Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

След дни. /the twins/

Go down

След дни. /the twins/

Писане by Ана. on Пет Авг 02, 2013 8:20 pm

Събуди се рано сутринта. Не можеше да разбере дали имаше определена причина да се събуди. Сънят ѝ не се беше променил през последните няколко века и спряха да ѝ правят впечатление кървавите сценки в умът ѝ. Изправи се и отиде до стаята -гардероб. Започна да се оглежда и най-накрая избра какво да облече. Дънки 3/4 и блуза. Все още не се виждаше слънцето на хоризонта. Когато излезе, можеше да усети как вятъра караше косата ѝ да се заиграва. Червеникавите кичури се сливаха с русо и караха косата на Ана да прилича на лек пламък. Не знаеше къде искаше да отиде. Парк? Някой отворен бар? Или да изчака да отворят закуските и да вземе такава. Не знаеше защо все още избираше и човешката храна, но кръвта не ѝ носеше толкова голямо удоволствие, колкото преди. Все още обожаваше шоколада и не можеше да се откаже от него. Приличаше на всички жени по света. Само дето по някое време ѝ изникваха зъби , след което от време на време убиваше по някой човечец.
Избра разходка в парка. Знаеше колко красив може да е в утринните часове. Започна да крачи. Спомняше си за много отминали дни. За най-различни същества, които беше срещнала и опознала. Спомни си за своето семейство. Брат си, родителите (или по скоро такива само на думи) и за сестра си. Не знаеше дали някога отново щяха да са близки или изобщо да имат някакви отношения. Ако наистина настъпеше караница между Флемингс и Майкълсън (евентуално) заради недоволството на Клаус относно избора на Ребека, то Ана щеше да е на страната на Флеминг. Както и Алекс. Избираха една страна, което за останалите щеше да е напълно нормално. Та нали бяха близначки и се предполагаше, че мненията им трябва да съвпадат за всичко.
Ана, като по-малка, беше по-голямо дете. Именно за това винаги се опитваше да се бунтува срещу това твърдение. Смяташе, че никоя от двете не е задължена да е съгласна с другата винаги. Но, колкото и да не ѝ се искаше да признае, Ана и Алекс често имаха еднакви очаквания и мнения за всичко. Въздъхна и седна на една пейка. Единствените живи същества, бяха нощните птици. Но Ана имаше слух, който ѝ позволяваше да отрече това твърдение. Имаше и сетива, които също потвърдиха, че не е сама.
-Алекс. -Прошепна тихо, без да се обръща към нея. Близката нощна лампа осветяваше лицето на Ана и я караше да изглежда по-бледа от обикновено, което подчертаваше огромния контраст между черните ѝ дрехи и нейната кожа. -Ще излъжа, ако кажа, че не те очаквах наоколо в този късен час.
Облегна се назад, отмествайки се в левия край на пейката, демонстрирайки, че отпуска място, на което може сестра ѝ да се настани. Лекият вятър шумеше и подчертаваше пустотата на парка, в който се намираха. Хората си бяха у дома. Спяха дълбок сън, а някои от тях дори не подозираха за света около тях.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I need your love,
I need your time.
When everything's wrong
you make it right.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
I feel so high.
I come alive.
I need to be free with you tonight.
I need your love.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ана.
Вампир.
Вампир.

Posts : 362
Пари : 21820
Reputation : 32
Join date : 07.07.2013

http://freakvampires.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Alex. on Пет Авг 02, 2013 9:50 pm

Нощта се сливаше в ден,а после денят се  преливаше в нощ. Всяко старо чувство отново се пробуждаше в мрака ,а в цялата стая се чуваше само поскърцването на люлеещия се стол в които седеше Алекс. Погледа й бе забит в пода,докато засилваше все повече и повече люлеенето на стария стол. Напомняше й за миналото,онова така безкрайно далечно минало в което имаше семейство. Не знаеше дали Ана помнеше,но преди да ги разделят майка им ги люлееше на подобно столче и им пееше нещо от сорта 'Бебче,малко бебче време е да си кажем сбогом. Бебче ,малко бебче ще ми липсваш нощ и ден.. Бебче малко бебче ще ти пиша всеки ден,бебче малко бебче повече не плачи..'. Не си спомняше кога точно бе спряла да чува тази песен,знаеше просто ,че бе останала сама. Бе се лутала натам насам,знаеше го,но спомените й бяха замъглени. Бавно се изправи и взе една от бутилките стоящи върху прашлясалото пиано и отпи една голяма глътка от стария бърбън.  
- Мамка ти! Мамка ти! - викаше русокоската докато онзи уродлив  демон я теглеше за краката. Беше парализирана и можеше да движи единствено главата си. Кожата й пареше защото бе инжектирана с върбинка и то смесена с някаква шибана вуду простотия.
- След малко ще викаш друго маце! - каза той така сякаш не чуваше писъците й ,сякаш се наслаждаваше на страданието й. захвърли тлялото й срещу стената ,а щом то се свлече той отиде до нея и започна бавно с език да обхожда шията й. Алекс се опитваше да помръдне някоя от ръцете си,но сякаш бе без ръце. Стискаше очи и се опитваше да мисли за нещо по-приятно,но всичките разочарования които бе причинила изскачаха пред очите й. Никой не й беше виновен. Само се оправдаваше,че прави добро,а в същност просто обичаше да бяга от чувствата. Избяга от собствената си сестра,нейната друга половина само защото не знаеше как да се грижи за нея и как да й помогне. Избяга от Хенри ,защото той е бе наранил,а тя му бе позволила. Избяга от Илайджа защото не желаеше отново да я боли. Постоянно бягаше. Бягаше от отговорностите. А всички я смятаха за много щастлива и за голяма късметлийка. Бе изоставила детето си! Нейната кръв! Само защото бе от онзи демон.. Изхвърли едно чудо,защото се страхуваше да поеме отговорност. А сега? сега се луташе между двама мъже,и като че ли носеше дете,на един от двамата.. И пак имаше нуждата да избяга. Отново надигна шишето и излезе навън. Започна да се разхожда безцелно,докато не се озова в един парк на метри от сестра си. Дали пък не бе онази странна връзка която близнаците имаха?
- Красивата Ана! -извика със силен тон Алекс,а след това се разсмя с истеричен смях присъщ на някоя избягала от лудницата. - Да седна?!  Щеее седна! -тонът й бе висок и вероятно много хора щяха да прекъснат сладкия си сън,но това хич не минаваше през главата на русокосата. Тропна се до сестра си и я погледна ухилено.
- Бърбърн? - подаде й бутилката с все същата ангелска усмивка и после се загледа в нея - Амаа,ти какво правиш навън? Нямаш ли си дом.. -  погледна озадачено синеоката и накрая въздъхна. Тя живееше в изоставена къща. Но не казваше на никой. Искаше да има дом.. но дом бе семейство и без топлина,бе просто няколко студени стени  и ехото което се блъскаше в ъглите им.
- Никога не съм харесвала да е тъмно.. - гласът  й се заваляше доста ,а ръката й ръкомахаше напред назад. А след това се намръщи,облегна се назад  на пейката и се опита да се успокои.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

I left your heart torn - Is that what devils do?
I stole and burnt your soul - Is that what demons do?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Alex.
Модератор.
Модератор.

Posts : 2152
Пари : 27187
Reputation : 35
Join date : 30.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Ана. on Пет Авг 02, 2013 10:15 pm

Можеше да усети мирисът на алкохол от толкова далече, че не беше нужно дори да поглежда бутилката. Погледна Алекс, оглеждайки всяка една частица, която откриваше и в себе си. От сините очи, до самият стил на обличане. Погледна неодобрително към шишето. Не, че не пиеше, но никога не прекаляваше с количествата, защото се чувстваше уязвима да има нужда от помощ. Дори на прислужницата си нямаше вяра, защото си нямаше и на идея дали не е нечии човек, който само чакаше подобен момент.
-Пила си. -Отбеляза на глас, въпреки, че не беше нужно да го прави. Грабна шишето от ръката и се заслуша. За миг зениците ѝ се разшириха и тя хвърли бутилката в едно дърво. -И не само просто си пила, а си пила, докато си бременна.
Кръстоса ръце, докато обхождаше близначката си с поглед. Не можеше да повярва, че изобщо вампир може да се напие. Никога не беше пробвала пределите си относно това, но сега сама откри отговор. Изправена, тя обикаляше около пейката, като сините ѝ очи приличаха повече на буреносни облаци.
-Бременна си, а си пила повече, от колкото изобщо трябва да си помисляш да изпиеш за седмици напред. -Добави, като гласът ѝ на моменти се повишаваше, а на моменти заглъхваше. Беше чула доста неща от града и знаеше за дилемата на сестра си пред Хенри Флеминг и Илайджа Майкълсън.
-Чия фамилия ще носи? Майкълсън или Флеминг? -Попита тихо, но знаеше, че въпросът ѝ няма да остане нечут. Не беше попадала в подобни дилеми и ѝ беше трудно да си представи цялата тази ситуация. Дори за момент се зачуди как е възможно изобщо тяхната раса да зачева и да носи деца, след като се предполага да са мъртви. Но не можеше да се спори с природата. Много странности се случваха, за които не можеше да се намери логично обяснение. Замисли се за лекът. Как бе възможно от вампир да станеш отново човек? Отново се сети за своите нищожни шансове да го вземе и се върна в настоящето, за да продължи разговора си с Алекс.
-Живея в имението, което се предполага, че е на наша земя. -Млъкна за момент и след това си спомни за някои усещания относно домът на Алекс. -Кажи ми, че не живееш в някоя съборетина, Алекс. Кажи ми, че не живееш в място, което се предполага да се разруши всеки момент.
Но тя познаваше сестра си. По-скоро можеше да усеща доста от нейните решения. Дори не беше нужно да пита, защото вече знаеше отговора. Присви устни и отново заговори.
-Защо сама си го причиняваш? Можеш да си позволиш хубава къща, а сама избираш по-трудния път. Излишно по-трудния път.
Просто се облегна на дървото и кръсти ръце. Не я разбираше. Не разбираше защо предпочита лошото, след като никой не я спираше да избере доброто за нея, а в случая и за детето. Можеше да усети бърбъна във въздуха и строшените стъкла от бутилката, някои от които, забиващи се в нейните обувки. Имаше час до изгрева.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I need your love,
I need your time.
When everything's wrong
you make it right.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
I feel so high.
I come alive.
I need to be free with you tonight.
I need your love.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ана.
Вампир.
Вампир.

Posts : 362
Пари : 21820
Reputation : 32
Join date : 07.07.2013

http://freakvampires.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Alex. on Съб Авг 03, 2013 8:41 am

Спомените й бавно я отведоха на едно друго място,въпреки,че идеално чуваше как сестра й я хокаше и то много правилно. Не помнеше коя точно година беше,просто помнеше,че бе сравнително малка и както винаги отново досаждаше на Алек които тукощо се бе върнал от тренировки. Излизаше и се учеше да стреля с лък,а тя по цял ден седеше на прозореца и го наблюдаваше.
- Научи ме! Научи ме де! - вървеше подир него и дърпаше едната му ръка умолително. В същност не желаеше да се научава на това привидно много глупаво нещо,а просто искаше да прекарва повече време с него. Той й разказваше истории ,учеше я за нещата от живота и тя винаги го слушаше в захлас. Естествено след известно време осъзна,че малката няма да се откаже и бе принуден да я изведе навън,макар и вече да се бе свечерило. Малката седна на един голям камък и започна да слуша поредната история която той й разказваше. Беше за Хензел и Гретел.  Докато го слушаше,неусетно сълзите й бяха започнали да падат,а тя внимателно ги търкаше с малките си длани. Когато Алек забеляза веднага клекна пред нея и започна да пита какво има,галеше главата й,а тя се опитваше да отклони погледа си,защото не искаше никой да я вижда слаба.
- Ами.. ами.. прилича на моята история.. И нашите родители ни изоставиха. Отведоха я далеч. - промълви момиченцето  и се загледа в очите на Алек,защото само така можеше да разбере какво наистина мисли. - Ако аз някога си имам дете никога няма да го оставя! Ще го обичам много! - продължи с тънко гласче русокосото дете,докато споменът не преля в реалност. Онова малко дете щеше да бъде много разочаровано от нея. Но това тя знаеше отдавна.
- Пих защото не исках да повярвам.. - каза най-накрая Алекс без да поглежда към Ана. - Какво добро ще излезе от появата на това дете,Ана? Майкълсън и Флеминг вече са във вражда. Хенри ми е сърдит.. женен е. Илайджа обича Катерина все още. Всичкото това беше огромна грешка.. не трябваше да се връщам тук. - измълви накрая и започна да си играе с пръстите си. Не знаеше до колко сестра й си мислеше,че живота на Алекс бе перфектен. Но съвсем не беше. Беше се набутала по средата на една война. Беше най-добра приятелка с Ребека и Алек.. Ако нещо станеше тя бе обещала на Алек,че никога няма да  го остави. Нещо което трябваше да обещае на сестра си преди години,но тогава бе прекалено изплашена от това да поеме каквато и да е отговорност.
- Флеминг.. - промълви накрая русокоската и повдигна поглед към сестра си с леко насълзени очи,макар че се опитваше да не показва сълзите си - Когато с Хенри бяхме сгодени.. той си мечтаеше за момиченце.. - преглътна внимателно,а след това отново погледна напред. Алкохола бързо минаваше през вампирската система. Колкото и да изпиеш никога не можеше да бъде достатъчно ,за да забравиш.
- Живея в една стара къща.. Имам къща в друг град.. - каза малко след това Деваро и се изправи,отивайки близо до сестра си,гледайки я право в очите,без да се интересува,че следите от сълзите й бяха видими.
- Никой не трябва да знае за това бебе. Не бива. Само ти. Надявах се да те срещна скоро.. за да ти го кажа. Смятам да се покрия някъде. Не мога отново да нараня Илайджа той също значи много за мен. Заради него станах и вампир.. А Хенри е женен и жена му.. жена му е перфектна. Виждала си я.  Щастливи са заедно,а аз не попадам в никоя от тези картинки. - съвсем леко повдигна длан и погали бузата на червенокосото момиче стоеше пред нея и леко отмести един паднал кичур зад ухото й.
- Изоставих те защото не знаех.. не знаех как да ти помогна. Заради мен стана такава. Защото не те защитих на време. Знаех,че имаш нужда от мен и все пак избягах,защото съм страхливка. Исках да го знаеш. - след това прибра дланта си в джоба на дънките и много внимателно  й се усмихна.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

I left your heart torn - Is that what devils do?
I stole and burnt your soul - Is that what demons do?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Alex.
Модератор.
Модератор.

Posts : 2152
Пари : 27187
Reputation : 35
Join date : 30.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Ана. on Съб Авг 03, 2013 9:03 am

Докато говореше можеше да усети, че мислите на сестра ѝ витаят другаде. Скръсти ръце и спря да говори, чакайки Алекс да проговори, за да види дали бе чула и думичка от казаното. Тогава тя заговори как никой не трябва да знае за това дете и, че очевидно щеше да носи фамилията Флеминг. Докато продължаваше да я слуша, на лицето ѝ стоеше непроницаемо изражение, което излизаше на показ, когато Ана не беше сигурна какво трябва да направи.
-Не можеш да не кажеш на никого за това дете. -Отвърна накрая, като гласът ѝ беше тих, но добре прикрит от емоции. -Това дете има нужда както от майка, така и от баща. Илайджа може да има чувства към една от двойничките, но много добре знаеш, че би направил всичко, което поискаш от него. Дори да не бях около теб, нямаше как да не чуя за вашата любов. Ако е така, както говорят, то това дете ще бъде приветствано от Илайджа. В този случай кръвта няма значение.
Затвори очи за момент, облягайки се на парапета на мостчето, под което имаше малко изкуствено езеро, пълно с води лилии. Спомняше си как покрай Алек бе изградила приятелство, но винаги го улавяше да мисли за Алекс толкова често. Понякога си мислеше, че трябва да се откаже от обучението си и просто да отиде на място където никой не познаваше нито една от двете, за да види дали хората щяха да мислят същото за нея. Защото не беше глупачка и знаеше колко влияе познанството на Алекс на отношенията на Ана с околните. Всички очакваха тя да е като нея, а Ана просто искаше да е себе си, без да се чувства сравнена. Но отдавна се беше примирила. Нямаше да има перфектно приятелство с Алек, нямаше да може да бъде видяна в пълната си светлина. Много хора търсеха приликите между тях, но почти никой не се беше сетил да търси разликите.
-Колкото и да не искам да прозвуча зле, трябва да избереш на кое семейство държиш повече. Защото знаеш, че и Хенри би направил всичко за теб. Знаеш, че и Ребека също разчита на теб. Алек също. Тоест искаш или не трябва да разочароваш една от страните на своето семейство. -Прошепна, обръщайки се към езерото. Не знаеше как да се държи покрай Алекс, защото отдавна беше отвикнала с нейното присъствие. Сега, след като беше тук, това объркваше Ана. Не беше сигурна защо точно дойде в това градче като начало. Наистина предполагаше, че всички са тук, така че не можеше да се каже,че не е очаквала да се срещне и с близначката си. Дори повече -може би вътрешно това бе една от причините да дойде. Но отдавна се чувстваше отскубната от нейния живот и не се вписваше в което и да е от "двете семейства". Не и по начина, по който Алекс се вписваше.
-Това е най-добрия начин да защитиш детето. -Добави още по-тихо, докато сините ѝ очи се разхождаха по хоризонта. Все още всичко тънеше в мрак, а около тях се беше настанила злокобната тишина, която правеше всичко още по-безцветно. Черните дрехи на Ана се сливаха със сенките на близкото дърво, което нощната лампа образуваше. Всичко изглеждаше някак мъртво-заспало дълбок сън, което контрастираше с двете вампирки, разговарящи в тъмата.
Защо тя не се вписваше? Започна да се чуди и да отмята на ум всички неща, за които се беше сетила по-рано. Дали просто не ставаше за такива неща? Да се опитва да бъде част от семейство? Дали не беше изгубила свойството или желанието да има истинско семейство? Или реално нямаше образец, който да я върне в правия път. Не е вярно, тя можеше да вземе предвид точно тези две големи семейства. Майкълсън и Флеминг. Страшилищата на по-низшите в града. Сплотени, винаги заедно. Нападащи врага като един. Завиждаше им за силата да имат точно това. Да се защитават и да бъдат пример за това, как семейството е над всичко. Как можеше дори да осъзнае тази фраза, когато останалата част от семейството ѝ, освен Алекс, бяха мъртви? И как никога не са обичали която и да е от близначките, а го възприемаха като бреме. Искаше семейство. Дори искаше да се впише в някое от двете. Но не познаваше Майкълсън, а свободното място на семейна приятелка на Флеминг вече беше заето. Колкото и да не искаше да си го помисля, тя осъзна, че никога не е била толкова ценна за тях, тъй като познаваше лично само Алек, а той винаги мислеше за Алекс.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I need your love,
I need your time.
When everything's wrong
you make it right.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
I feel so high.
I come alive.
I need to be free with you tonight.
I need your love.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ана.
Вампир.
Вампир.

Posts : 362
Пари : 21820
Reputation : 32
Join date : 07.07.2013

http://freakvampires.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Alex. on Съб Авг 03, 2013 9:34 am

Илайджа. Илайджа бе Майкълсън. Един от най-разумните при това.. Но нещо в Алекс я караше да смята,че едва ли би приел детето,просто защото връзката им се клатеше отдавна.. Но сестра й вероятно беше права. Любовта им наистина бе много силна,само не знаеше дали все още бе толкова силна или само спомена за нея и онези времена ги държеше заедно.
- Майкълсън никога няма да приеме дете от Флеминг. По-скоро би желал да е от всеки друг,за да го приеме,но не и от Флеминг. - каза накрая  момичето и седна на тревата,заглеждайки се в близкото езеро. Водата от едната му страна бе спокойна,стоеше мирно,но малко по-надолу започваше да се бунтува и да образува малки водовъртежчета,завличайки какви ли не изпуснати и  забравени предмети към дъното си.  Езерото приличаше на тях двете. Колкото и лоша да е била Ана преди,когато се бе превърнала като вампир тя бе много по-разумна и много по-спокойна от Алекс. Думите й бяха успокояващи,сякаш всеки се сблъскваше в нея само и само за да получи някакъв съвет.
- Време е да започнем да се държим като семейство Ана. Не бива да се опитваме да се вписваме ту в едното ,ту в другото семейство. Ако бях мъртва щеше да е нормално.. Но не съм и ти не си. А сме една кръв.  - промълви след известно мълчание Алекс,без да поглежда към Ана. По пътя си бе срещала много сестри и много братя които бяха по-сплотени от колкото едва ли някога те щяха да бъдат,но ако не започнеха да го правят то завръщането им тук щеше да е напразно. Вярно бе израснала с Флеминг и ги имаше за семейство,но те не бяха нейната кръв.  Дори не бе чак толкова близка с Мира и Винс.. Не че бяха лоши,бяха прави. Тя не беше тяхна кръв.  Колкото до Майкълсън.. тяхното семейство от векове наред не можеше да се нарече такова. Имаха само един начин на решаване на проблемите - кама с прах от онова отдавна изчезнало дърво.  Тя не желаеше да сравняват Ана с нея,защото ясно виждаше,че тя бе много ,много по-добра от нея.  Винаги избираше правилните неща,докато Алекс винаги тръгваше по по-трудните пътища. Не знаеше защо си го причинява.
- Искам заедно с теб да отгледаме детето. - каза след известно време ,разчупвайки тишината настанала между тях. - Ти винаги си искала дете.. може и двете да го отгледаме. Прекрасен шанс отново да се сближим. Илайджа няма да желае детето,а Хенри.. ще си има други от Тиана в това съм сигурна.  - гласът й бе много спокоен,но определено бе много решителен. тази идея я бе завладяла. знаеше,че може би желаеше много от сестра си,но и знаеше,че щеше да е перфектния шанс. Единственото лошо нещо в картината е,че единствения им брат,за които Алекс не бе сигурна,че Ана знае бе в неизвестност,а дори може би бе и мъртъв.
- Спомняш ли си.. преди да се превърнем в.. такива.. когато бяхме близки обичахме да плуваме в езерото близо до къщата ни.. и да крадем от водните лилии.. а аз ти правех гердани от листата?  - попита малко след това,гледайки именно към една от лилиите която седеше неподвижно във водата без да се тревожи ,че за секунди можеше да бъде завлечена във водовъртежа.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

I left your heart torn - Is that what devils do?
I stole and burnt your soul - Is that what demons do?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Alex.
Модератор.
Модератор.

Posts : 2152
Пари : 27187
Reputation : 35
Join date : 30.10.2012

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Ана. on Съб Авг 03, 2013 10:08 am

Идеята на Алекс накара очите на Ана да се разширят и тя да се обърне към сестра си, за пръв път без да има възможност да скрие изненадата си от развоя на събитията. Ръцете ѝ се отпуснаха до тялото, сякаш без да знаят какво точно се очаква от тях да правят. Искаше да отгледа детето си, без да каже на никого и искаше Ана да ѝ помогне. На теория тази идея изглеждаше добре, но имаше толкова много пречки до осъществяването ѝ.
-Алекс, не можеш поне да не кажеш на Хенри. -Започна да говори, докато се мъчеше да придаде на гласа си спокоен вид. -Ако не искаш да го отгледаш с който и да е от двамата, добре. Но само си представи какво ще се случи след години, ако той разбере. Сама знаеш, че приликите не могат да се скрият, нали? Какво ще стане, когато започне да си личи , че е хамелеон? И какво мислиш, че ще си помисли Хенри, ако не му го кажеш? Това е негова кръв, а незнанието никога не води до нещо добро, Алекс.
Можеше вече да си представи какво ще се случи, ако това дете бъде отгледано в тайна от всички и по-късно само тръгне да търси справедливост и баща си. Дори от евтините американски филми можеше да се вземе пример, че нищо от това няма да свърши добре.
-Никоя тайна не остава скрита завинаги. -Добави, като довърши на ум "Защото завинаги не е достатъчно дълго." . Тогава Алекс заговори за миналото Ана не можеше да не си спомни за тези отминали мигове, когато не знаеха за съществуването на целия опасен и истински свят. Само малко преди самите вампири да бъдат създадени. И ето, че сега излизаше, че бяха едни от първите жертви на вечността (във вампирски аспект). Тогава всичко беше детство и игра. Никоя от тях не се замисляше защо родителите им не се интересуваха кой знае колко от тях. Нито една от двете не беше поискала да прозре тъжната истина, а именно, че бяха сами още от тогава, без наистина да го осъзнават. Моментите с лилиите накараха лицето на Ана да се отпусне.
-Това е единственото хубаво нещо, което можехме да правим, без да се налага да отнасяме по някое наказание. -Прошепна, след което въздъхна почти болезнено. Човешкия живот. Техния не беше от най-добрите, но беше достатъчно добър, за да се замисли дали ако имаше избор, щеше да избере да стане вампир. Разбира се, това право на избор ѝ беше отнето и всичко се реши вместо нея. Болеше я, че хората не осъзнаваха колко кратък е живота и го пилееха за незначителни неща и сами си го вгорчаваха, сякаш за да изглеждат като мъченици. Излишна драма и отказ да видят истината. Едва когато виждаш с очите си, как един живот угасва, тогава можеш да разбереш неговата истинска стойност. Ана сама бе виждала угасването на пламъците на живота в много очи. Дори сама го беше отнемала доста често. Дали съжаляваше? Не можеше да спре да се храни, защото това пък беше нейния живот; изграден върху смъртта на другите.
-Ако не искаш детето да живее като нас, трябва поне бащата да знае за него, за да може да го предпази. Знаеш колко врагове имат Флеминг, нали? А осъзнаваш ли, че повечето от тях са проучили и малко или много знаят за чувствата ви и няма да им е трудно да съберат две и две. И ще се опитат да навредят не само на теб, но и на детето. Алекс, дори и двете да бдим над детето, ние не можем да му дадем защита, каквато Флеминг може. След като Илайджа няма да поеме риска да ви защити, то тогава искаш или не, трябва да говориш с Хенри. Никой не иска от вас да се събирате, а да опазите това дете, Алекс. Станалото е станало и никой не може да върне времето назад. Сами няма да се справим.. и го знаеш.
Отново се обърна към малкото езеро. Не искаше да го признае, но много искаше човешкия си живот обратно. Искаше да бъдат заедно с Томас, а не да го подлага на опасности. Защото и Ана имаше врагове и доста същества, които не я харесват. Излагаше на опасност и Томас, а ако това дете се роди без закрила, щеше да привлече доста врагове. Тези на Флеминг, тези на Алекс, тези на Ана. Общо това правеше прекалено голяма бройка. Дори и за два силни вампира, като тях двете. Беше изправена пред ужасно много избори, които не знаеше как да разреши. Демоните в съзнанието ѝ не я оставяха на мира, а сега се опитваше да реши и съдбата на дете, което още от сега щеше да е обречено на труден и тежък живот.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I need your love,
I need your time.
When everything's wrong
you make it right.

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
I feel so high.
I come alive.
I need to be free with you tonight.
I need your love.

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Ана.
Вампир.
Вампир.

Posts : 362
Пари : 21820
Reputation : 32
Join date : 07.07.2013

http://freakvampires.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: След дни. /the twins/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите