Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Из улиците на града

Предишната тема Следващата тема Go down

Из улиците на града

Писане by Damon Salvatore on Нед Окт 21, 2012 4:16 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 20718
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Vivian Matthews ∞ on Пет Авг 16, 2013 6:50 pm

Нощта отдавна се беше спуснала над Мистик Фолс. Прекрасното и жарко слънце беше заменено от не по-малко красивата луна, сега наполовина пълна. Или празна... Оптимист или реалист... Чашата всъщност дали беше пълна или празна наполовина? Ох, добре. Нека просто кажем, че нямаше пълнолуние, нито новолуние. Вивиан беше реалист - както и да се гледаше на нещата, тя винаги ги виждаше в истинската им същност. Май описанието на така спокойната вечер току-що беше провалено.
По улиците не се срещаха особено много хора. Може би единствените останали минувачи бяха пияните и бездомните. Доста нетипично за града. Въпреки че беше малък, по принцип е оживено място, където може да ти се случи всичко. Под всичко се има и предвид убийство от вампир или преследване от върколак, кой знае.
Трак, трак, трак.
Десетсантиметровите токове на русокосата красавица ритмично тактуваха всяка нейна стъпка. Беше се загърнала с леката черна жилетка, а русите й къдрици се развяваха от вятъра. Току-що напуснала едно от многото нощни заведения, Вивиан се чувстваше изтощена - това е най-точната дума, описваща състоянието й. Нямаше търпение час по-скоро да отключи входната врата на любимия си дом и да се отдаде на спокойствието, царуващо в него. Точно когато беше на крачка от реазилирането на това свое желание, госпожица Матюс забеляза странен силует, доближил се до колата й. Определено беше мъжка фигура, съдейки по завидния ръст и стройно тяло. Какво, по дяволите, правеше? Опитваше се да отвори вратата на малкия й черен ситроен, който между другото беше една от най-прекрасните й инвестиции в последно време. Първоначално беше напълно убедена да се развика или още по-лесно - да му прекърши врата. Но внезапно усети странна енергия. Не беше човешка, не можеше да определи точно каква. Въпреки че най-вероятно беше по-силна от него, Виви предпочете мирния начин. (Какво ?!)
Най-демонстративно извади ключовете на автомобила си и натисна копчето за отключване, което накара фаровете й да светнат и до болка познатия звук да огласи празната улица. Непознатият очевидно се стресна от това действие и инстинктивно се отблъсна назад.
- Мога ли да ти помогна с нещо? Освен разбиването на колата ми, имам предвид - попита с лека насмешка, долавяща се в гласа й.

____________________________

told me you love me
THAT I'D NEVER DIE ALONE. HAND OVER YOUR HEART LET'S GO ON. EVERYONE KNOWED IT EVERYONE HAS SEEN THE SIGNS I'VE ALWAYS BEEN KNOWN TO CROSS THE LINES.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Vivian Matthews ∞
Вампир.
Вампир.

Posts : 125
Пари : 15901
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Eric Nye Edevane. on Пет Авг 16, 2013 7:32 pm

Втори ден без никакви вести от рая. Тишина. Никакви гласове, нито вести, а за знаци от окултното да не става дума.. Беше изключително странно, особенно за град като този който беше пълен със свърхестествени създания. Ариел вече се притесняваше, може да беше наивен, но не и идиот, но нямаше какво да направи, не можеше просто да прави каквото си иска. Понякога в сърцето му се промъкваше ужасното чувство на съмнение, змия която се опитваше да помрачи светлината му. Когато видеше хората и всичката им свобода нещо в него се пречупваше. И той бе Божи син, а го третираха просто като оръжие, войник който няма право на свое мнение, пълната противоположност на хората. Те бяха като малки деца които бяха обсипвани с любов и грижа независимо колко бяха опетнени. И въпреки всичко ангела обичаше създателя си с цялото си сърце и когато Той му беше казал да обича хората даже повече от него той просто се подчини, както винаги. 'Добро войниче'. Така го беше нарекал един човек, присмиваше му се, без да знае, че 'доброто войниче' ще го приеме като комплимент.  Всъщност всички шеги насочени към него от гореспоменатият човек бяга или приети като комплимент, или недоразбрани.
И какво може да прави един ангел на земята без никакви насоки. Би трябвало да не прави нищо, но светът и тъмните му кътчета знаеха един, два трика как да накарат едно любопитно създание от рая да  направи точно това което искат. В този случай човекът който показа магазина за алкохол на ангела бе най-добрият приятел на Ерик, Шон. Шон не подозираше какво прави на Ариел когато му говори полу-пиян колко е хубав алкохолът и колко вкусен е. Съществото затворено в тялото на Ерик си умираше да пробва този прочут алкохол, който явно бе най-хубавото нещо което се е случило на човешкия вид.
И така започна всичко. Една бутилка не бе достатъчна даже да го замая, не, чак след един равт започна да усеща нещо. И когато часовникът заби 4, и магазинът бе почти празен, мъжът реши, че ще е време да се прибира. Заклатушка се из улиците на Мистик Фолс пеейки 'Amazing Grace'
-'Tis Grace that brought me safe thus far, and Grace will lead me home.... Опа! Внимавай приятелю!
Възкликна той когато едвам се сблъска с един кош за боклук.
-The Lord has promised good to me. His word my hope secures. He will my shield and portion be, As long as life endures.
Когато намери колата която му изглеждаше изключително позната, лицето му направи странна физиономия още позната като широка усмивка.
- Пусни ме вътре..Знам господаря ти! Имаме се с него! Пусни ме де..
- Мога ли да ти помогна с нещо? Освен разбиването на колата ми, имам предвид
Когато ушите му доловиха красив женски глас, който идваше от някъде на близко, Ариел се отдалечи от колата като попарен и едвам не се препъна.
-Говореща кола ли си?
Пияният ангел се заклатушка и някак си се обърна, очите му срещнаха тези на красива девойка която не изглеждаше особенно щастлива да го види.
-А, ти си тази която говори.. Чух ли грешно или нарекохте тази кола ваша, госпожице? Мм.. С цялото ми уважение, млада госпожице мисля че грешите.
Дългите му, прави пръсти се промушиха през късата му гарваново черна коса.
- Тази кола е собственост на един нисичък човечец на име Шон. Сигурно се познавате. Шон. Казва се Шон. Един нисичък. Човек. Шон.
Високото му тяло ръкомахаше и се клатушкаше, а краката му се задвижиха докато не очевидно не настъпиха нещо, което беше странно, понеже там нямаше нищо, или поне не изглеждаше сякаш има. Мъжът започна да се върти и все така да ръкомаха с ръце, като куче което се опитва да хване опашката си.  Ангелът се нуждаеше от още много време преди на свикне с контейнера си и как  да успее да накара крилата си да стоят прибрани.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
God is greater than the highs and lows.
[You must be registered and logged in to see this image.]
..I just did what i thought was right..
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Eric Nye Edevane.
Ангел.
Ангел.

Posts : 32
Пари : 15044
Reputation : 0
Join date : 14.08.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Vivian Matthews ∞ on Съб Авг 17, 2013 7:57 am

Смях. Смях, смях и пак смях.
Толкова искрен смях се разнесе от плътните розови устни на Вивиан, че човек би си казал, че е истински щастлива и безгрижна, подобно на някое дете, непознаващо мъките, трудностие и несгодите на истинския живот. Дете, невидяло почти нищо от света, но все пак наслаждаващо се на всяка минута от съществуването си. Е, нашата героиня определено беше доста далече от дете, а останалата част от описанието изобщо не можеше да се отнася за нея.
Може би няма да ви е особено смешно, ако някой се опитва да ви разбие колата толкова упорито, че чак твърди, че не е ваша. Но не беше ли комична цялата тази ситуация? Колко пъти ви се е случвало очевидно доста пиян мъж да се държи като току-що излязъл от един от онези скандални черно-бели филми от миналото, където главния герой прави всякакви възможни не особено кординирани движения в опит да изрази емоциите си? Николко? И аз така си помислих.
Този тук определено беше прекалил с питиетата тази вечер. Вивиан се доближи до колата си и застана пред нея, сякаш се отбраняваше за територия.
- Виж, това тук - посочи малката черна кола - е моят прекрасен автомобил и ще се радвам, ако спреш да се опитваш да му отвориш вратата - каза на един дъх, когато се успокои от смеха.
Тонът й беше равен и спокоен, а самата тя беше запазила доста добро самообладание, имайки предвид, че по принцип се палеше прекалено лесно и една подобна постъпка можеше да му коства живота в нормална ситуация. Но в непознатия виждаше толкова чиста детска невинност. Някой би си казал, че наистина е объркал колата на Виви с тази на приятеля си. И може би щеше да бъде прав. Странни мисли нахлуха в съзнанието на русокоската - как щеше да се прибере до вкъщи? Имаше ли нужда от помощ? Трябваше ли да се обади на някого? Неприсъща за нея загриженост плъзна по цялото й тяло.
- Имаш ли нужда от нещо? Да те закарам до приятеля ти поне?
Боже, Вивиан Матюс определено имаше странно поведение днес. Предлагаше помощта и най-вече времето и вниманието си на пиян мъж, който най-вероятно не знаеше къде е, пък какво остава за оценяване на постъпката, чието име не знаеше. Но глупавите решения създават интересни истории, нали?

____________________________

told me you love me
THAT I'D NEVER DIE ALONE. HAND OVER YOUR HEART LET'S GO ON. EVERYONE KNOWED IT EVERYONE HAS SEEN THE SIGNS I'VE ALWAYS BEEN KNOWN TO CROSS THE LINES.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Vivian Matthews ∞
Вампир.
Вампир.

Posts : 125
Пари : 15901
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Eric Nye Edevane. on Съб Авг 17, 2013 3:44 pm

Ариел зяпаше девойката право във очите, очевидно бе объркан. Тя твърдеше, че 'прекрасния автомобил' принадлежи на нея..как беше възможно? Шон имаше съвсем същия. Високият мъж се наведе, като не пропусна да залитне и огледа колата от близко. Да. Съвсем същия автомобил. Нещо тук не си пасваше. Как бе възможно две съвсем различни създания да имат една и съща принадлежност. Беше ли възможно девойката да имаше някакъв вид 'връзка' с нисичкия човечец и да ползваше предпетите му за придвижване. Човеците объркваха Ариел най-много от всичко, малките същества имаха толкова свобода, и бяха непредсказуеми, за всичките си години той никога не бе срещал загадка трудна колкото човешкия мозък и поведение.
Горкият толкова се бе съсредоточил върху ситуацията с колата двойник, че въобще не замеляза, че русокосото момиче пред нея не бе просто човек. Ангелът се изправи бавно и отново погледна към нея..изведнъж сякаш нещо му присветна и нещо му подсказвашем, че скоро няма да разплете тази загадка, освен ако той не стане част от нея, което бе немислимо. Опитваше се да стои настрана, но засега нещата не се развиваха добре за него.
- Не се страхувай, девойко! Аз съм ангел от Бога.. Идвам с мир!
Макар и да беше ужасно пиян, думите от устата му се изнизваха с лекота, а тежкия му британски акцент сякаш ги обгръщаше в магия. Дългите му пръсти направиха някакъв знак който Ариел бе видял снощи по телевизията, вървеше в комплект заедно с цялото 'Идвам с мир' сигурно беше някакъв таен знак, който доказваше, че съществото което твърди, че ' идва с мир' е искрено, това му се струваше логично..
- Няма да нараня теб или автомобилът двойник! Аз съм ангел от Бога!
Краката му се разтрепереха и огромното му, тромаво тяло се наклони към това на момичето, лице на сантиментри от нейното, а ръцете му разперени на страни, също като крилете му, опитвайки се да пази равновесие. Дъхът му мирешеше на различни видове алкохол и щом стигна до собствените му ноздри той се закашля.
- Аз нямам нужда от помощ! Вие имате ли нужда от помощ? Мога да помогна! Аз съм ангел от Бога.
Тъмните му очи плъзнаха по всяко кътче на лицето 'и, изучавайки го. Човешкото създание пред него бе изключително красиво и това го накара да се усмихне, хората бяха счупени и все пак толкова красиви, перфектни, всяко едно от тях, сърцето му се пукваше всеки път щом чуеше как някое от тях се самобичува или плаче, и още повече когато едно от тях тръгнеше по грешния път и отказваше помоща предложена от Баща му.
- Девойка като Вас не трябва да се скита сама толкова късно. Има .. лоши неща криещи се в мрака които лесно могат да Ви наранят, би било ужасно ако красиво, пълно с потенциял дете като Вас бъде погубено в нощ като тази.
Крилете му сякаш обгърнаха тялото 'и, без да го докосва, сякаш той сам да се увери, че ако нещо дойде то то ще се сблъска първо с него.. Думите му звучаха като свалка, но той бе прекалено наивен за да забележи, пък и той не ги разбираше тези неща като 'свалки', красивите думи бяха просто красиви думи според него, думи които не би трябвало да бъдат изказвани с нещо на ум. За жалост такъв красив дар даден на хората бе използван погрешно. Хората бяха злоупотребили с думите си, изкривяваха ги и ги комбинираха по начин по които те изглеждаха скучни и груби, не осъзнава колко щастливи бяха да им бе даден този дар,  начин по който да контактуват помежду си, нещо което ги различаваше от животните.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
God is greater than the highs and lows.
[You must be registered and logged in to see this image.]
..I just did what i thought was right..
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Eric Nye Edevane.
Ангел.
Ангел.

Posts : 32
Пари : 15044
Reputation : 0
Join date : 14.08.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Vivian Matthews ∞ on Вто Авг 20, 2013 12:09 pm

"Не се страхувай, девойко! Аз съм ангел от Бога.. Идвам с мир! "
Имаше нужда от време да асимилира думите му. Не, не се подвеждайте по цвета на косата й, тъй като Виви е доказвала милиарди пъти, че блондинките са доста далеч от масовата представа за тях. Просто не вярваше на ушите си, докато нещо не й присветна.
Чакай малко... Ангел от Бога...? Какво?! Той да не би да имаше предвид, че е... ангел?
Вивиан започна да мига на парацали, не можейки да повярвя на чутото. Идва с мир значи. Е, оставаше само да започне да развява бялото знаменце пред лицето й, за да й го натяква още повече или пък да я убеди в думите си. Щом беше от такава божествена раса, би трябвало да е усетил, че красавицата не е човек. Или нещо му беше сбъркано, или наистина алкохолът му е дошъл в повече. Госпожица Матюс беше срещала най-много трима-четирима ангели през цялото си съществуване, което никак не беше кратко, но от това успя да се увери, че те да доста могъщи създания. Силата им е наистина непредвидима, затова по-добре да не се забърква с тях. Но все пак той каза, че идва с мир. Може би наистина не планираше да я нарани, трябваше да му повярва... и да му помогне. По едно време й се стори, че я сваля. Може би беше така, но по-вероятната опция е алкохолът в кръвта му.
- Мисля, че и сама мога да се грижа за себе си - процеди през зъби, прехапвайки нервно устна.
Изведнъж, сякаш от нищото, непознатият се приближи толкова близо до Вивиан, че тя можеше да усети топлината на кожата му. В погледа му се долавяше съмнение, не й вярваше, че може да се предпази. Сърцето й заби лудо, което беше странно, имайки предвид, че от шест века не течеше кръв в тялото й, но поне имаше такова усещане. Дали щеше да й направи нещо? В същия момент, все едно като предпазна мярка, Вивиан се ядоса и оголи зъбите си. Очите й от небесносини станаха червени, а цялостната й физиономия се промени. Тя обърна безсилното тяло в момента тяло на непознатия и го притисна към капака на колата, хващайки го за гушата.
- Нали идваше с мир? - от загрижен, тонът й стана студен, а самата тя приличаше повече на хищник, готов да нападне.
Най-вероятно приемаше всичко от грешната страна, но самозащитата беше първото нещо, на което се научи, от както започна да живее сама. Нямаше да му позволи да я докосне и ангелът щеше да разбере, че трябва да си държи ръцете далеч от нея. Милата Вивиан, колко сбъркана беше само, нали?

____________________________

told me you love me
THAT I'D NEVER DIE ALONE. HAND OVER YOUR HEART LET'S GO ON. EVERYONE KNOWED IT EVERYONE HAS SEEN THE SIGNS I'VE ALWAYS BEEN KNOWN TO CROSS THE LINES.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Vivian Matthews ∞
Вампир.
Вампир.

Posts : 125
Пари : 15901
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Damon Salvatore on Чет Окт 17, 2013 2:42 pm





easy now, love








Не бях от хората,който със ставането си започват със забързаното си ежедневие.Още лежащ в леглото си се пресегнах с дясната ръка към дистанционното на чисто новата ми уредба и я включих при което музиката загърмя буквално не само в моята спалня а из цялата къща.Оставих дистанционното върху белите чаршафи и започнах да потраквам с пръстите си по нощното шкафче в такт с песента Nonono - Pumpin Blood.След около едноминутно припяване и помръдване на крака в синхрон с пръстите се надигнах най-безгрижно и направо облякох един анцунг защото мислех да потичам из квартала преди работа.Колко смешно звучи,аз и работа.Усилих още повече песента и я върнах отначало.Съседите ми бяха някакви шумни колежани,които през ден правеха умопомрачителни купони на които ме канеха.Тези хора наистина не си знаят мярката,не че аз си я знам.Влязох с все така танцувални крачки,измих си лицето и зъбите,обръснах се,защото вече можеха да ме вземат в някоя църква за поп,не че стъпвах там.Архангелите не са особено дружелюбни с тази част на обществото.само като си помисля колко време отнемаше на жените да се оправят.Помня веднъж,докато чаках Анабел да се оправи за да излезнеме вечерта изгледах целия филв Троя,който беше 3 часа.Имайки предвид,че до последната минута седях по боксерки на дивана и пак бях готов преди нея.Но нека пропуснем фактите за отминали случки.Обух маратонките и сложих телефона си в джоба на долнището си,като слязох в кухнята за едно ободрително кафе след тежката алкохолна вечер.Щом отворих и прерових целия шкаф и осъзнах,че кафе няма се вбесих ужасно много и зарязах бъркотията излизайки най-после за спринта.Щом затръшнах вратата зад себе си и сложих ключа от нас в пощенската кутия,поради простата причина,че мразех нещо да ми дрънчци и да не е особено важно за носене тръгнах по дългата алея на богаташкия ни квартал.За моя изненада когато се нансеох осъзнах,че има доста недрюжелюбни тъпаци в съседните къщи,като например наперените ангели,които само се хвалеха със способностите си и общо взето нищо друго не правеха.Бягайки по алеята сложих качулката си на главата заедно със слушалките и продължих да слушам музика.
Все още не се бях запознал с всички от моя квартал,а и не ми трябваше да се занимавам с излишни глупости,бях свел глава надолу устремен в бързото тичане,гледайки как забързвах крачките още и още,а настилката върху мен се сменяше ужасно бързо и в точно този момент естествено по закона на гадостта,който ме преследваше цял живот....
Бум...ударих се в нещо или някого,че и двамата леко залигнахме,а аз все така ядосан,махнах мигновенно качулката си,а на лицето ми не беше изписано единствено гняв и кисело изражение,като смръщих поглед.Преди дори да видя в кой точно съм се блъснал извиках.
-Гледай къде ходиш!-Но точно тогава,асимилирах лицето стоящо пред мен.Лице,което не бях виждал от години.
Черна коса и зелени очи,малко по ниска от мен..не можех да я сбъркам,дори да ме караха със затворени очи да я познавам.
-И това ако не е случайност.Алисън Даркблуум.Какво те води насам?И извинявай за преди малко.-Казах вече с вече спокоен и секнат глас при вида и.Да наистина не мога да сбъркам тези зелени очи,който направо ме изпиваха.Рядко се впечатлявах от вида на жена.



thanks, kristen! ♥

____________________________


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
I never changed.
I just learned.

[You must be registered and logged in to see this image.]  [You must be registered and logged in to see this image.]
Revenge?Nah,i'm too lazy.I'm gonna sit here and let karma Fuck you Up.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 20718
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Allison S. Deveroúx. on Чет Окт 17, 2013 2:59 pm




[You must be registered and logged in to see this image.]

I'm the crazy bitch around here


Мистик Фолс
Новото градче в което Хера се бе ''заселила'' беше гостоприемно с нея още от първият и ден тук.Като по план тя си намери нова красива къща.Трябваше и по малко от час да се нанесе вътре ,защото само дрехите и бяха тези които трябваше да премести.За щастие жилището беше обзаведено и не се налагаше да избира мебели.Това беше най-омразната и част.
Свикнала да живее във злато тук и беше малко странно.Горе на Олимп се чувстваше като у дома си.А по земята имаше чувството,че се намира на забравено от бога място в което имаше всякакви същества.По характер,раса,външен вид.Повечето от тях не можеше дори да ги гледа,не че си правеше и трудът.
С гордостта която притежаваше и самочувствието и'  тя навсякъде беше кралица.Не можеше да и се противопоставят и да и откажат каквото и да е.Но разбира се,кои би отказал на жена с нейната визия.
Всъщност това малко градче и носеше много спомени. Беше идвала тук и преди,преди много години,но всичко сега беше различно.Хората и съществата бяха различни.Не че Хера точно имаше проблем с това,но и беше интересно дали има някой стар познат наоколо.Хората тук в миналото я познаваха като Алисън Даркблуум. Много малко хора знаеха,коя точно е.А и беше за тяхно добро,може би и от части за нейно.
След като се настани най-накрая в един от най-хубавите квартали в градчето реши ,точно както един обикновен човек, да излезе да потича.Облече впито клинче и спортен топ , със телефон закачен на ръката  и слушалки в ушите започна да обикаля улиците.Тичането и понасяше добре,не че имаше особено голяма нужда с това тяло,но все пак правеше странни неща когато и беше скучно.Минавайки няколко пресечки и разглеждайки хубавите къщи наоколо осъзна,че нищо не е същото тук.Изведнъж докато се беше загледала в къщите от дясната страна на улицата се сблъска с някой.Преди да успее да свали слушалките и да започне да се заяжда,господинът остреща вече го бе сторил.Когато в първият момент чу гласът му и като погледна лицето му дяволита усмивка се разля по устните на богинята.
- Деймън Салватор ... човекът в който най- малко очаквах да се блъсна.- каза валастно и с лека злоба в гласът Хера и след това го огледа.
На времето с Деймън си прекара добре. След като спомените изкочиха в главата и' тя се усмихна доволно.
- Може да се каже,че ми липсваше господин Салватор - вече със мек и любезен тон богинята се обърна към него.
Все още изглеждаше толкова добре,което я накара да си помисли някой,други неща относно него...


____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
"If i'm an angel, paint me with black wings, 'cuz for what i've done, there is no forgivness !

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Allison S. Deveroúx.
Богиня.
Богиня.

Posts : 1013
Пари : 19411
Reputation : 2
Join date : 28.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Damon Salvatore on Пет Окт 18, 2013 11:15 am





easy now, love






Преди време имахме общи интереси,ако може така да се каже..в леглото,но си останахме добри пирятели въпреки това.Тя е от малкото хора,който не ме дразнят и ме разбират.Повечето мрънкат колко лоши неща съм правил..е явно няма да съм в списъка с добрите деца на Дядо Коледа тази година,но представете си,че ще го преживея.Но да се върнем на Алисън.В нея имаше нещо,което наистина ме привличаше,освен тялото и очите.Запомнил съм всяка извивка на това кръшно тяло в съзнанието си,което се извиваше под моето или пък обратното...
След като оточнихме недоразумението от преди малко тръгнахме из още мокрите улици на Мистик Фолс.Почти цяла седмица валеше и гърмеше,но това не ми попречи да отида до съседния бар или да си хвана вечерята.Мократа кал се полепваше по маратонките ми,а студеният вятър се удряше в лицето ми и прилепваше анцуга за тялото ми.Нещо различно от ужасната жега това лято.
-Ти също ми липсваше Алисън.Много добре го знаеш.-Обърнах се към нея,като отговорих на дяволитата и усмивка.Преметнах ръката си през рамената и,като я прилепих към мен,съвсем небрежно.
-Е,какво те води насам?Моля те кажи ми,че не си поредната,която се е оженила или е щастливо влюбена в някой морален идиот.-Извърнах очи,като и се усмихнах отново.
Само от една разходка из квартала можеше да се разбере какъв сезон е.Лятото децата тичаха из улицата,майките крещяха по тях.други караха колела,трети си оправяха градините,а да и любовника на съседката ми падаше на меко върху храстите,докато тя не ги смени с рози и забрави да му каже.Беше доста весело,щом "разбра".Докато зимата или поне дъждовните дни е много тихо,все едно сме на гробището.Всеки гледа през прозореца от топлата си къща,улиците покрити със сняг и моравите с поне един ужасно направен снежен човек.Всичко това ми напомня за миналите години.Празниците сплотяваха семейството ни.Това бяха от малкото дни в които със Стефан не се презирахме и състезавахме за бащината обич,имайки предвид,че аз бях черната овца в семейството познайте кой печелеше "купата".
-Признавам,че наистина ми липсваше мой човек в този град.Къде се загуби така?
-Тук е все същата тъпотия.Всички са много добри и послушни.-Засмях се иронично.
-Липсва им едно стресиращо клане.Може би трябва да организирам едно?-Точно в мой стил.Все същият съм си.Може би единствен не се промених и не станах сладникав.Любовта е далечно забравено минало,минало което беше свързано с Катрин,но вече не,няма да се поддам на тези детски лигавщини.Сега съм само и единствено Деймън.Този който мразят всички и се опитват да спрат да извърши поредната глупост или убийство.
thanks, kristen! ♥

____________________________


[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
I never changed.
I just learned.

[You must be registered and logged in to see this image.]  [You must be registered and logged in to see this image.]
Revenge?Nah,i'm too lazy.I'm gonna sit here and let karma Fuck you Up.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 20718
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Allison S. Deveroúx. on Пет Окт 18, 2013 4:35 pm




[You must be registered and logged in to see this image.]

I'm the crazy bitch around here


Все още се чувствах странно наоколо.Всичко беше различно.Бях уцелила кофти време.Духаше студен вятър и нямаше никой по улиците,не че на мен ми пречеше но все пак...
Когато видях Деймън си спомних за старите времена наоколо.Доста добре си прекарвахме,дори да бъда честна тук си прекарвах най-хубаво от всички градове в който съм била.Самата аз не знаех дали е за добро,че съм се върнала тук,но тепърва щях да науча.Надявах се да нямам нежелани посетители ,който ме търсят.
- Знам,че ти липсвах - отговорих на Деймън и се усмихнах
Той не се беше променил.Все още си беше лошото момче по което повечето девойки припадаха.Очите му си бяха все същите сини и дълбоки,в който направо се губиш.Дори аз можех да проявя слабост към тях.Действаше опасно ..
- Дойдох да те видя - отбелязах и той се ухили.
Поредната която се е омъжила за морален идиот.. О скъпият ми Деймън ,явно беше забравил с кой точно разговаря.
- О скъпи, явно забравяш,че аз съм женена още от преди да съществува този континент и за нещастие за морален идиот - засмях се и в главата ми изникна образът на " прекрасния" ми съпруг.Не исках да се сещам за него ,все още му бях прекалено бясна
Двамата продължавахме да вървим из квартала ,но с по бавна крачка.Стана ми интересно кой друг се е обвързал,че говори с такова пренебрежение.
- Обикалях  малко,имах нужда от промяна и от спокойствие,сещаш се ... - намигнах му и дяволитата усмивка отново изплува на лицето ми.
Не ,че животът ми някога е бил спокоен,но се опитвах да убедя останалите в това,туко виж и аз самата щях да си повярвам.
- Имам малко неразрешени сметки за уреждане,за това съм тук.Надявам се да се разбера веднъж за винаги с някой.. хора - колко смешно беше ,че описвах проблема си като човек.
- Ами ти,какво се случва с теб - попитах го с любопитство.
Не го бях  виждала близо век и щях да се радвам да наваксаме загубеното време.. Все пак си ми беше добро и вярно приятелче .


____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
"If i'm an angel, paint me with black wings, 'cuz for what i've done, there is no forgivness !

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Allison S. Deveroúx.
Богиня.
Богиня.

Posts : 1013
Пари : 19411
Reputation : 2
Join date : 28.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Elena Gilbert on Сря Окт 30, 2013 4:12 pm

Something is said, it sits in my head It's been there too long, it's killing me slow.It's rolling around, it's pushing me down.It's keeping the good part of me closed.

Хората бяха странни.Животът им даваше толкова много възможности да постигнат желанията си, но въпреки това те постоянно мрънкаха с думите, че той е несправедлив, че дава най-доброто на най-не заслужилите и какви ли още самосъжаляващи се глупости от този род.Всеки се бе родил с еднакъв шанс за успех, въпросът бе дали всеки един щеше да има ума, за да съумее да постигне мечтите си, а не накрая на деня да подсмърча, тичайки при лоши хора, които можеха да осигурят завидни количества дрога и всякакви други боклуци с които хората си умираха да се тровят с извинителната мисъл, че това ги прави щастливи.Хайде де, накрая на деня, изтощени от всички простотии и тресящи се за поредната доза, определено бяха изключително щастливи хора с точно поставена цел в живота.
Не знаеше защо, но тази посока на размисли я насочваше към Катрин.Надута и егоцентрична вампирка като нея можеше да има всичко, но не...тя винаги се бъркаше в нейния живот.Откакто бе разбрала за съществуването й винаги искаше това което Елена има.Първо - вниманието на двамата Салваторе, след това и целия й живот, щастието й, без да поглежда на всичко лошо, което се изсипваше върху нея ден след ден.Почти винаги тя бе в центъра на нещо лошо, което я спохождаше.За капак накрая и уби брат й, а след това имаше наглостта да й каже, че с радост ще го повтори.Макар яростта и желанието да запази живота си да водеха Елена през цялото време, мисълта, че някой ще посегне на живота на Джеръми й действаше като силен електрошок.Бе готова на всичко, дори да се изправи срещу столетия по-силен от нея вампир.И за свой късмет направи нещо много по-хубаво от това да я убие.Превърна я в крехък човек.Понякога желаеше да я види, само за да може да изпита удоволствие от това колко много се ненавижда в момента.
В първите няколко дни след тази малка случка си мислеше, че някой ще я намери, за да й потърси сметка, но осъзнавайки глупавите си мисли си позволи да се разсмее на глас.На кого, по дяволите, му пукаше за нея?Тя си бе създала единствено врагове, които точно в този момент най-вероятно умираха от извратено задоволство.И макар Елена да не бе от личностите, които злорадстваха и се присмиваха, спокойно можеше да си каже, че тя го е заслужила.Дори се радваше, че това се бе случило.Някак си я бе върнало на земята, в реалността, след като отново бе попаднала в един от своите тъмни периоди, присъщи за нея.По-лошото обаче беше, че след спречкването, единственото, което й оставаше да направи бе да си купи къща и да помисли на спокойствие.А това магически довеждаше до още по-големи проблеми.Колкото повече мислеше за Майкъл, Даниел, Джеръми, толкова повече се чувстваше сякаш някой стиска врата й, спирайки притока на кислород до мозъка й.Задушаваше се.Затова и среднощните й разходки зачестиха.Тази не бе по-различна от предишните, просто се оставяше краката й да я отведат до някое място, наслаждавайки се на последните топли моменти за годината.Но явно днес съдбата бе решила да постави малко предизвикателство на пътя й, което намираше своето олицетворение в добре познато и винаги спокойно лице, което тя нямаше нищо против да срещне.Но точно сега имаше чувството, че той е един от последните хора, които иска да види.
-Илайджа...не мислех, че се разхождаш по това време тук.
Елена спря на място, заглеждайки се в мъжа пред себе си.Нямаше как да знае дали е разбрал за случката с Катрин и дали тя вече бе успяла да се оплаче от лошата си двойничка.Но може би едно от нещата, които нямаше да й се понравят най-много бе това ако с думите си Катрин настроеше Илайджа против нея.Може би точно него ценеше най-много от всички Майкълсън.А след това, колкото и странно да беше, в класацията й се подреждаше Кол.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 18817
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Elijah.♣ on Сря Окт 30, 2013 5:37 pm

"Life, he realize, was much like a song. In the beginning there is mystery, in the end there is confirmation, but it's in the middle where all the emotion resides to make the whole thing worthwhile."

Странно нещо е животът, светът, в който живеем. Объркан и готов да ти поднесе както щастие и радост, така и неизбежната тъга. И всичко това когато най-малко очакваш.
През последните няколко месеца се случиха толкова неща, колкото един нормален човек би трябвало да преживее през целия си, кратък и нищожен живот. Но всеки знае, че малкото винаги е било по-ценно от голямото и това спокойно може да се отнесе и за човешкия живот. Раждаш се, растеш и умираш. Това е неизбежния кръговрат за тези, които не познават мрака. Не познават тъмнината, студа и самотата. Но събитията, които се случват на безсмъртен се равняват на тези, случили се на човек през целия му живот.
След като беше решил да се отдели са... известно време от Мистик Фолс и да се наслади на живота си на друго място, далеч от цялата драма и непрестанни проблеми, Илайджа бе спрян от поредната новина. Макар, че тази новина беше доста неочаквана от негова страна. Научи нещо ново. Че светът може и да е доста извратено място. Както обикновено брат му, Никлаус, съвсем неразумно преспа с Хейли и  природата реши да си направи една доста интересна шега, създавайки първото в света бебе хибрид. Но разбира се, Никлаус, съвсем бе забравил за върколашката си страна, способна да се възпроизвежда. Сега Илайджа нямаше друг избор, освен да остане в града и да помогне на семейството си и на момичето. Защото както той най-редовно обичаше да казва, семейството е над всичко. Колкото и да го презираше и ненавиждаше понякога нямаше как да го замени. Това е нещото, което го държи понякога. И никога нямаше да го изостави. Както бе направил в миналото. Бе изоставил Катерина, бе занемарил любовта, която изпитваше към това момиче, за да остане със семейството си. Защото то е единственото нещо, което ти остава накрая. И най-ценното. Колкото и да я обичаше, никога нямаше да изостави Клаус и Ребека. Те бяха всичко, което наистина имаше и нямаше да се откаже от него така лесно. А сега Хейли беше станала неизменима част от ежедневието им и той щеше да направи всичко по силите си да опази това дете. Защото то е нещо нечувано и шанс като този едва ли щеше да се повтори отново някога. Шанс за ново начало. През всички тези векове Илайджа се бе опитвал да сплоти отново семейството си, но неуспешно и най-често завършваше с кама в сърцето. А сега се отваряше нова възможност. Никлаус може и да не грееше от щастие при мисълта да става баща, но Майкълсън знаеше, че дълбоко в себе си го искаше. От това се нуждаеше той. От това се нуждаеха всички те.
Всички тези мисли бяха отвели Илайджа на малка разходка из до болка познатите му местенца на Мистик Фолс. Хладният въздух му подейства освежаващо и изясни мислите му. Твърде много отговорности му се бяха натрупали напоследък, но трябваше да се справя с тях.
Изведнъж познат глас наруши надвисналата над него тишина.
– Елена. Същото важи и за мен. Но в момента нямам нищо против компанията ти.
Отвърна Майкълсън и се вгледа в непроницаемите очи на момичето. Доста време беше минало от последната им среща и древния нямаше нищо против да научи нещо ново за нея. А и нещо му подсказваше, че има с какво да го изненада.

____________________________

family is power.
love, loyalty, it's power.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elijah.♣
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 316
Пари : 336710
Reputation : 6
Join date : 08.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Elena Gilbert on Сря Окт 30, 2013 6:54 pm

Благородният Илайджа.Ако някога някой решеше да се довери на член от древното семейство със сигурност този някой трябва да е той.Може би рядко сред вампирите се срещаха такива като него и за това често пъти останалите не можеха да разберат виждането му.Колкото и да бе странно, до скоро Елена бе една от тези много, които постоянно си задаваха въпроса как някой може да държи на семейство като неговото, да се бори за оцеляването и доброто му.Но сега, поглеждайки отстрани, осъзна че нейната връзка с Джеръми е същата.Тя би дала всичко, за да може малкото й братче да има нормален живот поне за малко.Е, не се справяше изключително добре до сега, но никога не бе късно за промяна.
-Винаги толкова учтив.Това ми липсваше. - Момичето се усмихна леко.Той не знаеше.Не знаеше, че невинната малка Елена бе натикала лека в гърлото на Катрин, на която незнайно защо, той държеше толкова много.Може би дори я обичаше.За нея това се виждаше абсурдно и глупаво.Катрин не заслужаваше любов.Може би като човек е била добра и състрадателна, но като вампир се е превърнала в истинско чудовище, живо олицетворение на това какъв не бива да бъдеш.И все пак...Илайджа виждаше нещо добро в нея.Всъщност, той виждаше по нещо добро във всеки.Това може би и му беше толкова специалното.
-Не си те представях като някой, който се радва на усамотението.Мислех, че точно сега ще си неизменно до семейството си, подкрепяйки онази вълчица Хейли, за да може да изтърпи темперамента на брат ти.
Всъщност не я беше грижа защо е сам.Нито за отношението му към когото и да било от семейството си, просто намираше за най-удачно да каже точно това.Просто се радваше на факта, колкото й странно да бе за нея.Сега, разбирайки, че той не знае за действието й, едновременно се успокои и притесни.Предпочиташе тя да е тази от която ще разбере за случилото се, преди Катрин да може да изложи своето мъченическо виждане върху темата.Колкото и да беше странно за вампирката, не искаше да изгуби доверието на Илайджа.Смяташе го за най-добрият приятел, който някой може да притежава.Такъв, който винаги държи на думата си, а в нейния свят тези личности липсваха.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 18817
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Из улиците на града

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите