The Vampire Diaries RPG
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Часовниковата кула Icon_minitimeПон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Часовниковата кула Icon_minitimeНед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Часовниковата кула Icon_minitimeВто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Часовниковата кула Icon_minitimeСъб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Часовниковата кула Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Часовниковата кула Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Часовниковата кула Icon_minitimeПет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Часовниковата кула Icon_minitimeЧет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Часовниковата кула Icon_minitimeСря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 21 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 21 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Часовниковата кула

5 posters

Go down

Часовниковата кула Empty Часовниковата кула

Писане by Damon Salvatore Нед Окт 21, 2012 4:13 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Damon Salvatore
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 44498
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Часовниковата кула Empty Re: Часовниковата кула

Писане by Leah Hale Пон Авг 05, 2013 10:52 pm

Беше хубав летен ден и Леа реши да излезе навън въпреки горещото време. Стоенето вкъщи винаги я отегчаваше - не че нямаше какво да прави, просто предпочиташе да се разхожда на чист въздух или да си почива на някоя пейка. След като се измъкна от леглото с доста усилия тя отвори гардероба си и извади от там първите две неща, които успя да хване - къси панталони и тениска - и ги облече. Взе си пари и както винаги ги намачка и ги прибра в единият си джоб, грабна телефона си и тръгна, като на излизане затръшна доста силно вратата след себе си. Слънцето печеше и Леа се смръщи, тъй като светлината дразнеше очите и. Бръкна в задният си джоб и разбра, че бе забравила цигарите си. Да, имаше този вреден навик, но не беше страстен пушач. Беше ги спирала и започвала отново не веднъж. Тръгна към часовниковата кула, тъй като там имаше пейки разположени на хубави сенчести места. Мина през близкото магазинче, за да си купи нова кутия цигари, но по закона на всеобщата гадост нямаше запалка, а и в магазинчето не продаваха, което бе доста странно. На десетина метра от нея една жена стоеше на пейката. Леа се запъти към нея решена да я попита дали има запалка.
-Случайно да имате запалка?! - думите изхвърчаха от устата и, буквално. Още преди да дочака отговора на непознатата, седна на пейката и се отпусна.
Leah Hale
Leah Hale
Човек.
Човек.

Posts : 288
Пари : 40245
Reputation : 3
Join date : 31.07.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Часовниковата кула Empty Re: Часовниковата кула

Писане by Rosalie Darkbloom Пон Авг 05, 2013 11:26 pm

Тази сутрин се събудих със странно усещане. Не можех да определя на какво се дължи, но бях сигурна, че ще се случи нещо специално. Дали детектива най-накрая щеше да ми се обади и да ми каже, че я е намерил. Надявах се. Търсех я от няколко месеца, но тя сякаш беше потънала в дън земя. Не можех да повярвам как едно момиче, при това човек може да бъде толкова трудно за откриване.
След няколко минутно излежаване в леглото най-накрая успях да прекратя реката от мисли, която течеше в главата ми и да си наложа да стана. Бързо отидох в кухнята и си направих кафе, което с удоволствие седнах да изпия на терасата. Дълго време се взирах навън, докато телефона най-накрая ме извади от унеса. Предчувствието ми беше правилно. След толкова месеци неуморно търсене най-накрая имах някаква информация за дъщеря ми. След толкова много години щях да я видя.
Облякох се набързо и излязох навън. Отправих се към мястото, на което според детектива щях да я намеря. Отпуснах се на една пейка и зачаках. надявах се тя да се появи скоро, но вътрешно ме измъчваха съмненията, че момичето ще реши днес да не минава от тук. Трудно ми беше да контролирам емоциите, въпреки че бях вампир. Чувството за вина ме измъчваше. Как ли щеше да реагира, ако разбере, че аз съм жената, която я изостави. Дали иска да ме види? Какъв е бил живота й? Всички тези въпроси връхлитаха един след друг в главата ми и не ми даваха покой.
Тръснах глава, опитвайки се да прогоня всички неканени мисли, и се огледах наоколо. И тогава я видях. нямаше нужда някой да казва, че това е тя. Аз просто го усещах. За моя радост тя се приближи до мен и щях да имам шанса да я заговоря.
- От мен да знаеш пушенето е много вреден навик - усмихнах се дружелюбно докато подавах запалка на непознатата си дъщеря. Сигурно не бях майка за пример, но кой можеше да ме обвини, че подстрекавам детето си да пуши, след като я изоставих и не се сетих за нея толкова години.
Rosalie Darkbloom
Rosalie Darkbloom
Вампир.
Вампир.

Posts : 325
Пари : 40457
Reputation : 0
Join date : 13.07.2013

Върнете се в началото Go down

Часовниковата кула Empty Re: Часовниковата кула

Писане by Leah Hale Вто Авг 06, 2013 12:00 am

За щастие на Леа непознатата жена имаше запалка. Подаде и я като вметна един от онези досадни коментари срещу пушенето, който повече би подхождал на някоя доста по-възрастна дама. Леа не обърна внимание на това, което и казаха и радостно пое запалката.
-Благодаря ви. - докато го казваше нетърпеливо скъса целуфанчето на кутията с цигари и запали една. Доволно издиша дима от първото дръпване и се усмихна.
-Пушите ли? Предполагам, че пушите щом имате запалка .. или си я носите за всеки случай? - друг навик, който според Леа бе не точно вреден, но досаден беше говоренето и.
Спомни си как когато беше малка някои от сестрите в сиропиталището я наричаха със звучното име Кречеталото. Винаги говореше, дори да не бе нещо важно. Случваше се да си говори и сама. Приближи едната си ръка, в която бе целуфанчето до другата и започна да го обгаря с цигарата си. Обичаше да прави така.
-Не ви ли писна от тази горещина? - Леа размаха ръка пред лицето си, опитвайки се да се разхлади, но не получи положителен резултат.
Не, че не обичаше лятото и парещите слънчеви лъчи, напротив. Просто понякога и писваше от тази ежедневна топлина. Чувстваше се като в сауна дори навън. В дни като този, обикновено на небето нямаше нито един облак и не подухваше даже за секунди. Леа намираше това за доста досадно. Прииска и се сега да е на плажа и морския бриз да играе с косата и. Да, тези дни трябваше да отиде до плажа. Цигарата бе насъбрала доста пепел и тя я изтърси на земята, после дръпна още един-два пъти, като че не беше пушила от много дълго време и се опита да направи кръгчета от дима, но както винаги не успя.
Leah Hale
Leah Hale
Човек.
Човек.

Posts : 288
Пари : 40245
Reputation : 3
Join date : 31.07.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Часовниковата кула Empty Re: Часовниковата кула

Писане by Тайлър Локууд Вто Сеп 03, 2013 4:07 pm

Застанал в ъгъла на грила, Тайлър държеше билярдната щека, но просто не можеше да се съсредоточи върху играта. Отново беше забил поглед в непознатата, която беше започнала да идва доста често тук и очевидно привличаше погледа на доста мъже. Всяка вечер беше с различен, но винаги беше едно и също – питиета, смях, флирт, танци, но накрая винаги си тръгваше сама, оставяйки мераклията недоволен. Нашето момче още не си беше пробвало шанса, но наистина нямаше никакво желание да го пропилее като другите, затова имаше и стратегия.
- Откажи се, човече. Извън лигата ти е – бяха думите, които успяха да го откъснат от хипнозата й.
- Дойдох да пия една бира и да поиграя. Нямам нужда от момичешки работи – цепна се тъмнокосия на Мат.
Приятеля му се отказа да спори с него и просто остави бутилката, като се отдалечи бавно от билярдната маса и се запъти към бара. Имаше си други проблеми, така че щеше да остави Тайлър да се оправя сам с неговите. Но така като гледаше, май беше на път да си създаде нови. Раздялата с Каролайн му се беше отразила доста силно и все пак имаше хора, които го харесваха така. Беше осъзнал, че няма връщане назад, нито смисъл да оплаква свършени неща, затова търсеше ново развлечение, а може би и малко предизвикателство.
Продължи да гледа новото си „предизвикателство” още доста дълго, като от време на време се мръщеше недоволно, гледайки я колко весело се смееше, заедно с компанията си. Затова беше и играта – щеше да го разсейва в моментите на несигурност или ако решеше да се прави на голям мачо. Но веднага щом видя как се изправи, захвърли всичко, остави няколко долара на масата и тръгна бавно към изхода. С усмивка видя как тя отряза поредния идиот, но вместо да се намеси, Тай я остави да си тръгне и чак след това напусна заведението.
Беше доста късно и това обясняваше хладния ветрец навън, но за щастие, нашето момче вече не усещаше подобни неща. И все пак гледаше да не привлича много внимание върху себе си, като единственото момиче, чието внимание всъщност желаеше, дори не го беше забелязала. От една страна можеше да се каже, че се справя добре със сливането и преструвките на нормален тинейджър.
След като видя как тъмнокосата тръгна да пресича главния площад, реши да забърза малко крачка, преди да се е качила в колата си или да си повика такси. Не че не можеше да я настигне, но нямаше ли да е малко зловещо да се окаже пред дома й преди нея, при положение, че до преди няколко минути беше в бара. Ама и той в какъв философ се беше превърнал … едва ли някога бе мислил толкова много за подробностите.
- Хей – каза на малко по-висок глас, когато бе на няколко крачки от нея и изчака да се обърне – Мисля, че това е твое – усмихна се весело, като вдигна ръката си, а в нея се намираше телефона на непознатата – Забрави го на бара.
Разбира се, това беше абсолютна лъжа, но какво значение имаше, ако щеше да му се получи? И без това не разбра, когато го взе от якето й, тъй като бе станал доста внимателен и изключително бърз, а и не го правеше с лоши намерения. Просто искаше да постигне единственото нещо, което другите мъже не успяваха – да си тръгне с нея.
Постави една огромна момчешка усмивка на лицето си, която предполагаше, че щеше да я размекне поне малко, а след това се приближи, но не прекалено и й подаде телефона. Не спираше да я гледа в очите, тъй като знаеше колко важен бе зрителния контакт по време на флирт и как мъжете трябваше да показват увереност, но май и не можеше да спре. Премига объркано, тъй като вече двадесет секунди я зяпаше като разгонено куче, каквото всъщност се чувстваше, но просто в нея имаше нещо … хипнотизиращо. О да, това си го помисли само за десети път тази вечер.
Тайлър Локууд
Тайлър Локууд
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 64
Пари : 38671
Reputation : 3
Join date : 02.09.2013

Върнете се в началото Go down

Часовниковата кула Empty Re: Часовниковата кула

Писане by Sapphire Belikova Вто Сеп 03, 2013 5:37 pm

Похот..съблазън..сами по себе си са свързани,човешкото желание е,като да ядеш шоколад,колкото повече отхапваш толкова повече го желаеш.Размишлявайки пред огледалото за пореден път.Дали ако бях грозна и дебела пак щяха да действат на същността ми?С леко движение махнах черния ластик от косата си и го хвърлих върху плота измежду гримовете.Пренебрегвах факта,че и с чувал върху главата пак щяхя да ми се лепят,като мухи на мед.Грижовно сресах косата си,намазах с крем върху тялото си,след което се нагримирах,но не с особено тежък грим и си направих първата прическа за която се сетих.Когато бях готова с основното взех изгладената рокля от леглото и я облякох заедно с обувките и допълних с няколко бижута.За последно се погледнах на огледалото и излязох.Най-близкият бар беше на 3 преки от къщата ми затова не виждах смисъл да взимам колата си.Набутах ключовете от нас в чантата и взех цигарите си,запалвайки една.С блаженство издишах дима в топлия въздух,докато единствено високите ми обувки се чуваха в гробната тишина.Беше събота и бара беше пълен.Музиката до дупка,бармана претрупан с работа и естествено всички игри,като билярд и дарц бяха заети.Проправих си път из тълпата и седнах на бара,като отдалече забелязах компанията от моите момичета.Винаги се разбирахме още от предишния ден за следващата вечер.Те извикаха все едно видяха Леонардо Ди Каприо по къси гащета и ме извикаха.Настаних се на едно от запазените места и веднага си поръчах няколко шота.
Както винаги повечето мъже около мен веднага започваха да ме свалят,което ме изнервяше,но и ме забавляваше.С момичетата не пропускахме да се посмеем на поредния хлътнал идиот.Беше забавно да държа всички в ръцете си.С едно отмятане на косата си веднага получавах безплатна бутилка или вечеря.До мен изведнъж се приближи висок,русоляв мъч с плътно зелени очи,облечен спретнато,но ризата му беше разкопчана.
-Здравей,сладурано.Нещо против да те черпя едно?-Една от най-глупавите реплики на света.
Усмихнах се чаровно и отметнах кичур от косата си зад ухото.
-Не.Барман,Джони Уокър с черен етикет.-Обърнах се като вдигнах ръка за да поръчам след това се върнах на глупака до мен.
-Би ли ми направил една услуга?-Направих мили очички и се приближих,като докоснах бузата му.
-Ще тичаш ли до сутринта гол с венец от кокичета на главата из стадиона?-Усмихнах се отново знаеки отговора му,а момичетата не спираха да се кикотят зад мен.
-За теб всичко,принцесо.-След което излезна от бара,а ние избухнахме в смях и дигнахме тост по случая.
-Този е бъдещият ми клип в youtuebe.-Отново вдигнахме тост с шотовете и продължихме вечерта по кротко.Един от клиентите ми трябваше да звънне вечерта за да каже дали ще вземе къщата.За по малко от година се превърнах в най-високо платения агент.Получавах голям процент от продажбите,а комисионната ми беше до небето.Започнах да търся телефона си,но не можех да го намеря никъде,затова реших да се върна до нас.
-Хей,аз ще отида да си взема телефона и се връщам,защото чакам много важно обаждане.-Извиках и помахах докато тръгвах.Грабнах чантата си от стола и излязох от бара.Из улиците нямаше нищо общо с шумотевицата навън.Дори плъховете промъкващи се измежду сградите се чуваха.Неспирах да ровя из чантата си нервно,като ходех с бавни крачки из пустата улица.Изведнъж зад мен се чу мъжки глас и се обърнах изненадано.Толкова се бях вглъбила в търсенето,че и сериен убиец да излезе от някъде нямаше да обърна никакво внимание.Тъмнокосия се приближи до мен и ми подаде телефона,като ми каза,че съм го забравила в бара.
-Слава Богу!Мислех,че съм го забравила в нас и трябваше да се връщам.-Усмихнах се,вече спокойна.Момчето обаче не спря да ме зяпа поне половин минута.А аз най-нахално го спрях.
-Още колко трябва да те чакам за да спреш да ме зяпаш?-Попитах го,като тръгнах да влизам към бара,но на входната врата се спрях.Реших да изпуша първо едно цигара преди да влезна.Извадих кутията си с цигари и запалих една от тях.
-Искаш ли една?-Попитах,като подадох кутията към него.
Sapphire Belikova
Sapphire Belikova
Смъртен грях.
Смъртен грях.

Posts : 161
Пари : 38971
Reputation : 0
Join date : 03.09.2013

Върнете се в началото Go down

Часовниковата кула Empty Re: Часовниковата кула

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите