Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Daniel Archer

Go down

Daniel Archer

Писане by Daniel. on Чет Сеп 26, 2013 9:18 am



Daniel Lenon Archer


26 / HUMAN  / Unemployed / FC:DREW ROY  

> ако нямаше минало, щяхме да сме нищо.

15.08.2010г. /годежното парти в мансиона на сем. Арчър


"Дейниъл, Стейси." звукът от дрънкането по стъклената чаша привлече вниманието на всички в мансиона и погледите на многобройните гости на годежното парти се обърнаха към сенаторът, чичото на Дейниъл. Датата бе 15 август. Дата, която Дейниъл никога няма да забрави до края на живота си.
Тихата музика, която бе в синхрон с днескашния празник бе спряна напълно, а Дейниъл не изглеждаше особено очарован от предстоящото, след като бе прекъснал разговора си с един от най-близките си приятели. Той никога не е бил в добри отношения с чичо си Том, още когато се ожени за майка му преди петнадесет години. Истинския баща на Дейниъл бе прекалено зает с имотите си и това бе една от причините на едно от най-богатите семейства да се разпадне. Като изключим всичките дела относно развода, като цяло семейство Арчър не бе от най-сплотените. Но все пак, тези дни всичко бе пари.
Дейниъл огледа помещението набързо с поглед с цел да намери бъдещата си съпруга, но русокосата красавица не бе около орбита му. Дей прехапа устни неспокойно, забелязвайки майка му да се приближава към него, токчетата й удряйки дървения под. Адреналинът се покачваше в него с всяка една минута 'щом не я зърнеше. Дишането му се ускоряваше, когато вниманието постепенно се обръщаше към Томас.
"Ще е просто една реч, не се безпокой." майка му прошепна и промуши ръката си при лакътя на Арчър, давайки му знак да се успокой и да извади най-болезнената си усмивка. Арчър продължаваше да оглежда мансиона, чудейки се дали Стейси не се бе качила в спалнята им. Дейниъл знаеше, че бе длъжен да чуе думите на чичо си, след като той бе буквално негов син вече. Е, след като майка му се ожени за него, имаше ли избор?
Оставяйки бавно кристалната чаша на масата пред него, мъжът оправи възела на тъмносинята си вратовръзка, а на лицето му се огласи доволна усмивка. На пръв поглед този мъж щеше да ви се стори добронамерен, с чиста душа и голямо сърце.
Но всъщност, истината бе по-мръсна от колкото си представяте.
Погледът му шареше пред аудиторията, която чакаше с нетърпение да чуе думите на сенатора.  
"Кой би предположил, че на този ден синът ми ще сбъдне едно от най-съкровените желания на майка си - да се ожени." думите му огласиха цялото помещение, карайки всички шепнещи да прекъснат действията си.
"Племенник." студенината в гласът на Дей накара погледите да се обърнат към него. Нима очакваше, че щеше да го нарича татко? Загубеняк, мислеше си Арчър докато се опитваше да не прекъсва нататък речта му. Усмихнат, Том не изглеждаше ядосан от поправката на Дейниъл, но вътрешно със сигурност изпитваше онзи гняв, който всеки ден бе на лице.
"Е, разбира се." мазната му усмивка не промени чувството за несигурност у Дейниъл. Знаеше, че нещо щеше се случи и че този тост бе направен с причина. Погледите се втренчиха отново в г-н Арчър. "През изминалите години Дейниъл попадаше на много неподходящи момичета, както знаете. Дори това не е първото годежно парти, а?" шегата, която се опита да направи не бе успешна, след като това единствено и само успя да разгневи още повече малкия Арчър и да накара майка му да погледне настрани, за да избегне погледите на хората към тях. "Но нашата прекрасна Стейси спечели цялото семейство с красивата си душа и голямо, гол-" думите му бяха прекъснати от виковете на женски глас и изстрелът от пистолет, идвайки извън мансиона. Дейниъл, разпознавайки този до болка любим за негов глас, избута хората пред пътя му, които се стреснаха и започнаха да бягат в различни посоки неспокойни. Излизайки от вратата рязко, Дейниъл огледа големия двор пред себе си и си пое въздух, докато сърцето му щеше да изскочи от тялото му. Страхуваше се, че бе Стейси. ЗНАЕШЕ, че бе Стейси. Събаряйки поне петнадесет маси, той изтича в тъмното към плажа и забеляза любимата си лежаща на пясъка близо до брега, все още дишаща. Падайки на колене до нея, Дейниъл забеляза дупките по-роклята й колко пъти бе простреляна в стомаха. Сълзите напираха, когато гледаше болката, която Стейси изпитваше. Момичето опитваше да си поеме въздух, докато бялата й рокля се бе превърнала в червена.
"Стейси, скъпа .. " Дейниъл постави главата й в скута си, галейки я по-косата. Нямаше сила да извика за помощ, защото знаеше, че бе прекалено късно.
"Знаеш историята за Ромео и Жулиета, нали?" тежък глас накара Дейниъл да се изправи и да зърне оръжието насочено към сърцето му.
Това бяха последните думи, които чу тогава.

- 2 месеца по-късно -

"Ая, защо не ми каза .." промълви Дейниъл, лежейки на болничното легло. Бяха изминали 2 месеца, от както той се върна от мъртвите след дълго време в кома.
"Мислиш си, че не исках? Просто знаех, че любовта ти към нея бе истинска, а нейната очевидно не бе." сестра му, седеше на един от столовете близо до леглото му.
"А тя е била просто поредната примамка дадена от Том с цел да ме унищожи значи." заключенията говореха сами по себе си. Дейниъл въздъхна тежко, поглеждайки към абоката на ръката си.
"Мисли си, че съм мъртъв, нали?" продума той тихо, отмествайки погледа си към Ая, чиято усмивка той обичаше да вижда. Арчър бе найстина привързан към по-малката си сестричка, която винаги е била до него.
"Да .. направих това, което искаше. Гробът на Дейниъл Арчър е точно до този на баща ни." Дейниъл докосна леко бузката на Ая и се усмихна, като ръката му продължи по дългата й кестенява коса.
"Майка ни наистина страда, нали? Само ако знаеше, че всъщност съм жив.."

-----------------------------

                                       


Последната промяна е направена от Daniel. на Чет Сеп 26, 2013 6:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път

____________________________


avatar
Daniel.
Човек.
Човек.

Posts : 1
Пари : 19063
Reputation : 0
Join date : 22.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Daniel Archer

Писане by Гост on Чет Сеп 26, 2013 10:56 am

Одобрен си,добре дошъл! Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите