Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Layla Everette.

Go down

Layla Everette.

Писане by Layla Everette on Вто Авг 20, 2013 8:26 am


[katie mcgrath]
Чувстваше ударите на птичето сърце между пръстите. Перушината притежаваше мекотата на кадифе и цветът на кестен. Кръвта се стичаше по пръстите й, контрастираше на млечната кожа и падаше пред всяка нова стъпка. Въздухът ухаеше на препечен пясък и ябълки. Не харесваше белия цвят на розите и позволяваше на капките кръв да полепнат по тях и да се разпрострат по големите цветове.
- Лейла!

[лейла еверет | 21 | вещица]
Ванкувър, 2009.
Сънят се повтаряше. Русокосо момиче, държащо в ръцете си червеношийка. Една наистина интересна червеношийка, чиято перушина бе с цвят на кестен, а не онзи керемиден нюанс. Зад черните очи се криеха тъга и безпомощност. Птичето потрепваше с крачета в опит да се измъкне от нежните ръце, но без успех. Силата му отслабваше. Млечната кожа по върховете на пръстите на момичето се обагряше в алено. Не беше ясно откъде идваше кръвта, но тя полепваше по птичата перушина и усещането за допир до кадифе намаляваше.
- Лейла! – вик, последван от двойно тропване по масивна дървена повърхност.
Лейла не харесваше рози и с това приличаше на русокосото момиче. Тя също не харесваше белите рози, затова позволяваше на кръвта да обагри и тях. Постепенно като че погледът й се размазваше и момичето и птицата изчезваха.
- Лейла, отвори вратата! – втори вик, последван от нова порция удари по дървената плоскост, с което вратата изскърца жално, но не успя да привлече ничие внимание.
Лейла се взираше с меките черти на жената, както хората се взираха в статуите на боговете си. Млада жена без нито една бръчица по челото или край очите си, въпреки че наближаваше средата на трийсетте. Въпреки че имаше седемгодишна дъщеря, която изискваше грижи. Въпреки че я отглеждаше сама и въпреки че бе способна на убийство. Как мислите, че жена като нея имаше власт над престижна фирма за недвижими имоти? Едва ли всички мистични ритуали, извършени в сестринството на Саломе, можеха да постигнат това. Те бяха детска игра за благоденствие и взаимопомощ. Те работеха в полза на хората, тя работеше в полза на самата себе си.
- Хайде, Лейла. – вик, звучащ по-скоро като молба. Последен удар по дървената плоскост, достатъчен, за да изведе тъмнокосата от транса и да я върне към реалността, в която се изправи до седнало положение в леглото си с чело, по което бяха избили капки пот. Отметна тънкия чаршаф и наметна тънкото одеало върху раменете си преди да отвори.
- Какво искаш, Нолан? – попита, изправяйки се очи в очи с тъмнокосия мъж във втората половина на двайсетте. Погледна през рамо към часовника на нощното шкафче и отново върна поглед към него. – Два и половина е. Не е ли малко рано за каквото и да било?

Мистик Фолс, 2013 година.
За Лейла нямаше друг път, освен да последва този, по който майка й бе тръгнала.
- Тази линия определя животът ви. Виждате ли колко е къса? – попита и приближи едрата лапа на неизвестен бизнесмен към пламъка на свещта. – Ще умрете скоро.
- Но... – понечи да я прекъсне мъжа, но спря, щом срещна погледа й. Студен и бездушен. Като че извлече всяка капчица живот от тялото му и го остави подвластен на думите й.
- Никога не греша, господин Франклин. В тялото ви има отрова и тя ще ви довърши без дори да го съзнавате.
Мъжът преглътна шумно и изкопчи ръката си от нейната. Не каза нищо повече. Чувстваше се изцеден. Целият му живот бе обезсмислен. Като че наистина в тялото му имаше отрова, която поразяваше най-важните центрове. Ако преди се чувстваше едър и мощен, сега се чувстваше хилав. Остави няколко банкноти, повече отколкото бяха нужни, и излезе, прегърбен. Нямаше сили дори да върви със същата увереност, с която бе влязъл. И това не бе просто съдбата му. Това бе резултата от липсата на онова, от което имаше най-силна нужда, но никога нямаше да получи. Лейла Еверет. Макар че преди тази среща, той дори не я познаваше, дори не изпитваше нужда я опознае или да я притежава. Сега обаче я желаеше повече от всичко. Беше като идея, като наркотик, който не можеше да си позволи. Въпрос на време бе да се прости с живота си волно или пък не.
Лейла приличаше на майка си повече отколкото предполагаше или желаеше. И не можеше да се пребори с това. Беше безсилна. Безсилна пред егоизма и жестокостта си.
avatar
Layla Everette
Вещер/Вещица.
Вещер/Вещица.

Posts : 29
Пари : 19428
Reputation : 3
Join date : 20.08.2013

http://houseofcards-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Layla Everette.

Писане by Гост on Вто Авг 20, 2013 8:30 am

Одобрена си,добре дошла! Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите