Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Lucifer.

Go down

Lucifer.

Писане by .lucifer on Сря Сеп 04, 2013 11:20 pm

Свободен.

Свободен, свободен, свободен. Но за какво? Но кой всъщност го интересуваше. В такива моменти дори и не му пречеше всичко да е в обичайната си хармония, да не говорим, че беше стигнал до там, че не изпитваше потребност да разваля настроението, деня и евентуално живота на околните. Помнеше смътно черни тежки вериги и онази горяща пещ. Смътно. И сам не можеше да си повярва колко време беше прекарал там, а сега дори не го помнеше. Може би имаше някакъв шанс това да е от онези лоши кошмари които се появяват когато заспиш на някое хорър? Едва ли. Всичко беше реално, но и толкова нереално.
Знаеше.
Разбираше, защо се чувства така. Не беше свършено, все още беше само една сянка, само едно пречупване на слънчевите лъчи. Приемник. Да, трябваше му приемник. Но кой? Жена? Не, бяха прекалено крехки. Мъж? Може би. Тоест далеч по- вероятно.
- Ник! Ник! Почакай. - квичеше някаква жена посредата на улицата подир един строен чернокос мъж който изглежда беше прекалено засрамен за да се направи, че я познава.
Колата.
Точно когато жената минаваше една кола поднесе и се заби в нея. Жената започна да се олюлява на тънките си токчета, но след един безкраен миг се струполи на горещия асфалт. Усещах го. Изпълвящото дробовете ми ухание на смъртта. Този Ник гледаше толкова ужасено. Кой би си помислил, че студените му очи биха могли да станат толкова тъжни и ...разочаровани? Не, това беше прекалено повърхностно изказване. Той сякаш се разпадаше.
Приемникът.

Луцифер започна да навестява Ник от време на време, под формата на негови близки хора. Да го обеждава да му предаде тялото си. Това би било единственото нещо което можело да го избави от болките на смъртния живот. Душата му щяла да стане безсмъртна, но къде? Обикновено тези продаващи душата си на Дявола не отиваха в Рая или в някой отдалечинен оазис. По- скоро в бездната на Ада.
Явяваше му се непрекъснато. Но не можеше да продължава да бъде това бледо подобие на сянка. Трябваше да предприеме нещо. жената. Нейния образ щеше да свърши работа.
Една вечер Луцифер, предрешен като любимата на Ник отиде при него. Ник беше озадачен, но имаше и леко щастие в очите му. Надяваше се, че все пак това не беше лош кошмар.
- Ела с мен, Ник. Ела. - зашепна Лузифер, макар, гласът му да беше тих и спокоет се усещаше леката напевна нотка, но и колко напорист беше. На практика не оставяше другия да изрази мнението си. - Слей се с мен. - думите бяха нежни исякаш се полюшваха във въздуха. Пръстите им почти се докосваха, но на милиметри разстояние нежните и леки като перца, издължени пръсти на жената се превърнаха в закоравелите на Луцифер. Той дръпна с все сила Ник и...облада го.
Луцифер.
Тялото му допадаше. Имаше широки рамене, мускулесто тяло, но не прекаелно. Очите му бяха бледо сиви, но много студени. По лицето вече набождаше няколкочасовата брада. Луцифер я потърка доволно и се усмихна сам на себе си в огледалото. Беше готов да се върне към живота. Но от къде да почнеше? Да, хората. Тези направени по подобие на Бог, тези на които Луцифер беше отказар да се кланя. Беше време да си отмъсти. Да докаже, че един паднал ангел е по- силен от всички всивишни ангели на Бог. Този път нямаше да загуби. Намаше нищо за губене. Не, вече нямаше.
Облече един черен костюм, но не си направи труда да закопчае рицата до горе. Започна да крачи спокойно сред многото хора, но всички те му се струваха толкова странно еднообразни. Всички загледани в обивките си, явно размишляващи над нещо- Никой не се интересуваше от другите. Това ли искаше Бог? Та хората вече бяха отмъстили вместо Луцифер.
Нямаше как да не забележи, че жените го оглеждаха внимателно и доста прецизно, поглеите им бяха лениви, а усмивките похотливи. Жени за грях. Колко жалко, че Луцифер не изпитваше такива потребности. Не и към тези долни същества. Никога нямаше да изпита нещо повече от омраза към тях. Никога.
avatar
.lucifer

Posts : 25
Пари : 17559
Reputation : 0
Join date : 04.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Lucifer.

Писане by Гост on Чет Сеп 05, 2013 7:37 am

Одобрен си,добре дошъл!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите