Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Parking.

Go down

Parking.

Писане by Tayllor Le'roux. on Пет Ное 09, 2012 3:03 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

____________________________

BORN FROM DARK WATER,
DAUGHTER OF THE RAIN AND SNOW

[You must be registered and logged in to see this image.]

Spoiler:
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Tayllor Le'roux.

Posts : 154
Пари : 22520
Reputation : 7
Join date : 08.11.2012
Location : Mystic Falls.

http://ant1s7ar.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Гост on Пет Фев 01, 2013 7:41 pm

Времето,което древната Майкълсън прекарваше с вече новия Стефан,с Изкормвача за нея бе безценно и сякаш никога не можеше да му се наслади напълно,но древната едва ли подозираше,че съвсем скоро щеше да й се наложи да се върне в Мистик Фолс. Чувството, което изпитваше, когато гледаше Стефан да изтръгва сърцата на напълно непознати и с нищо заслужили това хора,просто я обземаше и изпитваше истинско удовлетворение от това.Вероятно не толкова силно,колкото Никлаус би изпитал при тази гледка,достойна за наблюдаване, но той трябваше да остане в Мистик Фолс и да опази скъпата си Елена.Хм..това момиче, Ребека изобщо не се опитваше и да скрие ненавистта си към нея,не,не единствено,защото тя бе завъртяла главата на Салватор,а защото не можеше дори да приеме факта,че тя бе една от рода Петрови.Та тя бе пълна противоположност на Катрин,а база за сравнение с Татя дори нямаше.През всичките си векове на съществуване,с малки прекъсвания, Ребека бе опознала много хора, но никога не бе изпитвала такова уважение към някого другиго,освен към Татя. Не случайно любимият й брат бленуваше за тази жена.Не случайно тя бе завъртяла главата му,а повярвайте..това бе почти невъзможно.Но нека,не се отклоняваме от главната тема.
Беше поредният щат,поредният ден,в който по новините щяха да съобщят за нападение на ужасяващ хищник върху невинни хора,лагеруващи в гората.Поредният ден,в който телата щяха да бъдат открити с разчленени крайници,денят, в който още едни човешки животи щяха да бъдат отнети от Изкормвача, а Ребека..тя просто щеше да се наслаждава,сърцето й,мъртвото й сърце, би било с над сто удара в минута, ако можеше, само при тази гледка. Най-накрая златокоската имаше онова време,което толкова искаше.Секундите,минутите,часовете..дните,в които искаше да е със Стефан.Да,увлечението й по по-малкият брат Салватор бе повече от нелепо,но всички,по-скоро цялото й семейство, знаеше,че тя се привързваше твърде лесно,а към Стефан привързаността бе специална.Сега й бе много по-лесно,когато чувствата му към малката Елена бяха погубени,благодарение на Никлаус. Чувстваше се, както преди много години в Чикаго.И тази вечер двамата се намираха в поредния бар,седнали на сепаре,шегувайки се и разменяйки си ласки.Приемайки кръвта в системите си, на различни хора.
И тогава мобилният на древната издаде онзи така дразнещ я звук,който я известяваше за неприето повикване.
Красавицата взе телефонът в едната си ръка и погледна към дисплея объркано.Беше скрит номер,едва ли бе Ник,защото нямаше смисъл да скрива номера си.Блондинката прие повикването и щом чу думите от отсрещната страна за миг застина.Единствено от устните й се отдели една дума,едно име.
-Кол.
Без да губи повече време,Ребека дръпна Стефан за ръката и го повлече към изхода,необръщайки внимание на недоволната му физиономия.
-Махаме се,Стефан!Незабавно...трябва да се върнем в Мистик Фолс!Без никакви възражения,ще правиш точно това,която ти кажа.
Впи сините си очи в неговия поглед,и когато се увери че въздействието е подействало,облече палтото си и повика такси,което щеше да ги отведе към летището.Ако бе сметнала правилно Кол щеше да пристигне точно по същото време,по което и те.Трябваше да се увери с очите си,че той е истина,че това не е игра.
°°°
Мистик Фолс. Гх...мразеше това място,колкото и го обичаше.Бе родният й дом,но след като бяха минали толкова години почти нямаше и следа от това, което бе останало в съзнанието й, когато тя живееше тук,заедно с цялото си семейство.През целия път Стефан изглеждаше спокоен,не обели и дума,а и едва ли блондинката щеше да му обърне внимание,защото бе заета да мисли много по-важни неща, от това как се чувстваше "принцът".
Ето,че и самолетът се приземи успешно не летището.Двамата слязоха и директно излязоха от изхода,запътвайки се към паркинга.Но в един момент Ребека запречи пътя на Стефан.Въпреки въздействието й не можеше да бъде сигурна напълно,че няма да си отвори устата.
-Съжалявам,Стефан...
Присви невинно рамене и в следващия момент прекърши врата на Салватор.На паркинга я чакаше кола,именно за това.Щяха да откарат Стефан в дома й, а тя щеше да се наслади,може би,на срещата с един от другите си братя.
Мракът покриваше паркинга,единствено светлините от летището осветяваха някои части от мястото.По неспирното потропване с крак на блондинката си личеше колко изнервена бе тя.Трябваше да предупреди Ник,какво още чакаше..Ребека бръкна в джоба на дънките си и в мигът, в който набра номера на брат си чу познат глас,идващ зад нея.Тя прибра телефона си и се обърна,а при гледката,която видя зениците й се разшириха,а изненадата,която изпитваше не закъсня и се изписа по лицето й.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Кол Майкълсън. on Пет Фев 01, 2013 9:29 pm

Беше минало много време.. месеци, години, откакто Кол си беше тръгнал от Мистик Фолс. И имаше причина. Той беше прекарал векове, не, хилядолетия мъртъв. Не, че сега не беше, но това беше друго. Беше прекарал една огромна част, да не кажа половината от живота си прободен с кама в сърцето, лежейки затворен в ковчег. И то прободен от собствения си брат, Никлаус. Брат му виаги така беше решавал проблемите със семейството си. Убивайки ги, така да се каже, така той налагаше своето без спорове и възражения.
Така беше сторил и с Кол. Беше го намушкал и държал затворен и безжизнен с векове и ако не беше благоволил да измъкне камата от сърцето на брат си вероятно древния все още щеше да лежи вътре в него. Но след това Кол си беше заминал. И се беше отдал на безгрижен и нехаен живот. Обикаляше света, наслаждаваше се на красивите и забавни местенца в него. Наслаждаваше се на убийствата, на кръвта, на тръпката.. Обикаляше и сипеше едновременно разруха и удоволствие, ужас и желание. Този начин на живот така му харесваше докато не му беше щукнала идеята за отмъщение.. Той беше пропилял огромна част от живота си в ковчега и някак си едно гласче в него му нашепваше, че трябва да си го върне.. А щом Кол си наумеше нещо не се отказваше от него..

***

Мистик Фолс. Не беше стъпвал тук от доста време. Почти беше забравил как изглежда той. Малките и закривени улички, пълни с всякакви създания на мрака. Тук беше станало претъпкано с всякакви създания и Кол беше доволен, че се беше махнал оттук. Това място го задушаваше.
Той вървеше бавно и уверено по една уличка и извади телефона си. След това набра някого и се усмихна доволно щом тя вдигна телефона.
- Как си сестричке? - попита древния и засмя леко. Последва мълчание от другата страна. Кол не беше говорил с нея от години и за нея вероятно беше адски странно да й се обажда сега. Пък и може би си е мислела, че брат й е мъртъв..
- Познай къде съм? - каза той и се засмя леко - Мисля, че се досещаш. Аз имам малко работа за вършене тук, така че си свободна да ме посетиш. О и... - замлъкна и продължи с тих и равномерен тон - предай поздрави на Никлаус.- завърши Кол и затвори телефона. Знаеше, че Ребека не беше в Мистик Фолс, но където и да се намираше в момента щеше да пристигне на летището затова тръгна на там.

***

Самолетите се сменяха отново и отново, но следа от сестра му нямаше. След няколко часа чакане той усети познато присъствие и мигом се насочи към русокосото момиче, крачещо бързо и уверено на паркинга.
- Ребека. Липсвах ли ти? - попита той саркастично и една самодоволна усмивка се изписа на лицето му, докато гледаше невярващото изражение на сестра си.

____________________________

Every artist has a story.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
There's something
lonely about it.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Кол Майкълсън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 517
Пари : 23373
Reputation : 5
Join date : 01.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Гост on Пет Фев 01, 2013 10:04 pm

През секундите,в които Ребека чакаше най-нетърпеливо брат си през главата й се стрелкаха хиляди мисли.наистина ли бе той?Дали това не бе някой капан,как така бе останал жив..?Толкова въпроси,на които не знаеше отговорите,а копнееше за тях.Всеизвестно бе,че блондинката бе повече от любопитна и нетърпелива.Именно затова много често си бе патила и то в повечето случаи от Никлаус. Той не обичаше някой да си вре носа в неговите дела,а когато Бека стореше това..не се случваше нищо хубаво,най-често всичко завършваше с това,как тялото й лежеше отново в ковчег, прободено с кама.
Щом се обърна и зърна мъжът,изправил се срещу нея,нямаше как да скрие изненадата си.Разбира се-приятна,поне докато не научеше каква бе работата му тук.
-Братко!
Каза с доза радост блондинката и без да се замисля се хвърли на врата на древния.Да,за тях не бяха типични тези прояви на емоции и човечност,но що се отнасяше до семейството..не бе точно така.Най-добре я познаваше Никлаус,разбира се,те бяха прекарали най-много време заедно,а и още,когато бяха хора,те имаха изключителна връзка помежду си,разчитаха един на друг,подкрепяха се,защитаваха се.Никой не можеше да ги раздели,докато с останалата част от семейството се разбираха една идея по-малко.
Тялото на Кол бе обгърнато в силната прегръдка на сестра му,докато тя не отстъпи няколко крачки назад и не впи погледа си в неговия.
-Не мислех,че някого отново ще се видим,братко!
Поклати глава невярващо и на лицето на блондинката се появи една наивна и радостна усмивка,която малцина бяха виждали.
-Какво правиш тук?Как се сети за това място?Доколкото помня не искаше кракът ти да стъпи тук повече..
Ребека задаваше твърде много въпроси,не бе типично за нея.Държеше се да кажем странно и до една степен като човек,какъвто тя не бе.Ребека бе като едно малко момиче,което бе изгубено и търсеше мястото си в света,кой знае,може би един ден щеше да го намери.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Кол Майкълсън. on Нед Фев 03, 2013 7:44 pm

Кол беше радостен на види сестра си и колкото и да беше странно за вампир като него, който беше изключил повечето си чувтсва тя му липсваше. Тя беше единствената от семейството, която харесваше. Двамата винаги са се разбирали и рядко са имали разногласия. Точно заради това той не се учуди когато беше приветстван от топлата прегръдка на Ребека. Той се усмихна радостен и огледа сестра си. Не се беше променила особено. Беше си все същата наперена блондинка каквато я понеше.
- Радвам се, че дойде.
Каза топло той и се приближи към нея. Не че имаше избор щом става дума за семейството им. А доколкото той й беше намекнал беше тук заради брат им Никлаус. А Ребека едва ли би се държала пренебрежително към него.
- Така е все още ненавиждам Мистик Фолс, но трябва да свърша нещо, което вероятно трябваше да направя много отдавна.
Отвърна й древния взирайки се в тъмносините очи на сестра си. Усмихна се и продължи.
- Както вече вероятно знаеш става дума за Никлаус.
Каза Кол и усмивката му помръкна. Древния ненавиждаше брат си поради причината, че той не знаеше какво е това семейство и как трябва да се отнася с него. И че беше пробол него и останалите с камите и ги беше затворил в ковчези в продължение на векове.. Кол искаше да отмъсти на брат си заради тази негова нехайност към семейството. И силно се надяваше Ребека да мисли като него и да застане на негова страна. Двамата бяха близки и той разчиташе на това.
- Помниш как Ник ни беше отнел част от живота, затваряйки ни в ковчези, нали? Е мисля, че сега трябва да разбере какво е чувството..
Каза Кол и една дяволита усмивка се изписа на лицето му. Той зачака отговора на сестра си и вярваше, че ще се съгласи с него, защото беше прав. Никлаус си го заслушаваше. И щеше да си го получи.

____________________________

Every artist has a story.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
There's something
lonely about it.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Кол Майкълсън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 517
Пари : 23373
Reputation : 5
Join date : 01.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Гост on Пон Фев 04, 2013 6:59 pm

Вампирката бе искрено щастлива от това,че можеше да се наслади на компанията на по-малкия си брат.Може да се каже,че те винаги постигаха съгласие като изключим малките шегички, които от време на време й подмяташе Кол,правейки атмосферата по-забавна и не толкова черна,както по принцип бе.Кол се различаваше толкова от Никлаус, колкото си и приличаха.Той имаше други, по-различни методи на действие, бе още по-импулсивен от брат си,действията му бяха първични и необмислени,докато Клаус..о,той правеше всичко с такава прецизност и финес,че дори когато изтръгваше нечие сърце бихме го приели за изкуство.Но жестокостта,с която убиваха и отмъщаваха...беше забележителна.Ребека за миг си припомни добрите стари времена,в които те бяха едно семейство,веселяха се и не бягаха.Когато нищо и никой не ги преследваше.Една лека и загадъчна усмивка се изписа на лицето й.
-Ха,все същият си, мили Кол.
Поклати глава блондинката и скръсти ръце пред гърдите си,а щом слухът й долови следващите му думи изражението й помръкна,присви поглед и погледна объркано към Кол.Тя разбираше за какво става дума, но той наистина лис мяташе,че това бе нужно?
-Но,братко..кому е нужно това?Прав си, Ник направи ужасни неща,отне ни години живот, но той е безкраен..имаме цялата вечност,Кол.Защо трябва да ставаме като него и да се превърнем в същества, които решават проблемите си така?Виж,Кол,обичам Ник,той е наш брат,въпреки всичко е наш брат.Завърнах се в Мистик Фолс не с целта да му отмъстя или убия,завърнах се,защото брат ми ми липсваше.
Говореше сериозно,опитвайки се да го убеди да не направи тази грешка.Някой ден Ник щеше да се събуди и тогава..тогава Кол можеше и да не е сред живите,Никлаус нямаше да го пощади и Ребека добре знаеше това.
-Послушай ме.Не търси това отмъщение,Кол.
Златокоската постави длан върху рамото на древния вампир и впи сините си ириси в неговите.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Niklaus Mikaelson on Пон Фев 04, 2013 9:55 pm

Срещите с братя Салватор винаги имаха едно особено очарование, което оставяше у Никлаус приятно усещане за триумф. Но макар и да изпитваше огромно уважение към смелостта на Деймън и Стефан, опърничавият им характер често го докараваше до ръба на търпението му. Същото се случи и тази вечер. Макар многократно да доказа на Деймън, че е безпредметно да се опитва да му се противопостави по какъвто и да е начин, младият вампир продължаваше да предизвиква хибрида. И това, което го спаси от сигурна смърт беше Елена.
- Довиждане, Деймън. – подсмихна се Древният и в миг изчезна заедно с Елена.
Младото момиче не представляваше кой знае какъв интерес за него. Важна бе единствено кръвта й. С нейна помощ Майкълсън можеше да изгради армията си от хибриди. А фактът, че в организма й имаше част от кръвта на Деймън Салватор поставяше плана му в опасност. Добре осъзнаваше, че желанието на по-големият брат да спаси любимата си от ръцете на хибрида бе по-голямо от всичко. А Деймън беше известен с импулсивността си. Затова Клаус предпочиташе да държи Елена под око, поне докато не се увери, че е жива, здрава и далеч от превръщането си във вампир.
Пристигайки в огромното имение, Древният й предостави всички удобства на дома си. Последното, което искаше бе момичето да се чувства като заложник, каквато от една страна, вероятно беше. Единственото, което направи още преди да се приберат бе да й въздейства, втълпявайки й, че не трябва да прави нищо, което може по някакъв начин да застраши живота й. Но за да е по-сигурен накара трима от хибридите си да я наглеждат за всеки случай.
И като стана дума за хибриди, един от тях, чиято задача бе да обикаля заедно с Ребека и Стефан, няколко минути по-рано, му съобще, че сестра му се е завърнала в града. И не просто се е завърнала, ами и се намира на летището. В кратък момент на паника, предчувствайки, че сестра му се опитва да избяга от него, Клаус бе готов да тръгне натам, за да я спре. Но много скоро разбра, че целта й не е да напусне Мистик Фолс, а да посрещне пристигащия Кол. Каква приятна изненада!
Никлаус реши да се подготви преди да се срещне с брат си. След като си взе един бърз душ и смени дрехите си, хибрида извади една от камите, с помощта на които остави семейството си в ковечези в продължение на близо век. Прилежно я прибра в джоба на коженото си яке, повика двама от хибридите си и тръгна към летището.
Разбира се, Клаус не отиваше с намерението да убие брат си. Дори напротив, искаше да подобри отношенията им. Но добре познаваше нрава на Кол и знаеше колко инатлив може да бъде. Именно затова не знаеше какво може да очаква, нито каква е целта на завръщането му. Затова предпочете да се подсигури, макар и по този толкова краен начин.
Пристигайки на летището, не му отне много време, преди да види русокосата си сестричка и брат си на паркинга. Заобиколен от хибридите си, Клаус се приближи към тях, а една широка усмивка разтегляше устните му.
- Каква приятна изненада! – възкликна видимо доволен от гледката. – Ребека, очаквах, че аз ще съм първият, който ще разбере за завръщането ти. Надявам се със Стефан да сте се забавлявали. – подсмихна се, след което върна вниманието си на Кол. – И това ако не е лошият брат. Радвам се да те видя, Кол.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 26334
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Кол Майкълсън. on Вто Фев 05, 2013 1:32 pm

Думите на Ребека леко изненадаха древния. Той не очакваше от нея да се застъпи за него тъй като те винаги са имали разногласия. Очакваше сестра му да го подкрепи както в миналото, когато бяха съвсем нормални и винаги бяха заедно, в добро и в лошо. Но изглежда с времето те се бяха променили.. всичко се беше променило и Кол нямаше как повече да разчита на това. Изглежда всичко беше останало в миналото.
Лицето му помръкна и усмивката на лицето му изчезна при думите на сестра му. Изглежда през всичкото това време, през което Кол беше отсъствал двамата се бяха сближили и бяха изградили стабилна връзка помежду си. И изглежда я беше повикал тук съвсем напразно. Тя нямаше да му помогне да осъществи плановете си.
- Не съм очаквал това от теб, сестричке. Изглежда през времето, когато ме е нямало Никлаус някак си е успял да заличи всички злини, които ни е причинил от главата ти. Нима сега го защитаваш? Нима си съгласна с неговите разбирания за "семейство"?!
Попита със съвсем променен тон. Той приближи към нея и се взря в светлите й сини очи, но в тях вече не откриваше сестра си. Тя се беше променила. Беше станала съвсем различна изглежда благодарение на 'прекрасния' им брат и връзката, която имаха преди изглежда вече не съществуваше. Сега една огромна стена ги делеше един от друг и Кол незнаеше как да я премине.. ако изобщо можеше.
- Нима си мислиш, че ме е страх от брат ни? Да не би да поиска да ме убие, ако научи за това? Ребека, ако това е единственото ти опасение, заради което не си съгласна с мен..
Кол изведнъж спря да говори. Беше прекъснат от един до болка познат глас. Клаус. Лицето му придоби изненадано и изпълнено с гняв изражение. Нима Ребека го беше предала? Нима беше предупредила Никлаус за брат им и му беше разказала всичко? Колкото и да му беше трудно да го повярва подозираше, че е вярно. Все пак иначе откъде той щеше да знае, че са тук. Любимата му сестричка изглежда се беше изпуснала пред него.. Не беше сигурен дали това е истина, но не намираше никакво по-логично обяснение. Затова реши да пренебрегне това и засега да остане хладнокръвен. По тона с който беше приветсван изглежда той не знаеше какви ги беше намислил Кол.
- Братко! Незнаех, че й ти ще идваш тук.
Отвърна му любезно той, казвайки последното изречение с лека нотка на гняв и хвърли крадешком поглед към Ребека, която се радваше на пристигането на Клаус.
- Доста време мина.. Какво правиш тук?
Попита той и една ослепителна усмивка се изписа на лицето му. Ако Клаус не знаеше за плановете му, то тогава Кол щеше да направи всичко възможно те да останат тайна.

____________________________

Every artist has a story.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
There's something
lonely about it.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Кол Майкълсън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 517
Пари : 23373
Reputation : 5
Join date : 01.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Гост on Нед Фев 17, 2013 5:22 pm

Ребека бе убедена,че думите й нямаше да се харесат на Кол. Навярно очакванията му бяха съвсем различни,а и нормално.За кратките, но важни моменти,в които двамата се срещаха те използваха времето за да кроят планове как да убият брат им и злорадстваха срещу него,но да.Нещо у Ребека се бе променило, тя бе разбрала колко наистина обича брат си и че да го види мъртъв би била болка,която дори тя не би могла да понесе.Въпреки всичките злини, които той й бе причинил тя никога нямаше да може да го мрази истински, никога нямаше да го предаде, въпреки че бе изгубила доверието си в него до известна степен.От цялото й семейство тя обичаше него най-много.Те бяха толкова еднакви, целите и разбиранията им също,но едно бе различно.Ребека все още бе онова наивно малко момиченце,което не бе пораснало,за разлика от брат й. Никлаус бе преживял много, бе изтърпял много,а и годините му опит, които бе натрупал му даваха една силна опора. Докато Бека, тя все още бе онова момиче,мечтаещо и способно да обича, объркана в самата себе си, импулсивна и на моменти агресивна,дори прекалено. Сякаш все още не бе изживяла тийнейджърските си години. Ребека допускаше грешки, които Ник никога не би допуснал да се случат. Той бе нейната опора, той внасяше ред в объркания й живот, той бе този, към който тя бе истински привързана и искрена,а самата мисъл,че може да го загуби я изгаряше и дори не можеше да си го представи.
-Кол..разбирам,че не можеш да ме разбереш,но един ден ще видиш. Ще разбереш брат ни,както аз направих. Той е наш брат,Кол,наша кръв..не бива,братко. Аз го обичам, вярвам,че и ти,дори да мислиш,че го мразиш.
Поклати глава русокоската и се усмихна някак наивно и с надеждата,че поне може малко да смекчи брат й. Разбира се Бека не бе единствено онова малко момиченце, тя можеше да бъде и истинското зло, но що се отнасяше до семейството й нещата стояха много по-различно.
В следващата секунда слухът й долови познатият глас на брат й.Момичето се обърна и изпита видимо облекчение.Сега поне знаеше,че той е жив и здрав и Кол не е изпратил някой да го хване, не че някой бе способен да надвие Ник.
-Ник!-възкликна тя-Случи се съвсем случайно и милият ни брат Кол е виновникът!
Засмя се нервно златокоската и направи крачка към Клаус,кръстосвайки ръце пред гърдите си.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Niklaus Mikaelson on Пон Фев 18, 2013 12:18 pm

Никлаус внимателно преценяваше поведението на Кол и Ребека. Искаше му се да не се налага да се рови в главите им, за да разбере целта на събирането. Но докато смущението на русокосата вампирка бе очевидно, то скъпият му брат оставаше спокоен и все така приветливо усмихнат. Затова Хибридът се намери принуден да се поразрови в мислите му. Ако бе обикновен вампир, сигурно хилядите защити на Кол щяха да го спрат. Но Клаус далеч не бе обикновен… всъщност, той дори не бе вампир. Затова съзнанието на брат му бе като отворена книга за него. И все пак, сметна за добре да запази възпитанието си и да разбере само това, което го интересува.
И когато достигна сам до отговорите, лицето му се озари от още по-широка усмивка.
- Опасявам се, че грешиш, скъпи братко. Бека не е причината да съм тук. Вероятно дори нямаше да разбера, че се е върнала в града ако не бяха хибридите ми. Те ми съобщиха за завръщането й, както и че е придружена от още един вампир. Сам разбираш, че не бе много трудно да се досетя, че си ти, нали? – подсмихна се. – Но нека не говорим за толкова скучни неща.
Погледа на Древния се спря върху притеснената му сестричка. А притеснението й можеше да бъде породено само от едно – присъствието на Клаус и Кол на едно и също място, в едно и също време. Той се приближи до нея и внимателно прокара пръст по бузата й.
- Трябва да отбележа, че се чувствам засегнат. Предполагах, че ще ми се обадиш, ще дойдеш при мен с хиляди благодарности, задето ти върнах скъпия Стефан. А вместо това, ти се срещна с Кол, за да заговорничите против мен. А мислех, че сме семейство. – поклати глава и преди дори да е довършил изречението си, хибридите му сграбчиха малкия Майкълсън за ръцете и го принудиха да застане на колене. С едно бързо, но плавно и изящно движение, Никлаус извади от якето си камата. Приближи се до брат си, който всячески се опитваше да се измъкне от хватката на хибридите му, но дори и малко, те имаха преимущество пред него, затова опитите му оставаха напразни.
- Възмутително! Предполагах, че досега си спрял да ми се цупиш. Знаеш ли, това ме връща в миналото. От малък имаш лошия навик да излизаш от правия път и аз винаги трябва да те връщам обратно в него. И вместо да покажеш благодарност, ти идваш тук с едничкото желание да ме убиеш. И не само това, но и караш моята толкова любима сестра да се обърне срещу мен. Възмутително, Кол! – поклати глава. Драматичната, но подигравателка нотка, която се четеше в гласа му, ставаше все по-осезаема с всяка изминала дума. Той бавно крачеше около коленичилия си брат и говореше бавно, а погледа му от време на време преминаваше към Ребека, правейки й едва забележим знак да не върши глупости.
- Но тъй като съм благосклонен към всеки член от семейството си… - продължи хибрида. - … реших да ти покажа, че съм способен да прощавам. Не бих желал да те изпратя отново в ковчег. Но бих искал да се опиташ да ми простиш… да заровим томахавката, както казват в днешни дни. Затова, братко, срещу обещанието ти да не се изправяш срещу мен, аз съм склонен да забравя нелепия ти опит да убедиш Ребека да ти помогне, за да ме убиете. Аз от своя страна, ще ти дам дума, че няма да прибягвам до подобни крайни мерки… - повдигна камата и протегна ръката си към Ребека, хващайки нейната.- … и ще бъдем отново семейството, което някога бяхме. – усмихна се, правейки знак на хибридите му да пуснат Кол.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 26334
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Кол Майкълсън. on Чет Фев 21, 2013 8:41 pm

Щом Кол чу думите на брат си му стана пределно ясно, че е разбрал какво е кроил той за него. Не му беше казала Ребека. Беше невъзможно тъй като тя беше тук, а досега Никлаус не беше показал по никакъв начин, че е наясно с вече изглежда провалилия се таен план на Кол да го убие. Усмивката му мигом изчезна щом се озова на земята, а пред него стоеше брат му с наострена кама срещу него. Кол осузнаваше, че беше вбесил брат си с намеренията, които планираше зад гърба му, но това не го тревожеше особено. Той не се страхуваше от него. Дори и вече да беше лежал прободен с кама за известно време Кол познаваше брат си и знаеше, че не би го направил повторно. Дори и заради Ребека. Тя едва ли щеше да се съгласи с мисълта да види братчето си мъртво отново.
- Ник, за никъде не си без твоите верни хибриди. Вече започвам да си мисля, че не можеш да се справиш с един древен без тяхната помощ.
Каза древния и бавно се изправи на крака. Никлаус го беше унижил и колкото и спокоен да изглеждаше отвън Кол отвътре беше ядосан. За част от секундата той се озова до двата хибрида и се усмихна злорадно. В следващия миг ръцете му се озоваха вътре в тях, стискайки сърцата им. Кол се взираше в очите им, където разчете болката и страха от непознатата смърт, с която се сблъскваха в момента. Това беше моментът в който жертвата осъзнаваше, че краят и е дошъл и че просто трябва да се предаде. В следващия миг мъртвите тела на хибридите се сгромолясаха на земята, а около тях се образува локва от тъмна червена кръв, която не спираше да расте с всяка изминала секунда.
- Току що мизерната ти групичка от слуги намаля малко, но съм сигурен, че скоро ще възвърнеш бройката с помощта на прекрасната Елена.
Каза древния и избърса окървавените си ръце в якето. Един намусен поглед се изписа на лицето му след като осъзна, че това е новото му яке.
- Нима току що щеше да ме намушкаш, Ник? Пак щеше да ме сложиш в ковчег само защото не си съгласен с мен. Не че се изненадвам, но все пак. Изглежда не си се променил особено, а братко? На твое място не бих бил изненадан от факта, че някой иска смъртта ти. Или да кажа вероятно всеки, който някога те е срещал. Дори и хората, които познаваш тук искат това, както и жалките ти хибриди.. И защо впрочем ги правиш, а? Мисля, че знам отговора. Защото си такъв, защото решаваш проблемите си единствено чрез смъртта.. Това е твоят начин.. Ето защо нямаш нито един приятел, братко. Ето защо искам смъртта ти.
Завърши с бавен, но равен и спокоен глас Кол, приближавайки се до Никлаус. Древния не отделяше поглед от брат си, в чиито очи той можеше да прочете гнева и нещастието, които струяха от него. Кол знаеше, че го беше засегнал. Но не съжаляваше.

____________________________

Every artist has a story.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
There's something
lonely about it.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Кол Майкълсън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 517
Пари : 23373
Reputation : 5
Join date : 01.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Гост on Чет Фев 21, 2013 9:13 pm

Ребека стоеше като вцепенена на мястото си,а сините й ириси се преместваха ту към Никлаус, ту към Кол,а ако сърцето й можеше да бие щеше да се пръсне.Щеше да усеща как се удря в гърдите й,как цялото й тяло трепери от страх,не за нейният живот,а за този на брат й,Дори без да осъзнае очите й започнаха да се пълнят със сълзи,а тялото й да потръпва. Настъпи пълно объркване в организма й. В съзнанието й започнаха да изникват какви ли не картини и то определено не особено приятни. Как Ник бе унищожил хиляди животи,лентата се превърташе ли превърташе, но накрая завърши със споменът, който тя бе запечатала в ума си. Споменът,в който очите на Ник се впиваха в нейните,докато тя не издаде последен дъх, когато усети камата напълно навлязла в сърцето й.
Русокоската разтърси глава за да се отърве от тези свои мисли и направи крачка напред.слагайки длан върху гърдите на Никлаус,впивайки погледа си в неговия.
-Пощади го, братко! Извини неговата глупост и невежество!Той не може да мисли, поводен е от първичния си инстинкт.Моля те,братко. Нека не нарушаваме мира в семейството отново.
Рече госпожица Майкълсън сериозно и погледна умолително брат си. За Ребека нова война в семейството би бил още един провал, още една безсмислена битка, която отново щеше да завърши по обичайния и познат край- Кол отново щеше да лежи в ковчег с изсъхнало тяло и забодена кама в сърцето.
-Кол-погледна към другия си брат- Не бъди глупав.-поклати глава и отново върна погледа си към Клаус.
-Помирете се.-погледна и към двамата,заставайки между тях.
-Кому е нужно това?Та ние сме семейство!В името на това нека поне този път останем заедно.Нека бъдем истинско семейство,забравихте ли дните,в които се веселяхме и споделяхме моментите си?Забравихте ли братските обещания?
Гласът й трепереше на моменти,емоциите у момичето набираха връхната си точка.Ребека бе искрено ядосана.На глупостта и на двамата.
-Какво си мислите?Че с бой и смърт ще направите нещо ли?Не ви ли стигнаха всички години,убивайки и измъчвайки?Имате цялата вечност да правите това,затова поне не го правете един на друг!
Заключи блондинката.
-А сега искам да се помирите и да няма повече проблеми.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Niklaus Mikaelson on Чет Фев 21, 2013 10:00 pm

Що за наглост?! Никлаус ме предлагаше втори шанс. Шанс, с който бе склонен да забрави миналото, да забрави как след като извади камата от сърцето му, брат му изчезна, оставяйки го сам. Дори бе готов да забрави за предателството му и опита да убеди Ребека да го последва в безумния му план. Показваше му милост, каквато не бе показвал пред никого. А фактът, че Кол му бе брат съвсем не можеше да го спре да не го нарани. Напротив, хибридът щеше да прониже сърцето му с камата без да се замисли, без да почувства и капка съжаление за участта на малкото си братче. И това бе съдбата на всеки, дръзнал да му се противопостави.
Когато телата на хибридите му се строполиха на земята, от гърдите на Никлаус се откъсна тихо ръмжене. Гневът в него растеже, заплашваше да излезе извън контрол. Единственото, което спаси живота на Кол в тези няколко секунди на колебание, в които се разкъсваше между това да остави брат си в ковчег за още няколко века и да му отмъсти по много по-ужасен начин, бе ръката на Ребека, поставена върху гърдите му. Очите му се спряха върху нейните и за един кратък миг в тях се четеше топлина, любов. Да, русокосата му сестричка бе способна да му действа по този начин.
- Благородна както винаги. – поклати глава. – Мила ми сестричке, сама видя, че опитах. Не направих ли всичко възможно да влея малко здрав разум в Кол? Не му ли предложих милостта си? Не бях ли склонен да забравя, че се опита да те обърне срещу мен? Имаше възможност да възстанови семейството ни и той я отхвърли. Не ме вини за това, което ще последва. – намръщи се и я заобиколи, приближавайки се до брат си.
Погледа му премина по безжизнените тела на хибридите. Единият от тях бе най-верният му приятел, най-довереният му човек. А сега бе мъртъв. Майкълсън лесно можеше да създаде още десет на тяхно място, които щяха да имат същата силна връзка с него, но никой от тях нямаше да е така близък приятел, както бе... момчето, чието име не знаеше. Загубата на всеки един хибрид му тежеше, защото приемаше всички тях за свои рожби, създадени с неговата кръв и тази на последната от рода Петрова.
Без да се замисли, ръката му се стрелна към гръдния кош на Кол, пробивайки ребрата му, а пръстите му здраво сграбчиха сърцето му.
- Не е съвсем приятно, нали? – подсмихна се. – Ти си мой брат, Кол. И като такъв, аз те обичам наравно с останалите членове на семейството ни. Време е да забравиш миналото. Време е да приемеш, че направиш всичко, за да защитя тези, които обичам. Защото това бе единствения начин да бъдем заедно. Вие бяхте пречка, която трябваше да отстраня по един или друг начин. Намерих по-безболезнен. Начин, с който всички щяхме да сме заедно, когато момента дойде. А ти ме предаде, Кол. Не веднъж, а цели два пъти. Знаеш ли какво се случва с предателите, братко? – повдигна вежди и стисна още по-силно сърцето му. – Следващият път, няма да ти покажа милост. Не можеш да ме убиеш и го знаеш по-добре от всеки друг. Затова, когато отново опиташ, може и да размисля за камата и вместо нея да усетиш какво е чувството през сърцето ти да премине кол от бял дъб. Поне веднъж мисли с главата си, братко. Ще направиш услуга и на двама ни... на трима ни. – поправи се хибрида и бавно отпусна хвата си, изваждайки ръката от гърдите на Древния.
Никлаус се обърна и приближи отново до Ребека.
- Ще ви оставя да си поговорите. Знаеш къде да ме намериш ако ти потрябвам. Не прави глупости, сестричке, не искам да те нараня. – усмихна се и допря устни до челото й, след което побърза да изчезне от паркинга.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 26334
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Кол Майкълсън. on Пет Фев 22, 2013 5:07 pm

Нима Клаус си мислеше, че с няколко мили подхвърлени думи ще накара Кол да забрави всичко?! Да забрави какъв всъщност е брат му? И нима по-този начин той предлагаше своя втори шанс? Отново чрез заплахи и насилие. Не че Кол се очудваше, все пак старо куче не може да се научи на нови номера. И след като уж беше голям "миротворец" Никлаус отново беше на ръба от това да убие брат си. За втори път този ден. И това, ако е промяна..
Очите на древния запулсираха и потъмняха от болка и гняв. Те засвяткаха и пръскаха гневни искри към Никлаус, който все едно нищо не се беше случило си тръгваше.
- Втори път за този ден, Ник. Поздравления, надмина рекорда си!
Отвърна хапливо древния, едвам стоейки на краката си. За щастие раната бързо зарастна и силите му се възвърнаха. Той се засмя и се обърна към брат си, който вече се беше отдалечил на голямо разтояние.
- Може и да съм правил планове зад гърба ти, Никлаус, но знай, че никога не съм правил това, което ти току що направи. Аз не съм като теб.
Каза тихо и ясно и макар, че беше Клаус беше много далеч, на другия край на паркинга той знаеше, че го е чул. Това му стигаше.
- Мисля, че напразно дойдох до тук, сестричке. Не само, че не си съгласна с мен, но си и на негова страна. Напразно разчитах на подкрепата ти. Но само заради теб ще преглътна факта, че брат ни беше на ръба да ме убие два пъти днес, само за да се докаже. И само заради теб ще се опитам да игнорирам поведението му и да станем отново "семейство". Не, че някога можем да бъдем както преди. Но знай, че разбиранията на Никлаус за семейство са доста различни от нашите.
Каза Кол гледайки Ребека в очите. Една лека усмивка се изписа на лицето му след като разчете удовлетворението в очите на сестра си. Той погледна в часовника на лявата си ръка и поклати глава.
- Твърде много време загубих в празни приказки с Никлаус. Но ми беше приятно да се видим отново, сестричке. Ще се видим скоро.. надявам се.
Беше последното, което каза след което дари Ребека с една бърза прегръдка и си тръгна от паркинга.

____________________________

Every artist has a story.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
There's something
lonely about it.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Кол Майкълсън.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 517
Пари : 23373
Reputation : 5
Join date : 01.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Parking.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите