместя. - добави.

____________________________

I can't sleep. Let's runaway. And don't ever look back. Don't ever look back.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Head up. Stay strong. Fake a smile. Move on.

[You must be registered and logged in to see this image.]

You think I'm pretty without any make-up on.
You think I'm funny.. When I tell the puch line wrong.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

My heart stops, when you look at me..
Just one touch. Now baby I believe.
This is real, So take a chance.
And don't ever look back .. Don't ever look back

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ally.

Posts : 20
Пари : 18662
Reputation : 0
Join date : 05.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Пейтън Сойер on Нед Ное 18, 2012 4:07 pm

Али беше изпънала перфектното си тяло назад, а Пейтън я наблюдаваше внимателно. В ума й беше настъпил пълен хаос. Никога не се бе чувствала толкова объркана. Всичко това идваше от смесените чувства, които изпитваше към новите запознаства. От една странна, доброто в нея искаше да има приятел, но от друга, тя си оставаше демон, чиято основна цел е да бъде възможно най-зъл. Чувстваше се сякаш цялата й природа се беше обърнала срещу нея. Винаги се бе чудила защо демоните нямат приятели, но вече знаеше отговора. Всичките й сетива я караха да избяга точно в този момент, но тя упорито се съпротивляваше срещу тях. Искаше да остане, защото й беше писнало да живее сама, а Али беше първият човек, който Пейтън всъщност харесва.
- Е, с какво се занимаваш сега? - попита тя, за да спре да мисли за бягството. Всъщност възможните отговори не бяха много. С тази външност Али можеше да бъде модел и сигурно беше такава. Пейтън се замисли за всичките професии, които е практикувала и за всичките висши образувания, които е получавала. Трябваше да си направи списък. Загледа се към морето и въдъхна дъблоко. Неприятното усещане беше изчезнало и сега тя се чувстваше много по-добре. Гласът на красавицата прекъсна потока от мисли нахлуващ в главата й и демонът отново се обърна към русокоската.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Пейтън Сойер

Posts : 24
Пари : 18587
Reputation : 1
Join date : 13.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Ally. on Нед Ное 18, 2012 4:30 pm

Главното любопитство, което госпожицата се опитваше да предотврати слава богу напълно липсваше. Как иначе щеше да обясни отсъствието си от училище !? Какво можеше да каже !? "О, просто ме обвиниха в убийство." не звучеше кой знае колко вдъхновяващо. Разбира се, Алина нямаше да обяснява. Щеше просто да си тръгне разсърдена от невъзпитаното любопитство, което повечето хора проявяват след като разберат,че "няма" образование.
Надигна се и мълчаливо започна да играе с пясъка. Вълните натрапчиво се удряха в малките й крачета, разваляйки купчинките, които старателно се опитваше да направи от едва ли не минута. Това бе добро занимание за неудобното мълчание, което внезапно бе обзело и двете момичета. Али така бе потънала в разни мисли, че едва ли не се стряскаше при всеки весел писък на малките деца. Когато блондинката проговори обаче всичко си дойде на мястото.
- Всъщност с почти нищо. - отговори простичко и отметна кичур коса от лицето си. Нямаше нищо значително, с което да се занимаваше. По - скоро живееше с останалото й наследство след смъртта на баща й. Бе някак неблагодарно от нейна страна, но за момента се опитваше да се отърси от загубата на толкова много близки. - Понякога снимам, но това е по - скоро хоби отколкото професия. - ухили се и ненадейно бръкна в плажната си чанта изваждайки голям професионален апарат. Погледна през обектива и натисна малко копченце намиращо се в лявата горна част на машинката. Щрак ! Щрак ! Щрак ! И Пейтън бе перфектно изобразена върху малкото екранче. Госпожица Фальор развълнувано погледна произведението си, а след това подаде апарата на събеседницата си, за да може и тя да погледне снимките.
- Красива си. - отбеляза насърчително, забелязвайки недоволният поглед на новата си дружка.

____________________________

I can't sleep. Let's runaway. And don't ever look back. Don't ever look back.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Head up. Stay strong. Fake a smile. Move on.

[You must be registered and logged in to see this image.]

You think I'm pretty without any make-up on.
You think I'm funny.. When I tell the puch line wrong.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

My heart stops, when you look at me..
Just one touch. Now baby I believe.
This is real, So take a chance.
And don't ever look back .. Don't ever look back

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ally.

Posts : 20
Пари : 18662
Reputation : 0
Join date : 05.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Пейтън Сойер on Нед Ное 18, 2012 5:33 pm

Добре, не беше модел, но продължаваше да е услепително красива. Тя извади професионален фотоапарат с голям обектив и го насочи срещу лицето на Пейтън. Щракна няколко пъти и погледна снимката в екранчето. На лицето й се появи усмивка и тя подаде фотоапарата на демона. Зеленооката отправи поглед към него. Никога не излизаше добре, дори сега, когато професионалист я снимаше, тя отново не се хареса. Събра сърдито вежди, но тогава чу красавицата да казва: "Красива си". Пейтън вдигна рязко глава и погледна учудено.
- Нима?! - възкликна тя. Не можеше да повярва. - Ами, аз не се харесвам особено -добави малко след това и отново се взря в екранчето преди да върне апарата. Али се протегна напред и го пое от ръцете на демона, а след това го остави на хавлията си. Може би беше дошла на плажа, за да снима. Трябваше да се отбележи, че морето днес беше необичайно красиво и за един фотограф това може би беше възможност да заснеме хубави пейзажи.
Пейтън прояви внезапен интерес към мидичките по пяска и сведе поглед надолу, като започна да ги изучава внимателно. Взе няколко от тях в малката си длан и попита без да повдига очи:
- И какво снимаш? - говореше с равен тон, защото все още беше притеснена за снимката. - Обзалагам се, че си много добра в това.
Изчака следващата вълна и и изми черупките. Те блеснаха в различни нюанси на перленото и на лицето на Пейтън се появи тънка усмивка на удоволетворение.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Пейтън Сойер

Posts : 24
Пари : 18587
Reputation : 1
Join date : 13.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Ally. on Нед Ное 18, 2012 6:50 pm

- Не бих могла да променя мнението ти за съжаление. - призна с лека нотка на тъга в гласа си. Бе до болка искрена , като каза , че демона е красив. Снимките бяха едни от най - добрите й за тази седмица. Така небрежни и абсолютно истински. Отлично се долавяше замисленото изражение на Пейтън, което бе много очарователно по един необикновен начин. Зелените й очи развълнувани от изненада с онова огнено пламъче, което Алина притежаваше като дете. О, да ! Нямаше спор, че бе наистина палаво дете пропито с недоволство към Господа.
Преднамерено се втренчи в тъй мразените от нея чайки, които умело се спускаха към брега , за да уловят поредната си жертва. Днес тя се състоеше от новоизлюпени костенурчета. Ах, колко алчни и ненаситни бяха! Внезапно Фальор скочи от удобното и място тичайки към птиците.
- Шу ! Шу ! - разпищя се разгорещено. В този момент изпита такъв силен гняв, че й се прииска да убие тези проклети създания бавно и мъчително. Птиците нададоха писък и се разхвърчаха към небесата умело подбирайки някоя по - успешна мишена.. Спокойствието бавно започна да пропива у Алина, а заедно с него и пулсът й започваше да се нормализира. Ха ! Каква ирония на съдбата. Доброто момиченце се бе оказало побъркана природозащитничка.
Върна се при събеседницата си със сведена глава и поруменели бузи. Настани се върху хавлията си и направи огромно усилие да си припомни въпросите , на които така и неотговори, за да оправи положението сякаш нищо не е станало.
- О, ами понякога наирам дори тези крадливи създания за интересни, но като цяло се вълнувам повече от човешкото поведение. - отново й подаде фотоапарата, за да погледне собственото си лице. - Погледни. Израението ти е толкова замислено и въпреки това лицето ти остава перфектно красиво, сякаш не си човешко същество. - засмя се на налудничавото определение.

____________________________

I can't sleep. Let's runaway. And don't ever look back. Don't ever look back.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Head up. Stay strong. Fake a smile. Move on.

[You must be registered and logged in to see this image.]

You think I'm pretty without any make-up on.
You think I'm funny.. When I tell the puch line wrong.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

My heart stops, when you look at me..
Just one touch. Now baby I believe.
This is real, So take a chance.
And don't ever look back .. Don't ever look back

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ally.

Posts : 20
Пари : 18662
Reputation : 0
Join date : 05.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Пейтън Сойер on Нед Ное 18, 2012 8:19 pm

Пейтън наблюдаваше Али докато тя гонеше грабливите птици и спасяваше малките костенурчета. Ако трябваше да е честна, тези действия накараха демонът да й завижда. Искаше й се тя да притежава същото състрадание, но знаеше, че е невъзможно. Красавицата се върна обратно притеснена, седна на хавлията си и най-сетне отговори на множесвото въпроси, които Пейтън беше задала по-рано. Като доказателство за твърденията си Али отново подаде фотоапарата. Зеленооката се загледа в снимката и очерта с пръст чертите на лицето си. Сякаш не съм човешко същество? помисли си тя и вдигна глава. Реши, че трябва да каже нещо глупаво, за да прозвучи като нормална човешка реакция.
- Така ли? Е, не мисля, че съм нещо свръхестествено или поне не ми е известно...
Усмихна се скунфузено. Едва ли беше възможно да изръси нещо по-нелепо, но това беше добре, все пак хората говорят глупости, когато са притеснени... Нали? - Знаеш ли, всъщност не намирам особена разлика и все пак мисля, че изглеждам ужасно... - продължи да бърбори тя и усети как отегчи събеседничката си. Когато се увери, че вече е създала впечатление на полудяла тийнейджърка, Пейтън се успокои и млъкна като отново се загледа в мидичките на хавлията си.
После обаче нова мисъл се зароди в ума й. Ами ако тя знае за свръхестествените създания? Вероятно това беше най-невъзможното й хрумване. Тя го знаеше, но мисълта не спираше да я тормози. Нямаше да я остави на спокойствие, докато не беше сигурна, че Алина няма никакви подозрения...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Пейтън Сойер

Posts : 24
Пари : 18587
Reputation : 1
Join date : 13.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Angelica Daren Thompson. on Сря Дек 26, 2012 7:55 pm

Притъпения шум от острия ток на черните боти отново пробужда квартала. Къса, широка зелена рокля, придружавана от късо кожено яке и пъстроцветен шал, привлича вниманието на минувачите. А може би не е тя? Може би е лицето, бяло като сняг, или косата - гарвановочерна, мека, бласкава. Или пък устните - плътни, подчертани с яркочервен цвят. А защо не очите - тъмни, мрачни като днешния, потулен в носталгия по слънцето ден, подчертани нежно с очната линия, която Далия си поръча преди три-четири дни.
Нашето момиче върви по широката улица, водеща право към златистото изкушение, примесено с шума на разбиващите се една в друга вълни. Преметнала чанта в ретро стил през рамо, решава да се отдаде на писането на текстове и старомодните размисли по живота в днешно време, глобалното затопляне, рушенето на озоновия слой и какви ли не още глупости, от които изобщо не се интересува.
Скоро тракането от токовете й замлъква - едва след като ги сваля от краката си и потегле напред по плажната ивица. Настанява се на крачка от мокия от вълните пясък и вади от чантата малко тефтерче, в което помества драсканиците си. Скоро усеща познато присъствие до себе си. Обръща погледа си надясно, въпреки че вече знае кой стои до нея. Усмихва се широко и отново се връща на издрасканата страница.

____________________________

everyday same old things
so you're still feeling pain

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
we're beautiful
like diamonds in the sky

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Angelica Daren Thompson.
Вампир.
Вампир.

Posts : 107
Пари : 18249
Reputation : 4
Join date : 26.12.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Thomas Black on Сря Дек 26, 2012 8:18 pm

Колкото и търпелив да беше Донован ,винаги имаше начин да капне и капка от чашата,с която да прилее.Да ти писне и да решиш да се отдалечиш замалко от свръхестествени същества и от такива,които всеки момент могат да наместят зъбите си между вените ти и да ти измучат кръвта.Не че за него това щеше да бъде нещо ново ..
Празната къща,откакто сестра му вече я нямаше,майка му замина .. или просто казано всеки реши ,че Салваторе заслужават повече от него .. Не,че имаше против да седи настрана от тях.Даже не се оплакваше когато седеше до късно на работа и чакаше последния клиент да изпразни чашата от алкохола си и да напусне заведението.После както би му дошъл реда да събере чашите и да заключи бара.Това му се струваше като приказка.Но днес реши просто да се остави на течението и да го кара на релакс.
Излезе от тях и се насочи към първата дестинация,която му дойде в ума - плажа.Малко тренировка нямаше да му се отрази зле,а и тъкмо щеше да осмисли някои неща.Докато слизаше надолу към плажа видя позната фигура.Беше пред дилема .. дали да продължи напред,защото именно от такива същества като нея гледаше да стани сега или да седне до нея и да я заговори както подобава ? След кратко мислене въздиша и се приближи.Седна до нея и се усмихна.
- И май все така продължаваш да драскаш в този тефтер ? - след това е настани още по удобно и отклони погледа си от нея и се загледа в морето.

____________________________

I built you up, but you let me down.So when you fall, I'll take my turn.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Thomas Black
Ловец.
Ловец.

Posts : 692
Пари : 21065
Reputation : 13
Join date : 28.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Angelica Daren Thompson. on Сря Дек 26, 2012 8:38 pm

Имало три неща, които никога не трябва да се губят: спокойствието, надеждата и честта. В случая, наречен с красивото име "Далия", едно от тези неща е вповече и понякога дори дразни околните. Именно спокйствието. То изключително често вкарва нещо в главата й; нещо, което не й позволява да отговори на въпрос преди да минат по-малко от девет-десет секунди. Това "нещо" на моменти вбесява събеседниците й и ги довежда до извода, че тя всъщност или обмисля думите си, или е нещо като откачалка. Всъщност не мисли толкова много. Нито пък обича разговорите на "дълго и широко". Това е донякъде и причината за късните й отговори.
Но този път се замисля. Вглежда се в морето и осъзнава, че всъщност с него имат нещо общо. Да, твърде сложно за обяснение.
- Понякога това е единственото, което ми остава. - отговаря Анджелика.
И в този момент разказвача решава да мине направо:
Далия се вглежда в момчето. Знае, че отговорът й вероятно ще му прозвучи леко неуместен, при положение, че тя самата носи купона и веселието със себе си. Причината да не говори много е че е човек на действието. Винаги знае какво да направи, как да се измъкне от трудна ситуация, дори как да създаде такава. И един вид разкрива една от малките си тайни пред Мат - да, има моменти, в които просто не знае какво да прави - затваря се в себе си, взима тефтера и пише.

____________________________

everyday same old things
so you're still feeling pain

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
we're beautiful
like diamonds in the sky

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Angelica Daren Thompson.
Вампир.
Вампир.

Posts : 107
Пари : 18249
Reputation : 4
Join date : 26.12.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Thomas Black on Сря Дек 26, 2012 8:46 pm

Докато все още се оглеждаше във вълните и чакаше отговора на брюнетката до него,той вече се беше отплеснал на друго място,но след като чу гласа й разтърси глава и отново се върна към действителността.Усмихна се когато момичето каза,че единствено само това й е останало.Понякога се чудеше дали откачаше или си е било откачен,но сега лудостта му се разкрива в пълния си разцвет.Около Далия винаги се чувстваше различно .. всякаш я е познавал още от както са били деца,а не от бара когато тя дойде за пълни път и тога се заговориха.А около нещо имаше огромна тъпла .. пролича си,че е купонджийка..но от другите ни срещи определено не ми изглеждаше такава когато се нуждаеше от спокойствие или поне от малко разбиране от останалите.Беше вампир .. Мат никога нямаше да забрави това,но явно бе специален вампир.Въздъхна.
- Не си мисли,че имаш само това,Далия .. - каза бавно и отчетливо Донован като все още не гледаше към момичето,а й скоро не мислеше да го прави.
- Можеш да имаш всичко и всеки .. не си обикновен човек или понякага се чувстваш като такава или реално наистина ти се иска да си такава ? - зададе въпроса си и чак тогава очите му се преместиха към нея и зейниците му се разшириха.

____________________________

I built you up, but you let me down.So when you fall, I'll take my turn.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Thomas Black
Ловец.
Ловец.

Posts : 692
Пари : 21065
Reputation : 13
Join date : 28.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Angelica Daren Thompson. on Сря Дек 26, 2012 9:02 pm

Анджелика се усмихва широко и го поглежда.
- Може и така да е... А относто това, че мога да имам всичко и всеки - ако беше истина вече щеше да си под мен! - шегува се.
Вълните се разбиват в пясъка точно пред босите й крака и може ясно да усети студенината по тях. Замисляйки се над думите на Мат, осъзнава, че в душата й е също така студено. Осъзнава, че да бъде човек наистина й липсва. Осъзнава, че иска отново да живее нормално, да се общува нормално, да се храни нормално. Но също така осъзнава, че тогавашната болка сега щеше да е още по-силна и вече щеше да е разкъсала сърцето й.
Осъзнава се набързо и отново се усмихва.
- А ти какво правиш тук? Нямаш ли си друга работа, че си дошъл тук да ми досаждаш?! - засмява се и побутва момчето закачливо.
Изправя се и съблича коженото яке, като същевременно подканва Мат.
- Състезание до камъка? - поглежда го предизвикателно.
На трийсетина метра навътре във водата се намира един голям камък, до който двамата с Далия не веднъж са плували. Обикновено момчето побеждава, но има и такива случаи, в които Господ е благосклонен и към Тъмнокоска.

____________________________

everyday same old things
so you're still feeling pain

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
we're beautiful
like diamonds in the sky

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Angelica Daren Thompson.
Вампир.
Вампир.

Posts : 107
Пари : 18249
Reputation : 4
Join date : 26.12.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Плажната ивица

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите