Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Ледената стена

Go down

Ледената стена

Писане by Damon Salvatore on Нед Окт 21, 2012 4:26 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 23718
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Ледената стена

Писане by .cathalina boticheli on Пон Окт 29, 2012 6:08 pm

Защо бях тук? Не знаех. Не исках да знам. Не исках да разбера. Седях пред ледената стена, взирайки се с безизразни очи в нея. Единствения признък на живот в мен беше лекото равномерно повдигане на гърдите ми. Навик още откакто бях човек. Призрачната мъгла обвиваше плътно, купчината лед, сложена посредата на града, Бог знае по каква причина. И пак какво правех тук? В устата си усещах лек привкус на сладка сол. Дебелото, кожено палто с груба нежност обвиваше извивките на тялото ми, а краищата му се стеляхо след мен като перелина. Косата ми беше вдигната на висок кок, направен доста нестарателно, но не ми пукаше. Устине ми се бяха свили в плътна черта. Хората минаваха около мен..оглеждаха ме цинично, изразяваха мнението си на половинката си за оскъдното ми облекло и ме подминаваха с високо вирнати глави сякаш бяха повече от мен. А мъжете се вглеждаха, разучаваха, но един миг..един бегъл поглед към зениците ми ги караше да отстъпят и да се почустват засрамени. Майките дискретно придърпваха малките си деца към полите си и ме поглеждаха така сякаш ми казваха "Не те искаме тук. Не искаме никой от вас."
Бяха прави, трябваше да си пълен глупак да искаш вампири в града си. Особено в тоди град. Би трябвало хората вече да бяха свикнали, но уви..изглежда малко бяха широкоскуните хора, които знаеха за нас и не ни мразеха. Но въпреки това ние бяхме хищници. Без чуство за вина.
Но това беше прекалено не можеше да изпадам в такива задълбочени мисли още в началото. Тук бях едва от два дена и все още не знаех на къде да отида. Не ми харесваше обстановката. Хората бяха дръпнати и сякаш във всяко тяхно действие имаше доза параноя. Студени. Това беше точното определение за тези хора, но никой особено аз нямаше право да ги съди.
Глад.
Мъчеше ме неописуем глад, а все още не знаех от къде да взема кръв без да убия никой. Не исках да се представям зле още в първите си дни тук. Едно момиче мина покрай мен. С тъмно кестенява коса и големи очи. Направи ми впечатление, защото само тя и за момент не се вгледа в мен просто отмина. Затичах се след нея и извиках:
- Стой!
Момичето се обърна като се двуомеше дали говорех на нея.

____________________________


i'm never gonna leave this bed

[You must be registered and logged in to see this image.]

Hot mess.
avatar
.cathalina boticheli
Вампир.
Вампир.

Posts : 486
Пари : 21498
Reputation : 4
Join date : 27.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Ледената стена

Писане by Guest on Вто Окт 30, 2012 2:46 pm

Кръв.
Общо взето само това се въртеше в мислите на Шарлот. Не се бе хранила с дни, но не бе прекалено слаба. Не бе и силна. Да, разбрахте.
Бе тихо. Прекалено тихо. Но на нея и' харесваше. Също и факта, че нямаше никой, че бе сама, че не познаваше никой.. Мислеше да започне всичко отначало. Да загърби всичко. И не се шегуваше. Това бяха плановете и'. Щеше да и' е трудно, но го искаше. Може би просто това бе най - правилното решение. Или - грешното. Както и' да е. Щеше да се види в бъдеще.
Бе ясен слънчев ден и слънчевите лъчи се провираха между дърветата. Клоните образуваха шарена сянка и също те весело трепкаха щом вятъра ги разлюлееше. Птиците пееха успокояващо, но това просто караше Шарлот да се задълбочи още повече в мислите си. Всеки би се отегчил от тях, но за нея си бяха проблемни. Момичето се връщаше още и още назад из спомените си, а не искаше. Но го правеше. Направо тя искаше да спре времето и просто главата и' да остане.. празна. Бе и' омръзнало. Държеше се съвсем като егоистка, но не беше.. е, до някъде. Бе си малко трудно да започнеш всичко отначало, да нямаш никого. Да нямаш приятели, на които да се довериш. И въобще всичко, което тя имаше преди. Шарлот мислеше само и единствено за себе си, само защото нямаше, просто.. нямаше приятели. Ако имаше вероятно в този момент щеше да мисли за техните проблеми. Може би.
Сърцето на момичето заби лудо, а мислите и' препускаха в друга посока. Вече мислеше на тема не толкова приятна на повечето хора - кръв. Отново се върнахме на тази тема. Шарлот чу нечий стъпки и веднага се скри зад едно дърво. Нямаше време за реакции, за мислене.. Тя трябваше да действа. Това имаше значение. Погледна през рамо и реши, че всъщност това е моментът. Вече дори имаше и' стратегия. Съвсем неочаквано тя се придвижи бързо зад непознатата. Бе готова за смъртоносната схватка и нищо не щеше да я разубеди. Не и' пукаше, че е отскоро в Мистик Фолс. Бе такава - чувствителна, но не и слаба. Съвестта и' никога не би се обадила. Нека пропуснем частта, в която Шарлот се храни, защото едва ли някой обича да говори за кръв.

Отърва се от трупа по възможно най-безчувствения начин. Но това бе самата и' същност. Нито по-малка част, нито по-голяма. От дълго време бе загледана в черното небе, в звездите. Този път не мислеше за нищо. Чувстваше се прекрасно. Прилив на енергия и сила се пробуди в нея. Шарлот не можеше да се задържи на едно място. Искаше да се разхожда, но къде?! .. Вече бе в самия Мистик Фолс. Нямаше жива душа. Сякаш всички се криеха. Не са ли свикнали със свръхестествените същества вече? Момичето си продължи по алеята. Нищо не и' направи впечатление. Нищо не я накара да спре, освен един глас. Тя продължи да си ходи бавно, но реши да спре и да се обърне назад за всеки случай..

Guest
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Ледената стена

Писане by Rebekah Mikaelson on Съб Дек 29, 2012 1:50 pm

Може би идеята на Стефан беше добра идея.От толкова отдавна не се бяхме забавлявали като просто нормални хора,нормална двойка.Исках този ден да бъде различен,но вътрешното ми чувство не ми даваше мира.Сякаш нещо щеше да се случи,сякаш..не трябваше да излизаме от дома му,но вероятно беше от всички тези нерви.Вероятно беше просто глупост.Какво можеше да се случи?Бяхме минали през толкова много неща,че вече..нищо не можеше да ме изненада.
-Хайде да вървим.
Усмихнах се,отидох до закачалката и облякох червеното си палто.
-000-
Вече се намирахме пред ледената стена,а гледката бе невероятно красива.Бяхме преплели пръстите си,а светлинките,които осветяваха леда бяха прекрасни.Обстановката беше невероятна,караше ме да се отпусна.Единствено кучи студ не ми даваше мира,имах чувството,че цялото ми тяло се е вкочанило.
-Замръзвам..на теб не ти ли е студено?-попитах,но едва след секунди осъзнах,че на него..няма как да му се студено и се изкисках тихичко.
-Добре де..беше глупав въпрос.-погледнах го миличко и му дадох бърза целувка по бузата.
-Прекрасно е..-казах замечтано.В този миг се чувствах толкова добре,толкова сигурна..сякаш нямаше да се случи нищо лошо.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
Beauty queen of only eighteen,

She had some trouble with herself.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Rebekah Mikaelson

Posts : 2704
Пари : 25592
Reputation : 28
Join date : 21.10.2012

http://thevampdiaries-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Ледената стена

Писане by Стефан Салваторе on Съб Дек 29, 2012 2:28 pm

Прочетох в погледа на Елена, че е съгласна с предложението ми.Знаех, че няма да ми откаже.След всички тези проблеми напоследък именно от това имахме нужда.Малко време да бъдем само двамата да се насладим на нещо красиво, а ледената стена бе именно такава.Тя облече червеното си палто и тръгнахме към центъра на Мистик Фолс.Зимната картина вече бе пълна...студ, сняг и ледени висулки, които се спускаха от покривите на сградите.Доста хора преминаваха покрай нас.Едни бързаха за работа, други също искаха да видят ледената стена...Не след дълго и ние пристигнахме там.И преди съм бил тук, все пак това е една от традициите на Мистик Фолс - през зимата да се правят всевъзможни фигури от лед, но колкото и пъти да идвах все се намираше нещо да прикове погледа ми и да ме изненада.Но най-важното беше, че бях с Елена.От доста време насам бях толкова спокоен, изобщо не мислех за Клаус, за хибридите му и за всички проблеми напоследък.
Леко се засмях при въпроса на Елена.Миг след това тя се сети, че вампирите не усещат жега, студ и т.н.Съвсем леко се усещаше промяната в температурата, но неможеше да се сравни с чувствата при хората.Видях, че Елена започва да трепери от студ и я прегърнах силно, за да я стопля.
- Наистина е много красиво...но най-важното е, че сме само двамата без да мислим за нещата, които се случиха напоследък. - казах и я целунах.
Но както винаги в подобни моменти се намираше кой да ги развали.Докато стояхме вгледани в леда, усетих потупване по рамото и двамата с Елена се обърнахме.Бяха двама мъже, които изглежда са туристи.Попитаха ни накъде е центъра и им обяснихме, но Елена предложи да ги заведем.Тъкмо и ние ще се разходим.Тя тръгна с единия от мъжете, а другия извади една карта на Мистик Фолс и започна да ме разпитва за отделните забележителности къде се намират.Докато му показвах не изпусках от поглед Елена.Обърнах се да видя къде е и тогава усетих онова ужасно парещо чувство на върбинка, разливаща се по тялото ми.Мъжът бе забил инжекция във врата ми и веднага се усетих, че губя упора и падам...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Стефан Салваторе
Вампир.
Вампир.

Posts : 63
Пари : 21249
Reputation : 0
Join date : 21.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Ледената стена

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите