Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

“but im only human...” {elijah & katerina} - близкото бъдеще

Go down

“but im only human...” {elijah & katerina} - близкото бъдеще

Писане by Катерина Петрова on Чет Окт 31, 2013 1:45 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Един безкраен низ от непредвидими възходи и падения - това представляваше животът на Катерина, описан по възможно най-простия начин. През всичките си пет века прекарани на земята, българката нито веднъж не си бе помисляла, че животът й някога ще поеме в подобна посока, че сърцето й отново ще започне да бие и кръвта в тялото й отново ще започне да циркулира. Подобна мисъл нито веднъж не бе преминала през ума на Петрова, дори вероятността за това бе немислима. Съдбата обаче обичаше да си играе с нея и винаги й поднасяше това, което най-малко очаква и когато най-малко го очаква.
Животът на Катрин се преобърна на сто и осемдесет градуса. До преди седмица й се налагаше да избягва единствено Клаус, но благодарение на скъпата й Елена Гилбърт, която натика всекиму известния лек в гърлото й, вече й се налагаше да бяга и да се крие от всяко второ същество, тъй като новината за сполетялото я нещастие се разнасяше изключително бързо. Доказателство за това бе поредният вампир, който преследваше Катерина из гористата местност на Мистик Фолс. Брюнетката се укриваше в една изоставена къща в покрайнините на града, която откри с помощта на новия си другар Кристиан, необезпокоявана от никого... до днес. Незнайно как проклетият вампир бе открил тайното й скривалище, но с много съпротива от нейната страна, съчетана с голяма доза късмет, девойката успя да се измъкне от лапите на негодника и хукна да бяга сред дърветата, надявайки се, че ще успее да му се изплъзне. Чувстваше се толкова слаба, уязвима и неспособна сама да се защитава. Докато тичаше с все сили, междувременно стараейки се да не се спъне някъде, Катерина усещаше как силите й я напускат много по-бързо от колкото й се искаше. Тя бе обикновен човек и мразеше да се чувства по този начин. Толкова много й се искаше отново да притежава онази нечовешка сила и бързи рефлекси, с които разполага всяко свръхестествено същество, но бе неспособна да върне времето назад, нито пък бе наясно как точно действа лека и дали ще успее да отнеме човешкия си живот и отново да се събуди като кръвожадно създание на мрака. И поради липсата на друга алтернатива, не й оставаше нищо друго освен да бяга и бяга в опити да спаси жалкия си човешки живот. Преследвачът й обаче се оказа доста упорит и не се отказваше, сякаш знаеше, че брюнетката няма къде повече да се скрие и се забавляваше с това да я преследва, без да влага много усилия в търсенето си.
- Хайде, Катрин. И двамата знаем, че е безсмислено да бягаш. Обещавам да бъда възможно най-милостив ако се предадеш доброволно.-провикна се леко непознатият, с подигравателна нотка в гласа си. Разбира се, българката не бе толкова глупава, за да му се върже. Осъзнаваше, че вампирът просто я разиграва и не би се поколебал да й откъсне главата щом отново се докопа до нея. - Мога да усетя присъствието ти и да чуя забързаното туптене на сърцето ти. Няма смисъл да се криеш.-допълни плътният мъжки глас, този път още по-близко зад Катерина. С последни сили, тя се затича още по-силно, надявайки се, че някакво чудо ще я сполети и ще я избави от неизбежната й смърт. Този път обаче късметът отново не бе на нейна страна. Нейното чудо го нямаше, беше съвсем сама, но въпреки това не се отказваше и щеше да продължи да се бори до последния си дъх. Мракът вече се бе спуснал над Мистик Фолс и затрудняваше и без това непохватните движения на брюнетката. Въпреки че се бе приспособила към тъмнината, зрението й все пак не бе достатъчно добро.
Непознатият глас беше затихнал и Катрин се надяваше, че може би преследвачът й се е отказал. Точно когато в нея се появи пламъче надежда, нещо я блъсна изотзад и събори сред изпадалите листа и точно толкова бързо колкото се появи, въпросното пламъче в нея угасна. Мъжът я бе притиснал с тежестта на тялото си и девойката не можеше дори да се обърне по гръб, за да погледне преследвача си в очите. Той протегна ръка и отдръпна кичурите коса закриващи едното й ухо. Катерина усети дъха му върху кожата на врата си и вдиша бавно, опитвайки се да се успокои.
- Време е да си платиш за всички страдания, които някога си причинила.-прошепна вампирът и след това хвана брюнетката за косата, принуждавайки я да се изправи. Петрова се обърна с лице към нападателя си и вдигна гордо глава. Знаеше, че така или иначе щеше да умре и не искаше да трепери като подплашено пале когато смъртта я сполети. Самодоволна усмивка разцъфна на устните му и Катрин осъзна, че моментът настъпи. Тя затвори очи за миг и вдиша последната си глътка въздух и след това се усмихна леко, почти незабележимо.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
So call it pride or vanity
but after the life that I’ve led
I refuse to drift off into the sunset
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Катерина Петрова
Човек.
Човек.

Posts : 855
Пари : 27622
Reputation : 21
Join date : 13.03.2013

Tattoos
Tatoo: Dream Catcher

Върнете се в началото Go down

Re: “but im only human...” {elijah & katerina} - близкото бъдеще

Писане by Elijah.♣ on Чет Окт 31, 2013 3:34 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Мъжът на честта. Може би щом чуете този израз се сещате за Илайджа Майкълсън. Но тези думи звучат толкова пресилено и донякъде невярно. Да, той обичаше и ценеше семейството си, но дори той правеше грешки като всеки друг. И ето, че поредната излезе наяве.
Преди малко повече от 500 години, когато целият му свят се въртеше около една единствена жена, той бе направил обещание, което се надяваше да спази и което бе много ценно както за него, така и за нея.
"Ще се грижа за теб, Катерина. Докато съм до теб няма да позволя нищо лошо да ти се случи. Имаш думата ми."
Той все още си спомняше отлично всеки един миг от този момент. Но той не бе спазил обещанието си към Катерина. Вместо да остане с нея и да я защитава пред Никлаус, който с радост щеше да я убие за жертвопринушението, Илайджа не направи нищо. Той я обичаше. И то много. Но не бе способен да се изправи срещу собствения си брат и да я защити. Бихте го нарекли страхливец. И от една страна може и наистина да е такъв. Но това правят мъжете на честта. Не предават семейството си. Не застават срещу него, а се бият редом до него. Така направи и той. Но му струваше много скъпо. Не каза на Катерина цялата истина, защо Никлаус й обръща такова внимание и какъв беше скритият му план. Илайджа му беше съучастник. Колкото и да не му се искаше да го прави бе задължен да го направи. Все пак бе негов брат.
"Любовта е най-голямата слабост за един вампир, Илайджа. А ние не сме слаби. Не чувстваме и не ни е грижа."
Тези думи и до ден днешен отекваха в съзнанието на древния. Никлаус се бе опитвал да го накара да поеме по неговия път. Да не изпитва любов и да спре да се грижи за двойничката. Но дори и да твърдеше, че е така, дълбоко в себе си знаеше, че никога няма да спре да изпитва тези чувства към нея...

Не бе чувал новини за Катрин от доста време и знаеше, че трябва да я потърси. Нямаше да повтори грешката си да я изостави отново. Той имаше нужда от нея. Брюнетката му бе издала мястото, където се подвизаваше в момента. Дълбоко в отдалечената от Мистик Фолс гора, там, където никой от враговете й нямаше да я потърси. Или поне така си мислеше...
Майкълсън не беше идвал тук никога преди и щеше да му отнеме известно време да открие къщата. Беше привечер, но отличното му зрение виждаше всичко така добре както и през останалата част на деня.
Изведнъж спря. Огледа се внимателно наоколо. Изострените му сетива бяха доловили стъпки. Бързи стъпки. Някой бягаше така сякаш от това зависеше животът му. Долови човешко сърце. Ударите му бяха толкова бързи сякаш щеше да изскочи всеки момент. Нямаше съмнение. Това бе тя. И бе в опасност.
Не му отне много време да открие посоката, от където идваше звукът и за част от секундата се озова там. Първото нещо, което видя бе мъж на средна възраст, грубо притиснал крехкото тяло на момиче и по всичко си личеше, че иска смъртта й. Мъжът дръпна силно косата й откривайки добре лицето й. Катерина.
За част от секундата Илайджа се озова зад вампира и с вампирската си скорост го отдели от брюнетката и го блъсна с всичка сила в земята. Преди дори да се усети какво по-точно става, Майкълсън вече бе сграбчил мъртвото му сърце и мигом го изтръгна от тялото му. Заслужаваше си го, помисли си той и избърса окървавената си ръка в тъмния си костюм. Нямаше си и на идея кой бе вампира и защо искаше Катрин мъртва, но вече нямаше особено значение.
– Следващия път бъде по-внимателна в избора си на скривалище, Катерина.
Каза със спокоен глас той и пристъпи към нея. По изражението й си личеше, че не очакваше някой да дойде и да я спаси от смъртта. Той я огледа внимателно, търсейки следи от кръв и наранявания, които да излекува, ако се наложеше.
– Добре ли си?
Попита я накрая. Радваше се, че бе дошъл точно навреме и дори минута закъснение щеше да е фатална за нея.


____________________________

family is power.
love, loyalty, it's power.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elijah.♣
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 316
Пари : 341520
Reputation : 6
Join date : 08.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: “but im only human...” {elijah & katerina} - близкото бъдеще

Писане by Катерина Петрова on Нед Ное 03, 2013 8:03 pm

Катерина определено не искаше да умре. Но имаше ли избор? Този път не. Не беше достатъчно силна, за да се защити сама и нямаше кой да й помогне. Цялата тази ситуация й се струваше комична до някъде. Петрова рядко си позволяваше да мисли за смъртта, но никога не бе предполагала, че по такъв нелеп начин ще си отиде и то без дори да се опита да се измъкне. Но тя не беше толкова глупава, осъзнаваше, че дори и да направи опит да го стори, той щеше да се окаже неуспешен. По този начин навярно просто би да развеселила непознатия вампир, а тя не искаше да му доставя подобно удоволствие. "А изобщо има ли смисъл?"-запита се наум Катерина. Може би след повече от пет века прекарани на тази земя, бе време да си иде. Тя бе съвсем сама. Нямаше семейство, нито хора, на който да им пука за нея. Нямаше цел, съществуването й нямаше абсолютно никакъв смисъл.
- Ще се видим а ада... някой ден.-промълви тихо мъжът и плъзна ръката си по врата на брюнетката. Примирила се със смъртта си, Катерина отвори отново очи, но щом го направи, нападателят й вече не стоеше пред нея, а се намираше проснат на земята и от гръдния му кош зееше широка дупка. Петрова премига няколко пъти, недоумяваща какво се случи току що. Преди няколко секунди бе на косъм от смъртта, а в следващия миг вампирът, който застрашаваше живота й бе мъртъв.
- Илайджа?-възкликна изненадано Катерина, без да отделя очи от костюмирания мъж пред себе си. В ръката си той държеше окървавеното сърце на вече мъртвия й преследвач. - Ти се върна..-допълни тихо брюнетката, усмихвайки се леко. Все още не можеше да повярва, че отново се размина със смъртта, а бе толкова сигурна, че този път няма измъкване. Явно все пак имаше някой, на когото му пука за нея. Някой, на когото не му е безразлично дали тя все още е жива или мъртва.
- Аз... така мисля..-отвърна му Катерина, без да помръдва от мястото където се намираше, мястото, на което до преди минута очакваше да посрещне смъртта си. - Добре съм.-гласът й се разнесе отново, този път по-уверено. По-рано, при изненадващия сблъсък с вампира успя да се размине само с няколко леки драскотини по ръцете и краката си. За щастие успя да се измъкне преди да пострада по-сериозно.
Облекчението изписано по лицето на древния пропъди и последната капка съмнение у българката. Бе останало едно същество, което се интересуваше от нея и то стоеше пред очите й. От както отново стана човек, на Катерина й бе по-трудно да укрива чувствата си и факта, че все още се намираха хора, които са приятелски настроени към нея, я правеше видимо емоционална.
- Не очаквах да те видя отново.-заговори момичето, нарушавайки обгърналата ги за момент тишина. Тя наистина не мислеше, че някога отново ще получи възможността да зърне лицето на Илайджа. Не вярваше, че ще оцелее достатъчно дълго, за да го дочака, въпреки че се надяваше да не е права.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
So call it pride or vanity
but after the life that I’ve led
I refuse to drift off into the sunset
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

avatar
Катерина Петрова
Човек.
Човек.

Posts : 855
Пари : 27622
Reputation : 21
Join date : 13.03.2013

Tattoos
Tatoo: Dream Catcher

Върнете се в началото Go down

Re: “but im only human...” {elijah & katerina} - близкото бъдеще

Писане by Elijah.♣ on Нед Ное 10, 2013 8:50 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Казват, че първата истинска любов никога не умира. Колкото и време да мине, колкото и хора да обичаш след нея, тя вече е оставила голяма следа след себе си.. без значение хубава или не, тя не може да бъде заличена. Част от сърцето ти винаги ще я пази жива в себе си, дори ти сам да го отричаш. И може би накрая пак ще успееш да я откриеш и почувстваш отново.

Илайджа никога не бе подозирал, че ще дойде ден, в който ще види своята Катерина отново така слаба и беззащитна, каквато беше в момента. Последно я бе видял така преди повече от 500 години и тогава древният си мислеше, че това ще е дори последния път, в който изобщо ще я види. Но я бе подценил. Тя притежаваше този пламък, тази искра за живот и нестихваща надежда. Точно това я бе опазило жива през вековете. И точно това го караше да мисли, че тя няма нужда от него. Беше достатъчно сила, за да се защитава сама.. досега. Ето, че събитията така се завъртяха и Майкълсън трябваше да стане нейният спасител. Сега тя се нуждаеше от помощта му. И той щеше да направи всичко по силите си да й я даде. И този път нямаше да я подведе. Този път брат му нямаше как да го принуди да го направи.
– Радвам се, че си добре. Ако бях дошъл дори минута по-късно... - гласът му потрепери леко. Илайджа не можеше да приеме мисълта, че някога ще я загуби. Дори самата мисъл го побъркваше. А сега, когато беше човек, това някога му се струваше прекалено близко. Нещата не трябваше да се случват по този начин. Понякога той се замисляше какво би било, ако не се беше подчинил на Никлаус, ако не го беше толкова грижа за нея.. ако изобщо не я беше срещал... Твърде много ако-та, мислеше си той.
Но ако това се беше случило? Ако Майкълсън така и не бяха намерили двойничката, животът на Катерина щеше да е коренно различен. И нямаше да се чувства така виновен за случилото й се.
– Радвам се, че си добре. Това е от значение.
Каза накрая и пристъпи към момичето. Но изказването й го озадачи. Наистина ли си мислеше, че изобщо не го е грижа за нея? След толкова години вече трябваше да й се е изяснило, че тя е единствената, за която беше готов да умре, ако се наложи. Щеше да я защитава каквото и да се случеше. Дължеше и го. Искаше го.
– Винаги ще съм тук за теб, когато ти потрябвам, Катерина. Искам да го знаеш.
Каза Майкълсън и кафявите му ириси срещнаха нейните.


____________________________

family is power.
love, loyalty, it's power.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elijah.♣
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 316
Пари : 341520
Reputation : 6
Join date : 08.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: “but im only human...” {elijah & katerina} - близкото бъдеще

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите