i'm radioactive

Hybrid
Age:25/975
Gift: Time traveling
Face claim: Matt Smith

Външният му вид определено привличаше внимание. Той беше меко казано перфектен. Висок беше около 1,87, със хубаво оформено тяло. Очите му бяха дълбоки, зелени и умопомрачаващи за много жени. Има плътни вежди, които допълнително усилват чара му. Косата му е мека на допир, на цвят е  кестенява. Той обича да я носи леко разхвърляна. Красиво и стегнато тяло - мускулести ръце, резултат от стриктни тренировки, и плосък корем с изпъкнали плочки. Кожата му беше много бледа.
Ходят му всякакви дрехи и цветове. Въпреки това, той предпочита по тъмни цветове, но понякога носи и други. Облича се според случая.
много стриктна персона. Възпитан е и е бил любимец на баща си. През повечето време изглежда тих, замислен и сериозен.Когато е бил човек, е бил определян като безгрижен и наивен, но след дълги години вампирски живот, донякъде се променя. От него почти винаги лъха завидно ледено спокойствие. Приспособява се лесно и не е много претенциозен. Дълго време мрази да наранява хората по какъвто и да било начин. Силно изразен джентълмен и голям романтик. Кoгато има връзка държи на човека до себе си. Може да бъде доста ревнив. Всичко това обаче може да се промени на моменти заради странния му и променлив характер.
Всичко започна през една мразовита зима, когато първородния син на семейство Никсън проплака за пръв път. Гласът му огласяше цялото помещение, а усмивките по лицата на родителите му не стихваха. Бяха прекалено горди с него, бяха щастливи, че след толкова дълго опитване да имат деца, съдбата ги даряваше със син. Екзавиер бе първото и единствено дете в семейството, което го бе превърнало в абсолютен егоист, но едновременно с това и най-интелигентното момче в околността. Той получаваше всичко, което поиска, до най-малкия каприз. И това, че семейството му бе богато, спомагаше за това. Докато растеше, момчето бе буйно и непокорно, вършеше бели и често биваше овикван от баща си, защото успяваше да пресече границата на допустимото. Той бе умен и интелигентен, бе научен на обноски. Бе превърнат в истински джентълмен, който знаеше как да се отнася с околните, още повече с жените около себе си. Езвавиер бе женкар и всички бяха наясно с този факт. Изминаха години, той се научи на много неща, успя да оправдае гордостта на родителите си. Но един ден бе повален на легло от страшната треска, която взимаше жертви в града. Най-неочаквано изпадна в кома, бе на крачка от смъртта. И колкото и да опитваше най-различни магии, които владееше, защото майка му Екатерина беше от стар и древен вещирски род, абсолютно нищо не помагаше.
Изминаха дни, седмици, в които той продължаваше да е прикован на легло, а когато се събуди, нищо не беше същото. Едно красиво русокосо момиче, на което дори не помнеше името, лежеше до него, гледайки го някак странно. Екзавиер усещаше остра болка в гърлото си и неистова жажда за кръв. Изправи се и започна да разпитва, какво се е случило и как въобще е оцелял, все пак всички го бяха отписали, а сега не само, че беше жив, но и пълен с енергия.  Но най-важното, което искаше да знае, е коя по-дяволите е тази русокоска и какво изобщо прави при него. Момичето започна да обяснява, как  двамата са прекарали една нощ заедно, малко преди да се разболее, но за нея този нощ е била невероятна и иска винаги да са заедно, затова го е превърнала във вампир. Екзавиер отначало и отвръща само с усмивка, защото си мисли, че всичко е шега, но след като разбира че, не е, е твърде шокиран от всичко. Никога не беше искал да е това, което е сега, но пък това му харесваше. Само няколко дни по-късно заряза русокоската, чието име така и не сметна за важно да разбере и започна да живее напълно новия си живот