Dean & Katherine

- Дийн Уинчестър... каква приятна изненада!

- О, хайде де.. сигурна съм, че много съм ти липсвала.

- ..както и ти на мен.

- Ауч!

- Такова посрещане ли заслужава майката на детето ти?

- За да се събера със семейството си, разбира се.

- Толкова силно ли ме презираш?

- Не можеш да ме държиш далеч от дъщеря ни.

- Не мисля, че съм заслужила подобно отношение.

- Какво знаеш ти, Дийн Уинчестър?! Нямаш представа защо си тръгнах!

- А ти да не би да се мислиш за невинен?

- За твое сведение, през цялото време бягах и се опитвах да се скрия от семейство Майкълсън, които се бяха вманиачили с идеята да ме принесат в жертва по време на някакъв шантав ритуал, за да може Клаус да пробуди и върколашката си страна.

- Както виждаш, не съм била на безкрайна ваканция. Освен това се опитах да се върна, но Клаус изби родителите ми и щеше да разбере за теб и Алекс ако не се бях махнала.

- А искаш ли да ти подскажа кой е виновникът за абсолютно всичко?

- А ада? Явно не си светеца, за който се мислиш.

- Александра е и мое дете и ти не можеш да го оспориш!

- А как ли ще реагирам щом разбере, че скъпият й баща я е лъгал през цялото това време?

- Животът й все още не е приключил и аз вече съм тук, за да наваксаме изгубеното време.

- Мога да бъда адски убедителна. А и приликата между нас двете е наистина поразителна.

- И двамата знаем, че няма да си тръгна от тук. Защо продължаваш да упорстваш, а не го направим по лесния начин?

- Преструвки? И какво бих спечелила по този начин?

- А какво те кара да си мислиш, че ти изобщо ме познаваш?

Да видим... нищо друго, освен презрението ми.

Познавах те. Преди. Но сега знам, че тази Катерина отдавна я няма. А аз не искам друга жена да бъде майка на дъщеря ми.

- Именно! Това не е поредната игричка, Дийн. Става въпрос за дъщеря ми!

- Дори и да не вярваш, грижа ме е за нея.

Наистина не разбираш, нали?

Ако те допусна близо до нея, рано или късно ще я подведеш. Ще я нараниш, а именно от това се опитвам да я предпазя през целия си живот, Катерина. От хора като теб, които винаги си тръгват.

- Ти си този, който не разбира!

- В продължение на пет века живях съвсем сама, без семейство. Имаш ли представа какво е чувството?

- Надя е част от мен, тя е единственото ми семейство. Не можеш да ме лишиш от възможността да я опозная и да наваксаме изгубеното време. Никога не бих я предала, трябва да ми дадеш шанс да ти докажа, че не съм човекът, за когото ме мислиш. Не и когато става въпрос за дъщеря ми.

Нашата дъщеря, Катерина.

Как да ти се доверя отново?

Не искам повече разочарования, окей?

- Няма да ви разочаровам. Ще се постарая да спечеля доверието ти.