Welcomee!
|
Latest topics
Вход
Our team!
|
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 15 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞
2 posters
Страница 1 от 1
❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞
| Индиана |
| 19, антихрист |
| убива чрез мисълта си, контактува с мъртвите |
Тялото се носеше по водата. Огнените ѝ коси се сливаха с водата, потъмнели от влагата. На места по белия плат личаха кални петна, каквито се появяваха след влачене – накъсани, несиметрични линии.
А как започна всичко?
Тя простена. Бялата утрешна светлина навлизаше в помещението между тънките завеси. Ръката му покри устните ѝ и заглуши напускащите ги стонове. Погледът му проследи промяната на нежните черти на лицето ѝ.
- Бъди тиха! – прошепна срещу устните ѝ. Момичето очакваше те да се докоснат до нейните, но лицето му рязко се отдръпна от нейното. Ръката му се плъзна по тялото ѝ и съвсем леко се притисна към стомаха ѝ. Червенокосата се вслуша в думите му. Позволи му да влезе под кожата ѝ и вече знаеше, че това не бе спасението, което потърси снощи. Това бе едва началото. Извърна глава и зарови лице във възглавницата, прикривайки новите въздишки.
- Надолу по коридора. Втората врата вляво.
- Напомняш ми на сестра ми. – каза тихо Ейдън, докато сресваше косата ѝ, чиито краища бяха все още влажни. Пръстите му се заплитаха в нея и от време на време я скубеше като отделни косъма оставаха по тях. Момичето трепереше едва осезаемо, макар че нямаше причина да се страхува. Той се грижеше за нея. За първи път някой го правеше за нея. Същите тези пръсти, които се вплитаха в косата ѝ, сега се спуснаха по раменете ѝ и докоснаха избледняващите белези. – Някой ден има кой да го накаже. Ние няма какво да направим.
Ръцете му се обвиха около крехкото ѝ тяло и Ейдън седна в края на леглото. Тя се отпусна назад и положи глава върху гърдите му. Лъжеше я, докато печелеше доверието ѝ. Винаги имаше какво да се направи. Той знаеше, че баща ѝ я малтретираше, а майка ѝ нямаше какво да направи по въпроса, както знаеше и за смъртта на по-малкото ѝ братче, за която я обвиняваха и за която самата тя се обвиняваше. Светът бе създал служби за защита от домашно насилие и точно към тях Ейдън можеше да се обърне, за да ѝ помогне. Той просто не желаеше да го направи. Неговите желания бяха съвсем различни.
| 19, антихрист |
| убива чрез мисълта си, контактува с мъртвите |
Тялото се носеше по водата. Огнените ѝ коси се сливаха с водата, потъмнели от влагата. На места по белия плат личаха кални петна, каквито се появяваха след влачене – накъсани, несиметрични линии.
А как започна всичко?
Тя простена. Бялата утрешна светлина навлизаше в помещението между тънките завеси. Ръката му покри устните ѝ и заглуши напускащите ги стонове. Погледът му проследи промяната на нежните черти на лицето ѝ.
- Бъди тиха! – прошепна срещу устните ѝ. Момичето очакваше те да се докоснат до нейните, но лицето му рязко се отдръпна от нейното. Ръката му се плъзна по тялото ѝ и съвсем леко се притисна към стомаха ѝ. Червенокосата се вслуша в думите му. Позволи му да влезе под кожата ѝ и вече знаеше, че това не бе спасението, което потърси снощи. Това бе едва началото. Извърна глава и зарови лице във възглавницата, прикривайки новите въздишки.
| десет минути по-късно |
- Къде е банята? – попита, изправяйки се до седнало положение. Тънкият черен чаршаф бе увит около тялото ѝ, когато се изправи и се обърна към него. Ейдън завъртя цигарата между пръстите си преди да я запали. Димът навлезе в белите му дробове и той я погледна. Тъмният грим бе изгубил формата си и загрозяваше лицето ѝ.- Надолу по коридора. Втората врата вляво.
| половин час по-късно |
В стаята я очакваше бяла рокля като онази имаше като малка с изключение, че тя бе кремава и с розички по ръба. Тази беше изчистена бяла рокля с дантела по полата, която би носила изтънчена млада дама. Нещо, което не би имала възможност да облече някога.- Напомняш ми на сестра ми. – каза тихо Ейдън, докато сресваше косата ѝ, чиито краища бяха все още влажни. Пръстите му се заплитаха в нея и от време на време я скубеше като отделни косъма оставаха по тях. Момичето трепереше едва осезаемо, макар че нямаше причина да се страхува. Той се грижеше за нея. За първи път някой го правеше за нея. Същите тези пръсти, които се вплитаха в косата ѝ, сега се спуснаха по раменете ѝ и докоснаха избледняващите белези. – Някой ден има кой да го накаже. Ние няма какво да направим.
Ръцете му се обвиха около крехкото ѝ тяло и Ейдън седна в края на леглото. Тя се отпусна назад и положи глава върху гърдите му. Лъжеше я, докато печелеше доверието ѝ. Винаги имаше какво да се направи. Той знаеше, че баща ѝ я малтретираше, а майка ѝ нямаше какво да направи по въпроса, както знаеше и за смъртта на по-малкото ѝ братче, за която я обвиняваха и за която самата тя се обвиняваше. Светът бе създал служби за защита от домашно насилие и точно към тях Ейдън можеше да се обърне, за да ѝ помогне. Той просто не желаеше да го направи. Неговите желания бяха съвсем различни.
| три месеца по-късно |
Не знаеше коя е, освен че е луда. Луда, чиито сънища редовно се превръщата в кошмари, а когато се будеше посреднощ в леглото и винаги имаше още някой, който да ѝ разкаже своята история, дори и тя да нямаше желание да я чуе. Лицата на тези хора украсяваха разлепените из града некролози, а някои от тях дори я обвиняваха за смъртта си. А какво трябваше да направи тя? Тя нямаше представа за случващото се в нея и тормозът редовно я тласкаше към мисли за самоубийство, към тежки форми на депресия и поредица от погрешни решения. Опаковката ѝ бе красива, но душата ѝ, ако все още имаха такава, бе грозна, неспособна на обич и щастие.Ще е възможно ли да ми смените името на indianna; ?
indianna;- Антихрист.
- Posts : 33
Пари : 35767
Reputation : 0
Join date : 17.06.2014
Re: ❝When you look into her eyes, there is only emptiness. It is a glimpse of the bitter abyss.❞
Одобрена си,добре дошла!
Similar topics
» #lost myself into your eyes. // Hayley&Kol
» the girl with angel eyes and devil soul
» If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking.
» If you close your eyes you see darkness. But if you keep them closed for long enough... you'll see light. /Amelia and Alexander/
» If you want to know what changed her, you need to know what changed the color of her eyes. /Elle & Nathaniel/
» the girl with angel eyes and devil soul
» If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking.
» If you close your eyes you see darkness. But if you keep them closed for long enough... you'll see light. /Amelia and Alexander/
» If you want to know what changed her, you need to know what changed the color of her eyes. /Elle & Nathaniel/
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert
» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams
» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert
» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞
» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.
» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.
» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert
» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson
» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson