Имение "Wayland"

Двамата мълчаха през целия път. Ана не беше сигурна защо, но имаше някакво предчувствие, че Томас обмисляше нейните дарби, които тя демонстрира в китайския ресторант преди минути. Твърде възможно бе да си мисли, че тя може да ги използва и в своя полза. Ако трябваше да бъде откровена, нямаше вампир на земята, който да не използва поне веднъж своята дарба. Мислеше си още в библиотеката дали щеше да е правилно да упражни въздействие върху мислите му, но й се стори лоша идея тогава, струваше й се лоша идея и сега.
Видя погледа му, когато достигнаха нейното имение. Беше го купила, но самата земя си принадлежеше на нея и Алекс по право. Не, че някой щеше да се опита да разглежда права от преди милиони години. Тя отключи вратата и срещна прислужничката си Мелиса.
-Госпожице Уейланд, да приготвя ли вечерята?
-Не, Мелиса. Ние сега се връщаме от ресторант. Свободна си. -Отвърна Ана, след което остави чантата си на дивана и свали якето на Томас от себе си, слагайки го на закачалката. След като прислужничката затвори вратата, Ана погледна към Томас усмихнато.
-Мисля, че ще вали цяла вечер. -Отвърна спокойно, макар да беше изключително признателна на майката природа точно в този момент. -По-добре остани тук. И без това е много самотно вечер.
Въвеждайки го в коридора, тя посочи стълбището набързо, без да изчака неговия отказ.
-Спалните са на горния етаж. Ако искаш може да избереш една и да използваш банята. Моята е първата врата в ляво. Само в нея има огромна вана. -Усмихна се на последните думи, след което се прокле. Нещата прозвучаха по съвсем различен начин; много по-мръсно от колкото тя бе искала.
Качи се нагоре, като влезе в стаята си и набързо облече дълга тениска в сиво и черни къси панталонки. Обичаше да се чувства удобно и комфортно у дома и никак не се притесняваше от Томас, макар да бе прозвучала много низша преди няколко минути. Седна на дивана, пускайки телевизора; очакваше компанията на Томас всеки момент търпеливо.

Влязоха в къщата на Ана,ако можеше така да го нарече.Беше много по голяма от къща,а след като отвори и вратата и едно момиче с дълга,тъмна,вързана на опашка коса я попита дали да сложи вечерята,устата му съвсем хлътна.Едва ли подозираше,че може да притежава такова нещо,което същестуваше само по филмите.Леле!

Приближи се към прозорците и гледаше капките как се удряха в стъклото.Бе обърнат с гръб към червенокосата,докато тя му направи предложение да остане,а след това вметна,че само в нейната стая има голяма вана.Обърна се към нея моментално и я изгледа въпросително.Да не си мислеше,че ... Май не бе добра идея да идва тук. "Глупости,глупости и отново глупости,Томас .. момиче се помъчи да бъде любезно към теб и предполагам,че не е имало предвид това .. това,де,секса!"- Томас трябваше да благодари на подсъзнанието си,че му обесни като на малко дете какво по точно не е имала предвид вампирката.Обърна се още веднъж към прозореца.Да бе права,явно цяла вечер щеше да вали,а добре,че и утре бе събота.Нямаше да се налага да става рано , за да се прибере и вземе учебниците си.Въздъхна от облекчение.

Качи се нагоре по стълбите заедно с Ана.Тя отиде в нейната стая,а той продължи и се мушна в съседната.Какво щеше да облече?Нямаше никакви дрехи тук.Но все пак влезе и си взе един горещ душ,който накара тялото му да се отпусне.Облече белия халат,който бе поставен на вратата и излезе.Започна да се оглежда,май щеше да облече старите си дрехи,от който продължаваше да капе вода.Ужас! И,ето,че една от онези паранои го удари.Ами,ако бе извика тук ,за да направи истинската си вечеря с кръв от него?Ами,ако пиеше кръв и от чернокосата прислужничка,макар и по врата и ръцете и нямаше белези от зъби.Огледа я добре още преди да прекрачи прага.

Нямаше друг вариант и тръгна по халат надолу по стълбите чувстваше се неловко.Знаеше,че Ана го бе чула с нейния вампирски слух.Телевизора бе пуснат,а червенокосата бе седнала на дивана.Бавно заобиколи и седна до нея.Беше му много неловко.
- Ами .. понеже нямам други дрехи,реших да се възползвам от халата,който бе оставен в банята. - отбеляза в своя защита той и заби погледа си в телевизора.
Не искаше да я гледа,защото знаеше,че отново бузите му щяха да пламнат,а сега не бе подходящия момент за това.

Съвсем беше изключила за това, че той не си носеше още дрехи (колкото и глупаво да звучеше). Трябваше да се сети за това, още като прекрачиха прага на имението. Тя се усмихна и се зарадва, че проблема беше решим. Отиде до малка стаичка от коридора, която беше нещо като гардероб, като изкара всичко, но без тениска. Очевидно Томас щеше да се задоволи с това, което тя беше намерила. Чифт къси панталони (за вкъщи) в светло сиво.
-Една жена винаги има гардероб с множество дрехи за всякакви случаи. Чисто нови са. -Добави, подавайки му панталоните, като седна отново на дивана и прегърна леко коленете си. С мисъл накара камината да започне да гори. Дори и като вампир, тя можеше да се ориентира кога температурата беше по-ниска от нормалната. Погледна го и се усмихна. Докато той отиде да се облича, тя взе две коли от хладилника и ги постави на масата пред дивана, както и едно доста голямо одеяло. Знаеше, че често се случва да заспи пред телевизора. А и.. не можеше да скрие от самата себе си, че й се иска да се облегне на Томас и просто да се сгуши в него като малко дете. Напомняше й за човешкото в нея, което тя не искаше да загуби никога. Той бе мил, красив и срамежлив, което я караше да лети в облаците като хлапачка.
Когато той се върна, тя се беше сгушила в себе си, наметната с мекото одеяло в цвят на слонова кост.
-Къщата е огромна, но е тъжно , че е празна. -Каза тихо Ана, загледана в телевизора с непроницаемо изражение. Дори не знаеше защо точно му го казва, сякаш имаше право да очаква нещо от него. -Може да идваш понякога.. -Добави, преди да успее да спре себе си. Сякаш не стигаше, че в началото го нападна с директни въпроси, а сега искаше да го накара да идва тук. Не се беше замисляла и за миг, че може би той нямаше да иска да продължи нещата в тази насока. Първата им среща в ресторанта бе минала относително добре, но това не означаваше, че е задължен да се съгласи и за тора.
-Разбира се, само ако поискаш. Не искам да помислиш, че по някакъв начин ми го дължиш. -Прошепна тихо, но достатъчно, за да може и събеседникът й да чуе какво казва. Облегна глава назад, искайки да го придърпа, но щеше да го направи едва когато той покаже, че все още я иска.

Изведнъж вампирката стана и тръгна към нещо подобно на гардероб?Знаеше ли какво можеше да бъде.Къщата или имението бе огромно.Сигурно тук можеше да се направят 3 сватби наведнъж по 20 човека всяка.Изкара го от мислите му Ана,когато дойде при него и му подаде чифт къси панталони.Цвета им беше приятен - светло син.
Кимна й,и след това тръгна нагоре по стълбите , обратно към стаята,която си бе избрал.Влезе и започна да се преоблича.Отново щеше да има неловка ситуация,защото червенокосата не му бе дала тениска.Но все пак трябваше да й бъде и благодарен и за това.

Изглеждаше като онези момчета от гимназията,с които излизаха мажоретките.Не се виждаше в тази светлина,но по принуда трябваше да носи това.Все още се блъскаше онзи въпрос в главата му.Защо не се бе прибрал в квартирата си?Защо се бе съгласил изобщо да дойде до дома й?Защо прие дрехите , които му даде,а не отказа и отново да си бе навлякъл мокрите дрехи и да се прибере?Защо?

Чу се силно шляпван зад врата му. "Ако не престанеш с твоите лигащини,няма да стигнеш до никъде.Момичето те харесва.Както и ти нея,а нали знаеш,че щом момиче харесва момче и обратното .. тази вечер трябва да се случи нещо .. сещаш се какво.Онова,за което не ти се говореше в ресторанта." - започна да се хили и да се търкаля по пода то.
Какво бе ме толкова смешно?Бе в главата му от 19 години и все още не бе свикнало,че Томас на първа среща не си падаше по тези неща.Но поне можеше да и благодари с целувка,която наистина заслужава,а и той може би го искаше.Какво може би .. той направо го искаше,просто не можеше да го признае пред себе си.

Слезе надолу по стълбите и отново се настани при нея.Бе се увила в одеяло с приятен цвят.Явно имаше вкус за всичко.Започна да му разказва колко самотна се чувства в това голяма имение.На лицето на Блек се намести тъжна гримаса.Не искаше червенокосата да да тъжи.
Намести се малко повече към нея и дръпна одеялото по закачлив начин и се допря до нея.
- Разбира се,че ще идвам .. ако ме искаш за компания,макар че съм доста рядко в списъка на някого .. - каза като се засмя и премести погледа си от нея към телевизора.
Даваха нещо,което не му бе едно от най интересните за в момента неща.А като цяло,той не си падаше и по гледането на телевизия,освен когато даваха нещо интересно по "Хисотри" или "Дискавъри ченъл".
Наблюдаваше я с периферието си.Имаше тишина от доста време,затова той реши да поеме отново в свои ръце,за втори път тази вечер ситуацията.Побутна я леко с рамо и тя го погледна.
- Харесва ми да съм в твоята компания,за първи път от толкова време не се бях забавлявал .. - оточни се той и усмивката му на лицето стана още по широка. - Надявам се и ти да си бе прекарала добре? - попита я,като продължаваше да я гледа в прелестните й сини очи.

Радваше се, че той се съгласи да идва понякога. Щеше да е доста приятно да прекарват по няколко часа заедно или дори по вечер. Искаше й се да става всеки ден, защото това щеше да разнообрази нейното не така забавно ежедневие. Беше се замислила до толкова, че лекото бутане по рамото й я накара да се обърне към него. Ана не беше забелязала колко близо един до друг всъщност се намираха, което си беше чисто постижение, предвид обстоятелствата.
-Прекарах си много добре с теб. Най-добрата ми първа среща. -Прошепна Ана, като наклони глава на една страна и се усмихна внимателно. Реши да направи още една крачка, като сложи глава на краката му; излегна се удобно, докато одеялото ги обгръщаше като ореол. Камината създаваше допълнителна топлина в стаята, може би и някакъв уют. За пръв път да си бъде у дома й се стори някак правилно .. и топло. Можеше да обясни това усещане само по този начин. Сякаш празнотата в тишината на това имение се беше изпълнило с Томас. С този така обикновен за другите човек, в който тя откриваше красота и привличане. Не можеше да не се запита дали това нещо беше правилно. Дори между тях да пламнеше любов, той беше човек. Никога нямаше да поиска да стане вампир, което означаваше, че след време той щеше да умре и , ако Ана беше влюбена до тогава, то тя щеше да страда много. А дали вече нямаше чувства към него и нямаше смисъл да обмисля края? Ако вече нямаше връщане назад и този непознат интерес всъщност беше повече от това, което изглежда?
Мръдна глава към лицето на Томас, сякаш за да се пречисти от всички тези мисли. Беше красив, да. Но имаше и нещо повече в тази красота. Зад нея струеше интелигентност; той четеше много книги. В днешно време трудно можеше да намериш човек, с когото да водиш пълноценна беседа.
Протегна ръка и внимателно докосна бузата му. Леко я погали, като се усмихна по онзи нейн начин, който я караше да изглежда безобидно; точно като нейното човешко аз.
-Имаш много красиви очи, знаеш ли? -Попита червенокосата, оставяйки ръката си да почива на врата му. -За това ми се иска да ме гледаш малко по-често ..

Сложи глава върху краката му и не спираше да го гледа.Случи се нещо изненадващо,нещо което той не бе очаквал.Тя докосна бузата му,настръхна.Свлече се надолу по врата му и спря там.Той и се усмихна,защото не знаеше какво по точно трябваше да направи в момента като този.
Хвана ръката й,като усети колко студена бе.Но това не го притеснила,тъй като знаеше или по-точно бе чул,а сега се увери,че кожата на вампирите е студена.Стисна я лека,така че да не усети болка,макар , че едва ли неговата сила можеше да се сравнява с нейната.Надигна ръката й от врата му и устните му се допряха до кокалчетата на ръката й.Боже бе божествено.Усети аромата на кожата й,и това го накара да затвори очи и да се унесе.
Знаеше,че никога преди не би направил такова нещо за момиче.Дори и за предишната си приятелка вампир.Това ли бе .. това ли му казваха чувствата му сега?Че не е обичал толкова много вампирката,която се опита да пробие плътта му със зъби и да му изпие кръвта?Можеше ли да е от това,че Ана му въздейства по някакъв начин с нейните способности?Бе ли възможно?Всякаш в съзнанието му нахлу страх и той отвори очи.Постави ръката й върху тялото й.Но защо?Не знаеше.
- Имам чувството , че тук е студено .. - отбеляза и се сви още повече в одеялото,като това,че Ана се бе облегнала на краката му,не му бе причинило неудобство.


Можеше ли да й вярва?Можеше ли да разчита на това,че ако стане нещо и той просто я попита иска да бъде с него тя  няма да го отблъсне и по този начин да го нарани?Можеше ли да я обича,без да мисли за това,че е вампир?Можеше ли всичко това?
За дните прекарани с нея,всякаш бе станал друг човек.Бе се отпуснал,бе започнал да мечтае поне малко.А в мечтите му винаги присъстваше тя.Бе започнал да  прави опити да общува с другите,макар и те още да го отбягваха и да го смятаха за хлапак...не,че го бъркаше.Тя ме действаше позитивно.Да!


Докато мислеше над това,се бе загледал в минаващите цветни картинки на екрана на телевизора.Осъзна може би,че това което изпитва към червенокосата не бе просто привличане,а нещо повече?Да,мисли си,че е така.
- Ана? - попита той,когато тя бе обърнала глава към телевизора също като него.
Сигурно се чувстваше всякаш бе сгрешила като го докосна,но реално не бе грешка,а бе нещо като ... като това , в момента той да направи следващата си стъпка.
Червенокосата се обърна към него и отново нейните сини очи се взряха в неговите.Махна един кичур от косата й,който пречеше на красивата гледна на лицето й.Така бе по-добре.Усмихна й се,а тя му отвърна със същото.Наведе се и бавно допря устните си до нейните.Усети вкуса им.Хареса му.След това се надигна нагоре и изчака реакцията й.
- Съжалявам,май не трябваше да правя всичко това .. та ние сме на първа среща и .. не е редно. - побърза да се оправдае за "грешката" си Блек.

Когато остави ръката й обратно на тялото, Ана почувства почти физическа болка. Отхвърляха я за пръв път през живота си, макар това да не беше точно отхвърляне, съдейки по целувката на ръката. Все още усещаше меките му устни по кокалчетата си, което я накара да въздъхне незабележимо от пропиляния шанс. Явно за него приятелството беше крайната цел и червенокосата трябваше да уважи неговото решение, без значение дали й харесва.
Обърна поглед към скучните картини на филма. Дори не й се искаше да следи сюжета,докато мислите й блуждаеха другаде. Макар да беше самоуверена, синеоката нямаше на идея какво му харесва и какво не му харесва попринцип. Дали тя трябваше да го целуне или да остави на времето да покаже? Тя така и не можа да си отговори, след като красивия му глас изрече нейното име.
Тя обърна бавно глава към Томас. Сенките от работещата камина играеха интересно по очите и лицето му. Навеждаше се бавно точно над нейното лице, което я накара да се усмихне щастливо. Докато докосваше устните си с нейните, тя почувства смесица от емоции. Объркване -никога преди не беше усещала емоция само от една целувка. Щастие -той най-сетне я целуваше. Благодарност -на дъждът и на всичко, което ги доведе до тук. Тъга -защото той се отдръпна от нейното лице и сякаш остави огромна празнина в гърдите й .
Започна да се извинява; явно беше решил, че постъпката му не е правилна, което пък се различаваше от мнението на червенокосата. Изправи се внимателно така, че лицата им отново да се озоват едно срещу друго; той можеше да усети сладкия аромат на нейната кожа , смесица с шампоана.
-Исках да го направиш, за това не е нужно да се извиняваш. Не съм ти въздействала да го направиш .. -Последното сякаш го каза, защото имаше съмнение, че и той не е много на ясно как се беше стигнало до тази малка и невинна целувка. За Ана обаче това беше едно обещаващо начало, далеч повече от "просто приятели:" . Искаше да му даде всичко, на което беше способна. Да пътуват и тя да му покаже възможно най-красивите места по света. Искаше да вижда неговата усмивка и да усеща устните му върху своите. Най-красивия подарък, който Ана можеше някога да се пожелае.

Искала е Томас да я целуне?Искала е,а не бе споменала.Ако остроумното му подсъзнание не бе поддало на красотата на Ана,Блек никога нямаше да я целуне.Не мислеше,че бе редно отново да се забърква в история,любовта история,в която е намесен вампир.Бе му достатъчно,това което преживя с бившата си,а и още сънува кошмари нощем.Всякаш усеща острите и зъби как драскат плътта му и накрая се мъчат да я пробият.

Можеше ли да започне наново?Да не се събужда всеки път от едни и същи кошмари,да не вика,умолявайки я да стои настрана от него и да не го превръща в поредното си забавление.Та тя се бе играла с него.Бе го карала да прави неща,които не искаше само защото намираше полза от това.Няколко пъти бе обвинен в убийство,заради кървавите следи в апартамента му,които тя бе оставила при поредното си хранене.Заплашваше го,че ще намери сестра му и тя ще пострада.Кажете ми .. това отстрани не ви ли изглежда като филм на ужасите,и главния актьор в този филм бе Томас Блек.Май би трябвало да му се връчи златен медал за храброст,но нека оставим това настрана и да се върнем към мислите на човешкото същество за вампирката.


Отдръпна се леко от нея,така че да вижда по-добре лицето й на светлината на камината.Вече се бе стоплило в стаята.Хвана ръката й с надежда,че тя е по-различна от другите.
- Знам,че не си го направила,Ана и се надявам да не го направиш,освен когато не е наложително,защото имам неприятни спомени от това замъгляване на мозъка.Не ми харесваше. - отбеляза той,като смъкна погледа си надолу към ръцете на червенокосата.
Мина в пръст внимателно по белезите по кожата й.Колкото й да се мъчеше да ги прикрива,дори и бледи .. пак се личаха по кадифената й кожа.Аромата й отново го лъхна и той се усмихна.Дигна погледа си към нея.
- Не ме е страх от теб,Ана ..
Харесваше му да излича името й.Бе приятно и галеше небцето и езика му.Бе старо име,което му напомняше за книгите,а той наистина обичаше да чете,както вече всеки , който го познава знае.

Тя го гледаше и се чудеше как е възможно на света да е останал толкова чист човек; незасегнат от арогантността на времето и мръсотията на обществото. Прокарваше дългите си пръсти по устните внимателно и нежно, докато очите й изучаваха всяка негова извивка. Гледаше го без никакъв срам по онзи изучаващ и дори неприличен за една дама начин, макар намеренията й да не бяха толкова сексуални, колкото изглеждаха отстрани. Изправи се до седнало положение, наместена в скута му. Очите й бяха точно впити в неговите, а устните й -на милиметри от неговите.
-Няма да те манипулирам с възможностите ти, ако не ми позволиш да го направя. -Прошепна тихо в ухото му. Облегна чело на слепоочието му, като за миг затвори очи. Можеше да усети аромата на кръв и парфюм от него. За щастие, отдавна кръвта не я изкушаваше толкова, колкото новородените вампири. Целуна му внимателно бузата, но не като онези обикновени целувки, а по-интимна и дори по-лична. Внимателно плъзна устните си и по неговите, гледайки го в очите. Усмихна се внимателно, галейки бузата му. Виждаше го като същество, което трябва да бъде защитено от хищните лапи на останалите чудовища. Тя можеше да му даде всичко. С едно поискване, можеше да го накара да бъде по-самоуверен. Можеше да направи всичко, което той поиска, но още не можеше да разбере от къде идваше това желание да му угоди.
-Ако поискам от теб да ме целуваш лудо, ти би ли го направил? -Попита тихо в ухото му, затваряйки очи. -Би ли ме оставил без дъх? Защото искам да се отпуснеш.. И не искам да те лъжа -мога да те накарам да го направиш.. Но не искам да го правя на сила..
Облегна глава на рамото му, затворила очи, докато ръцете й внимателно галеха всяка част от него, до която имаха достъп. Нежно и внимателно, пръстите й се плъзгаха по голия му гръб и кожата му. Можеше да се закълне, че е като магнит за нея. Всяко нещо в него я караше да иска да го целуне, но се опасяваше, че може да го изплаши по някакъв начин. Осъзнаваше, че тази първа среща беше една от най-хубавите, които бе имала някога и не искаше да я развали с прибързване или необмислени решения.
Най-сетне отвори очи и го погледна, търсейки отговора на нейния въпрос. Изправи глава и лицата им отново се озоваха едно срещу друго.

Защо го искаше точно от него?С какво той бе по специален от всички останали човешки същества в града?Е,да вече бяха на изчезване,но все още можеше да се сблъскаш с някой за сутришното си кафе рано сутринта преди училище.Като цяло какво намериха всички вампири в него?Да,бе лесен за манипулиране,защото не пиеше въбринка,макар и да му бе повтаряне милиони път от родителите му и от онази луда жена - сестрата на баба му.Имаше толкова много въпроси,които искаше да пита вампирката,но всякаш нещо го спираше,но какво?

Настани се в скута му.Ръцете й започваха да се движат навсякъде по тялото на момчето и той настръхна.Не от това,че бе докоснат от червенокосата,а от студените й ръце.Не го очакваше.Това,че бе без тениска й даваше по-голям достъп до тялото му отколкото някой до сега имаше.Побърза да зарови нос в косата на момичето,докато имаше възможност и да вдиша аромата й.Затвори очи и се остави на удоволствието,но тя се отдръпна и бе принуден да отговори както и на въпросите й ,така и да се откъсне от сладкия си момент да бъде близко до нея.Близко до нея - като тя сама му се бе настанила в скута,без той да я накара насила.Кога се бе случвало това преди?


Затвори очи,след като ги отвори си пое въздух дълбоко.Усмихна й се,но все още не отговаряше на зададените му въпроси,а се взираше в красивото й лице.Кичурите от косата й я правеха по загадачна и по мистериозна.Правеха я по очарователна по нейн си начин.
"Хайде съвсеми се ,любовнико!"- развика се подсъзнанието му.Определено и на него му бе интересно как щеше да продължи вечерта им заедно.Какво щеше да направи Томас и както Ана.Дали щеше да покаже от дръзката си част в себе си или щеше да остане също толкова скромен когато се видяха в библиотеката?
- Аз .. Ана.. трудно е за мен,предвид спомените които имам .. последните спомени,които ми бяха позволени да помня. - започна да говори след толкова време като ту гледаше очите й,ту погледа му се местеше настрани от тях.Притесняваше се,дори и сега .. след като й бе дал целувка.
- Но бих те целунал - лудо както ти би искала,но не мисля,че ще се справя. - млъкна й заби поглед  в ръцете си.
Не смееше да обвие тялото й с тях,защото можеше да не я хареса това.Не смееше да я докосне,защото тя не му бе позволила.Нямаше да го направи,без нейно съгласие.
- Въздействай ми! - каза на по-висок глас Томас и очите му се забиха в устните й.
Чакаше командата,която да излезе от тях и той да се почувства малко по комфортно в собствената си кожа.Но едно се надяваше да не прекали с въздействието си върху него.

Не таеше особени очаквания, след като той бе имал предишно гадже-вампир. Очакваше да се отдръпне, да не иска да я погледне или да я нарече егоистка, че искаше нещо такова от нея. Докато чакаше отговора му, самата тя на ум се обвини хиляди пъти, че искаше нещо, което нямаше право да иска от Томас.
Но той не само я изненада, но за секунда я остави съвсем неподготвена за неговия отговор. Беше се съгласил да се подложи на нейните желания, което означаваше изключително много за червенокосата. Тя се усмихна и погали устните му, вдигайки лицето му срещу нейното. Очите й търсеха неговите и когато ги намериха, тя се взря нежно.
-Искам да се освободиш от своите притеснения. Да не се срамуваш. Искам да помниш абсолютно всичко след това. -Изрече синеоката, докато зениците й се присвиха няколко пъти. Беше му въздействала, но бяха нужни около 20 секунди, за да може цялото тяло да се поддаде на заповедите на вампира. Знаеше го добре, тъй като в своите тъмни периоди въздействието върху всички си беше повече от ежедневие. Докато тялото на Томас се окопити от срамежливостта, Ана спи устни в неговите много нежно и бавно.
Замисли се дали някога имаха бъдеще. Дали тя щеше да го накара да се отпусне без да се налага да използва силите си? Дали щяха да бъдат странна двойка или пък по-нататък той щеше да поиска от нея да бъде превърнат? Тя нямаше да се съгласи да отнеме човечеството му, дори и доброволно. Това, че някой й беше отнел на сила човешкото я караше да отказва да причини същото нещо и на друга личност. Тялото й си пасваше идеално с неговото, което беше чиста ирония на съдбата. Ако тя беше останала човек, двамата нямаше как никога да се срещнат и да има каквото и да било между тях. Неговото време беше сега -21 век, а тя.. Тя беше родена в миналото и така погледнато мамеше времето.
Не искаше да мисли за това. Всичко, което искаше да усеща е близостта на Томас. Неговите целувки и милувки, които тя беше поискала.

Тя му бе въздействала.Съзнанието му се замъгни и повтаряше единствено нейните думи.Клатушкаше се наляво-надясно и накрая се строполи на земята.Тялото на Томас бе заредено с енергия,която досега не му бе позната.Затвори очи и едва когато ти отвори отново и усети меките устни на Ана върху неговите,всичко се промени.Вече бе по-дързък в действията си.Не го срам от това,което щеше да направи с вампирката,дори не го не срам от това да си го помисли или да помечтае.Не и какво преди.


Не отделяше устните си от нейните.Езика му влезе в устата й и започна да се движи на всички страни.Ръцете му се озоваха на таза й,а след това започнаха да се качват нагоре по гръбнака й.Притисна я още по силно към себе си,така че тялото й да бъде опряно до неговото.Започна да надига блузата й от двете страни с ръцете си .. чакай СТОП!
Добрата страна в Блек бушуваше и не искаше да му позволи да направи грешка,която вече бе направи веднъж.Ръкомахаше с всичка сила за да изчисти гъстата мъгла,която бе в главата му и го караше да прави всички тези неща.Но той не можеше или по точно не искаше да се поддаде на доброто у себе си точно сега и затова продължи по същия похотлив начин да качва ръцете нагоре по тялото й,заедно с тениската й.
Отдели устните си за малко от нейните,усмихна й се и я гледаше с онзи поглед,с който не си бе позволи до сега - влюбения.
- Не знам на какво съм способен,когато си ми въздействала по тази начин,Ана .. точно тези спомени са изтрити или подтиснати в съзнанието ми .. - отбеляза той,като говореше задъхано,заради целувката и отново вкопчи устните си към нейните.


Ако трябва да забележим отстрани в момента на нито един от двамата не му пукаше какви ще са последиците от това.Добрата част от него започна да рови из чекмеджетата и да търси разни спомени,които да му кажат да спре,че това не е правилно,но всякаш всичко бе срещу него.В момента главата му буквално бе пламнала от страст към червенокосата.Как можеше да направи всичко това с него и той да иска по собствено желание да се хвърли срещу вълните.Никога до сега не бе опитвал,а и да бе .. което малко се съмняваше,нямаше никакви спомени от това.


Ръцете му вече бяха съблекли тениската на Ана и я бяха захвърлили на пода.Вече имаше достъп до тялото на вампирката до кръста.Топлите му пръсти бавно минаваха и шареха по тялото й.И ето тогава той спря да движи и ръцете и езика си.Отдръпна я от себе си и я бутна на дивана.Бе върху нея.Целувките му започнаха да слизат надолу по врата й,ключиците й,гърдите й,но не бе махнал още сутиена и се свличаше надолу и надолу.Ръцете му следваха устните му,който оставяха мокри отпечатъци по тялото на момичето.На лицето му имаше усмихва,която не си бе спомнял да изгрява на лицето му.

Беше освободила тъмна част в него, за която не подозираше. Вярно, напомни си червенокосата, всеки си имаше тази тъмна част, която криеше или от която се срамуваше.. Но при Томас именно тази тъмна част беше страстната. Грееща с ярък пламък, който караше Ана да настръхва като малко момиче. Нямаше и помен от срамежливостта на човека; всичко беше заменено с пламенни целувки и докосвания. От устните на синеоката излизаха тихи стонове на задоволство. Не можеше да се насити на всяка негова милувка.
Казвайки й, че не знае на какво е способен, това сякаш стимулираше вампирката да види до къде можеше да стигне всичко. Не, че и сега не бяха стигнали далеч. Тя беше без блуза, легнала на мекия диван, върху одеялото, което до преди час беше върху тях.
-Е, имаме си цяла нощ на разположение. -Прошепна Ана, като за секунда се озова седнала върху него. Отмести косата си на една страна, като на лицето й беше изписана широка усмивка. Приведе се напред и устните й започнаха да обикалят врата му нежно. След това минаха по гърдите му, а после дръзко продължаваха към корема му. Бързо късаше и панталоните му, оставяйки Томас само по боксерки. Беше доста страстна в своите действия. Върна се на устните му, като го гледаше с игрив поглед.
-И за тези целувки, аз ще ти дам нещо в замяна. -Добави, отново смъквайки пъргавото си тяло надолу. Махайки боксерките му, Ана го остави гол. А нейните устни продължаваха да проследяват извивките му от корема надолу. Езикът й бавно се извиваше и се прокарваше по пенисът му, като от време на време вдигаше поглед. Едната й ръка подпираше тялото й, а другата също се заиграваше изкусно и нежно, а после променяше всичко и ставаше страстна и дори груба. Отдръпвайки няколко паднали кичури пред лицето си, тя продължи ласките си по много бавен начин. Искаше всичко да бъде максимално забавено, за да може удоволствието му да бъде по-голямо.
Продължаваше страстно да извива езика си, докато погледът й се връщаше върху Томас, за да проследи емоциите върху лицето му. Не можеше да разбере дали иска да го задоволи просто така или защото изпитваше нещо. Сякаш наистина имаше чувства към него. Любов? Или просто привличане? Или може би комбинация от двете? Предстоеше й да го разбере.

Бързо се озова под нея.Хей,каква игра играеше тя в момента?Нали ме му бе дала възможност да се докаже,да докаже похотливата си страна пред нея.Или това бе само част от началото на тази вечер.Каква вечер,бе,та то минаваше два часа сутринта.Само и единствено те двамата бяха будни в дома на Ана.О,чакай .. ами тъмнокосото момиче,което бе прислужница?Къде отиде,какво стана с нея?Не я бе видял да излиза през вратата или явно тя спеше тук.Ана й бе дала стая,в която да пренощува.Нищо чудно,та домът й бе огромен.Както бе споменал сам на себе си преди.

"Какво прави,бе?"- едвам надигнало се от пода подсъзнанието му отново намери сили да извика. "Какво правиш наистина?Мислиш за една прислужница и за това къде и що е,докато едно красиво момиче е над теб и оооле Боже . .." - отново се струполяса на земята и започнаха да се въртят звездички покрай главата му като ореол.
Преди да се усети и сами Томас какво се бе случило с похотливото му подсъзнание,усети езика на Ана върху слабините си.Затвори очи и се остави на удоволствието,което му доставяше червенокосата.За Бога .. бе толкова добра.Всички движения с езика й всякаш бяха вълшебни и накараха Блек да се качи на седмото небе.Остави се още малко на желанието и след това хвана вампирката за ръцете и я издърпа нагоре.
- О,Ана .. толкова си красива .. - отбеляза,когато лицето й се намери на еднакво разстояние с неговото.
Придърпа я към себе си и я целуна.Ръцете му побързаха да махнат късите гащи , с които бе момичето и тя остана само и единствено по бельо,за разлика от него.
Без да откъсва очи от нея,Томас мъчително преглътна и устните му се разствориха.Хвана червенокосата за таза и внимателно пъхна пръстите си в краищата на бикините й и ги свлече надолу.Ръката му навръщане мина бавно между краката на вамприката и се качина нагоре по корема й.Усмихна й се.Бе красива,дори когато бе под нея и тя държеше всичко в нейни ръце.
Но едно,че за трети път.Подсъзнанието му дигна три пръста дори туширано на земята,той щеше да поеме или поне да се опита да поеме контрола над тялото й.
Хвана я за хълбоците и в следващия момент се озова прикована под него.От устните на Томас излезе гърлен стон на удоволствие,че момичето му бе позволило да я контролира.Краката му разствориха нейните и Томас я възседна.Ръцете му минаха бавно по бедрата на вампираката,нагоре по таза,по корема й,когато накрая не разкопчаха сутиена й.Махна го.Наведе се към нея,разтвори устни и започна бавно да движи езика си покрай зърната на Ана.Усещаше зачестилия й дъх.Дали това наистина й харесваше?Целуна я по устните,а после се насочи към врата й.Тялото му се отъркваше в интимните й части.

До такава степен бе опиянен от нея,че изгуби всякаква връзка с външния свят и с всяко едно от подсъзнанията си.Дали добро или лошо в момента не го интересуваше какво мислят.Кръвта му кипеше във вените му,мощно пулсираше в ушите на Блек,дишаше задъхано.Всеки един допир до кожата й го караше да се чувства като друг човек.

Отново прилепи устата си към нейната.Езика му бе нанеситен.Пъхна се в устата й и отново за игра по онзи начин - похотливия.Бе жаден за още.Ако можеше нямаше да се отделя от нея.Засмука долната й устна.Хвана ръцете й и ги сложи над главата й.И така целувките му продължиха по шията й,по ключиците й.

Беше дръпнаха нагоре и потопена в целувките му. Можеше да се закълне, че всеки път, когато започнеше да я целува, тя сякаш се потапяше в прекрасен океан. Сякаш цялото й тяло ставаше по-леко от въздуха. Дори можеше да приеме и баналния израз, че "летеше" заради неговата близост. Озова се доста бързо под него, което я изненада приятно. Тялото му беше силно и здраво; тя сякаш едва сега забелязваше, че Томас беше мускулест. Сякаш едва сега за части от секундата си беше позволила да го разгледа. Може би единствено това, че е срамежлив го делеше от живота на популярното момче в училище? Имаше всички останали качества на лице и Ана не можеше да го отрече и да иска.
Тялото му се отъркваше в нейното по онзи безсрамен начин, когато тя остана без никакви дрехи. Вишнените й устни се бяха извили в доволна усмивка. Целуваше я, докато ръцете му вдигнаха нейните в схватка над главата й. Лек смях се надигна от гърлото й -не си беше представяла, че Томас някога би поел контрол, но го правеше много по-умело, от колкото Ана би признала гласно заради своята гордост. Очите й следяха всяка извивка, която попаднеше случайно или не толкова в полезрението й. Но тогава тя си напомни болезнено, че беше едва първата среща. Червенокосата нямаше да си прости, ако нещата тръгнеха толкова забързано още в началото. Идеята да развали всичко й се струваше много неприемлива.
-Едва първата среща е.. -Прошепна , докато целуваше бавно врата му. -Нека изчакаме втората, за да видим продължението на това.
С тези думи тя реши постепенно да отмени въздействието си над Томас. Тази страст щеше да се появи за в бъдеще; имаше време за всичко, напомни си синеоката. Тя придърпа одеялото върху тях. Сега бяха просто Ана и Томас, които лежаха голи един върху друг, завити в мека завивка. Бяха просто бъдеща двойка, която щеше да се изправя пред много неща. Облегна глава назад, докато едната й ръка нежно галеше главата му. Но точно сега, точно в този миг бях просто Ана и Томас, Томас и Ана; вплетени един в друг, единственото което се чуваше, беше тежкото им дишане и пукотът на клоните в камината.

Какво стана?Изведнъж съзнанието му се разчисти..мъглата вече я нямаше.Дали вече бе махнала въздейстието си върху него?Отново стана онова притеснително момче и бузите му веднага поруменяха,когато погледа към голите им тела.Но му харесваше .. харесваше му това устните му да докосват тялото й.Намести се до нея на дивана.Гледаше небесно сините й очи,които постепенно започна да обожава,а и с всяка изминала минута самия той си мислеше,че ставаше все по влюбен в Ана и това май бе грешно.Грешно,защото тя не бе човек .. а именно такава като нея го бе наранила,не само физически,но и психически.Прегрътна шумно.Усети аромата,който тялото й донясяше до носа му и той се унесе.

Няколко часа по-късно


Сънищата му ставаха все по-хубави по-хубави откакто за първи път срещна вампирката.Дали това се дължеше на силното му провличане към нея или не?Отвори очи,едва когато усети слънцето на лицето си.Постави ръка,така че да направи сянка ида види идващата фигура към него.Ана ли бе това или онова тъмнокосото момиче,което бе прислужница на синеоката?Изправи се в седнало положение така че дав иди лицето й.О,и ето онази красива усмивка,която го накара да направи същото.Ана бе по тениска и бельо.Дългите й краката крачеха към него,а в ръцете си държеше поднос.Как можеше да го накара да се усмихва така?Направи й място и тя седна до него.
- Не бе нужно да правиш закуска. – побърза да се оточни Томас,но пордължаваше да я гледавсе така влюбено.
Естествено ,че си личеше.Само по очите му .. кога запоследно светеха така?Когато се запозна с Алисън?Вампирката,която така нагло се подигна с него?Не,не .. не трябваше да си спомня тези спомени,не и сега когато бе в компанията на червенокосата.
Огледа се наоколо .. дрехите им бяха по пода.При спомена за това,Блек сведе глава,в знак,че му хареса,но не знаеше дали и при нея бе така.”О,я стига .. ако бе позволил да стане нещо повече щях да се радвам на прекрасно порно с вампир и обикновен човек.” – изсмя се нагло то и дигна веджа.
Нима го подценяваше?Е,да имаше право .. той не бе способен на нещо такова ... особено като не я познава толкова добре,колкото му се искаше.Дали по нататък щеше да му позволи?Да разбере миналото й и това,което я е накарало да дойде тук в града?Да му разкаже за вековете,н които е живяла .. Да,той обичаше историята.


Потъваше в мечти с нея,само когато казваше името й,а когато бе покрай нея .. силно се надяваше те да станат реалност.Но едва ли?Кой би обичал човешко същество .. вместо да забие зъбите си в него и да го ползва за храна?Бяха малко вампирите,за които бе чувал и бяха вегетарианци или се хранеха с животни,но не бе виждал нито един от тях..просто слух.А не всеки слух е верен,нали?

Ана се събуди. Всъщност вампирите винаги имаха кратки сънища и обикновено не толкова дълбоки. Всяко нещо , дори малък шум можеше да ги накара да се събудят. Когато се събуди, тя видя сладкия Томас, който спеше. Лицето му имаше странно усмихнати черти; изглеждаше красив и спокоен. Това някакси накара момичето да се замисли -тя ли беше причината за вероятните му хубави сънища? Или някой друг? Тази мисъл я попари като нагорещено желязо. Не можеше и не трябваше да има друго момиче в мислите му. Ана бе способна да убие всяка една, която Томас погледне. Но защо? Когато се запита на ум, не успя да достигне до отговора. Въздъхна тежко и безшумно се изправи.
Минути по-късно вече правеше палачинки. Не знаеше дали трябва (дали е прието) след една такава вечер просто да направиш закуска на този,който харесваш. В миналото връзките на Ана никога не се задълбочаваха чак толкова, защото се беше страхувала да се привърже към когото и да било. Сега имаше възможност да се отдаде на нещо като срещи с много мил човек. А дори и да вземе лекът и да си върне човешкото? От доста време си мислеше за това и преди не намираше никаква основателна причина да го направи. А може би беше чакала тъкмо този човек; този мъж.. това момче, за да й напомни, че има възможност да бъде точно като него. Нямаше да й липсва кръвта, нито пък дарбата й.
Усети, че той се е събудил. Взе вече готовите палачинки с шоколад и се отправи към дивана в хола. Беше си взела душ,след което бе сложила черна и дълга тениска. Червената й коса падаше на неравномерни вълни, които изглеждаха някак стилно и небрежно.
Той й каза, че не било нужно тя да прави закуска. Ана седна до него на дивана и му подаде подноса с красиви черно-бели чинии (в едната -палачинките, а в другата -шоколада).
-Разбира се, че е нужно. -Започна развеселено, слагайки подноса на масичката пред Томас. -Все трябва да се закусва. Това е най-важното хранене. Почти съм сигурна, че палачинките са горе-долу добри.
Което си беше лъжа. Ана във времето се беше научила да усъвършенства всички видове кухня. Понякога го правеше от скука, а друг път-от интерес към конкретното ястие. Беше й трудно да прецени дали е сготвила нещо добре или не, защото всички вампири усещаха храната като безвкусна гума. Само кръвта представляваше приятен низ от аромат и вкус (което Ана ненавиждаше). Разбира се, това никога не я беше отказало от виното и шоколада, макар те отдавна да бяха загубили своя предишен вкус.
-Още не е изгряло слънцето. -Добави Ана, като опит за започване на някакъв вид кореспонденция. Приближи се леко сковано, след което сгуши тялото си в това на Томас. Не знаеше дали е уместно и именно поради тази причина стойката на тялото й изглеждаше доста несигурна. Но за едно беше сигурна -главата й идеално пасваше на неговото рамо, дори само за секунда. Както и телата им си бяха пасвали, макар реално да не се беше стигнало до секс.

Разтърка очите си сънено.За Бога колко бе часът?Дигна поглед и големия часовник срещу дивана показваше пет и петнайсет.Нима бе толкова рано и той бе спал само два часа?Обърна се към прозореца с надежда,че слънцето е изгряло,но разочарованието бързо го полази.Бе светната градинската лампа,тя бе тази,която го заслепи и го отдели от хубавия сън,който сънуваше.Въздъхна,може би неодобритенло,но след като видя усмивката на Ана,той направи същото.


Изправи се като все още бе покрит с одеялото.Не се бе облякал,нямаше кого.А и като изключим това,че го е срам за действията му преди часове и сега това .. какво оставаше да направи.Погледна я.Усмихна й се.
- Аз трябва да се облека .. тоест не ми е удобно .. а и на теб не мисля,че ти е удобно и просто .. трябва да се облека,Ана .. - отбеляза притеснено.
Наведе се и събра всички дрехи,които бяха по земята и се качи нагоре по стълбите.Надяваше се вампирката да няма нищо против отново да използва стаята,която бе заел още когато дойдоха в дома.Щеше да е бърз .. поне колкото може.А и се надяваше дрехите му вече да са изсъхнали и да се прибере в квартирата си.Имаше чувството,че нахалства.
Облече старите си дрехи,които изненадващо бяха сухи и като нови.Дали имаше нещо общо Ана с това?Предполагаше,че бе наредила на темнокосото момиче да се погрижи за дрехите му.Поклати неодобрително глава.Защо го правеше .. той можеше да се оправи и сам.Тоест когато се прибере,да изпере дрехите си.Въздъхна.
Слезе на долния етаж да й благодаря за жеста,който бе направи за него,а и за това,че му беше дала да пренощува в дома й.Седна до нея.Усмихна й се отново."О,я стига .. винаги ли ще се усмихваш само без да кажеш нищо?Нима си мислиш,че това е нормално за едно момче като теб?Стегни се , човече.Не си на 5." - съскаше злобно подсъзнанието му.Вече бе доволно от това,което стана между тях.Томас имаше чувството,че определено това долно същество щеше да го дразни,за това че не продължи,щом тя махна въздействието си върху него.Бе глупаво да го съди заради това.Не е ли така?Питаше себе си и останала част останала от доброто в него.Доброто подсъзнание.
- Вие вампирите не спите ли? - попита като начало на разговора им.
Не му се ядеше..не изпитваше никакъв глад.Защо?Явно защото бе прекалено рано за закуска?Но нямаше да откаже на едно сутришно кафе,за което щеше да се погрижи по-късно,когато си тръгваше от тук.Някоя закусвалня все някак щеше да е отворена.Върна отнесения си поглед върху червенокосата.


Бе толкова красива.Защо ли си мислеше постоянно за нея,дори когато бе в негово присъствие.Дали наистина не сгреши когато не направи нищо тази сутрин,а просто не намести до нея и заспа?Дали се е случило нещо,което тя го бе накарала да забрави или не?Надяваше се да нямаше такова.Лопаше нервно с крак.Хъм ..
- Извинявай,ако не е смутил въпроса ми,не исках да говоря за това .. просто търся тема на разговор ... а аз определено не съм добър в това.. и съжалявам. - отсече отново с оправдание.
Но нали знаеше,че някой ден тези оправдания за синеоката щяха да й омръзнат и може би да го превърне в сутришна закуска.Да, бе му пределно ясно.

Той реши да се облече. Ана кимна безмълвно и се отправи към отдалеченото кътче в кухнята, където държеше своите банки с кръв. Колкото и да й се искаше, не можеше да отрече нуждата си от тази течност. Не можеше и да отрече, че вкусът й беше невероятен и по-добър дори от най-хубавия шоколад (а Ана беше опитвала доста). Почувства се неловко да пие кръв, докато в къщата й се намираше друг човек. Беше свикнала прислужничката й да е наоколо, но Ана не се интересуваше от нейното мнение особено. А с Томас всичко беше различно -тя копнееше да разбере за какво си мисли във всяка една секунда. И макар да имаше дарбата да го направи, моралът не й позволяваше.
Върна се в стаята малко преди и Томас да слезе. Беше изчистила капките кръв от устните си и се беше излегнала на дивана. Канеше се да започне да говори за нещо; каквото и да е, но Томас я изпревари и й зададе интересен въпрос. Повечето хора отбягваха да питат такива въпроси, може би защото мислеха, че Ана щеше да се ядоса и да се разбеснее. Преди да успее да започне да отговаря, Томас уточни, че не е добър в намирането на теми за разговор. Вампирката се усмихна чаровно и се облегна леко на него, след което започна да говори меко и нежно.
-Няма проблеми. Винаги може да ме питаш всичко, което те интересува. Та вампирите също спим и сънуваме, но при нас сънят е много по-лек. Всяко нещо може да ни събуди; дори бих казала, че сънят ни е повърхностен, но реално ние не изпадаме в дълбоки сънища. Другото интересно за нас е, че може да се събудим от кошмар когато пожелаем. Волята над сънищата ни е по-голяма. Има и такива, които сами определят какво да сънуват, но лично аз мисля, че това убива удоволствието да си изненадан от това, което сънуваш. По пътя на логиката не би трябвало да извършваме никакви физически човешки дейности, но природата не ни е отнела всичко. Някои страдат, че не усещат човешката храна толкова вкусна, колкото преди. Но повечето неща за нас са митове. Чесънът не ни действа, нито дървените кръстове и светената вода. Може да влезем в църква, ако поискаме. Молитвите не ни причиняват болка.
Вдигна рамене леко усмихнато и накара пред Томас да се появи бледо синя чаша с горещо кафе. Парата се издигаше и образуваше фигури, които изчезваха почти веднага, след като се бяха появили. Ана винаги оприличаваше човешкия живот на тази пара -крехък и много много чуплив. Замисли се дали някога би наранила Томас. Жажда? Не, тя можеше да я контролира и нямаше никакви проблеми с нея. Да го превърне? Само и единствено ако се налага да го запази в живота си. Замисли се от кога човешко същество можеше да вникне под кожата й така, че да я накара да не се замисля за това какво щеше да му причини в действителност. Сама знаеше, че не би избрала тази съдба нито за себе си, нито за някой друг. Но можеше да поеме риска да го превърне и той да я намрази, защото ако трябваше да го превърне в чудовище , като нея, за да може той да продължи да съществува, тя нямаше да се поколебае и за секунда. Може би това я правеше егоистка, но на този етап нещо я привличаше в него и тя нямаше намерение да го загуби.
-Виж, Томас.. -Започна несигурно и вдигна поглед към него. Сините й очи обходиха лицето му, забелязвайки всеки един детайл от него. Беше красив и тя си го бе помислила още в библиотеката. -Искам да знаеш, че няма никога да те нараня. Няма да те ухапя и да направя каквото и да било, което да те изплаши. Но ти обещавам да те защитавам от всички онези същества, които биха искали да ти навредят или да те наранят по някакъв начин. Искам да знаеш, че.. че ако ме видиш докато.. върша някои неща, които би сметнал за ужасни, като да ухапя някого.. или да убия някого.. Искам да си спомниш за това сега. - Изправи се и започна да обикаля бавно напред-назад, опитвайки се да намери точните думи. -Между нас се случи нещо снощи. Не съм сигурна какво точно. Тоест.. самите целувки -добре. Но се случи нещо; нещо, за което съм чела в книгите. Харесвам те. И искам да знаеш, че ще се опитам да държа свръхестествения свят далеч от теб, за да си добре. Ще се опитам да съм човек покрай теб. Но и не искам да те лъжа, ако се наложи да направя.. ужасни неща, за да те защитя.. Вече имам усещането, че трябва да те защитавам и за това.. Ако се наложи да направя нещо лошо и ме намразиш.. Искам да знаеш, че е било за да те защитя от нещо или някого.
Трябваше да му каже всичко това. Ана обичаше да е на чисто с всички -да им предостави своите доводи или планове за бъдещето. Дали това я караше да се чувства по-добре? Не. Но не можеше да си позволи да остави околните в неведение за нейните постъпки. Не можеше да си обясни нейните чувства, а малко неща можеха някога да объркат Ана. Малко неща я караха да търси точните думи, защото тя почти винаги имаше готов отговор. Опитваше се да е силна, дори и да не се чувстваше като такава. Знаеше колко врагове има и беше въпрос на време те да разберат за привличането й към Томас. И беше въпрос на време да намерят в това възможност да я наранят. Не, Ана Уейланд нямаше да позволи това да се случи, дори с цената на живота й.

Намести се още по-удобно до нея,когато и зададе въпроса си,но ето,че вампирката явно не чувстваше за редно да бъде легнала докато започна да му обеснява какво реално бе да си вампир.Как оцеляваш,как продължаваш живота си напред без да ти пука за останалите,които те нараняват,как да живееш с мисълта,че няма да си човек отново и всичко това.Идваше му като гръм от ясно небе и му бе нужно време , за да го осъзнае,но нима имаше такова когато бе в нейната компания?Една ли!

Щом застана до него,той заглеждаше всяко нейно движение.Дългите и крака го омайваха,подсъзнанието му стремглаво го караше да си мисли за онази нощ,в която бяха под една завивка , без никакви дрехи .. без нищо,което да им пречи да осъществят някои неща.Да,може би бе грешка да не го направи .. а трябваше.Той го искаше,предполага се че и тя.Въздъхна и разклати глава,така че да се отърси от мислите си,които в момента блуждаеха в главата му.


Изслуша я внимателно.Попи всяка една дума,която излезе от устата й,макар и да бе унесен в мислите си.Бе права,че имаше нещо между тях онази вечер,но това да се опитва да го защити от други същества подобни на нея,за които бе чувал .. си бе нелепо.Той бе голям,можеше да се справи .. поне така си мислеше.Е,щом може да поеме всичко от Алисън и това което му сервира червенокосата на втората им среща .. сам се признаваше за герой,макар реално да не бе такъв.
- Това за книгите .. - започна леко несигурен в думите си,дори не знаеше дали беше редно да продължи,но щом започнаха тема за неговата мания,а именно книгите .. бе длъжен да го направи. - ... права си .. тоест за себе си .. тоест знаеш,че такива нещата не съществуват като в книгите,те са създадени за да направят света по щастливо място и да те накарат да вярваш в нещо нереално,но ... - замълча за момент,за да си поеме въздух и да преосмисли следващото си изречение.
- Аз ти вярвам. - отбеляза още преди да е допродължил предишното си изречение.
Знаеше,знаеше много добре,че червенокосата не бе способна на това.Не и след тези думи,а знаеше също така,че не трябва да вярва на такива същества,на мрака.А защо го правеше?За й се доверяваше .. всякаш зачисляваше живота си в неините ръце и тя трябваше да се разпорежда с него."Мисля,че има нещо повече от привличане между вас двамата." - отбеляза нагло подсъзнанието му.И на всичкото отгоре за капак на цялата тази история бе право.За пореден път,макар и Томас да не искаше да си признае.
- Но ще те помоля едно нещо .. дай ми време да преосмисля всичко това,което ми каза .. защото повярвам ми,не е лесно,Ана .. - каза тихо.


Сви се в себе си.Приличаше на пашкул от страни.Погледна часовника и след това към червенокосата.Нямаше все още 7.А и появата на чашата с кафе пред него .. довърши всичко,което не очакваше да се случи точно в този момент.Това да й каже,че и имаше вярва може би прекалено рано,за това.Въздъхна.

Виждаше, че може би му идва много. Не може би, а със сигурност, каза си червенокосата, прегръщайки себе си с ръце. Очите ѝ бяха големи и влажни, каквито винаги бяха. Вярваше ѝ, така каза. Но след като се сви в себе си, това я накара да осъзнае, че да каже това на нея бе твърде рано. Отметна косата си на една страна, оставяйки едната страна на лицето си в лека сянка. Лицето ѝ беше замръзнало в каменна фасада, зад която се криеше болка. Той искаше време да осмисли всичко. Тя нямаше право да му отнема това. Кимна и го огледа. След което се завъртя и бавно пристъпи напред. Целуна челото му и тръгна към кухнята. Седна на стола, защото не знаеше какво точно се очаква от нея. Да го остави сам? Да не си говорят известно време, докато всичко се изясни? Или да се намесва в живота му беше много лоша идея? А тя изпитваше повече от онова мимолетно привличане, което момиче има за кратко към някого. В нейното имаше повече настоятелност, повече сила и страст, примесена с красива нежност. Ако беше художничка, тя щеше да нарисува тези чувства като красива и многоцветна картина, в която цветовете се преплитаха и преливаха изящно. Знаеше, че заради вампирската част в нея, тя можеше да рисува, да пее и да прави всичко перфектно. Не знаеше обаче дали като човек щеше да притежава някои от тези таланти. Стигайки до тези мисли, отново се сети за лека и за възможността ѝ да бъде човек; да бъде до Томас, да имат истинска връзка, далеч от всичко това, което тя би нарекла общо с името "мрак". Но знаеше и колко желаещи има за този лек; беше безнадеждно-тя нямаше да е човек отново, а Томас винаги щеше да има поне малко съмнение към нейните действия. Щеше ли да си мисли, че тя го манипулира? Че заличава спомените му и създава нови. Ако се бяха срещнали преди 100 години, тя със сигурност би оправдала неговите очаквания, но сега бягаше от конфликти, войни и битки, както и от злото в себе си.
Наля си кафе от каната, като отпи. Вкусът му нямаше никакво значение за Ана. Чувстваше се разстроена, а дори не знаеше защо. Единственото, което на този етап я успокояваше, беше ритъма на сърцето на Томас. Заслушана в него, тя се усмихна. Той кипеше от живот-от жива енергия. Влюбваше се във всяко негово нещо -в стеснителността.. В неговите думи. Ала той никога нямаше да види своята жизненост така, както Ана я виждаше, освен ако не я загуби някой ден. Именно тази жизненост Ана щеше да охранява с цената на живота си.
Нямаше я само няколко секунди, около минута; всички тези мисли препускаха като стадо диви мустанги из нейното подсъзнание. Върна се в стаята, сядайки на дивана до него. Държеше с две ръце чашата, като някое дете. Понякога Ана именно на такова малко дете приличаше, защото твърде рано ѝ бяха отнели възможността да порасне нормално. Червилото, токовете и грубите думи бяха само защита, бариера, стена. Тя все още беше онова 18 годишно момиче, което сплиташе дългата си коса на красива и блестяща плитка.
-Ако имаш нужда от време, аз ще ти го дам. -Отвърна меко и нежно, без да го поглежда. Гласът ѝ сякаш галеше слухът му, защото не бе сигурна дали щеше да е правилно ръцете ѝ да го докоснат, ако той не пожелае. Но тя наистина желаеше. Искаше да бъде неговото единствено момиче. Неговото човешко момиче.

Нещата около тях двамата започнаха да се случват толкова бързо,че ако се пишеше книга за тях .. надали автора щеше да намери начин да напише всичко това,за толкова кратко време.
Загледан в една точка,дори и след целувката на Ана по челото му,той все още се чувстваше неориентиран.Облегнал ръцете си на колене и хванал главата си.Доброто и лошото в него напираха за своето мнение,а той все още не знаеше,на коя страна би било редно да застане.На добрата - да остави Ана,да продължи живота си така както би трябвало да бъде.Да прави същите занимания,с които се е занимавала преди да го срещне,ще се влюби отново .. та живота й бе дълъг.На лошата - да остане с нея,доколкото е възможно,доколкото тя му позволява,защото за първи път в скапания му живот се случва нещо такова,което може да го промени за винаги , а и тази променя може да му хареса много?Но за Бога,кое бе право точно сега?
Ако постъпеше така както му казваше доброто в него,дали някога .. след време щеше да се пита "ами,ако ...".Да,това винаги следваше.Може би наистина трябваше да рискува.И защо винаги това "може би"?


Ана се върна в стаята.Прекъсна мислите му и той вдигна поглед към нея.Сините и очи показваха,че бе готова да му даде време .. колкото е необходимо,а дали той се нуждае от това?Нуждаеше ли се?Дишаше дълбоко.Сърцето му изтласкваше кръвта по вените му с бързо скорост.Едвам усещаше въздух в тялото си и трябваше да се бори за него.И тогава тя вече го каза и гласно,каза .. че има времето което му е нужно.
Зейниците му се разшириха.Запълниха целите му ириси и нямаше следа от зеления цвят на окото му.Дали би следвало сега да се усмихне?Приближи ръката си до нейната.Хвана я и я стисна , така че да не усеща болка.
- Може би не се нуждая от време,а от това да опитам нещо ново,а това ново нещо за мен си ти .. и аз никога не съм имал представа,че ще навлезеш ти в живота ми.Свикнал съм да бъда единак .. на никой да не му пука за мен,е,разбира се на сестра ми .. но тя има свои проблеми,с мъж който аз не одобрявам .. но това не е тема на разговор сега .. И все пак искам да ти кажа,че няма да си тръгна .. Искам да опитам от опасното. - отбеляза,като и доброто и лошото в него зяпнаха.
Едва ли някой си е представял,че Томас Блек ще направи нещо такова в собствения си живот,и това нещо ще се впише в книгата за неговите постижения.И изведнъж .. започнаха силни ръкопляскания в главата му.Дали наистина би трябвало да се гордее със себе си?Нека не прибързваме ..


Знаеше,че след време ако той самия поиска,Ана може да направи компромис и да го превърне,но той искаше ли да стане един от тях?Да стане като онова същество,което се опита да го убие,а именно -Алисън.Дали щеше да започне да се вини всеки един път след поредната си жертва .. не,не .. не това не бе за него и никога нямаше да бъде.По-добре е да си остане човек и да изживее живота си така както му е писано.Дори и с малко свръхестествени неща в него,но нали трябва да има разнообразие.Неговото разнообразие щеше да бъде Ана.Момичето,което започна да обиква.

Когато хвана ръката ѝ, Ана се обърна към Томас изненадано. Сините ѝ очи приличаха на високо небе, по което се прокрадваха по-светли и по-тъмни ивици. Слушаше гласът му, който я караше да се усмихва, без да има видима причина. До някъде не ѝ се искаше да бъде възприемана като експеримент, но от друга страна, казано по начина, по който Томас го спомена, тя се почувства добре. След като той спря да говори, тя все още обмисляше неговото желание да опита от "опасното". Усмивка се прокрадна на лицето ѝ, след което тя се изправи и го дръпна за ръката внимателно. Двамата се озоваха лице срещу лице, при което тя го целуна бързо по устните.
-Тогава ела да ти намерим бански. Днес е твърде топло за да седим в имението -ще излезем да поплуваме в басейна. -Дори не изчакала отговора му, тя го издърпа към огромната стая с всякакви дрехи. За пръв път някой друг, освен нея влизаше вътре. Помещението бе голямо колкото една прилична стая. Лявата стена представляваше шкафове с плъзгащи се врати. Вътре можеше да бъдат намерени предимно мъжки дрехи. От дясната стена имаше открита сребриста (поставена хоризонтално) тръба, на която висяха със закачалки женски дрехи. В средата имаше обувки, подредени на въртящи се редове. Ана отвори един от плъзгащите шкафове, където се намираха бански принадлежностите за мъже.
-Избери си. Всичко е ново. -Вдигна рамене и усмихнато отиде към своята половина на стаята. Изкара [You must be registered and logged in to see this link.] и се насочи към своята стая. След малко повече от 10 минути, Ана слизаше по стълбите по бански, носейки кърпа в едната ръка и плажно масло с аромат на кокос в другата. Пред басейна бяха опънати два шезлонга. Мелиса погледна Ана, в очакване на някакви заповеди. Слагайки си слънчевите очила, вампирът проговори.
-Направи два коктейла мохито, моля те.
Сложи кърпата си на първия шезлонг и се настани. Започна да маже тялото си с плажното масло, след което се излегна назад, оставяйки няколко къдри да обрамчват лицето ѝ. Пръскачките се включваха от време на време и овлажняваха затоплящото се тяло на Ана. След няколко минути, тя дочу, че Томас слиза. Обърна глава към задния вход на къщата. Когато той приближи, на лицето на червенокосата се изписа широка усмивка.
-Най-сетне. Помислих си, че няма да дойдеш. -Отвърна нежно и подканващо едновременно. Легна по корем на шезлонга, откопчавайки горницата на банския си. -Ще ме намажеш ли? Не мога да стигна гърбът си.
Облегна глава, като усмивката не слизаше от нейните устни. Не го правеше нарочно, но искаше постепенно да го накара да се отпусне покрай нея и да се почувства в свои води. Тя искаше да го насърчава дори сам да ѝ предложи нещо такова. Искаше да го накара да почувства увереност в себе си. Не само, защото изпитваше нещо към него, но и защото той имаше право да се чувства уверен и сигурен в себе си.
Слънцето печеше жарко над тях и караше Ана да изпитва желание да повлече Томас след себе си във водата.

Бърза целувка по устните и само това след думите , които каза и после израза "да ти намерим бански"?Ама .. как така?Как така всичко стана изведнъж .. очакваше някаква по-различна и по-бурна реакция,а то какво излезе?Преглътна и тръгна след нея.
Озоваха се в една голяма стая.Леле,мале.За първи път в скучния му живот бе виждал такъв дрешник,ако можеше да се нарече .. вместо да го замени за цял магазин за дрехи.Очите ме се разхождаха навсякъде из стаята."Оу,има и мъжки вариант на дрехи,спокойно драги,явно не си единствения от мъжки пол в живота на червенокосата.Беше си повече от ясно .. красиво момиче и да се занимава с теб,ако няма никаква изгода за нея?Няма начин." - измърмори подсъзнанието му и наистина го накара да се зачуди.
Взе банския,който му даде червенокосата вампирка и се качи заедно с нея на горния етаж където щеше да се преоблече.Ами .. да,то беше право.Какво въобще си мислеше Томас за нея.Поклати глава разочарована,не одобрил мислите си и ситуацията. "Можеше и да е по-зле,ако беше научил по-късно." - отново продума сърдитото в него.

Облече се и слезе надолу към басейна,който се виждаше от прозореца на всекидневната,в която бяха пренощували.Не бе все още сигурен дали трябваше да прави това и дали въобще бе редно все още да е в дома на Ана.Половината от него викаше "да",а другата поливана направо си крещеше до съдиране "не".
Докато я гледаше как се мажеше с плажно масло през прозореца,се чудеше дали , ако имаше възможност да се върнат назад във времето,тогава тя щеше да го хареса такъв какъвто е,и да го одобри с всичките му тези странности,които има,а не те бяха малко.Натисна дръжката на врата и излезе.Размина се с прислужницата на синеоката,която му се усмихна чаровно.Какво бе изпуснал за времето,което бе прекарал в стаята докато се облича и размишлява над действията й.
Седна на един от шезлонгите до нея.Огледа се.И тогава отново,когато бе решен да започне да разсъждава,което го правеше доста често и ако го питате "Защо?" на дали,щеше да си отговори преди да е преосмислил отговора си.Отвърна с усмивка на въпроса на вампирката,че си е била помислила,че няма да слезе."Глупости" - чу се тихичко гласче.
Гласът на Ана го секна и той се обърна към нея.Тя започна да разкопчава горнището на банския си,а зейниците на Блек се разшириха. "Май днес ти излезе късмета , момко!" - отбеляза равнодушно перверзното му аз и започна да подскача на едно място в знак,че е готово да види какво ще предстои.Попита го дали би я намазал и той с леко колебание пое маслото в ръцете си.
Приближи се до нея и когато ръцете му докосната кожата й,лицето ме поруменя.Ах,тези мисли от преди няколко часа.Да .. определено щяха да се запомнят.
Размазваше внимателно плажното масло по гърба й.Когато свърши се отдръпна и се върна обратно на мястото си.Дали щеше да го накара да направи още нещо,след като бе подчертал,че би искал да опита от "опасното"?