Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Where the devils roam...

Go down

Where the devils roam...

Писане by Layla Everette on Съб Сеп 14, 2013 4:46 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
По-скоро един наистина разхвърлян магазин за вехтории, отколкото дом. И по-скоро партерен килер, отколкото апартамент. Единственото, което можеше да си позволи с малкото пари, които печелеше от глупави гадания за бъдеще или настояще.

____________________________

if i had a heart

This will never end 'cause I want more. More, give me more, give me more. If I had a heart I could love you. If I had a voice I would sing. After the night when I wake up, I'll see what tomorrow brings.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Layla Everette
Вещер/Вещица.
Вещер/Вещица.

Posts : 29
Пари : 17988
Reputation : 3
Join date : 20.08.2013

http://houseofcards-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Гост on Нед Сеп 15, 2013 5:50 pm

Бяха се минали години, деситилетия, дори и векове от последното ми посещение на този малък, но пълен със свръхестествени същества, град. Мистик Фолс. Да те побият тръпки направо! Хм, всъщност надали имаше нещо толкова интересно на населеното място, освен това, че можеше да намериш всичко и всеки тук. Вампири, върколаци, хибриди... както се казва, всички съставки за перфектната отвара. И не, това не беше черен хумор, просто самата истина. Както и да е, за сега никое от изброените същества не ми трябваше, освен едно друго създание, малко по - перфектно и съвършенно почти достатъчно, че да го уважавам, а именно вещер. Защо ли? Защото те се раждаха с дарбата си, не я получаваха или присвояваха както останалите... мелези. И в специалност, издирвах точния вещер - Лейла Еверет. Ако тя не ми помогнеше, този път щях да се откажа, защото дори и древна вампирка като Р.М. не си струваше толкова от моите скъпоценни усилия.
Изведнъж се огледах наоколо и осъзнах, че се намирам по средата на сигурно най - оживената улица в проклетия град. Започвах, чак да се чудя как ли Лейла се беше оказала тук. Наоколо имаше олкова много хора, че чак ме дразнеха с нищожното си съществуване. Старци, увехтели от времето, млади души изпълнини с мечти и амбиций с големина на мравка, тинейджъри окрасени в глупост и безрасъдност. В един друг период от моето същестуване, просто щях да свия пръстите си в юмрук и да разруша целия град в периода на едно кратко премигване, но не, нали го играех "инкогнито". А и как няма, когато те преследват ежедневно глуповати по рождение ловци, които си мислеха, че могат да оттърват човечеството от зло като мен. Слабоумници, беше ми писнало да унищожавам следите си след като ги убиех.
Изморен от еднообразието наоколо, взех решение да си почина малко, сядайки на пейка, в чиято близост се бе разрастнал храст от някакви цветя. Не бяха рози, значи нямаше да ги разпозная със сигурност. Настаних се удобно, отпуснах се на дървената повърхност и изкарах цигарите си. Отворих кутията, изкарах една от тънките тютюнови клечки и я запалих, оставяйки я между пресъхналите си устни. Издишания след това дим, излезна на тлъсти талази от устата ми, като след малко се разсея във въздуха. Приетия обаче никотин, само раздразни непритихващия ми глад към него, дръпнах си отново, продължително и отчаяно за нова доза, но и това не помогна, само замазвах положението. Тази свърши, запалих втора и заедно с това, аз потънах някъде в размишленията си. Те бяха остарели като стари китайски ръкописи, а аз вече едва разчитах изкревения си и грозноват почерк. На няколко пъти обаче разпознавах името й, названието на тази, в чието търсене бях потънал.
Цигарата започна да гасне и когато това стана факт, ръката ми я захвърли към близкото кошче за отпадъци. Извърнах се настрани и малко преди да стана, показалеца ми бавно се придвижи във въздуха по посока на растението. Докоснах стеблото му и то моментално повехна, отначало само отгоре, а после чак до края, където корените му бяха заровени под рохката пръст. Усмихнах се едва забележимо на малката форма на разруха, която оставих доволно след себе си, а след това се изправих и закрачих по улицата. Бавно, но сигурно с всяка кракчка разклащах баланса на природата, тя толкова ме мразеше само...Омразата й си пролича веднага, сякаш наистина я предизвиках с мислите си. Изведнъж ситни капки дъжд се посипаха от уж до преди малко ясното небе, на което от нищото се бяха появили два големи тъмно сиви облака. Смръщих лице, но не забързах крачката, няколко капки нямаше да ме стопят.
Минути по - късно, пристъпвах в... в... какво изобщо беше това? Както и да е, важното беше, че пристъпвах в дома на Лейла. Малко звънче задрънча при отварянето, а сега и при затварянето на старата врата, а силен мирис на смесица от билки, веднага удари обонянието ми. Очевидно вещерката обаче беше заета с друг клиент затова се спрях тихомълком до един от равтовете с какви ли не джунджурий, за да я изчакам, знаейки, че развитите й инстинкти, вече й подсказваха, че свръхестествено същество беше в леговището й. Надали разбираше с точно расата ми, по - скоро това, че във вените ми не течеше нито една капка човешка кръв я объркваше допълнително. Усмихнах се дяволито, когато чух как момичето завърши сеанса си за секунди, за да разбере по - скоро кой ли толкова я търсеше и тръгнах към вътрешната стая като по пътя, някакъв идиот едва не се блъсна в мен.
- Как е моята любима вещица? - почухах два пъти ритмично на касатата на вратата, а след това влезнах в малкото помещение. - Умът ми не може да проумее как някой с твоите възможности се занимава с това..
Заклатих глава неразбиращо, а после се приближих до нея... нахално близо. Телата ни бяха на сантиметри едно от друго, когато помирисах объркаността й във въздуха наоколо. Наклоних глава към устните й и ги целунах за кратко, само колкото да почувствам още от разбърканите й въпроси. Изненадата й беше сладка на вкус, но бързо се отдръпнах, сядайки веднага на един от големите столове. Всъщност Еверет не би трябвало да се изненада от това, което направих преди малко, точно тя трябваше да е пределно наясно, че целувката за мен беше едно хубаво "Добър ден", което подарявах единствено на любимките си.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Layla Everette on Нед Сеп 15, 2013 7:19 pm

Кристиан? Кристиан Вокил? Дори не бе едно от имената, които предположи, щом усети чуждото присъствие. Натрапчиво свръхестествено присъствие, което нямаше нищо общо със сладникавата блудкавост, която излъчваха хората. Наречето го изострено предчувствие или шесто чувство, но Лейла я биваше в разпознаването на едното от другото. Друг вече бе въпросът, че не винаги разгадаваше всичко до най-последната нишка, но пък и не питаше. Честно казано не я интересуваше дали предлага услугите си на вампир, върколак или нещо друго. Имаха нужда, знаеха къде я открият, значи имаха връзки. Все пак не бе достатъчно луда, че да пусне една обява в предназначената за тази цел колонка на местния вестник. Освен ако не взимаше предвид онази с частта за отворения пазар на всевъзможни елексири, разваляне на магии и спиритуална любовна терапия, а тя определено не ги взимаше предвид. Последното пък ви звучи ужасно странно? Водеше се нещо ново в занаята. Убеждаваше бедните си клиенти, че с малко духовна помощ от боговете отношенията с половинките им ще се изчистят. Напълно несъвместимо занимание с нейната нулева вяра в любовта.
- О, не мога да се оплача, макар че винаги може и повече. Да ти предложа нещо за пиене? – отговори, подреждайки след последния си клиент. Главно прибираше картите си, оставените на масата банкноти. Загаси онази тумбеста бяла свещ, чийто аромат на ванилия я влудяваше, но в напълно негативен смисъл на думата. Мразеше я, но пък успокояваше хората. – Все някак трябва да си изкарвам прехраната, пък и някой друг лукс, внесен в ежедневието. Пък и не е чак толкова зле. Хората се хващат, споделят. Бих могла да напиша цяла книга, вдъхновена от крайно интимните им изповеди, но съм окована в онази докторска клетва за пълна анонимност на споделеното.
Накрая се спря по средата на стаята и погледна в посоката на стария си познат. Имаше нещо, което го измъчваше. Не беше тук просто защото искаше да я види или да я разпита. Можеше да му предложи чай, но знаеше, че няма да е най-доброто решение. Не се изненадваше от това предчувствие. Никой никога не идваше без причина при нея. Винаги имаше причина и тя винаги се коренеше в онова, на което се способна. Лейла се настани срещу него, свивайки единия си крак и отпускайки другия върху му.
- С какво мога да ти помогна, скъпи? Изглеждаш ми твърде угрижен. Да не би да усети любовта и да се осъзна, че е кучка, но все пак искаш да си върнеш изгубеното?

____________________________

if i had a heart

This will never end 'cause I want more. More, give me more, give me more. If I had a heart I could love you. If I had a voice I would sing. After the night when I wake up, I'll see what tomorrow brings.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Layla Everette
Вещер/Вещица.
Вещер/Вещица.

Posts : 29
Пари : 17988
Reputation : 3
Join date : 20.08.2013

http://houseofcards-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Гост on Пон Сеп 16, 2013 2:50 pm

- Само нещо по - силно ако ти се намира. - отвърнах щом тя ме пита дали може да ми предложи нещо, а после се облегнах назад на облегалката на стола.
Цялото място беше подгизнало в най - различни миризми, които само свръхестествено обоняние можеше да усети, така че да му се замае главата. На масата имаше няколко свещи, а Еверет загаси тази, която гореша най - силно и ярко. Извадих цигарите си и поемайки една с устни, се загледах към друга по - малка свещ. Изведнъж малко, огънче се отлепи от общия пламък и се потопи в единия край на цигарата ми. Дръпнах си блажненно от нея и облизах лакомо устни, поглеждайки към вещерката.
- За толкова елементарен ли ме смяташ? - усмихнах се широко, а после поклатих глава разачоровано. - Да го наречем... просто бизнес, имам една несвършена работа с нея
Щом чу последната дума, върху лицето на Лейла веднага изникна една доволна гримаса, защото все пак момичето наистина до някъде беше познала с предположението си. Но изобщо си беше абсурдно да става дума за любов, не, тя добре го знаеше, че надали щях да издирвам някой, заради блудкави глупости. Защо всъщност тръгнах след Майкъслън ли? От скука, ако трябва да бъда честен. Да бъдеш някой напълно безсмъртен в пълния смисъл на думата не беше лесно. Хилядолети след хилядолетие, направо да се умориш от правенето на едното нищо, затова когато някой като срещне личност, която да му направи впечатление, просто тръгваше след нея. От любопиство, за да си угодя. Всяко едно свръхстествено същество, поне веднъж в живота си беше оставял всичко зад гърба си, преследвайки някаква налудничева цел. За жалост може би, тук не правех изключение и аз.
- Срещнах я преди две, три... не, две години... - замислих, а челото ми се сбръчка от усилията, които полагах, за да се досетя за детайлите.. - ...е, знаеш, че не си падам по - големите подробности.
Усмихнах се и лицето ми веднага върна нормалния си вид. Леко замислен, леко отегчен, но и с малко превъзбуда. Вече усещах вкуса на това да преследваш, издирваш, просто да търсиш някой, няма значение за какво. Дали ще го убиеш, дали ще го измъчваш, беше безначение, важна беше тръпката от играта на "хищник-жерва". А и колко безценно щеше да видя изражението на Ребека, та тя дори не предполагаше, че ще ме срещне за втори път... някъде по света. Ето това, можеше да направи деня ми интересен, за това може би живеех, за да видя нови неща, малко трудно в предвид годините ми, но все пак възможно. Силните емоций, които се произвеждаха от чувства като изненада, страст, омраза, гняв... само те съживяваха лицето на дадена личност, по начин, чрез които веднага се появяваха леко бръчки на челото, объркано премигване, разбъркани мисли. Само като си мислех за тоав и огладнявах, всичко това звучеше наистина вкусно.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Layla Everette on Вто Сеп 17, 2013 2:36 pm

- Нима очакваше да ти предложа чай с мед? – попита през тих смях Лейла и поклати глава. Първо, нямаше да го направи, защото само още една миризма липсваше в помещението. Настоящите бяха достатъчни, че да притъпят всяко човешко сетиво, ако въобще имаха усещането за това. Е, тя донякъде бе като тях, но явно бе далеч по-чувствителна от всеки свой клиент или просто те бяха достатъчно съобразителни, че да си държа езика зад зъбите, ако искат да намерят духовния си мир или да разберат мижавите подробности за бъдещето си като дали ще спечелят от тотото или дали ще си имат момиченце или момченце, макар че и лекар можеше да им каже второто.
- Това са глупости, които пробутвам на хора, които няма да видя повече и които таксувам двойно всъщност. И гостоприемството си има граници. – продължи да мърмори, защото точно така звучеше, докато тършуваше из рафтовете за онази позната бутилка със скоч. Все някъде трябваше да е и в такъв момент винаги се обещаваше, че ще разчисти, но в крайна сметка не се разделяше с нито една вещ. Накрая победоносно повдигна бутилката и извади две чаши. Тактично побута по-пълната към него. Преди отново да се настани срещу му, Лейла разтвори един от прозорците и се загледа в ситния дъжд. Интересно, не бе чула ритмичното потракване по перваза.
- Хм.. Мислех, че днес ще е слънчево. Май съм добра с прогнозите точно колкото и синоптиците. – промърмори по-скоро на себе си. Отдалечи се от прозореца и върна поглед към мъжа. – Нея значи... Знаеш как обичам подробностите, когато става въпрос за нещо толкова потайно, нали? Но няма да питам. Обаче ще ми трябва нещо нейно или поне нещо, което все още напомня на нея. Предмет, който е докосвала, нейно притежание или някой силен спомен, който е оставила у теб.
Лейла придърпа един стол към мястото, където седеше Кристиан и се настани върху него, протягайки напред ръце. След като той не я последва, му хвърли един настоятелен поглед и трепна леко с пръсти. Съвсем не харесваше молбата му, защото не се чувстваше особено сигурна в истинската магия. Едно бе да заблуждава хората в това и онова, съвсем друго бе да търси човек, който едва ли желае да бъде намерен от тази личност, която го търсеше. Неслучайно хората си имаха приказка, че всеки се връща, когато го поиска, а не когато другия има нужда от него.

____________________________

if i had a heart

This will never end 'cause I want more. More, give me more, give me more. If I had a heart I could love you. If I had a voice I would sing. After the night when I wake up, I'll see what tomorrow brings.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Layla Everette
Вещер/Вещица.
Вещер/Вещица.

Posts : 29
Пари : 17988
Reputation : 3
Join date : 20.08.2013

http://houseofcards-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Гост on Пет Сеп 20, 2013 4:11 pm

Усмихнах се мързеливо на шегата й, а Еверет се зае с това да угоди на алкохолната ми жажда като започна да търси из претрупаните редове на етажерката, някаква бутилка. Накрая когато вниманието ми беше привлечено от доволното й изражение, широка усмивка веднага разчупи лицето ми. Обаче в момента, в който поиска нещо, което да принадлижи на личността, която издирвах, победоностното изражение вече бе на моето лице. Тя със сигурност не очакваше, че ще съм идеално подготвен за точно тази част. Наясно бях, че щеше да й са интересни пикантните подробности от онази вечер, но нямаше да доставя това удоволствие на Лейла, дори и на нея. Защото моите спомени не бяха просто отминали дни и нощи, които по един или друг начин бяха оставили отпечатък в паметта ми, не. Те бяха нещо по - ценно и от свещнения граал. Такива тайни бяха скрити в ума ми, че за нищо на света не можех да си позволя да допусна които и да е вещер до главата си.
Междувремено докато всички тези мисли се приземяваха върху пистата изградена от подсъзнателните ми монолози, цигарата ми свършваше, беше почти накрая. Усещах я по - силна и някак люта, в самия й край тютюна издъхна в последната ми дръпка, от която излезна по - наситен и тъмно сив дим. Облизах сладко долната си уста и след това отпих огромна глъдка от течността в ниската стъклена чаша, а след още два такива рунда, нямаше и капка наличност. И след като не бях оставил съвсем нищо, аз лакомо погледнах останалата почти пълна бутилка оставена на педя от мен, но решението да остана напълно трезвен този път, надделя. Върнах най - накрая вниманието си върху разтворената длан на Лейла, която чакаше нетърпеливо. Не исках да й губя времето повече, така че изкарах от вътрешния джоб на якето си тънката сребърна верижка с някаква висулка посредата. Всъщност точно това беше забравила Бека, а аз така и не го изхвърлих, мислех си че ще ми даде някаква следа за повече инфрмация за тогавашната напълно непозната и сега години по - късно благодарях на себе си, че го бях запазил.
Докато тя се средоточаваше върху задачата си, аз реших, че трябва да запаля още една такава тютюнова клечка, занимавайки се с нещо, за да може да не нервнича, чудейки се дали ще се получи. И не исках да преча на Еверет, защото ако тя успееше да задоволи до крайна сметка любопиството, то считано от днескашна дата, аз щях да съм й задължен с една огромна услуга. Започнах да се занимавам като малко дете с играчката си и мълчаливо правех от време на време малки кръчта от тютюновия дим.


Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Layla Everette on Нед Сеп 22, 2013 10:59 am

Лейла огледа верижката първоначално като ценител. Биваше си я. Не можеше да пропусне тази възможност. Не обичаше да го признава, но все още я имаше онази женска завист, караща я да се заглежда по чуждите вещи, особено ако принадлежаха на жени и особено на такива жени, които имаха някакво взимане-даване с хора така Кристиан. Щом бяха толкова нависоко в йерархията, а тази определено бе, щом и я търсеха, значи бяха наистина забележителни. Интересна философия.. Може би трябваше да я изкорени заедно с тази завист предвид факта, че те я караха да натрупва количества чувство за малоценност и недостойност. Слаба, слаба и пак слаба. Не можеше да си позволи да е такава. Тя имаше магия, славеше се като наистина добра в занаята си – истинския, а не онзи, който пробутваше на заблудените човешки души, - трябваше да се гордее с този факт.
- Знаеш ли.. Предметите издават много повече, отколкото си мислиш. Издават неща, които дори не желаеш да споделиш на глас. – започна Еверет, докато прехвърляше верижката от едната си длан в другата. Нищо. Все едно нещо я възспираше да намери въпросната непозната. Тя просто не искаше да бъде открита. Може би пък някой друг не я допускаше да я открие. Имаше нещо мътно в цялата работа. Лейла се загледа за момент в бижуто, а после извърна поглед и към Кристиан, поклащайки глава. – Нищо. Сигурен ли си, че тя иска да я намериш? Сигурен ли си, че желае да те види отново?
До известна степен знаеше за отношенията им. Успя да проникне в спомените, които това миниатюрно парче сребро носеше, но не и да разбере повече. Изглеждаше като че ли бяха прекарали наистина прекрасно времето си заедно. Не се и съмняваше в това, но ако наистина беше така, тогава трябваше да я е намерила вече и това нямаше нищо общо с какъвто и да било обхват, че да се оправдае с липса на покритие. Противопоставянето на по-висши от нея сили я изтощаваше и започна да усеща слабото главоболие. Въпреки това продължи. Издърпа едната ръка на Кристиан сплете пръсти с неговите, докато в другата продължаваше да държи верижката.
- Разкажи ми малко повече за нея.. Как изглежда, каква е по характер.. Просто ми говори нещо за нея. – изтърси почти без глас. Прекъсна го дори още по-неуверено. – Не, почакай.
Лейла отпусна хватката си около ръката му и се изправи рязко. Отмести се назад и си сипа от бутилката в друга чаша. Изпи съдържание на екс преди да го погледне. Хладен и свиреп поглед.
- Древна? С всичкия си ли си? Дори и да знам къде е, няма да ти кажа. – просъска и скръсти ръце. О, тя определено знаеше къде е русокосата вампирка и отговорът вероятно щеше да го изненада.

____________________________

if i had a heart

This will never end 'cause I want more. More, give me more, give me more. If I had a heart I could love you. If I had a voice I would sing. After the night when I wake up, I'll see what tomorrow brings.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Layla Everette
Вещер/Вещица.
Вещер/Вещица.

Posts : 29
Пари : 17988
Reputation : 3
Join date : 20.08.2013

http://houseofcards-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Гост on Нед Сеп 22, 2013 1:30 pm

Преди малко запалената цигара, започваше да дими все по - слабо докато Лейла оглеждаше бижуто. Загледах се на свой ред в лицето й, но не си направих труда да се опитам да разчета почти незабележимите искри в двете й очи. Ставах нетърпелив, но знаех, че нямаше смисъл да я пришпорвам, само щях да я изнервя допълнително, а това нямаше да ми свърши услуга. Дръпнах си за последно и станах, тръгвайки към един пепелник оставен на един от шкафовете натрупани наоколо. Загасих фаса и връщайки се обратно на мястото си, си сипах още едно в празната си от доста време чаша. Тогава, докато рецепторите на езика ми се наслаждаваха в тих екстаз на стария алкохол, Еверет ми обясни малка, но значителна подробност за предметите, чрез, които издирваше някой, а накрая ме попита нещо, което предизвика кратка и горчива усмивка от моя страна.
- Шегуваш ли се? Кой не би искал да ме види отново? - повдигнах иронизиращо вежди, но после въздъхвайки тежко, довърших по - сериозно - Не знам, дори нямам представа, дали изобщо очаква, че е възможно да се засечем за втори път.
Върху челото ми се появиха две дълбоки бръчки, подказващи, че в този момент мислите ми бяха влезнали незаконно в отдел "спомени", намиращ се на самия край на съзнанието ми. Изпих за втори път алкохолната течност на един дъх и захапах нервно устна в очакване. Всички тези малки гримаси по лицето ми, напрегнатостта в цялата ми фигура, всички те ме издаваха. Замълчах отново, дори и не дръпнах инстинктивно ръката си настрани, когато Лейла преплете пръсти в моите, само изчаквах. Даже се надявах да има нещо, с което да помогна още, защото това бездействие направо ме убиваше. И тогава изведнъж вещицата поиска да й разкажа нещо за Бека. Преглътнах сухо и точно щях да започна, когато сякаш силно електричество премина през целия гръбнак на Еверет. Дръпна се изненадващо бързо и награби алкохола. Мамка му, очевидно й беше напълно кристално ясно кой точно издирвах чрез сребърната верижка.
- Да, с всичкия съм си!
Стиснах зъби от яд и веднага се изправих на крака. Еверет не можеше да се откаже сега, изобщо даже да не си го помисляше, защото знаех, че вече криеше нещо от мен, личеше си в очите й. По дяволите, толкова бяха близо.
- Как така няма да ми кажеш? - повторих с дрезгавия си и груб глас. - Ти май не разбираш, че аз искам да знам къде се намира!
Исках ли нещо го получавах. Нямаше значение каква на каква цена или кой щеше да я плаща.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Layla Everette on Пон Сеп 23, 2013 3:33 pm

Не бе най-добрата идея да не му каже онова, което желае, но Лейла не се отказваше. Не се отказваше дори и да чувстваше поне минимална доза страх. Понякога рискуваше твърде много, точно като в случая. Повечето същества бяха способни да я убият за секунда. Не се и съмняваше, че Кристиан също бе способен, но разчиташе на поне малкото близост, която съществуваше между тях, че той няма да го направи. Вярваше в онова почти нищожно приятелство, което имаха и която повечето не биха забелязали.
- Не ме интересува на какво си способен, за да получиш онова, което искаш. Няма да ти кажа къде е. – поклати глава отрицателно и спокойно отпи от допълнената си чаша. Стараеше се да не показва страха си. Влагаше много повече внимание върху всеки свой жест, върху всяко минимално движение на тялото си. Отбягваше погледа му със същата цел. Бе убедена, че го прави за негово добро. Нямаше представа защо бе решил да потърси древната. Отношенията им не я интересуваха, нито общата им история. Интересуваха я само две неща: не изглеждаше като Ребека да го очаква и Кристиан не изглеждаше пък като да има точна представа с какво се захваща. Добре, може и да имаше представа. Не изглеждаше особено изненадан, когато спомена ‘древна’, така че вероятно вече знаеше нейната същност. Проблемът беше, че това не означаваше, че е с имунитет от проблеми. Точно както при хората светът не бе никак розов. Съществата също си имаха проблеми и обикновено едни толкова невинни срещи при тях не завършваха с някой захвърлен сешоар или лоша дума, а можеше да имат наистина пагубни и грандиозни последици. Добре, може би прекаляваше с въображението. Не знаеше нищо за тях двамата. Може пък наистина да завършеше крайно розово и щастливо. Това обаче не бе основание да рискува.
- Виж, правя го за твое добро. Нищо добро не ги съпътства, така че се откажи. Остави я, а ако някога ви е писано, ще се срещнете пак. Вземи си верижката и си тръгвай. Не мога да ти помогна, Кристиан. Няма да го направя. Услугата е твърде голяма, както и нейната цена. – изговори почти на един дъх и му подхвърли предмета.

____________________________

if i had a heart

This will never end 'cause I want more. More, give me more, give me more. If I had a heart I could love you. If I had a voice I would sing. After the night when I wake up, I'll see what tomorrow brings.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Layla Everette
Вещер/Вещица.
Вещер/Вещица.

Posts : 29
Пари : 17988
Reputation : 3
Join date : 20.08.2013

http://houseofcards-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Гост on Сря Сеп 25, 2013 6:15 am

Черен катран се плъзгаше по разума ми, тлъст и лепкав гняв унищожаваше мислите ми. Е се дна с друга смесваха в пълен безпорядък и щом ми беше невъзможно да ги разчета, те ставаха напълно безполезни. Стиснан пръстите на лявата си ръка в юмрук и погледнах настрани през прозореца, където дъждът се усилваше, исках целия град да изчезне под студената вода. Пороя се ускори. Еверет беше в грешка, толкова дълбоко беше потънала и не виждаше, не разбираше! Но защо по дяволите не осъзнаваше, че този път не си играех. А заради проклетите си принципи, не можех да покажа поне малко от потенциала си срещу нея, щеше да бъде безрасъдно и имполсивно - щеше да бъде глупаво. Но си заслужаваше щом цената беше Ребека Майкълсън. Мамка му изобщо не трябваше да си го помислям, защото всеки знаеше, че си изпускам лесно нервите, а това станеше ли не само времето щеше да се влияе от нещата, които изпитвах.
Тя започна да говори нещо, а аз бях толкова средоточен върху това да не избухна, че дори не си правех труда да се заслушам в думите на тъмнокосата. Накрая нещо ме вбеси до крайна степен, а именно заключението на века, че било за мое добро. Очите ми промениха цвета си от тъмно черно в светло синьо. Тогава Лейла най - вероятно усети промяната в мен и ме стрелна с очи. Най - обичах да ми дрънкат глупости, това направо го обожавах. И по дяволите заклевах се, че ако вещера пред мен не беше Еверет, вече дори нямаше да диша. В главата ми се разигра сцената точно как убивам и разкъсвам тялото и за да спра прилива на желание за мъст, стиснах силно челюст и отместих погледа си от нея. Исках разруха, черната кръв по вените ми туптеше, Антихриста просто искаше това, за което бе създаден. 
В помещението едва се дишаше, адреналина и напрежението извиращи от мен направо можеха да задушат човек. Бързо запалих цигара, изпуших я бързо, без дори да й се насладя, просто извлекох количеството никотин от клечката, който се надявах да влее малко разсеяност и спокойствие по огнените ми вени. Поех си дъх, дълбок и освежителен, а после се изправих и взех проклетата верижа. Стиснах я,  а по едно време усетих, че среброто се забива в длата ми достатъчно дълбоко, че ситни тъмни капки кръв да се спуснат, падайки и разбивайки се шумно на земята. Погледнах за последно към Лейла, но очите ни не се засякоха, само ако ме поглднеше... щеше да разбере каква услуга й правех, тръгвайки си. 
- Направи грешка. А грешките при мен се заплащат. - думите се изплъзнаха неусетно през устните ми, а аз си тръгнах облечен в провал и ярост.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Where the devils roam...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите