The Vampire Diaries RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Бар "Night" Icon_minitimeПон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Бар "Night" Icon_minitimeНед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Бар "Night" Icon_minitimeВто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Бар "Night" Icon_minitimeСъб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Бар "Night" Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Бар "Night" Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Бар "Night" Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Бар "Night" Icon_minitimeЧет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Бар "Night" Icon_minitimeСря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 36 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 36 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Бар "Night"

5 posters

Go down

Бар "Night" Empty Бар "Night"

Писане by Damon Salvatore Нед Окт 21, 2012 5:01 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 44508
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Sam Winchester Пет Ное 09, 2012 7:18 pm

Поотпуснах се точно на мястото до бара. Бях седнал пред бармана и бързо си поръчах едно уиски с лед. Не мислех да се застоявам доста на бара, защото не исках да създавам впечатлението на първокласен пияч. Бяхме отново аз, питието ми и мислите ми. Сякаш и тримата се бяхме събрали на сбирка по повод някаква почерпка, която идваше направо от нищото. Преглъщах бавно питието си, а музиката ми създаваше добра атмосфера както на мен, така и на другите в бара. Всъщност нямаше и много хора, вероятно защото беше единадесет вечерта и повечето се бяха прибрали вече при семействата си. Да, но не и аз. Всъщност нямаше и при кого да се прибера. Отново в самотния си, студен апартамент в центъра на града. Дори тази вечер нямах никаква компания, вероятно щях отново сам да се прибера. Не, че ми липсваше семейството, все пак прекарах доста години в обикаляне и лов, бездомен, като ме приютяваха по хубавите таверни. Когато изгубих душата си поне не ме притесняваше тази мисъл, че ще се прибера сам или, че нямаше при кого да отида, но сега беше различно.
Щях този път отново да се удавя в алкохол, да загърбя тези мисли и просто да продължа напред, като се прибера без да ми пука с кой и какво. Просто исках да спре да ми пука за това. Напоследък му обръщах прекалено много внимание и започваше честно казано да ме тормози. Поне да имаше и за това магия, но за съжаление не намирах как да го премахна. Трябваше просто да се науча да не ми пука, но станах прекалено загрижен напоследък.
Sam Winchester
Sam Winchester

Posts : 72
Пари : 41657
Reputation : 1
Join date : 09.11.2012

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by .cathalina boticheli Пет Ное 09, 2012 7:33 pm

Ох.
Поредната вечер която ще пропилея в безделничество в града. Колко чаровно не мислите ли? Древна вампирка, която пие, пуши, та даже може и да се самоиронизира. Перфектната блондинка. Макар, че летвата на идеала за умствения капацитет на блондинките не беше кой знае колко високо. Но кой го интересува какво мислят дребните хора с извратен и нестандартен начин на мислене. Очите ми се плъзгаха по отражението ми в огледалото като изпитвах сама себе си. Черната роклая нежно подчертаваше тялото ми и макар не особено къса и разголена изглеждах секси. С леки, почти невидими движения нанесох очната линия и мигнах няколко пъти. Най- накрая прокарах пръсти по копринената си коса и на лието ви се изписа, колкото очарователна, толкова и фалшива усмивка.
Бързи ми автомобил се плъзгаше леко по пътната настилка и за отрицателно време спрях на паркинга на нощния клуб в който напоследък много често прекарвах свободното си време. Влязох с уверена стъпка в затънтеното барче и първо се огледах предпазливо. Около мен започнаха да се вият облаци дим които притъпяваха уханието на новия ми парфюм, но това не ми правеше никакво впечатление. Отидох на бара и седнах до някакъв мъж. Тялото му беше здраво и имаше красиви черти. Изпитах го с ирисите си и се обърнах към бармана. Кимнах му и той веднага ми донесе бренди. Поех от ръката му, кристалната чаша и я поднесох към устните си. Лепкавата течност с меден цвят изгаряше гърлото ми, но приятното чуство беше по- силно. Бръкнах в чантичката си и извадих кутийка цигари "блек девил" с шоколад. Запалих кафеникава на вид цигара с прекалено захаросан филтър и си дръпнах няколко пъти при което от цигарата се изви тънка нишка пушек, а около мен се разнесе сладък аромат на никотин и шоколад.
Прекрасна комбинация.


Последната промяна е направена от Катрин Лиис. на Пон Ное 12, 2012 4:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
.cathalina boticheli
.cathalina boticheli
Вампир.
Вампир.

Posts : 486
Пари : 42288
Reputation : 4
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Sam Winchester Пет Ное 09, 2012 7:50 pm

И така отново аз в картинката на самотния мъж, пиещ уискито си, погълнат в мислите си се подаде отново. Отпивах всеки път по ситни глътчици ,така че да ми оставаше и за после. Все пак обичах да пия питието си бавно, а не наведнъж, за да го усещам по-добре, както и острия му, силен аромат, който старателно вдишвах преди всяка глътка.
Мислите ми бяха премахнати като в дим щом усетих филтъра на цигари до мен. Бях усетил, че някой сяда до мен, но не си направих в началото труда да разбера. Усетих силния аромат на скъп парфюм, принесен с аромата на шоколадов филтър от цигари. Добра комбинация, нямаше как да бъде на мъж.
- Мислех, че по това време само мъже има по баровете.
Все още не погледнах към момичето, а само си поръчах още едно уиски с лед след като бях изпил първото. Дамата до мен бързо привлече погледа ми когато я погледнах с периферното си зрение. Красива, млада, изискана. Роклята определено я правеше елегантна и нямаше как да забележа това.
Може би вечерта в края на краищата нямаше да се окаже толкова еднообразна и скучна. Поне най-после се появи интересна личност в бара и седна до мен. Беше скучно само мъже да се навъртат наоколо, но всеки да седи отделно сякаш пази територията си, въпреки, че всеки един тук беше наясно, че всеки един беше точно като тях.
Sam Winchester
Sam Winchester

Posts : 72
Пари : 41657
Reputation : 1
Join date : 09.11.2012

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by .cathalina boticheli Съб Ное 10, 2012 10:41 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
Ауч.
Какво трябваше да означава това? Че щом ходи в мъжката тоалетна е нещо повече от мен? Как ли пък не. Защо една жена да не се разходи в тази прекрасна, мразовита нощ. Игнорирах това коеот той каза и погледнах през заледения прозорец. Отвън премигваха няколко фенера, които излъчваха странна светлина която сякаш още повече згъстяваше мрака. Отпих още няколко глътки от питието и се огледах. Навясъке в бара имаше пияници, непоправии и то коиот бяа забили мражестия си поглед в мен и моя висок, клатушкащ се, дървен стол, върху ойто бях кръстосала краката си. Не след дълго цигарата ми догоря и аз хвърлих небрежно фаса в пепелника. Леко се намръщих когато отворих кафеникавата кутийка и разбрах, че са ми свършили цигарите.
Показах я на бармана и той веднага разбра, че имам предвид да ми донесе нови цигари, но с леко отрицателно движение на главата си той ми показа, че нямат в момента. Ами сега? След като нямах друг избор си взех обикновени "Бляк Девил". Запалих дебелата бяла цигара и си дръпнах няколко пъти. Острия мирис на никотин замести, лекия шоколадов привкус в устата ми. За момент се закашлях, защото попринцип тези цигари бяха прекалено силни дори и за вампирите. Но след това свикнах и бързо изпуших цигарата...после втора..трета..четвърта..като на всяка цигара и правеше компания нова аша уиски.
- Е как се казвате? - забих потлед в плота, но говорех на мъжа до себе си.
.cathalina boticheli
.cathalina boticheli
Вампир.
Вампир.

Posts : 486
Пари : 42288
Reputation : 4
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Sam Winchester Съб Ное 10, 2012 1:40 pm

Ясно ми показваше, че явно нямаше намерение да отговори на думите ми, вероятно се обиди малко от думите ми, но си премълчах. Последва пълна тишина известно време, а момичето бързо сменяше цигара след цигара. Наблюдавах я от време на време, но без да се заглеждам в нея. Не исках да изглеждам като лош пример на повечето мъже, които зяпнали с усти се загледали в някоя яка мацка, а чатала им веднага се подаваше от панталоните им. За толкова години имах просто различно виждане и мислене от това на повечето пияници.
Колкото сменяше тя цигарите, толкова сменях и аз чашите. Бях вече на петото питие с уиски и всеки път се наслаждавах като за последно на сладкия му, остър вкус. Поне след цял живот само това ми остана. Преброените минути до живота ми и всяка пиячка на света.
- Сам. И да, това е цялото ми име преди пак да последва въпрос "Това прякор ли е?". Често ми го задават, може и да взема да нося табела пред себе си. - отново отпих от уискито си сякаш беше за първи път и вече обърнах поглед към момичето.
- Съжалявам, не трябваше да прозвучи грубо. Твоето име как е? - сложих ръка на плота и подпрях главата си на нея. Този път вече задържах погледа си на момичето без повече да го помръдна. Значи ето защо половината пияници в бара се бяха залепили с неподвижните си погледи към нас, но сега вече ги разбирах. Определено беше събрала погледите на целия бар.
Sam Winchester
Sam Winchester

Posts : 72
Пари : 41657
Reputation : 1
Join date : 09.11.2012

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Mira Flemming.∞ Сря Юли 17, 2013 11:40 am

* Нека си представим, че всичко се случва една пряка от клуба ;д


Let me have a new life

I been up in the air, out of my head,
Stuck in a moment of emotion I've destroyed.


Спомените бяха повече от всичко. Те те караха отново да мечтаеш, да ти припомнят как си оцелял, какво си чувствал. А когато бяха свързани с друг, те бяха още по-силни. Като минно поле, където трябва да внимаваш къде ще стъпиш. Една погрешна крачка и всичко изчезваше. Е всичко бе изчезнало за Мира, тя нямаше минало, за нея имаше само бъдеще и не знаеше до къде ще я доведе.
Погледа й беше твърде странен, изпълнение с желание, със страст и малка доза умиление. Можехте да видите как очите й блестяха, дали защото в резултат на глътките уиски, или просто защото при всяка среща, миналото се обаждаше отново и отново, но не бе трудно за нея, защото нямаше срещи който да й напомнят за миналото, а само за бъдещето.

Ето защо рядко кривваше от познатия си път, защото направеше ли го трудно успяваше да влезе обратно в правилния или й бе твърде трудно да се върне назад по стъпките си. Понякога смяташе, че е твърде организирана, че твърде често оставя от онези цветни лепнещи листчета по хладилника си, които да й напомнят кога е на зъболекар или какво трябва да купи от магазина, да но нищо от това не съществуваше в нейния свят. Твърде често плануваше деня си още от предния и никога не кривваше дори с минута от ясно установения й в минути и секунди план. В редките случаи, когато всичко й писваше, когато искаше да захвърли всяко едно нещо от живота си, да се отърси от миналото си, тя поемаше в друга посока, завиваше в погрешния завой и така се озоваваше в ситуация, от която трудно успяваше да избяга.
В този град беше още по-лесно да се изгубиш. Точно това се бе случило с нашата героиня, която скиташе в безтегловност из улиците на Мистик Фолс и докато с интерес оглеждаше и разучаваше околността, бе успяла да изгуби красивия си задник, на място, което й беше пълна мъгла. Тъмнокосата се завъртя на петите си търсейки някъде табела с името на улицата или поне нещо, което можеше да й подскаже къде точно се намира, но по всичко личеше че това място си е направо забравено от Бога.
- Чудесно Мира, можеше да попаднеш в магазин за близалки, но неее ти ще се изгубиш в някакво задънено място миришещо на урина... – измърмори сама на себе си момичето, след което се подпря на стената зад себе си и въздъхна тихо удряйки няколко пъти главата си в тухлената повърхност, макар и съвсем леко.
След моментното суетене и объркване, страхът не закъсня – страх че нещо неизвестно я очаква, нещо от което нямаше да успее да се предпази. Тялото й бе залято от студени вълни, които накараха всяко косъмче по нея да настръхне, мозъка й заработи на бързи обороти и впрегна всичките си налични мозъчни клетки и сетива задавайки им една единствена задача – да намерят изход от тази ситуация, в който тялото й си оставаше цяло. И като в някой малоумен филм на ужасите, едва след като момичето се моташе приблизително двадесет минути, все пак се сети че има мобилен телефон, който можеше да използва. Гугъл мапс, който да й каже „ти се намираш тук” и „изхода е в тази посока”, ах колко добре би й дошло едно такова приложение. Мираслева извади телефона си и тъкмо набра номера на информация, когато устройството издаде някакъв гальовен звук и малко след това примигна за последно преди да се изключи - още една грешка, която съпътстваше повечето бързо умиращи във филмите на ужаси.Да, но проблема тук бе, че тя никак не бе от бързо умиращите.Някой просто да й обясни, как бе възможно да се загуби, в собствения си град, който уж познаваше перфектно. " Браво Мира, точно така, страхотно загубил се хамелеон"






A thousand times I tempted fate

this post was wirtten for;Dean Winchester by none other that ;Mira Flemming
I wouldn't trade it all for your life

Mira Flemming.∞
Mira Flemming.∞
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 37
Пари : 39379
Reputation : 0
Join date : 11.07.2013

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Dean Winchester Сря Юли 17, 2013 12:23 pm

When he saw
Her eyes...


Денят бе от онези неприятните, наситени с неприятния привкус на скуката, които влудяваха нашето момче. В такива дни Дийн не знаеше какво да прави, а ако трябва да бъдем честни той и не искаше да прави нещо с радост би проспал целия ден, но дори и това не му се правеше днес. Сякаш някаква невидима сила, която той не можеше да си обясни го бе довела отново тук в Мистик Фолс, за да се превърне живота му в предишното жалко съществуване, което той мразеше.

И по някаква необяснима причина днес съдбата постави на пътя му тази жена. Името й бе Мира Флеминг и бе сестра на мъжа убил любимата му, а съвсем скоро щеше да се превърне и в неговата нова половинка. Не се заблуждавайте нито за миг, Дийн не изпитваше нищо към Мира и надали някога щеше да изпита, но тя му бе нужда, за да стигне до Александър и нямаше да се поколебае да я използва. Няколко часа по-късно, когато слънцето вече грееше над гръда и неприятният унес на скуката от сутринта вече бе напуснал Дийн, той вече следеше Мира из града. За няколко дни бе успял да разбере доста за нея, бе научил подробности от ежедневието й и бе стигнал до извода, че Мира води доста скучен живот. Тя никога не се отклоняваше от плановете си, обмисляше добре всяка своя стъпка и това от една страна се харесваше на Дийн, защото показваше колко организирана е на пръв поглед младата жена, но от друга страна не му се харесваше. Той не можеше да си представи, че ще трябва да накара жена като не да се влюби в него, а и да живее с нея. Той бе първичен, оставяше се на желанията си да го водят, вървеше неща без да помисли за последствията и се наслаждаве на живота и за него щеше да бъде трудно да е с жена като Мира Флеминг.

Днес госпожицата бе решила да излезе на разходка и като някое малко глупаво дете се бе изгубила. Това бе чудно за Дийн, доколкото знаеше тя познаше добре града, но ето, че сега стояше объркана пред погледа му и се питаше какво да прави. За него това бе като подарък от Бога, тя изглеждаше малка и наивна, изплаше от това което се случваше с нея в момента, защото не го бе планирала и сега бе идеалният момент той да се появи. Всичко се развиваше идеално точно според плана му.

Тръгна бавно по улицата към момичето с ръце в джобовете на дънките си. Добре знаеше, че да изплаши хамелеон и да го накара да използва дарбите си срещу него не бе добра идея, затова ходеше бавно но уверено към нея, давайки й възможност да го забележи от далеч.
- Мога ли да ви помогна? - попита Дийн с усмивка, когато се приближи на около метър от момичето. - Да не сте се изгубили? - попита отново нашия герой. Объркването изписано на лицето на Мира му доставяше някакво странно удоволствие, когато си помислеше какво я очаква за вбъдеще. Сега тя дори не подозираше колко много щеше да означава този странен непознат за нея след време, но всяка история си имаше начало и тяхната току-що започна.
[You must be registered and logged in to see this link.]
Dean Winchester
Dean Winchester

Posts : 332
Пари : 42061
Reputation : 15
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Mira Flemming.∞ Сря Юли 17, 2013 1:20 pm




Let me have a new life

I been up in the air, out of my head,
Stuck in a moment of emotion I've destroyed.


Чу нечий стъпки, не бе очаквала,че именно тук в тази част може да се намери някой, но в интерес на истината не успя да осъзнае, защо не се бе усетила, че се намира в близост до клуб? Може би всичко бе просто плод на нейното въображение или точно този ден можеше да стане още по – зле? Не нямаше на къде не можеше й да има. Само ако бе послушала Катрин е тогава със сигурност нямаше да се озове на това място. Но гледаше да не го мисли толкова не. Просто се оставяше на течението и на начина, по който трябваше да се случват нещата.
Мира въздъхна , когато непознатия се оказа в близост до нея и заговори в действителност си бе помислила, че ще я отмине, че няма да я забележи, но на това място едва ли имаше нещо, което можеше да остане не забелязано.

Младата Флеминг се загледа в непознатия и поклати глава опитвайки се да вкара сърцето си е правилния ритъм и да се върне в реалността, където тя действително бе хамелеон и не би трябвало да се страхува нали? Но думите му,който се приближаваха и чуваха коя от коя по – ясно с всяка негова крачка към нея звучаха толкова различно от нечий злокобни. Въздъхна лекичко и вдигна ръката си премествайки кичур коса, който се опитваше да се настани на лицето й. Прехапа леко срамежливо долната си устна и се вгледа в красивия вампир, който се намираше срещу й.

-Ами, ако може да има по не логично нещо от това да се загубиш в град, който уж се води, че познаваш, здраве му кажи – опита се да звучи спокойна и уравновесена такава каквато трябваше да е и се вгледа в мъжа, не можеше да прецени действително с какво можеше да го сравни може би с красивия принц на бял кон? Да малко приказки никога не биха били излишни, но пък в повечето случай не си бяха никак на мястото . Чувстваше се някак странно около този мъж, не можеше да разбере точно защо.Или по – скоро не искаше да разбира, тайнството бе било винаги по –интересно от колкото всичко останало.
Може би това бе онзи момент, да същия началото на края, или пък може би края на началото, което щеше да се развие за напред. Но Мира нямаше представа, че ще желае и копнее за време с него, повече от колкото може би очакваше в момента. Нямаше никаква идея, че той ще се превърне в любовта на живота й, един не познат седящ срещу й в малката задънена уличка. Какво по интересно можеше да й се случи тази вечер?

-Винаги една ръка в повече би била добре дошла, особенно когато си се изгубил в град, който би трябвало добре да познаваш – поклати глава, не беше сигурна дали бе правилно, все пак той бе не познат, а Мира почти никога не криваше от правия път, е поне до тази заветна вечер, в която всички разбрахме, че именно това се бе случило. Може би нейното кривване тепърва започваше, може би щеше да се отклони напълно от праволинейния си живот.
-Интересно само ти как се озова тук? – любопитството никога не й бе било силна черта, често си вреше нослето където определено не й бе работа, но все пак научаваше доста интересни неща, например къде точно се намираше Алекс, от който определено имаше нужда. Вярно последната семейна среща не мина много добре, завърши с онзи грандиозен скандал, който от своя страна ги бе разделил, но сега бе време за прошка нали?





A thousand times I tempted fate

this post was wirtten for;Dean Winchester by none other that ;Mira Flemming
I wouldn't trade it all for your life

Mira Flemming.∞
Mira Flemming.∞
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 37
Пари : 39379
Reputation : 0
Join date : 11.07.2013

Върнете се в началото Go down

Бар "Night" Empty Re: Бар "Night"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите