Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Hell's gates./Cromwell mansion/

Go down

Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Пет Авг 16, 2013 8:43 pm


Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Пет Авг 16, 2013 8:59 pm

Hi my name is whatever you call me.So let's get undressed cause you look a little lonely.I'll make you scream, I'll make you laugh.Cover your body with my autograph.So let's get undressed cause I wanna see you naked.

Нахално и безочливо от моя страна.О да, определено постъпката ми можеше да се определи само с тези две прекрасни думи.Едва ли някои други щяха да свършат по-добра работа от тях.Някой беше ли споменал какъв трън в задника бях за всички откакто изключих чувствата си?И да не е направено, нямаше нужда.Постъпките ми сами по себе си говореха достатъчно красноречиво.Бях станала неясно копие на това, което бях преди.Абсолютно нищо не ме свързваше с предишната сладникава Елена, която умираше, буквално, за всички покрай себе си.Е, в замяна те също умираха за нея, но това ставаше ужасно досадно с всеки изминал месец.Сега определено никой не искаше да се забърква с моята възвишена особа, която си мислеше, че е нещо повече от всички останали.И може би наистина беше.
Но да се върнем на темата.Предишната Елена никога не би наранила умишлено Стефан, не би казала за най-добрата си приятелка, че е шибана кучка, какво ли остава да проникне в чужд дом, само защото й харесваше как изглежда отвън.Нека да сме честни, направо бе запленена.Не помнеше преди да е обръщала внимание на тази внушителна сграда, но днес определено го направи и реши, че си заслужава да бъде почетена.
Никакъв спомен от това как се озовах вътре, но още преди да го направя знаех, че домът е празен, което ми даваше картбланш да разглеждам на спокойствие.А визитата ми продължи по-дълго от очакваното, стаите бяха прекалено много и всяка от тях си заслужаваше изучаването.Поне разбрах, че тук живее мъж.Силният и опияняващ аромат нямаше как да се сбърка.Като вампир сетивата ми бяха изострени и където и да отидех ме преследваше този изкусително съблазняващ аромат, който буквално ме побъркваше.Определено желаех да разбера кой е собственика на нещо толкова огромно, но определено не бях подготвена за хлопването на входната врата, възвестяващо пристигането му.Намирах се в някаква стая на втория етаж, а определено не ми се скачаше през прозореца, за да се измъкна.Тогава ми оставаха два варианта - или да стоя кротко и тихо, надявайки се, че няма да усети чуждото присъствие или...или просто да се появя пред него, заявявайки му с цялото си нахалство, че съм влязла, за да разгледам дома му.Кое ли щеше да бъде?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Пет Авг 16, 2013 9:24 pm

Гъст облак от мъгла бе надвиснал над града.Бе едва рано сутринта,слънцето все още не бе изгряло,природата не бе казала добро утро на света.След снощния дъжд въздухът бе някак по-лек и свеж,можеше да се диша с пълни дробове,можеше да се усети как природата се прераждаше,както всяка утрин.Но все пак небето не бе напълно синьо и безгрижно,щом се загледаше в облаците те щяха да създадат илюзията,че всеки момент ще се стоварят върху плещите ти като огромен товар,но лекия вятър съвсем скоро щеше да ги разсее и слънцето да изгрее на хоризонта.Наскоро ремонтираният и наново асфалтиран път,водещ към огромното имение бе чист,а тревата покрай него прясно окосена.Все още се усещаше мирисът, а малките капки роса сякаш блещукаха из зелената тревна площ.Звучи ви някак райско,нали?Е може би бе така,но едно нещо разваляше този прекрасен летен пейзаж и това несъмнено бе Хадес или още наричаният Даниел Кромуел сред човеците.Сега не е време да ви разказвам историята на Даниел,но пък всеки знае кой е Хадес.Обзалагам се,че в ума ви вече е изникнала лодката,с която той отвежда душите в тъмното царство,а писъците,които илюзията създава вече накърняват слуха ви.Е,същият този красавец изхождаше последните метри до входната врата на дома си.Бе отсъствал твърде дълго, но работата в Ада бе под пара,ха,колко иронично.Може да се каже,че Богът си бе взел кратка отпуска като бе заключим Смъртта,да,отново с техните дразги,но пък това е тема от съвсем различно естество,която няма място тук.
Последна крачка и Хадес вече се намираше на прага на дома си,а доволната усмивка се изписваше на лицето му.Бръкна в джоба на черните си дънки и извади ключовете.Е този път не ги бе объркал с тези за килиите в Ада и не се налагаше да се връща.Пъхна правилния ключ в ключалката,но за негова изненада вратата бе отключена.Смръщи вежди,но не обърна внимание.Знаеше колко разсеян бе на моменти,затова помисли,че просто е забравил да заключи.Хвърли сака си на канапето в хола и веднага се запъти към прозорците,за да ги отвори,но отново изненада.Видя,че единият вече бе отворен.Застина на едно място и присви погледа си.Разходи се из огромното имение,а когато стигна до втория етаж тежката и наслоена миризма на парфюма му все пак не успя да заличи миризмата на плът,женска сладникава плът.Озадачен,с бавни стъпки започна да влиза във всяка една стая и когато стигна до неговата стая усети как чуждата миризма се изостря.Заслуша се по-внимателно,но не чу нищо.Открехна съвсем бавно врата,влизайки внимателно.На пръв поглед нямаше никого,но щом отвори врата на гардеробната едно прекрасно женско създание сякаш озари стаята и накара Хадес да се усмихне повече от доволно,отколкото да се изненада.Но след секунди изражението му се смени,нямаше и помен от доволната усмивка.Погледът му стана смразяващ,а щом стисна зъби се чу лек пукот.
-Коя си ти?
Попита с дебел глас оглеждайки момичето от глава до пети.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Пет Авг 16, 2013 9:57 pm

По дяволите.Определено днес нямах късмет.Не се бях издала с абсолютно нищо, тогава как, мамка му, ме бе надушил?Дали заради мястото през което влязох или защото бях разместила нещо, нямах идея, но и това не бе от особено голямо значение в момента.Виждайки мъжа пред себе си, ясно можех да разбера, че не е човешко същество, което правеше положението ми още по-лошо, карайки ме да си задавам различни въпроси.Хипотетично, какво можеше да ми стори?Да ме убие?Стига да знаеше какво съм.Всички други варианти не бяха лоши, защото от всеки един от тях щях да изляза жива, а с напредването на времето можеше и да измисля как да се измъкна от тук.Прозореца все още бе идея, но предпочитах да прибягна до него, ако положението бе наистина критично.По всяко време можех да използвам скоростта си, за да изляза, но дразнещото ми любопитство не ми позволяваше да предприема тази крачка.
-"Попита с леден тон, страшният мъж" - усмихнах се.Всички тези отвратителни засилени сетива ме побъркваха.А самата идея, че не можех да разбера какво беше той ме вбесяваше още повече.Да си новороден вампир е отвратително. - Не е важно коя съм, но предполагам, че идеята някой да е ровил из нещата ти не ти се нрави, за това ще те успокоя - беше ми скучно, домът ти изглеждаше привлекателно празен и реших да го поразгледам.Трябва да сложиш охрана, ако не искаш за в бъдеще посещенията ми тук да зачестят.
Ако някой ми говореше по подобен начин, бих се вбесила.Бях в чужд дом, при това влязла с взлом, а развивах теории, правейки се на интересна.Определено новата ми същност се нуждаеше от превъзпитание.Горко на този, който се заемеше, естествено.
-Виж, не те познавам, но с тази "плашеща" физиономия, мога да предположа, че си от мафията, а аз съм добро момиче, което не иска излишни неприятности.За това ще си изляза и ще забравим, че изобщо някога сме се срещали.Сделка?
Глупости, глупости, глупости.От кога бях започнала да ръся само и единствено глупости?С идиотски думи нямаше да направя положението си по-лесно.Даже би трябвало да се засрамя.Бях постъпила като едно наистина лошо момиче, по-скоро като крадец, само за да задоволя любопитството си и да убия скуката.До къде още можех да стигна?Ако Джеръми или семейството ми можеше да ме види, би се ужасило от новата ми същност.
"Жалко, глупачке, че те са мъртви и няма как да се случи тази магия.Кога най-накрая съвестта ти ще млъкне и ще ме остави да правя каквото искам?"

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Пет Авг 16, 2013 10:19 pm

Всъщност Хадес дори не бе разгневен,напротив,бе изключително заинтригуван от това не коя е,а какви доводи ще му заяви,за да се измъкне.Не го интересуваше коя бе,нито пък историята й,бе една простосмъртна,която можеше да се благодари,че Богът бе в добро настроение,а и привлекателната й външност й правеше добра услуга. Наблюдаваше всяко нейно движение, проследи погледа й,когато погледна към прозореца,можеш да се хване на бас,че помисли да избяга оттам,но направеше ли го ще единствено да докаже,че е глупачка.Но нещо не бе както трябва.Даниел не чуваше сърцето й да бие като на уплашено зайче,той не чуваше нито един удар на сърцето й,което единствено му подсказваше,че не бе прост човек.А това увеличи интереса му.Наблюдаваше как момичето започна да говори пълни небивалици,а това само караше смехът му да напира.Ала въпреки това леденото му изражение не се промени и за миг. Кристално сините му очи бяха приковали погледа й,а щом направи крачка напред забеляза как момичето потрепна.Даниел обичаше да вижда страха в очите на жертвите си,по-скоро дори го обожаваше.Зареждаше го с енергия и задоволяваше егото му.
-Ще спреш ли да трепериш?
Най-накрая се отрони от устните му с пренебрежителна нотка,докато изражението продължаваше да има този каменен вид.
-Ясно ти е,че няма да те пусна току-така,нали?Не ме интересува дори и съвсем случайно да си попаднала тук.-продължи със спокоен,равен и сериозен тон,приближавайки се към момичето.Глупостите,които му говореше дори не достигаха до слуха му,не обърна и внимание дори на проявеното от нея нахалство.Приближи се съвсем близо до момичето,разбираемо,тя започна да отстъпва назад,докато не се оказа притисната към стената.Хадес протегна дланта си към дългите й кадифени коси и вдиша от аромата й.
-Както си и мислех.Индийско орехче и черешов цвят.
Усмихна се доволно сякаш на себе си,от това,че бе успял да разгадае аромата на момичето,но след това върна погледа си към нея,плъзгайки пръстите си към дланта й,улавяйки я в своята.Усети колко студена бе.Нямаше и помен от топлина.
-Студена си,а това ме води само до една мисъл и мисля,че знаеш каква.
Отсече и мигом се отдръпна от тялото й излягайки се на леглото удобно,усещайки как матракът поема цялата му тежест.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Съб Авг 17, 2013 4:35 pm

-Не треперя - процеди през зъби, ядосвайки се на неспокойството, което насаждаше непознатият в душата й.Изобщо бе ли останало такова понятие някъде вътре в нея?Вампирите имаха ли душа или тя си отиваше с човека в тях?Може би трябваше да се обърне с това питане към някой служител на църквата, но определено, единственото, което би получила би било странно поглеждане и картбланш за лудницата, без право на излизане.
-Нима смяташ, че можеш да ме спреш от това да си изляза?
Естествено, че отговорът му бе положителен.Защо ли изобщо задаваше риторични въпроси, които не изискваха кой знае какъв разум, за да им се отговори?Каквото и да кажеше, можеше да види че е напълно безмислено.Определено щеше да е по-добре да замълчи.
Крачка след крачка, той се приближаваше към нея, а единственото което оставаше тя да направи бе да отстъпва назад.Къде щеше да отиде?Не бе открила дарба за преминаване през стени, която в този момент би й била изключително полезна.От него лъхаше на арогантност, без дори да го е показал.Можеше да се прочете в очите му, по изражението, начина по който се движеше.Дори не трябваше да чуваш гласа и думите му.Явно речите на Ана за това че ако искаш да бъдеш кучка, но с класа, намираха отражение в неговото поведение.Определено не попадна на случаен тип.Въпросът бе какво, по дяволите, бе той?
-От кога стана експерт по ароматите, г-н Страшно съм надут?
Този път дори нямаше опит да прикрие раздразнението в гласа си.Позволяваше си да я докосва, да я анализира мълчаливо, сякаш бе просто предмет пред него, който очакваше своята цена.Бе ужасно дразнещо и противно, карайки я да се вбесява и да желае да изтръгне сърцето му.Ако притежаваше такова.
-Какво да знам?Че си шибан експерт по вампирите?Уау, наистина ме впечатли.Сякаш има някой в този град, който не знае за нас.
Отдръпна се от стената, следейки реакцията му с поглед.Едната, по-умна, част от нея й казваше, че това е перфектният й шанс да си излезе, нямаше как да я спре, щеше да му е нужно доста време да се изправи, а до тогава щеше да е стигнала до другия квартал.Другата обаче, по-безрасъдната й част, й казваше, че това си е чист късмет да опознае и другите раси, които пребиваваха в родния й град.
-Какво си ти?Не си човек, нито вампир, върколак, ангел и всички останали глупави раси.Какво всъщност си ти? - попита, сядайки на леглото, кръстосвайки предизвикателно краката си.Ненужно, но би желала да види изражението му.Това, което се показваше на лицето на всеки мъж.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Съб Авг 17, 2013 5:05 pm

Бе искрено учуден от смелостта и дързостта,проявени от непознатата.Но всичко си имаше цена,нали?А тази,която тя щеше да плати далеч не бе ниска.Виждаше как очите й шарят из цялото помещение,търсейки удобен начин да избяга,но виждаше и колко заинтригувана бе.Личността му бе породило съмнения в нея,въпроси,на които искаше да получи отговори.За определено дългия си живот сред хората Хадес се бе научил да ги познава,да познава всяко едно чувство,което криеха под маските си.Всяко чувство,което караше сърцата им да забързват или забавят ритъма си.В този случай,сърцето на красавицата не биеше,но всичко се четеше в очите й,в мимиките й,в движенията и начинът по който присвиваше устните си.
-Неприличен език за дама,каквато вярвам,че си.
Отбеляза без да издава каквито и да е било емоции.Той просто..ги нямаше.Хадес бе истинско зло,а в този случай брюнетката бе една от късметлийките.От малцината,с които си позволяваше да проведе разговор дори. Хадес използваше хората,за него те бяха повече от нисши същества,които не разбираха цената на живота си,прахосваха всеки един миг от него,надявайки се,че ще имат втори шанс. Неблагодарници,които алчността бе превърнала в чудовища.Обичаше да си играе с тях,да ги измъчва,но според неговите изкривени представи той просто им даваше урок и ги порицаваше.Ще си кажете,но кой е той,за да мисли,че има право на това?Да,няма право,но има власт и сила,непонятна за тях. Пристъпвайки в Ада те вече губеха всяко едно право,всеки един избор.Те бяха просто осъдени души.Осъдени на вечни мъки и страдания.
-Аз съм Бог.
Каза съвсем спокойно,отпускайки рамене,обръщайки глава към непознатата,която отново прояви нахалство и се настани на леглото до него,кръстосвайки крака.
-И казваш значи,видя дома ми и реши,че е увеселителен парк и можеш да използваш намалението?
Ухили се за миг,ала след това изражението му стана отново сериозно,излъчващо студенина,страх..смърт.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Съб Авг 17, 2013 5:20 pm

Не успя да сдържи смеха си.Този беше изключително забавна личност!Бог.Ха, ха, ха, колко духотворито и изключително оригинално.Не знаеше кое й бе по-смешно - това че й бе казал, че е Бог или това че този който стоеше срещу нея имаше страхотни психически отклонения.Най-вероятно и няколко алтер егота.Какви бяха другите му лица?На Злата кралица?Снежанка?Може би едно от Седемте джуджета?Сладур.
-Да, да, а аз съм Чаровният принц, скъпи.
Смехът й огласяше стаята още няколко секунди, преди да забележи, че той не се смееше, което показваше, че не намираше нищо забавно.Или си вярваше, милият, или...наистина бе Бог.Но това не беше възможно.Християните не бяха възпитани да вярват, че Бог ще слезе на Земята, за да живее сред сътворените от самия него същества.Това щеше да се случи при Второто пришествие и така нататък.
-И всъщност, нямаш си и на идея колко по-неприличен може да стане езикът ми, Господи.
Ирония, нотка цинизъм и безкрайна наглост.Точно това се пропиваше в гласа й, разтваряше се във въздуха, оставяйки след себе си странно тягостно положение.Може би си позволяваше повече отколкото би трябвало пред непознато същество.Оу, но той беше Бог.Може би трябваше да го...боготвори?Да му се покланя?Да отиде в църквата или да изгради олтар?Трябваше да го попита.
-Точно така.И си прекарах наистина, наистина забавно.Хубави стаи.Имаш вкус.Тази ми хареса най-много.
Наведе се предизвикателно към него, усмихвайки му се спокойно.Колко респектиращ поглед!Караше я да се чувства като малко и непослушно момиченце, което си проси боя.Да не би да си мислеше, че наистина му е повярвала, че е Бог?Трябваше да е много по-убедителен, за да я накара наистина да се убеди, че говори истината.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Съб Авг 17, 2013 5:48 pm

Напълно нормална и глупава реакция от страна на брюнетката.Жалко,мислеше я за по-умна,но за милионен път се убеждаваше,че от простосмъртни не може да се очаква кой знае какъв интелект.Дори започна да се пита защо все още не е разпръснал кръвта й по стените,може би,защото харесваше този цвят?Или пък искаше да се позабавлява още малко.Въпреки че в ума му се разигра едно доста по-забавно кърваво шоу,а главната героиня бе тази самонадеяна или поне за такава се представяше,дама.Дори не осъзнаваше,че с едно движение тялото й щеше да се разпръсне на малки парченца стига Хадес да го поискаше.
-Извини ме,не се уточних.Аз съм Хадес.А колкото до езикът ти,сигурен съм,че го може,но дали ще си жива,за да се случи това зависи от теб.
Отсече и се настани на няколко сантиметра от брюнетката, поглеждайки я изпитателно.Изражението й стана някак по-сериозно,но все още не му вярваше.Е,той не се й натягаше да му повярва,изобщо дори не го интересуваше.
-Значи да разбирам,че си спала в леглото ми?
Наклони глава надолу и повдигна вежди.
-Виж,малката,не ме интересува дали ми вярваш или не,твой проблем,но знаеш,че всичко си има цена нали?
Изправи се и застана до огромния прозорец,загледан в гледката.Това бе перфектната възможност за странницата да избяга,но не.
-Знаеш ли,скъпа,интересно ми е колко силно можеш да крещиш?Уверявам те,в Ада това ще бъде единственото ти занимание,докато не останеш без глас,докато бъдеш ужасена и поразена от болката и гледаш как кръвта се стича от тялото ти.Докато не бъдеш нарязана на парчета,а след това всичко се повтори отново и отново и отново.Ще бъде зрелищна гледка,от която всъщност ми втръсна.Именно затова реших да се върна тук,но какво да видя?Хората сте толкова досадни същества.
Поклати глава и зацъка с език,обръщайки се към Елена.Остана втренчен в нея,този път не гледаше на нея като на предмет,а като на жена.Излишно е да описвам какви картини се завъртяха в главата му.Това бе прецаканото на Ада,не можеше да задоволи похотта си.Това бяха и по-честите поводи,поради които се качваше на земята.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Съб Авг 17, 2013 6:10 pm

Хадес?Онзи...от гръцката митология?Съществуваха ли изобщо?Нали уж бяха измислица на глупавите заблудени гърци, които нямали как иначе да си обяснят съдбата, смъртта, времето и дрън-дрън-дрън, за това си сътворили прекрасни измислени богове?Всичко, което излизаше от устата му бе толкова фантастично, че се чудеше дали да вярва или да мисли и себе си за не по-малко луда, задето изобщо още стоеше в дома му.
-Не, не съм спала.Падам си по ровенето, не по почиването.
Е, поне в гласа й вече липсваше нотката на ирония и цинизъм.Всъщност, точно в момента, мозъка й мислеше трескаво дали да му повярва или не.И доводите от двете страни изобщо не я улесняваха.
-И какво?Ще ме измъчваш задето влязох в къщата ти?Може би...ще ме завържеш за леглото?Моля ти се... - усмивка отново пробягна по устните й, докато се изправяше. - Оу не, всъщност най-вероятно ще ме убиеш, за да може душата ми да отиде в Ада и там да я измъчваш.Уплаших се, моля те, моля те, не го прави!
Кой каза, че иронията и цинизма са изчезнали от гласа й?Лъжа е.Завърнаха се с пълна сила, докато буквално, едва ли не, му се подиграваше с всяка своя следваща дума.Или щеше да избухне, или щеше да докаже теорията й че е просто лъжец, който се мисли за Господ.Съответно - шизофреник.Следователно - можеше да му препоръча добра клиника в която да се лекува.
-Отегчих се.Ако Ваше височество няма нищо против, мисля да си намеря нещо по-интересно за правене.Например - убийството на глупавите хора.Чао.
Театрално помахване от нейна страна и се запъти към вратата, като дори не си направи труда да го погледне за последен път.Чувстваше се удовлетворена, че най-накрая щеше да се махне от тук.Урок номер едно - повече нямаше да влиза в чужди къщи.Не се знаеше собственост на кой психично ненормален са.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Съб Авг 17, 2013 6:41 pm

Хадес бе изключително търпелив,но и неговото търпение си имаше граници,които Елена вече бе простъпила.Богът не понасяше да му се подиграват,с него,с егото му.Не,не се засягаше,той дори не знаеше значението на тази дума,камо ли от хора,но не можеше да позволи някой да оронва авторитета му,камо ли някаква самонадеяна глупачка,която си мислеше,че ще излезе невредима от този дом.Дори красотата й нямаше да я спаси точно сега.В мига,в който се обърна и видя,че брюнетката излиза от врата той се озова пред нея със самодоволно изражение.
-Къде си мислиш,че отиваш?
Изсъска през зъби Хадес,а очите му сякаш станаха черни,демоните му отново го бяха обладали,а това не вещаеше нищо добро.Богът стисна момичето за врата извисявайки тялото й над земята.Пръстите му притискаха челюстта й и стискаха силно шията й.В следващата секунда тялото на Гилбърт полетя към отсрещната стена,строполявайки се на земята.Хадес застана точно пред нея,хващайки брадичката й.
-Кажи ми името си!
Силният му вик отекна в пространството,а момичето едвам промълви името си.
-Нека ти покажа нещо,Ели.
Наклони глава и стисна устни.Сложи пръсти на слепоочията й и заговори бавно и тихо.
-Виждаш ли,това е брат ти Джеръми.-започна-Нека ти покажа една по-различна картина.Виждаш ли тази тъмница,сигурен съм,че усещаш колко нагнетен е въздуха,колко горещо е.Усещаш страха.Е,сега отново виждаш брат ти,но в различна светлина,нали?Харесва ли ти да го виждаш окован?Харесва ли ти да чуваш виковете му,да виждаш как се моли за помощ,но единственото което получава е острие?А това там,малката,съм аз,този,който на всеки 24 часа предава душата му на демоните.Това,мила моя,ще му се случи,ако не укротиш нравите си и не се държиш прилично.Предполагам не се нуждаеш от повече доказателства?
Момичето бе изпаднало в транс,в трансът,който Хадес причини,показвайки й една малка част от престоя на брат й в Ада.Ясно се четеше ужасът по лицето й,а Кромуел изпитваше такова блаженство и удоволствие.
-Но нека да не бъдем толкова сериозни.
Хвана Елена за ръката,помагайки й да се изправи.Хадес намираше нещо изключително секси в нея.Яростния пламък в очите,с който го гледаше,с който го презираше.Притисна силно тялото й към неговото,повдигайки единия й крак нагоре,докато разхождаше дланта си по бедрото й.Устните му бяха на милиметри от нейните,а хватката му бе толкова силна,че нямаше как да избяга.Със светкавична скорост Елена се озова легнала на леглото,а Хадес се намести отгоре й,като хвана китките й с ръце,изпъвайки ги нагоре.Дългите й коси се бяха разпилели по матрака,а устните й бяха толкова привлекателни,че дори Хадес не можеше да им устои,или по-скоро не искаше.
Изненадващо времето навън се бе смрачило,тежки облаци виснеха над земята,въздухът бе гъст,а вятърът блъскаше клоните на дърветата в прозореца.Зевс явно се бе ядосал и отново щеше да изпрати мълниите си на земята.
-Ти си моя.
Каза със самодоволна усмивка Хадес и без да губи повече време впи жадно устните си в тези на брюнетката.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Съб Авг 17, 2013 7:04 pm

Точно, когато си мислеше, че се е измъкнала...Колко наивно от нейна страна.Явно прекалено голямото й его замъгляваше ясната й преценка, щом още от самото начало не разбра, че той не се шегува.Можеше да види в очите му, че не е от типовете, които се забавляват с думите, които изричат и все пак беше пренебрегнала всички предупредителни сигнали.По-просто казано - бе постъпила като глупачка и заслужаваше всичко, което я застигна.
-Пусни...пусни ме... - шепотът й едва се откъсна от устните й, докато той все по-силно и по-силно стискаше врата й.Задушаваше се, а това чувство не бе приятно.До следващата секунда в която не опозна другото лице на болката.В сърцето й се надигаше ярост, породена от безпомощността.Чувстваше се слаба, за първи път откакто бе вампир.
-Елена...
Смяташе, че подчинявайки му се до някаква степен, ще намали яростта му, но и това се оказа една заблуда.Но подчинението при нея бе равно на огромна омраза, а не на страх.Докато не започна малката си подла психоатака.Брат й...Джеръми...целият в кръв, разкъсван отново и отново.Можеше да усети сълзите, които се появиха в очите й при вида на гледката, знаейки колко е безпомощна.Нищо не можеше да направи.Виковете му отекваха в съзнанието й, молбите му...а тя не можеше да направи абсолютно нищо.Искаше й се да изкрещи, но с това нямаше да направи преживяването по-лесно.Мразеше го.Толкова силно го мразеше, колкото никой до сега.Омразата й към него изместваше дори тази към Катрин.
Дори когато всичко приключи и видението си отиде, ако можеше да го нарече така, Елена не можеше да се осъзнае.Беше й трудно да различи кое е реалност и кое - не.Объркаността и в същото време яростта ясно можеха да се прочетат в погледа й.
-Пусни ме... - не можеше да осъзнае какво се случваше.Последното, което помнеше беше че се намираше на земята, а сега под нея имаше нещо меко.Губеха й се секунди, но явно бяха достатъчни, за да я объркат.Постепенно погледът й се проясняваше и ясно можеше да види мъжа над себе си, който я притискаше против волята й към леглото.Болеше я.Изпитваше болка по цялото си тяло, но най-вече я боляха ръцете.
-Спри, разкарай се от мен - но нищо такова не последва.Естествено.За момент дори си помисли, че ще я убие, но това не се случи.Вместо това я изненада, целувайки я.Грубо и властно, сякаш имаше притежание над нея, сякаш бе негова.И думите му...арогантни и притежаващи.Това само пораждаше бунт в душата й.Чувстваше се като заклещено животно, което няма на къде да избяга и единствения му избор бе дали да се хвърли само в устата на вълка или да се остави той да го разкъса.Никога не бе подозирала, че ще се почувства по този начин.Толкова...човек.
-Отвращаваш ме! - изкрещя момичето, секунди след като бе захапала устната му до кръв, само за да го разкара от себе си. - Не съм твоя...не съм ничия...просто ме пусни...моля те...
Може би дори щеше да заплаче, ако не бе гордостта й която я спираше.Безчувствената Елена даваше път на наранената Елена, която винаги правеше правилното нещо, дори това да я убиваше.Но не и този път...този път тя нямаше какво да направи.За това моментната слабост показала се в очите й, бързо бе изместена от яростната й същност.
-Копеле такова.Обзалагам се, че си падаш да се мислиш за господар.Сигурно си някой, към който маминка не се е държала добре и за това си го връщаш на всички жени.О, чакай...ти нямаш майка!
Гръм отекна в ушите й, но това докосна само една част от съзнанието й.Времето се бе променило неочаквано.Точно както и тя самата.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Съб Авг 17, 2013 7:37 pm

-Мамо!Мамо!
Виковете на малкото момче с пепеляво руса коса и морско сини очи се чуваха из цялата поляна,малките му стъпки се отбелязваха в калната почва,а крехките му крачета бързаха колкото могат.Дишането му бе учестено,малкото му телце се пълнеше с въздух,а по бузите му вече се бе появила червенина.Лицето му бе ведро и щастливо.Необременено.Изпитваше истинска радост.
-Виж,мамо,хванах пеперуда!Най-накрая успях!
Каза, преплитайки думите си.Майка му го пое в обятията си и по помилва по главичката.
-Браво на моето момче!Дай да я видя!
Щом момчето подаде бурканчето,в което бе приклещил насекомото майката се усмихна,но намръщи вежди.
-Знаеш,че ще трябва да я пуснеш,нали?Тя ще умре,ако я държиш там.
Очичките на детето веднага се напълниха със сълзи,бе се мъчило толкова време да я хване,но знаеше,че трябва да я пусне.Не искаше да се разделя с нея.Бе толкова красива.
-Не може ли да полетя с нея,мамо?Така ще бъдем заедно?
Захлипа момченцето,а майка му притисна главичката му към тялото й.
-Трябва да я пуснеш,Дани,тя ще се върне при теб.Обещавам ти,че един ден пак ще я видиш!
Разбира се,че пеперудата никога нямаше да се върне,както не се върна и душата на майката на малкото момченце.Дни след това жътварите я взеха,а Хадес бе свидетел,както на този момент,така и на смъртта й.Може би това бе единствения момент,в който Богът бе проявил слабост.Той приюти малкото момченце при себе си на земята,представяйки се за негов чичо.Така и получи фамилията си Кромуел.Ала дойде ден,в който трябваше да го напусне,Боговете разбраха за това,което е направил и не бяха особено доволни,затова забраниха на Хадес да се вижда с момчето.И до ден днешен той продължава да го търси.
***
За миг този спомен покоси съзнанието на Даниел,правейки изражението му още по-сериозно и замислено,но виковете на Елена бързо го прогониха от ума му.Брюнетката се оказа по-жилава,отколкото си мислеше,но това можеше само да го радва.Не обичаше да получава нещата,които иска толкова лесно.Гледаше я и не изпитваше и капка съжаление.В него отново бе онзи звяр,онзи първичен инстинкт.Приемаше всички обиди,които бълваше Елена,а това го караше да я иска още повече.
-Продължавай!Продължавай с илюзията,че можеш да се измъкнеш!
Каза на висок тон Хадес,притискайки я още по-силно към леглото,докато разкарваше кървавите си устни по тялото й.Отърва се бързо от колана на дънките си и разкопча ципа.Мигом разкъса роклята на момичето,която вече представляваше парче намачкан плат.Кромуел изгаряше тялото й с всяка следваща целувка.Кожата й бе толкова мека и гладка,толкова нежна.Пръстите му се впиваха в бедрата й.За миг се надигна леко,за да се наслади на цялата гледка на изящното й тяло.Приличаше на истинска Богиня.Хадес облиза устните си отново ги впи в нейните.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Съб Авг 17, 2013 8:13 pm

-Моля те, моля те недей...
Безсмислено.Нямаше абсолютно никакъв смисъл от думите й, било те обидни или молещи, хулещи или вбесени.Нямаше абсолютно никакъв смисъл.Не го бе грижа, не му пукаше.Сякаш в него нямаше нищо човешко, нищо мило.Единственото, което бе останало в него бе едно чудовище, което можеше да се прочете на лицето му.Отблъскваше я с тази гримаса, но в същото време го намираше за очарователно.Да видиш лице в лице истинското преобразяване на едно чудовище, скрито до сега под изкусна и съблазняваща маска.
-Спри, Хадес, спри!
За първи път изрече името му.Не й хареса как.Оставаше странен вкус в устата й, сякаш бе изяла нещо развалено.И прозвуча...странно.Сякаш името му не притежаваше нищо, беше просто празно, няколко букви образуващи дума, нищо повече.Може би защото самият той олицетворяваше това.Нищото.Празнотата.Мъката.Изтезанието.
Звук от късаща се плат.Само това достигаше до ушите й.Рязък звук, който я ужасяваше.За първи път в живота й.Гадеше й се.Съзнанието й бе напълно блокирало, отказващо да приеме случващото се.Може би все още бе под хипнозата му и това не се случваше в действителност.А може би нищо от това което се случи този ден не бе реално.Може би...сънуваше.Всичко бе просто кошмар от който съвсем скоро щеше да се събуди...Или не съвсем.
Можеше да усети изгарящите му устни по тялото си, които сякаш...я маркираха.Правеха я само негова.Поставяше личния си печат.Звучеше отвратително.И вече я караше да съжалява.Изпитваше чувство.И то точно това, изпълнено с толкова много болка.
-Защо ми го причиняваш? - изкрещя тя, забивайки юмруците си в тялото му, отново и отново.Без резултат.Сякаш нищо не бе в състояние да го извади от равновесие. - Преживях достатъчно, просто ме остави, моля те...нараняваш ме!
Може би, ако пренебрегнеше всичко, щеше да се наслаждава.На перфектното му тяло, на целувките, на начина по който я оглеждаше - хищнически и възбудено.О да, определено би й харесало...ако само можеше да пренебрегне ужаса, сковаващ ума и тялото й...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Съб Авг 17, 2013 8:45 pm

Истински звяр,в цялото си същество.Погледът му бе хищнически,движенията му груби,първични,настъпателни,засмукваше кожата й и оставяше следите си,играеше си с плячката си,оставяше следи,които тя никога нямаше да може да заличи,следи,които щяха да останат в психиката й,а точно те бяха най-опасни.Хадес не мислеше,не разсъждаваше,единствено искаше да й се наслади,да изпита онова блаженство,да задоволи желанието си.Навън се разгаряше ужасна буря,такава,каквато и в огромното помещение на двореца му.Изглеждаше толкова ужасно,мръсно,студено от една страна,но от друга телата им бяха обгърнати от тайнствената красота на грешното,на първичното,на омразата и желанието.Въздухът тегнеше над телата им,нямаше ъгълче в стаята,в което да не се усеща ужасяващото напрежение.Похотта завладяваше ума му,правеше го още по-жесток и груб,още повече звяр.Силните му ръце държаха здраво тялото й,всяко едно мускулче в него се напрягаше,сякаш вените му щяха да се пръснат,дишането му беше тежко."Нараняваш ме!" Единствено тези думи успяха да стигнат до слуха му.За миг отдръпна тялото си от нейното,придържайки китките й.Видя измъченото й изражение,видя колко болка изпитваше.Горещите й и меки устни бяха пресъхнали от виковете.В този миг Хадес намери най-доброто решение поне според него.Отпусна хватката си и помилва съвсем нежно лицето й,избърсвайки следите от сълзи. За първи път тази вечер звярът прояви милост,прояви нежност,което бе напълно нетипично за него.Сините му ириси се вгледаха в шоколадовите й очи,приковавайки вниманието й.
-Няма да изпитваш болка,нито ужас,няма да искаш да избягаш,аз съм просто непознат,който те е приютил в дома си.Просто ще се наслаждаваш.
Каза бавно срещу устните й.Защо Хадес й направи тази услуга?Защо прояви момент на слабост?Не мога да ви отговоря,но бе факт.
След думите си той нежно целуна врата й,докато ръцете му се спускаха надолу по изваяното й тяло.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Съб Авг 17, 2013 9:15 pm

Отчаянието я бе завладяло напълно.Погнуса, изпълнена с безпомощност.Само това бе останало в тялото й, в душата й.Имаше чувството, че стените, противно на законите се смаляват, а въздуха изчезва някъде, бива изсмукан, защото не й достигаше кислород.Не можеше да диша, да се движи, да разсъждава логично.Всяка една част от тялото й бе парализирана, шокирана, агонизираща...болката изгубваше своите предели и се размиваше, разтваряше се навсякъде, пропиваше се в кожата й.Чувстваше се...употребена.Това ли бе едно от най-лошите чувства?Мислеше си, че смъртта на близък човек е най-лошото.Да видиш, че в живота ти няма абсолютно никой, че си напълно сам.Но се оказа, че болката от това да видиш как някой друг разрушава същността ти е също толкова огромна, колкото и първата.Сега разбираше защо след това жените се самоубиваха.
И тази мисъл минаваше отново и отново през главата й.Желанието да умре.Но щом думата "смърт" грейваше в съзнанието й, моментално се появяваше и споменът за това което й бе казал.За всичко, което я очакваше в Ада.И тогава не знаеше кое да избере - Земята, със своето друго отвратително лице или Ада.И двете й се струваха еднакво противни, а нямаше средно положение.
И тогава, изведнъж, всичко спря.Не усещаше стягащата болка от пръстите му по ръцете си, нито хищническите му целувки.Единственото, което изпита беше лекото докосване на пръстите му по лицето й.Изтриваше сълзите й.Колко иронично, след като той бе причината те да са там.Отваряйки очите си, можеше да види нещо, което не очакваше.Какво бе това?Състрадание?Милост?Доброта?Не успя да разбере, защото побърза да ги затвори отново.
А след това дойдоха и думите - спокойни, запаметяващи се в съзнанието й.Вълна на спокойствие обля тялото й.Чувстваше се сякаш някой промиваше съзнанието й, втълпявайки й други мисли.Точно както когато вампир й въздействаше докато бе човек.Отваряйки отново очите си, сякаш срещу себе си видя друг човек.Това което изпитваше нямаше нищо общо с чувствата до преди минута.Тогава би дала всичко, за да го убие, а сега...сега го желаеше.Умопомрачаващо силно.Всичко в него й се струваше възбуждащо - очите, устните, докосванията, целувките, тялото му...по дяволите, тялото му.Сякаш бе създаден за грях.Какво направиха думите му с нея?Нима й въздейства?Защо?Как?
Усещайки ръцете си свободни ги свали, обхващайки с пръсти врата му.Пренебрегна болката, която изпита.Тя сякаш вече нямаше власт над нея.Единственото, което желаеше в момента бяха устните му.Горещи, влажни и примамващи.И ги получи.Впи своите в неговите, наслаждавайки се на удоволствието, което се разля по цялото й тяло, заедно с неимоверната възбуда.Краката й бавно се обвиха около кръста му, придърпвайки тялото му още по-плътно към своето.Злоупотребяваше.Той злоупотребяваше с тялото й.А на нея не й пукаше.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Нед Авг 18, 2013 6:08 pm

Беше много тихо, светлината слаба, а леглото много
топло и удобно. След като малката кризисна и неприятна за Хадес ситуация бе отминала и вече момичето не ридаеше,не се дърпаше,а искрено се наслаждаваше на всеки негов допир той спокойно можеше да позволи на самодоволната му усмивка отново да излезе наяве. Но нека да обърнем и внимание на интериора,който създаваше голяма част от настроението в стаята.
Таблата на леглото представляваше огромно
слънце,огромно черно слънце.Стаята беше
просторна, разкошно обзаведена в тъмни тонове на черно,сиво и кърваво червено. Някак да ви напомня на Ада?Прозорците бяха огромни и просторни,може би бяха едни от най-масивните неща в стаята.Хадес обичаше да наблюдава природата.Единствено нея не намираше за абсурдна,напротив,наслаждаваше й се истински.Даниел бе ценител,наслаждаваше се на красивите неща.Умееше да разграничава до голяма степен живота си в Ада и този на Земята. Стараеше се да поддържа нормален живот,разбира се без задръжки и без да се съобразява с каквото и да е,нека не забравяме,че злото бе заело голяма част от характера му,но предразположеше ли се можеше да стане истинско ангелче.Разбира се,винаги щеше да търси изгода и за себе си. Същото правеше и в момента,възползваше се от тялото на Елена и изпитваше неимоверно удоволствие от този факт.Но имаше нещо в нея,нещо Божествено,рядко на земята се срещаха такива красиви създания като нея.А и пламъкът в очите й,тя не бе просто вампир,сякаш бе създадена за нещо по-велико.Ала да не се отнасяме толкова.Нека се върнем към главните ни герои.
Мирисът на Хадес се бе пропил в стените,лъхаше от тялото му.Това вече беше коктейл,който опияняваше и размътваше главата на Елена. Много по-добър от маргарита. Да, много по-добър. Очите на Кромуел бяха потъмнели до черно,преливаха се онези 50  нюанса сиво,които постигаха този ефект.Притискаше я към леглото със слабините си. Другата му ръка я сграбчи за косата и
дръпна рязко. Устните му бяха върху нейните,целувайки ги настъпателно и жадно,докато в един миг не ги захапа до кръв. Елена усети  сладката болка и простена. Стонът й се стопи в устата му.
Разтваряше устни за езика му. Той го плъзна бързо. Въртеше
го бясно в устата й. Сякаш тя бе единствена,сякаш не бе целувал никоя друга така.Езикът й загали нежно неговия в бавен, еротичен,подлудяващ танц на докосващи се усещания. Това можеше да го подлуди.
− Искам те.
Думите му излизаха задъхани, стенещи, изнемощели от желание.Желаеше я,желаеше я повече от всичко сега.Даниел се спусна надолу по тялото й,целувайки шията,лявата й ключица и гърдите й,продължавайки по корема й,докато не стигна до черното й изкусително бельо.Захвана единия му край със зъби и буквално го разкъса.Разтвори краката й и остави следи от няколко мокри целувки по вътрешната част на дясното й бедро.Устните му нежно целунаха най-нежната й част,а след това езикът му си проправи път,засмуквайки клитора й.Докато не спираше да го стимулира с език включи и пръстите си,с който проникна в нея,а глухите й стонове,които давеха гърлото й го караха да я желае още повече.Усещаше и виждаше колко възбудена беше,а това можеше само и единствено да го радва.
-Прекрасна си,красавице.
Прошепна за миг и отново започна да засмуква и облизва най-възбудената й точка сякаш облизваше мед от обратната страна на лъжица.Искаше да я докара до лудост преди да я получи,искаше да крещи от удоволствие,да стене и да забива ноктите си в гърба му,до кръв.И всичко това бе въпрос на време.За миг Кромуел се раздели със сладката течност,която се разливаше в устните му и се върна към устните на Елена,захапвайки долната.Спусна ръката си надолу и отново,но този път грубо,проникна в нея с пръсти.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Нед Авг 18, 2013 7:26 pm

Светкавица последвана от силен гръм, който сякаш разцепи въздуха в стаята, като междувременно го направи още по-наелектризиран.Беше необичайно мрачно за това време на деня, но сякаш дори времето искаше да изрази по някакъв начин това което се случваше в стаята.Тежките капки дъжд започнаха да барабанят по стъклата, превръщайки се в тих и приятен шум, чиято задача, сякаш бе да успокои положението.Безсмислено.До ушите й можеше да достигне шума от листата на дърветата, удряни от дъжда и вятъра.Или това беше някакъв друг шум?Някой, който се пораждаше в главата й, карайки разума й да се замъглява, погледа й да се премрежва, ръцете й да треперят.Не, по дяволите, това бе той.Само и единствено той й причиняваше това, играейки си с тялото й по изключително мръсен и подъл начин, а единственото, което можеше да направи...бе да го желае още по-силно и по-силно.
Колкото и грубо да постъпваше - дърпането на косата, притискането на тялото й, начина по който захапваше устните й, всичко това й харесваше и дори да изпитваше болка тя сякаш само още по-засилваше възбудата в тялото й.Желаеше го толкова силно.Искаше да го усети в себе си, страстта й най-накрая да може да намери своя отдушник.Толкова силно го искаше, че и идваше да крещи.
И тогава чу неговите думи.Признанието му, че и той я желае също толкова силно, колкото и тя него.Но въпреки това продължаваше с играта, докарвайки я до ръба на похотта, бутайки я в пропастта, без да й оставя път за връщане назад.
Устните, пръстите му, мамка му побъркваше я.Заби пръсти в чаршафите, стискайки ги възможно най-силно, докато тялото й се извиваше от екстаза, който преживяваше.Можеше буквално да я докара до ръба на оргазма, но не би й позволил да пропадне в него.Отвратително приятно мъчение, което й харесваше, но в същото време я измъчваше.
-Хадес... - простена тя, усещайки пръстите му в себе си.Чувстваше сякаш е изгубила гласа и волята си.Искаше да го накара да спре, докато не е свършила, но не намираше думи в главата си, които да й помогнат да изрази желанието си.А до тогава бе безпомощна.
Устните му се откъснаха от нея, само за да дадат път отново на пръстите му - още по-груби и побъркващи и от последния път с тази разлика, че сега вместо в чаршафите можеше да забие ноктите си в гърба му, раздирайки кожата му до кръв.Цялото й тяло гореше, а една настойчива и дразнеща мисъл се бе появила в съзнанието й.Желаеше да го захапе, да усети как кръвта му се разлива в нея, доставяйки й още по-голямо удоволствие.Но се спря и не го направи, въпреки че устните й бяха на врата му, засмуквайки кожата.
До един момент се бе предала напълно в ръцете му, позволявайки му да прави каквото поиска с тялото й.Но само до един, а когато той свърши сякаш нещо в съзнанието й прещракна и премина на друга вълна.Очите й станаха кървавочервени, а ръцете й се плъзнаха нагоре по гърдите му, продължавайки по ръцете.Съвсем скоро достигна ръката му, която бе между краката й, подлудявайки я ужасяващо силно и я премахна от там.Изръмжавайки, захапа меката част на ухото му.Преобърна го, като този път тя се настани върху него, вдигайки ръцете над главата му.Устните й се плъзнаха по врата и гърдите му, спирайки се на няколко места, за да го захапят, след което продължаваше надолу.Озовавайки се върху разкопчания му панталон, ръцете й побързаха да го издърпат грубо и нетърпеливо, разкарвайки го от полезрението си.Сега единственото, което оставаше между телата им бяха боксерките му, които предизвикателно се бяха издули.Спря устните си почти до ръба им, прокарвайки езика си по кожата му, оставяйки мокри следи.После се зае със свалянето на изключително дразнещия плат, бавно и побъркващо, докато не реши, че е прекалено скучно и при следващото й движение останаха единствено парчета, които да напомнят от какво са.Похотлива усмивка се разля по лицето й, докосвайки съвсем леко горещата му, пулсираща кожа.Ръката й се раздвижи бавно по цялата дължина на мъжествеността му, отново и отново докато устните й търсещо извървяха пътя нагоре към устните му.Намирайки ги най-накрая спокойно можеше да се впусне отново във въртележката на възбудата.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Нед Авг 18, 2013 8:58 pm

Очите му бяха огненосиви и много напрегнати.Удоволствието го завладяваше секунда след секунда,желанието да е вътре в нея още повече.Ето,че имаше такива моменти,в които дори Хадес едвам се контролираше.Едвам сдържаше демоните си,в такива моменти дори той се чувстваше като прост човек,неспособен да победи желанието,похотта,а от друга страна се чувстваше по-силен и могъщ от всякога.
− Миришеш толкова сладко−каза и затвори очи, по
лицето му се разля наслада. Усещаше как Елена буквално се гърчеше от конвулсии. Той се пресегна и махна завивката от леглото,която бе като помощно средство на момичето,не бе пропуснал факта,че всеки път щом я докоснеше тя сграбчваше с пръсти завивката,но кой каза,че няма да я мъчи?Беше в леглото му напълно уязвима,възбудена,очакваща,с поглед молещ се да проникне в нея, увита само в замъглените му като разгорена жарава очи.Докато в един момент Даниел не се озова по гръб,а момичето настървено разхождаше устните си по тялото му.Стигайки до мъжеството му и прилагайки всички тези ласки Хадес пое една дълбока глътка въздух,което накара гърдите му да се повдигнат нагоре,а след това бавно да се върнат към нормалното им положение.В очите му сякаш гореше огън.Гледаше брюнетката с разширени зеници,сякаш за миг остана парализиран,сякаш бе зрител,а не участваше в играта.Беше като истинска тигрица,вече бе сигурен,че тя не бе обикновено момиче,имаше нещо в нея,нещо необикновено,нещо повече.Въпреки,че бе толкова възбудена и го желаеше толкова силно Елена извършваше всяко едно движение с такава прецизност,страст и същевременно контрол,че дори се доближаваха до неговите. За пръв път той не доминираше,а се оставяше да бъде доминиран.Ала следващата страстна целувка и забитите й нокти в гърба му го извадиха от транса му и отново се включи в играта.
-Време е.
Гласът му беше тих, загадъчно и сладко предизвикателен.Решителен.Нямаше време,което да пропилява в още игри,тя бе повече от готова за него.Завъртя я светкавично и отново я притисна към леглото издигайки ръцете й нагоре.Целувките му лазеха нагоре по корема й, към пъпа.Кожата му гореше.Минаваше по цялото й тяло с устните си, а тя стискаше устни,единственото,което й бе останало.Устните му се затвориха около едното й зърно, докато палецът му галеше другото.Искаше да я докара до самия ръб,до предела и когато успя рязко проникна в нея.Сякаш товар падна от плещите му,сякаш освободи цялото напрежение и двамата се отдадоха на екстаза.Докато проникваше в нея Дан бе преплел пръстите на ръката си с нейните.Ловките му пръсти и устните му върху кожата й разкъсваха всеки нерв от тялото й, което пееше в някаква сладка агония.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Нед Авг 18, 2013 9:31 pm

Тъкмо, когато си мислеше, че не може да чака повече, проклинайки на ум мъжа, който изпитваше извратено удоволствие да я вижда почти на прага на лудостта, продължавайки тази абсурдна игра, Хадес най-накрая й даде това за което мечтаеше цялото й тяло.За няколко части от секундата имаше чувството, че всичко около тях е замряло.Сякаш времето бе спряно от ръката на силен магьосник, който бе решил да й даде ценни секунди, за да може тялото й постепенно да свикне с новото разтърсващо чувство.Не знаеше дали е магьосник или не, честно казано не й пукаше, но чувството бе приятно.Телата им правеха каквото пожелаят, сливайки се в страстен танц, докато мозъкът на Елена си беше закачил табелка "Ще се върна след пет минути...или не точно".
Плъзна ръце около шията му и го придърпа по-близо към себе си.Устните й се притиснаха към неговите.Нежно.Прокара езика си по тях докато не ги разтвори.Докосна езика му със своя преди да се отдръпне.След това го направи отново и отново...в момента си играеше бавно и съблазнително, и това й харесваше.Не мислеше да бърза за абсолютно никъде,защото той беше нейн...поне за тези часове.
Най-сетне езикът му се плъзна в устата й и когато го засмука това й достави неимоверно удоволствие.Сетивата й се подпалваха едно след друго, а дъхът й започна да излиза на пресекулки.Беше странно, чак плашещо как само това действие можеше да я побърка толкова силно.
Оставени на воля ръцете й спокойно се движеха по гърба и гърдите му, проследявайки релефа на мускулите му.Можеше да усети как потръпва под всеки нейн допир и това й харесваше.Устните й проследиха линията на врата му, откривайки безпогрешно мястото, което беше най-уязвимо при хората.Прокара езика си по тази част, засмуквайки леко кожата му.
Когато отдръпна устните си на лицето й танцуваше щастлива усмивка, макар че малкото й дразнене не беше нищо в сравнение с това което предстоеше.Усещаше устните и езика му бавно да слизат надолу по тялото й, обръщайки внимание на всеки малък детайл и извивка, и това я караше да прехапва доволно устната си.
Дъхът й почти секна и не мислеше, че може да бъде способна да диша при следващото му проникване, което бе по-грубо и рязко от предишните.Поредният стон се откъсна от полу разтворените й устни.Отвори очи срещайки погледа му.Толкова дълбок и плашещ, но в същото време възбуждащ.Не можеше да види своите очи, но най-вероятно червеният цвят все още се смесваше с шоколадовото.
-Господи... - простена тя, впивайки още по-разярено ноктите на едната си ръка в плътта му.Искаше, искаше да получи още.Желаеше още.Краката й пристегнаха хватката си около кръста му, при което Хадес проникна още по-надълбоко в нея, което само породи в гърдите й още по-голямо желание да изкрещи.За да не го направи го целуваше - настървено и без капка нежност.Не помнеше някога да бе изпитвала нещо подобно.Толкова силно и разтърсващо чувство.Какво се случваше с нея?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Гост on Чет Авг 22, 2013 2:33 pm

Всяко едно действие на брюнетката подклаждаше страстта и лудостта у Хадес. Караше го да иска да я разкъса,да иска още от нея, да прониква все по-дълбоко и рязко,без дори да се замисля дали й причиняваше болка или не.Очите му бяха станали черни,напрегнати,изпивайки тялото й с поглед.Дишаше тежко,сякаш не му достигаше въздух.Елена посрещаше тялото му всеки път,когато той се плъзгаше рязко в нея.Стоновете й го побъркваха,караха го да крещи името й, целувайки я разпиляно.Арес зарови едната си ръка в косата й, стискайки я силно и вдишвайки от сладкия й аромат и в този миг забеляза как апетитно бе захапала долната си устна,а дори не разбираше колко подлудяващо секси бе това.Премести устните си върху нейните хапейки жадно долната й устна.По дяволите,побъркваше го!
-Спри!Спри да хапеш тази устна!
Едва ли не изкрещя в лицето й и отново натика езика си в устата й.Притисна я силно към леглото а след това светкавично я язе в скута си.Ръцете му стискаха силно задните й части,повдигайки я.Устните му животинки се впиваха в горещата й кожа,а стоновете й го изкарваха извън контрол.Проникваше все по-дълбоко в нея,все по-рязко и необуздано.Съвсем скоро всичко щеше да свърши,а така не му се искаше.За вечния си живот Хадес спокойно можеше да признае,че сексът с брюнетката бе един от най-добрите, които бе правил.Сякаш  тя се разливаше и гореше в ръцете му,усети как мускулите в слабините й започнаха да се свиват,по дяволите,с това усили удоволствието му многократно.Върна погледа си към нея,хващайки лицето й с ръце.Целуна разтворените й устни,заглушавайки силните стонове,които се бяха заклещили в гърлото й и единствено целувката му не им позволяваше да излязат.Хватката около кръста му бе толкова силна,телата им горяха едно в друго.В очите на Даниел сякаш горяха пламъци.Накъсаните стонове излизаха от устата му,а той стискаше силно косата на Елена.Бутна я отново на леглото,с впит в ирисите й поглед.Ръцете му вдигнаха нейните нагоре,преплитайки пръсти едни в други,проникна още два пъти рязко в нея,а след това отпусна тялото си върху нейното,заравяйки глава в косите й,поемайки от райския й аромат.
След като успя да нормализира дишането си Хадес се премести от тялото й и се излегна настрани към нея,подпирайки глава на ръката си.Погледна към Елена.Дори след изтощителното им преживяване изглеждаше божествено красива и отново хапеше устната си.
-Не я хапи.
Прошепна той,отмести един кичур от косата й,надигна се и нежно впи устните си в нейните.
-Красавица.
Прошепна и отново се настани на мястото си,взирайки се в Гилбърт.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Elena Gilbert on Чет Авг 22, 2013 5:28 pm

Искаше да крещи.Да крещи ужасно силно, надявайки се това да облекчи тялото й и огъня, който гореше в нея ужасяващо силно.Но дори това да станеше, съмняваше се че щеше да постигне кой знае какво.С нагорещеното му тяло допряно до нейното нямаше да има ефект, каквото и да решеше да направи.
-Хадес...Господи, Хадес... - заглушено шепнеше момичето, спирайки при всеки негов следващ тласък.Каквото и да правеше, имаше чувството, че се подпалваше още повече.Гърбът му най-вероятно представляваше красива картина от червени следи, на места дори кожата му бе раздрана напълно и няколко капчици кръв се спускаха надолу.Мирисът на кръвта само още повече вбесяваше рецепторите й, замъглявайки ума й.Сякаш можеше да стане по-замъглен отколкото е.
Чувайки силните му думи, успя да се отрезви за момент, само за да разбере какво всъщност имаше предвид.А след като този момент бе преминал, устата й отново бе превзета от езика му.Както и всичко останало, дори в това имаше доза грубост и първичност, нещо, с което отново я подчиняваше.И обикновено това би я вбесило, но как, по дяволите, можеше да се вбеси в такъв момент?!
Пръстите му грубо се впиваха в тялото й, придържайки я плътно към себе си, докато тласъците ставаха още по-груби, резки и бързи.Няма подходящи думи с които би могло да се опише екстаза, който преминаваше през всеки нейн нерв, побърквайки я.Всъщност, би желала да е луда, щом това бе неговият начин да я направи такава.
Усети приятен спазъм, ниско долу в корема си, който същевременно й хареса, но и я разочарова.Не искаше да свършва.Точно в този момент желаеше ужасно силно да може да спре времето, само за да се наслади по-дълго на този момент - на тялото му, на погледа му, на начина по който я докосваше, целуваше, проникваше в нея.Беше лудост, но искаше да се наслаждава вечно на тялото му, защото бе убедена, че никога не би й омръзнало.
-Ако това ще те побърква, знаеш, че ще я хапя отново и отново... - проговори тя с дрезглав глас, вглеждайки се в чертите на лицето му.Мразеше го.Преди да се окаже в леглото му го мразеше, ненавиждаше начина по който й говореше и това което си бе позволил да направи.А сега...сега го желаеше.Отново.Желаеше го тук, на пода, в банята, където и да е, но го искаше.
-Знам че ми въздейства.Защо го направи?Можеше просто...да ме насилиш, щеше да е същото.За теб.
Вгледа се в очите му, опитвайки се да разчете какво има зад тях, но знаеше, че тази задача е невъзможна.Бе сякаш да гледаш през затъмнено стъкло - каквото и да правиш, не можеш да видиш какво има зад него.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 22467
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Hell's gates./Cromwell mansion/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите