Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Christian's home

Go down

Christian's home

Писане by Christian Graham on Сря Юли 31, 2013 6:20 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Сря Юли 31, 2013 7:12 pm

"Все още не бе измислил окончателно името на това преживяване."Сън" въобще не бе достатъчно красноречиво.Вярно, че първия път, когато това се случи, той бе почти заспал.Но с това повърхностните прилики приключваха.
"Видение" бе по-подходяща дума, по-всеобхватна, но дори и тя предаваше една малка част от въздействието му.
"Пътеводна светлина" пък показваше друг аспект на случилото се, и то важен, но будеше асоциации със сапунен сериал, което безнадеждно разваляше внушението на израза.
"Контролирана медитация" може би?Не.Звучеше твърде банално и безинтересно - пълна противоположност на действителното изживяване.
Оживяла приказка?
О, да.Това бе по-близко.В крайна сметка това бе историята на неговото спасение, нова посока и цел на живота му.Най-голямата метафора на кръстоносния му поход.
Вдъхновението му.
Трябваше само да загази лампите, да затвори очи и да се отдаде на безкрайните възможности, които предлагаше мракът.
Истинската му самоличност бе Йоан Кръстител.
При самата мисъл за това кожата му настръхваше.
А танцьорката бе Саломе.
От първия път, когато бе изпитал това преживяване, историята му принадлежеше напълно.Можеше да я изживява отново и отново, променяйки всичко, което пожелае.Не бе нужно да приключва по онзи глупав начин, както в Библията.О-о, съвсем не!Именно това бе най-хубавото.Именно в това бе тръпката."

Утрото бе изключително спокойно.Въздухът бе неподвижен, такъв какъвто най-вероятно бе във вътрешността на потапяща се подводница:двигателите са изключени, за да не може врагът да засече шума, и дори вибрациите не разтърсват метала.Целият пейзаж бе застинал в безмерно спокойствие - пълен, оглушителен покой.Това бе затишие пред буря, дълбоко и непредвидимо като океана.
Мъжът носеше внимателно момичето на ръце, чието тяло се бе отпуснало напълно в ръцете му.Не реагираше на абсолютно нищо и отстрани вероятно приличаше на мъртва.Но тя не бе...практически.Просто организмът й се бореше с отровата навлязла в него и бавно, стъпка по стъпка, секунда след секунда я лекуваше, за да може след известно време, тя да се събуди.Но до това време той щеше да е стигнал където желаеше.
Влезе в къщата, нарушавайки пълната тишина.Звукът от обувките му се разнесе доста надалеч, но нямаше кой да отбележи това.Продължавайки да носи безжизненото й тяло, той се запъти към една от стаите, отвори бавно вратата и влезе, оставяйки тялото й на леглото.Премахна косата, която покриваше лицето й и придърпа най-близкия стол до леглото, сядайки на него.Сега оставаше да чака.Колкото бе нужно, подобно на търпелив паяк, докато тя се събуди.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Сря Юли 31, 2013 7:24 pm

Последното, което помня...последното, което се бе запечатало в съзнанието ми, бе просто неясна картина на живота ми.Този, който водех...макар в момента да бе просто неясен спомен, приглушен от болката с типичното за нея парещо чувство, тежестта в главата, чувството на безтегловност и почти неконтролируемото тяло.Какво беше се случило?Къде се намирах в момента?
Неясен стон се откъсна от устните ми, опитвайки да отворя очи.В стаята беше запалена лампа или влизаше светлина, или каквото и да е, което ме дразнеше и ми причиняваше още по-силна болка.Поисках да посегна с ръка, за да закрия очите си, но открих, че тялото ми е отпуснато и безтегловно, бе почти невъзможно да го контролирам.Опитах се да се изправя, но и това не ми се получи.
-Ще те боли известно време, но...ще се оправиш.Дозата върбинка бе доста голяма.
Неясен глас, който идваше сякаш от тунел, достигна до ушите ми.Неясен, но непознат глас.Не звучеше нито заплашително, нито любвеобилно...по-скоро звучеше...безстрастно, безчувствено.
Върбинка?След секунди мозъка ми осмисли тази едничка дума в изречението му, което ме накара да наостря сетивата си.Значи знаеше...какво още?Къде се намирах?Кой бе той?
-Къде съм? - неясен стон, който се предполагаше, че трябва да е гласа ми, заглъхна в тишината на стаята.Дълго време не последва отговор.Единственото, което чувах бе дишането му.Малко по-учестено от нормалното, но все пак не беше изплашен.Не.Беше нещо друго.Но какво?
-Къде се намирам? - този път страхът, прикрит зад яростта не се отличаваше толкова колкото предишния път.Вече можех да държа очите си отворени и точно това направих.Започнах да изучавам всичко около себе си и честно казано, мислех, че се намирам в тъмница, защото...Не знаех защо.Просто го очаквах.Но противно на очакванията ми, не се намирах в такава.Вместо това бях разположена на...удобно легло в добре подредена, но не натруфена стая.Имаше настолна лампа близо до леглото, пердетата почти закриваха прозорците от които се прокраждаше меката дневна светлина.Инстинктивно погледах към ръката си, но там пръстенът ми стоеше недокоснат.
-Какво е това място?Кой си ти? - изрекох възможно най-спокойно, докато погледът ми беше спрян на вратата.Но отговорът бе прекалено лесен...защо би ме оставил в стая от която имаше толкова начини да изляза?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Сря Юли 31, 2013 7:42 pm

Търпеливо премина през времето, което й бе нужно, за да дойде в съзнание.Не чакаше прекалено дълго, но не бе и прекалено малко, точно нужното за да не се отегчи напълно и да се откаже напълно от започнатото начинание.Наблюдавайки колко бавно идваше в съзнание, осъзнаваше, че все пак не бе толкова силна за колкото я смяташе.Това до някъде беше плюс за него.Значи щеше по-дълго време да остане в тази стая.
-Ще те боли известно време, но...ще се оправиш.Дозата върбинка бе доста голяма.
Гласът му за момент я накара да спре и да осмисли случващото се.Направото, без каквито и да е заобиколки, разкритие определено успя да я извади за момент извън релси и да я учуди, че знаеше какво същество е.Както и колко още други като нея има.Изкушаваше се да й каже още нещо, но успя да се възпре и просто се наслаждаваше на момента.В момента се чувстваше като ловец, хищник, който се наслаждаваше на плячката си, преди да я изяде.Е, в този случай нямаше да се случи точно това, по простата причина, че момичето срещу него също бе хищник, а след като минеше въздействието на билката, той щеше да се превърне в нейна потенциална жертва.Но до тогава имаше време.
Първият й въпрос долетя почти недоразбран, заради начина по който го изрече и личното потъване в мисли, за това и увисна във въздуха без отговор.Втория път беше много по-силен и ясен и това вече му се хареса.Поне бе в кондиция и можеше да се проведе смислен разговор.
-Тц - главата му се поклати леко, проследявайки погледа й, който се спря на вратата - не ти го препоръчвам.
Усмивката му бе странна.Определено не излъчваше топлото приятелско чувство, което би трябвало да значи това действие, но в същия момент не беше и заплашителна.Може би не можеше да се определи с нито една дума, която можеше да открие в речника си.
-Задаваш много въпроси.Успокой се.
Този път гласът му бе спокоен и лишен от емоции, докато наблюдаваше как красивото й лице се смръщва в почти ядосана гримаса.Ето, че се ядоса.Ах, тези вампири и техните преувеличени чувства.Бяха голяма работа.
-Намираш се... - драматична пауза -...в дома ми.И спокойно, няма да те нараня.Не това е целта ми.Съвсем различна е.
Добре прикритата циничност в последното изречение, можеше да се различи само от човек, който познаваше Кристиан достатъчно добре т.е. от никой, защото такава личност не съществуваше на цялата планета, че и извън нея.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Сря Юли 31, 2013 8:01 pm

Явно не познаваше личността ми достатъчно добре, щом така невинно, но в същото време категорично ми заповядваше да не се приближавам до вратата.Нима една забрана, произлизаща от незначителен човек ще успее да ме спре?Не знаех къде се намирах, нито колко време съм била в безсъзнание, но точно в този момент мисълта да се разкарам от тук, за секунда бе изместена от мисълта, да счупя врата му (защото най-вероятно бе натъпкан с върбинка до ушите) и след това спокойно да си изляза.Но нещо подклаждаше любопитството ми и за това все още дишаше.
-Не приемам заповеди от жалки хора - изрекох без липса на емоция, с типично каменно лице. - Както и не търпя заобикалянето, увъртането и правенето на много важен.
Присвивайки леко очи, го погледнах, след което образът ми се разми пред очите му, докато светкавично се озовах пред вратата.За моя огромна изненада, тя дори не бе заключена и успях да я отворя точно толкова бързо, колкото и стигнах до нея.От устните ми се откъсна самодоволен и подиграващ се смях, поглеждайки назад към него и начина по който ме гледаше.По неговия извратен, неразгадаем начин.
-Вие хората, сте толкова прозрачни... - извъртях глава и понечих да изляза през вратата, но вместо това единственото, което усетих бе невидимата преграда, която ме спираше.За секунди усмивката ми се замени с изумление, което също толкова бързо бе сменено с неприкрита ярост.Чертите на лицето ми се изкривиха и лесно можех да доловя леката болка във венците, докато зъбите ми се удължаваха.Свих пръстите си в юмрук и бавно се обърнах към него.Загледах се в лицето му, опитвайки се да си спомня дали не ми е познат от някъде.Може би...бях убила негов познат и сега търсеше отмъщение?Може би...се бяхме срещнали в магазина или нещо подобно?
Но не.Лицето му бе непознато и студено, и точно тази студенина отблъскваше в него.
-Смяташ се за много умен, нали? - попитах заядливо, правейки няколко крачки към стола му. - За мен си просто глупав и повърхностен.Не ти ли дойде идеята, че мога да те убия преди да кажеш "Ох!"?
Пръстите ми се впиха във врата му, измествайки го от стола.Поне бях сигурна, че не е свръхестествено същество.Щеше да му проличи достатъчно бързо.Но при него не се случваше нищо такова.Значи явно просто просеше смъртта си.Но все пак...имаше една част, която липсваше от пъзела, който съставях в главата си.Една мъничка част, която не можех да открия, нито в очите му, нито в главата му.
-Какво...правя...тук? - изрекох внимателно, бавно и сериозно, затягайки хватката си.Повалих тялото му на земята и без особено усилие се преместих върху него. - Какво?! - този път думите бяха изречени много по-силно и дори можеха да минат за вик.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Сря Юли 31, 2013 8:27 pm

"It's not very smart to piss off a guy who thinks about killing people for a living."

Лицето му се сви в гримаса, опитвайки се да не се разсмее."Не приемам заповеди от жалки хора." - каза Кралицата на НЕхората.Забавно и същевременно доста показателно за това колко можеше да се промени едно човешко същество, вкусвайки от мощта и силата.Чак беше плашещо в първите минути.Ако не беше запознат с историята й, щеше да си помисли, че винаги е свикнала да получава отговорите мигновено, подобно на изповед.
Проследи как тялото й гъвкаво и внимателно достигна до вратата.Усмивката, която го озари отвътре, не успя да пробие и по нищо не се отрази навън, така че единственото, което стори бе да я проследи с безизразен поглед, оставяйки я да провери до колко наивна можеше да бъде, вярвайки че не е взел предпазни мерки.
-Е, не е като да не ти казах... - изрече спокойно, взирайки се в нея и начина по който лицето й се променяше, добивайки вида на демон, излязъл през портите на Ада.
И ето ги пак, отново говорейки за това кой за какъв и защо се мисли и действа като такъв.Трогателно.Всъщност, идеята че може да го убие с едно добре премерено движение му беше дошла в ума, не веднъж и не два пъти.Точно за това и толкова време изпипваше плана си, не оставяйки по него никакви пролуки и цепнатини.
Секунди по-късно нежните й ръце, се впиха във врата му с учудваща за телосложението й сила.Трансформацията на лицето й бе пълна и той ясно можеше да различи подаващите се кучешки зъби докато говореше.Очарователно.Наистина.
-Мисля, че...ти казах, че няма...да те нараня...
Едната му ръка ловко се плъзна към джоба на панталона му, изваждайки от нея спринцовка.Секунди по-късно тя бе забита в гърба й, бавно вкарвайки в системата й още едно количество върбинка.Лицето й се изкриви за последен път, добивайки нормалните си черти и тялото й бавно се отпусна върху него.
-Съжалявам, не исках да се стига до тук.Сега опитваме другия начин.
Думите му прозвучаха някак глухо докато успяваше да си поеме въздух.Е, поне имаше сила и не трябваше да я подценява.Бавно се изправи и донесе тялото й обратно до леглото, след което издърпа пръстена от пръста й и дръпна до край завесите на близкия прозорец, така че няколко слънчеви лъча се прокраднаха даже по леглото й.Изправи обратно стола си и седна на него, заглеждайки с в пръстена.Най-обикновен, но помагащ на такива като нея да не изгарят на слънчева светлина.
-Елена, Елена... - промърмори той, почти на себе си. - Защо просто не го направехме по стария начин?

Около десетина минути по-късно тя се размърда и от устните й се откъсна стон, подобен на този преди малко.Този път й отне малко повече време да се изправи и да осъзнае къде се намира.В крайна сметка опита й да стане бе увенчан с изгорена ръка, която я накара да се свие обратно на леглото, гледайки го вбесено.
-О, не ме гледай с този поглед, сякаш някой е убил домашния ти любимец пред очите ти.Не е като да не си си го заслужила.Опитах се да се разберем по добрия начин, макар това да не е...моя начин.Сега ще опитам друг подход.
Той се изправи и бавно се приближи до леглото я, погрижвайки се да е облян от слънчева светлина.
-Е, Елена...готова ли си да си поговорим?И преди да питаш какво искам от теб, какво правиш тук и бла-бла-бла, отегчителни въпроси, ще ти повторя, че...просто си ми нужна.Но не по някакъв извратен начин.Ще видиш...ще си прекараме много забавно и оползотворяващо времето си.И за твое сведение...не е много брилиянтно от твоя страна да вбесяваш човек, който постоянно мисли за убиване.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Сря Юли 31, 2013 8:48 pm

Нещо ми напомняше през цялото време, че няма лесно да изляза на глава с един обикновен човек.Беше унизително и същевременно вбесяващо.Как се предполагаше, че трябва да подходя с него?Ако го убиех, губех шанса си да разбера как мога да се измъкна от проклетата къща.Може би това бе единственото нещо, което ме възпираше да не му счупя врата на секундата.Неизвестността, потайността и цялата тази глупост около озоваването ми тук, беше обвито в някаква дразнеща...празнота.Празнота, която не можех да запълня с всяка изминаваща минута.
***
-Копеле... - простенах тихо, докато се надигах от леглото.Постепенно размазаният му образ, доби пълен вид и зрението ми се изчисти, позволявайки ми да виждам нормално.Изръмжах тихо и понечих да стана, подпирайки се на една ръка, но тогава слънчевия лъч, който бавно се приплъзваше по леглото, докосна ръката ми, причинявайки ми типичното изгаряне.Отдръпнах се назад като опарена, забелязвайки със закъснение липсващия ми пръстен и цялата стая обляна в тази дразнеща светлина.
-Майната ти! - изкрещях срещу него, след заядливия му коментар.Честно казано, в този момент си представях как изваждам все още туптящото му сърце от гърдите му, позволявайки му да го зърне секунди преди да умре.Просто исках пръстена си.Виждайки как с всяка изминала секунда слънчевият лъч се приближава все повече и повече към мен, ми навяваше не особено приятни спомени, което пък от своя страна ме правеше да изглеждам уязвима, а това не беше добре.
-Оу... - изсмях се презрително на коментара му. - Едва ли повече от мен, скъпи мой, едва ли.Не знаеш колко покварена съм.
Приближих се колкото можех, скрита в тъмнината, срещайки подигравателната студенина в погледа му.
-За какво искаш да си говориш с мен?Да не би да съм убила някой твой близък и сега да искаш отмъщение?Сладко, наистина.Не?Тогава...прегазила съм случайно котката ти?Как не ме е било срам?! - подигравателния ми смях огласи стаята, продължавайки да го гледам презрително. - Цялата съм в слух.Не е като да мога да отида някъде, не мислиш ли? - прокарах езика си по устните ми. - Обичаш да държиш нещата под контрол, нали скъпи?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Сря Юли 31, 2013 9:08 pm

-Нали знаеш колко е грозно да се чуват такива думи от жена? - усмихна се истински за първи път, развеселен от поведението й. - Моля те, бъди учтива.Иначе е прекалено грозно.
И толкова.Точно няколко секунди бяха нужни на усмивката му да изчезне, а на нейно място да дойде маската на хладното безразличие.Настроението му можеше да се промени толкова бързо и неуловимо, че да остане загадка за всички останали.Понякога, той изненадваше и самия себе си.
-Дали не знам, Елена?Защо си мислиш, че си такава загадка за мен?Не те разбирам... - разпери леко ръце, недоумявайки.Но поне трябваше да й се признае, че омразата в очите й, бе много по-голяма отколкото страха.Значи наистина бе водена от омразата, колко жалко.Можеше да е от толкова повече...стойностни и забавни..."чувства".
-Оценявам чувството ти за хумор в подобни ситуации.Ненадминато е, наистина, но моля те, смей се по-тихо, не искам съседите ми да си помислят, че съм довел истеричка и откачено момиче в дома си.
Спокойно се приближи и седна на леглото до нея, поставяйки пръстена й на такава височина, че да може да го види в ръцете му.След което съвсем спокойно го захвърли през близкия отворен прозорец.Връщайки погледа си на нейния, тялото му се приведе леко напред.
-И следващия път, когато решиш да се правиш на по-умна, помисли за последствията.И да, обичам да държа нещата под контрол.Дори ако трябва да ги завържа, за да стоят мирни.Не ме предизвиквай!Ще бъде последната ти грешка в краткия ти вампирски живот.
"Същата като Катрин." - помисли си обезсърчено Кристиан, поглеждайки я с нескрито отвращение. - "Не само външно, но и вътрешно бяха абсолютно същите.Пропити с омраза и водени от първични емоции, те унищожаваха всеки акт на добро в тези, които ги познаваха."
-И сега, след като привлякох безценното ти и незаменимо внимание, можем да преминем по същество, нали? - повдигна леко вежди, докато из мозъка му се приплъзваха и изчезваха сенки на какви ли не мисли. - Къде е лека?Знам, че го притежаваш.Къде е?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Сря Юли 31, 2013 9:50 pm

Може би трябваше да започне първите си изречения с думите за скъпоценния лек.Кой ли в този град не го търсеше?Всеки искаше да се добере първи до него и да го използва за свои собствени извратени цели.По-интересното беше, че накрая някой винаги оставаше разочарован и подведен, с разбити на малки парченца стъклени илюзии.
-Всичко опира до шибания лек, нали така? - от устните ми се появи истеричен смях, докато осмислях отново и отново думите му.Той бе човек.За какво му е на един човек лек, който може да превърне вампир в човек? - Да не би да си решил да се правиш на загрижен и да искаш да спасиш някоя в която си влюбен?Сладурско.
Подтиснах смеха си, налагайки си сериозен вид.Картината отстрани беше комична, но на моменти можеше да смени жанра си, превръщайки се в ужасяващо вбесяваща.За кого се мислеше, че си позволяваше да изхвърли пръстена ми?Сега какво?Щеше да ме държи тук затворена, докато не му кажа къде е глупавия лек?
-Или и ти като всички останали искаш да ме накараш да ме накараш да го изпия, заради някакви твои неизвестни изгоди? - повдигнах леко и почти незабележимо веждите си. - Но каквато и да е причината ти, ще те разочаровам, защото лека не е в мен.Но никога не е късно да се присъединиш към прословутото му и велико търсене.
Отдръпнах се назад, опирайки гърба си към рамката на леглото, свивайки вбесено ръце в юмруци.
-Вече мога ли да си ходя, господин Мрачен?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Чет Авг 01, 2013 6:37 pm

Разбиращото кимване от негова страна, на думите й, че не притежава лека, бе всичко, което щеше да направи.Не мислеше да й се моли или да я принуждава.Просто щеше да чака.Имаше достатъчно дълго време.Рано или късно щеше да се съгласи.По-добре щеше да е рано, но...с нейната упорита инатливост, се съмняваше да е рано.
-Разбирам, разбирам - промълви той и се изправи от леглото, оставяйки момичето зад себе си.Времето щеше да я научи да стане по-сговорчива и не толкова нахална и хаплива в думите, които изричаше.
Приближи се към вратата, но преди да докосне дръжката й се обърна към Елена, поглеждайки я за последен път.Явно бе особено любопитна къде отиваше.
-Отивам на работа.Все пак хората трябва да работят, нали Елена? - иронизма в думите му беше лесно осезаем. - Ще се видим след пет-шест часа.Наслаждавай се на слънцето.
Излизайки, затвори вратата, оставяйки пороя от вбесени думи зад гърба си.Щеше да й мине.Не мислеше да губи повече време разговаряйки с вампир.Щеше да вземе това което иска тихо и без особено много да се напряга.Сега, по-важното бе, че трябваше да игнорира случките от последните часове и да превключи мозъка си на напълно различна вълна...

Светлината пробягва по лицето му, отразява се в очите му.Всички звукове са приглушени, ушите му бучат.Единственото, което чуваше, бе как сърцето му изтласкваше отново и отново кръвта из цялото му тяло.Погледът му за пореден път обходи стаята.На близката стена се виждаха алени кървави следи, които се стичаха по нея.По-надолу, на земята, се виждаше окървавения килим.Полицаи непрестанно преминаваха през стаята, внимавайки да не замърсяват местопрестъплението.Снимки, опитване да се намерят пръстови отпечатъци на убиеца.За жалост, нямаше да намерят такива.
Най-близкото тяло, което се намираше до него бе на жена, около 30/40 годишна.Лежеше в локва кръв, а очите й невиждащо се бяха втренчили в някакво пространство малко над главата му.По-надалеч, по стълбите, водещи към втория етаж, се намираше и тялото на съпруга й.Също около нейната възраст, той бе застинал на стълбите в ужасяваща поза.Жива картина на ужасяващо насилие.
Кристиан пое дълбоко въздух, поглеждайки за последен път полицая, който премина пред очите му.Издиша.След това ги затвори...
Същата картина се появи пред затворените му очи, след това изчезна и мракът го обгърна.Ясна, светла ивица светлина, започна бързо да се придвижва пред очите му, разкъсвайки тъмнината.След това се появи местопрестъплението.Отново.Линията светлина, преминаваща пред очите му като махало, започна да изтрива един по един детайлите - кървавите пръски върху охранителната система, тялото на жената, кръвта бавно се оттегли и изчезна, тялото на съпруга й - също.Той постепенно излиза от къщата и продължава да върви назад из двора, докато пред погледа му изчезват полицаите, колите, всякакви признаци на чуждо присъствие.Местопрестъплението е изчистено напълно в ума му.От другата страна на улицата може да наблюдава спокойното ежедневие на Тереза и Томас, секунди преди смъртта им.Известно време стои загледан в тях, след това прекосява разстоянието, което го дели от къщата и силно ритва входната врата.Алармата започва да пищи, долавяйки чуждото присъствие.Томас Марлоу се втурва надолу по стълбите.В момента в който се открива, разбира, че е направил грешка.Крисчън го прострелва два пъти през гърлото.След това чува собствения си глас:
-Прострелвам г-н Марлоу.Той ще умре, но преди това ще види как отнемам най-ценното му, всичко, което притежава.
Тереза трескаво се опитва да натисне клавишите по охранителната система, но скоро съдбата на съпруга й я застига.Тя е простреляна.Кръвта й оплисква клавишите и стената.При падането, чупи врата си.
-Прострелвам г-жа Марлоу, но това не е фатална рана.Единствено ще бъде парализирана и няма да може да се движи.Но това не означава, че няма да може да усеща.О не, тя ще усеща абсолютно всичко, просто няма да може да направи нищо по въпроса.

Отваряйки входната врата, усещайки познатата атмосфера на дома, не ми помогна особено.Смъртта, кръвта, сякаш се бяха пропили навсякъде по тялото му.Бяха изминали...неизвестно колко часове.Колко лесно губеше представа за времето, когато се занимаваше с извратени и психично болни хора...когато влизаше в ума им, за да разбере защо са извършили това, което са сторили.Слънцето почти клонеше към залез и това смътно му напомняше нещо...нещо пропускаше, нещо забравяше.
Елена.Естествено.Бе забравил за нея.Съмняваше се да е изгоряла на слънцето, най-много да се е вбесила още толкова.Но сега нямаше време да се занимава с нея.Знаеше до къде стигаха слънчевите лъчи и че никога нямаше да я докоснат.За това бе спокоен.Запъти се към своята си стая, подминавайки нейната както и думите й, които се разнесоха отвътре.Влизайки в стаята, се опита да проясни мъглата в ума си и да се насили да не мисли за местопрестъплението.Тази работа го убиваше.Бавно и постепенно го убиваше.Вътрешно.Психически.
Свали дрехите си и се запъти към банята.Имаше нужда от душ.Надяваше се, че това ще отмие миризмата на смърт и извращение от тялото му, но знаеше че няма как да стане.Тази миризма го съпътстваше навсякъде.Тя бе в него.
Колкото повече водата се стичаше по тялото му, толкова повече спомените го заливаха.Можеше да чуе звука от изстрелите, можеше да усети страха, който витаеше във въздуха.Можеше да усети ужасените очи вперени в него.Усещаше и чувстваше всичко...точно както Тереза.Но не можеше да направи нищо, за да го спре.

Излизайки от банята, установи че денят вече си бе отишъл и в небето имаше кървави отенъци.Нямаше начин да се отърве от тази кръв.Тя бе навсякъде.Залезът отдавна не го привличаше.От момента в който разбра, че той само му напомня за убийства.Облече се, бавно и лениво, напомняйки си какво още трябваше да извърши.По този начин се бе вкопчил в реалността и не си позволяваше да се побърка.
Слезе до кухнята и извади от хладилника приготвеното, по-рано този ден, шише пълно с кръв.Повдигаше му се дори при самата мисъл, но трябваше да го вземе и да й го занесе.Насили се да го хване и побърза да се изкачи до стаята, за да й го даде.Влизайки вътре, я завари свита на леглото, гледайки го...с поглед, който в момента не можеше да разгадае какъв е.
-Нямам настроение за мрънкането ти, така че млъкни.Имаш нужда от това.Ще говорим утре сутринта, когато ще съм в състояние.
Подаде й шишето с кръвта, като дори не опита да прикрие отвращението си и се отдръпна, тръгвайки отново към вратата.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Чет Авг 01, 2013 7:30 pm

-Какво?Къде...ти къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?! - разкрещях се след него.Спокойствието му бе показателно, че щеше да направи нещо, което нямаше да ми хареса.И ето, че стана точно така.Да не би да мислеше да ме остави тук, за да изгоря на слънцето?! - Хей!Върни се, по дяволите!Оставяйки ме да изгоря не е умен подход!Чуваш ли!?
Но той не чуваше.Беше прекалено зает да се прави на господар, оставяйки ме на произвола на съдбата.Явно мислеше, че чрез обмисляне щеше да ме накара да му дам доброволно лека.Явно не ме познаваше и направо можеше да ме убие, вместо да ме остави бавно да се мъча на това място.Как, по дяволите, стигнах тук!?Бях толкова обсебена от собствените си проблеми и всичко, за което трябваше да мисля през изминалите седмици, че напълно бях пренебрегнала всякакви опити да се предпазя.Не мислех, че ще съм нужна на някой непознат, след като бях вампир.Като вампир, не трябвах на никого.Човешкият двойник бе мъртъв...практически и с това свършваше "важната" ми роля на Земята.
Свих се, колкото можех в единия край на леглото, придърпвайки колене към гърдите си, обвивайки ги с ръце.Втренчих се в слънчевите лъчи, които бавно се приплъзваха към леглото, скъсявайки все повече и повече разстоянието между мен и тях.Дали изпитвах страх?Не знаех.Гняв?Определено.Чувства?Гнева считаше ли се за чувство?Не можех да преценя.
Часовете се минаваха, по-бавно отколкото исках...или може би по-бързо отколкото имах нужда, защото лъчите се намираха на по-малко от десет сантиметра от краката ми.Не знаех колко точно е часа, но предполагах, че трябва съвсем скоро да започне да залязва, защото цялата стая се бе обагрила с нюансите на червения цвят, а слънчевите лъчи върху леглото бяха започнали да избледняват.Но това бе фалшива заблуда, защото щом направих опит да се пресегна, ръката ми бе опарена, дори по-силно от преди часове.Това ме накара моментално да се отдръпна назад, проклинайки наум случващото се.Положих глава на коленете си, затваряйки очи.Нямаше как да избягам, нямаше къде да избягам.Без пръстена си трябваше да чакам нощта, но около къщата имаше заклинание, което ми пречеше да изляза дори и през прозореца.А това затваряше и последната ми врата към бягството.
В момента в който мозъка ми бе напълно освободен от каквато и да е мисъл, чух отварянето и затварянето на входната врата.Слава богу!Кой би помислил, че ще съм доволна от мисълта, че някой когото не понасях се е върнал.Ясно можех да чуя стъпките му и по тях съдех, че не се е разбързал особено да дойде и да провери какво правя, което ме вбеси още повече.
-Хей, умния, няма да съм ти особено полезна изпържена, не мислиш ли? - провикнах се достатъчно, за да ме чуе, но дори това нямаше резултат.Минути по-късно чух стъпките му, приближаващи се към стаята и това ме накара да вперя поглед във вратата, но единственото, което чух бе как се отдалечава.Стиснах зъби вбесено и отново затворих очи, като преди това погледнах до къде бе стигнал слънчевият лъч.Някъде на около осем сантиметра от краката ми бе спрял и не бе помръднал от около десет минути, което ме успокояваше.
Отказах се да правя каквито и да е опити да привлека скъпоценното му внимание, за това се отказах.Най-вече когато чух, че пуска душа.
Съсредоточих се в дишането си, опитвайки се да постигна спокойствието, което бях достигнала преди малко, преди да влезе в къщата.Секундите изминаваха и се превръщаха в минути, които се трупаха и трупаха.В момента в който се бях отказала, вратата на стаята се отвори и той влезе.Вдигнах поглед, поглеждайки го безстрастно, напълно незаинтересовано.Но шишето в ръката му успя да привлече вниманието ми.Сетивата ми се изостриха дори при лекия намек за кръв, така че не трябваше да прави каквото и да е повече, за да привлече вниманието ми.Чак след като откъснах погледа си от шишето, успях да го разгледам и да забележа умората му, изписана върху лицето му.Понечих да кажа нещо, но той ме прекъсна рязко и по начин на който показваше, че не приема възражения.Взех шишето, което ми подаваше, но въпреки това вниманието ми към него не се намали.
-Изглеждаш уморен психически.Какво ти е? - чух се да го питам.Може би това го накара да спре малко преди да излезе от вратата.Обърна се с лице към мен и аз просто свих рамене сякаш казвах "Просто се опитвам да завърша разговор.Прекарах часове мълчейки." - Защо толкова ти е притрябвал този лек?И поне...ще ми кажеш ли името си или ще трябва да продължавам да те наричам с епитетите, които ми хрумват?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Чет Авг 01, 2013 8:11 pm

-Не ти трябва да знаеш каквото и да е за мен, Елена.Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. - отвърна й той, взирайки се в лицето й, което, колкото и да бе странно, показваше частична загриженост.Обмисляше възможността да излезе колкото се може по-скоро от стаята, но вместо това оставаше и краката му не го слушаха.В крайна сметка се отказа да се бори със себе си и затвори вратата, след което се запъти към стола и седна на него.Опря лактите си на колената, а пръстите му преминаха през все още мократа му коса.От устните му се откъсна тежка въздишка, която само можеше да покаже колко точно голяма бе борбата в него.
-Този лек унищожи живота ми, Елена.За това сега искам аз да го унищожа.Не ми трябва, за да го дам на някого, защото просто няма на кого.Желая да го унищожа, за да мога да усетя поне малко спокойствие, след като знам какво ми причини самата идея за съществуването му.
Думите му рязко и бързо се изстреляха от устата му, сякаш страхувайки се, че тя може да го прекъсне и да каже нещо, което да го разколебае.
-Сигурно ти се струва странно, но това е единственото, което ще ти кажа.А и мисля, че ще направя услуга и на двама ни.Ти не искаш да вземеш лека, който така отчаяно всички се опитват да набутат в устата ти.Ето го решението на този проблем, не мислиш ли?
Мъжът вдигна глава към нея, поглеждайки я с лека надежда скрита някъде зад безстрастните му очи.Вгледа се за пореден път в лицето й, изучавайки всяка една черта от него, отново и отново, сякаш това занимание щеше да го успокои.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Чет Авг 01, 2013 9:00 pm

За момент сведох глава докато слушах думите му.Ако не знаех това, което знаех аз, може би щях да си помисля, че е в пълното си право да иска това от мен.Но моята гледна точка, както и на близките ми беше съвсем различна и това, което желаеше от мен, бе недопустимо.
-Разбирам - кимнах леко, макар че всъщност не успявах напълно да разбера замисъла му.Какво толкова се е случило, че толкова отчаяно желаеше да унищожи лека?
-И все пак не можеш да искаш от мен да ти предам лека, за да го унищожиш. - заявих твърдо, поглеждайки го. - Дори и аз да не го взема, познавам вампири, които го заслужават.Заслужават отново да почувстват какво е да си човек.И не мога да позволя техните мечти да се разбият, само за да може да си доставиш...извратено удоволствие, виждайки как лека е унищожен.Не е правилно, при положение, че може да помогна на някого.Съжалявам, но това, което искаш от мен е недопустимо.
Оставих шишето с кръвта на масичката до леглото, след което съсредоточих вниманието си върху него и начина по който се променяше лицето му, неудовлетворено от отговора ми.
-Ако се поставиш на мое място, ще разбереш, че съм права.Сега вече мога ли да си вървя?
Въпроса си зададох по-тихо отколкото бе нужно и това бе изненадващо дори и за мен.Но нещо ми подсказваше, че карайки по лошия и заядлив начин нямаше да го направя по-благосклонен.За това в момента опитвах по този начин...Нещо, обаче, ми подсказваше, че няма да успея и така...

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Чет Авг 01, 2013 9:35 pm

-Глупачка! - суровият му глас се извиси от нищото, проехтявайки в цялата стая.Не можеше да сдържи гнева си, който сега толкова упорито искаше да излезе на повърхността и да се излее, помитайки всичко след себе си. - Колко си наивна само!
Кристиан скочи от мястото си и закрачи нервно из стаята, опитвайки се да игнорира желанието си да хване момичето за врата и да я удари.Той не беше такъв.Не беше тип, който прибягваше до насилие.Но тя го изкарваше извън кожата му.Караше го да се вбесява само за броени секунди, желаейки да я убие на секундата.Това бе зашеметяващо, но тя бе в състояние да го направи.
-Да не мислиш, че който и да е от твоите скъпоценни превзети приятели заслужава да бъде отново човек?!Всеки от вас е убивал по брутален начин и не, не за да се нахрани и да притъпи ужасяващите си, отвратителни желания, а за да си достави шибано удоволствие! - в думите му се усещаше режещия вкус на истината, избълвана в момент на причерняване и на непоносима ярост. - Никой от вас не заслужава да бъде спасен, защото сте чудовища, за които няма място за милост!Дори и ти...погледни се, Елена!Беше такова добро и усмихнато момиче, съчувстващо, жертващо се за другите!А сега си повърхностна, ледена и самодоволна кучка, която си мисли, че може да владее целия свят!Ти си никоя, не разбираш ли?!
Изведнъж думите му заглъхнаха, по същия начин по който се бяха и появили - изведнъж.Той отпусна изморено ръце до тялото си и я погледна за последен път.
-Лека нощ, Елена.Ще говорим на сутринта.
И толкова.Излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си, оставяйки вампирката в пълно недоумение или желание да го разкъса в момента в който има такава възможност.Но на него не му пукаше.Не и повече.Бе изморен от постоянната борба с подтискането на чувствата си и на думите, които искаше да каже.
Влезе в стаята си и първото нещо, което направи бе да се отправи към прозореца, дръпвайки пердетата.В стаята настъпи тишина, последвана от непрогледен мрак.От това и имаше нужда.Електронният часовник на бюрото му показваше ранният час за лягане, но той знаеше, че така или иначе нямаше да може да поспи повече от 3-4 часа, за това легна в леглото, направо с дрехите.Придърпа до някъде завивката върху тялото си и затвори очи.Като по команда вместо тъмнина, се появиха различни картини, объркващи, размити и не чак толкова, ясни и такива, които бяха просто измислица.Картини на един уморен ум, който бе прекалено изморен, за да се опитва да ги контролира повече.

Туп, туп, туп.Не знаеше дали звука, който чува е от сърцето му или защото чува нечии стъпки по коридора.Очите му се отвориха.Не можеше да се каже, че е имал най-пълноценния сън, а същото твърдеше и часовника - 12:30 пред нощта.Събираха ли се три часа?Не.Туп, туп, туп.Ето пак този звук, който достигаше до ушите му.Той се вдигна до седнало положение в леглото си, изтривайки потта от челото си, появила се там в резултат на кошмарите, които имаше.Отдавна бе спрял да сънува.Неговите сънища бяха кошмари.Туп, туп, туп.Краката му стъпиха на хладния под и чак при усетената хладнина проумя, че не е разбрал кога се е съблякъл.Нали беше легнал с дрехите?Сега те стояха на близкия стол, а той трескаво се опитваше да се сети как, по дяволите, са се озовали там.Но нямаше време дълго да мисли за това, защото звукът от стъпки, да знаеше, че бяха стъпки, се чуваше все по-силно и по-силно.Явно отново бяха плод на въображението му, но бяха толкова силни, че не можеше да се пребори със себе си, за това леко открехна вратата.В коридора, въпреки тъмнината, можеше да се види, че няма никого.Все пак той излезе и се ослуша.Тишината бе поразителна.Изведнъж всичко бе замлъкнало в мъртвешка тишина.Секундите изминаваха, а той не знаеше какво да направи.Няколко крачки напред, след което се върна назад, влизайки в стаята.Тялото му за пореден път потъна в мекотата на леглото, но му бе прекалено ясно, че нямаше да може да заспи повече тази нощ.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Пет Авг 02, 2013 4:05 pm

Изумена.Да, можеше определено да се твърди, че съм изумена.Никой от доста дълго време не се бе осмелявал да ми крещи по подобен начин, използвайки толкова...силни думи.Не можеше да се каже, че думите му ме нараняват.Това е присъщо за хора, които чувстват, нали?А аз уж не изпитвах нищо...Нещо в мен ми подсказваше, че не трябва да оставам мълчалива, не трябва да го оставям да говори несправедливи и неверни неща за приятелите ми, но дълбоко вътре в себе си знаех, че е дяволски прав.И точно поради тази причина продължавах да го гледам изумено и невярващо, докато той изливаше яда си в порой от груби думи.
Може би чак когато затръшна вратата зад себе си се почувствах като изтръгната от някакъв момент в който не можех да контролирам себе си.Настъпи момент на тишина, момент на размисъл, не особено логичен и правдоподобен, но все пак размисъл.Устните ми се разтвориха, но от тях не излезе никакъв звук.Просто стоях мълчаливо, гледайки затворената врата.Гледах я толкова дълго, че дори не ми бе направило впечатление кога слънцето се бе скрило и тъмнината си бе проправила път в стаята, карайки ъглите й да изчезнат и да се размият с останалата обстановка.Чак тогава се отърсих от завладелите ме чувства.Със слънцето скрито, се чувствах по-спокойна и от доста часове най-накрая се раздвижих, стъпвайки на пода.Първоначално мислех, че ще е добра идея да отворя вратата, но така или иначе, магията си оставяше, само щях да си хабя силите.Ставайки дума за сили, погледът ми се плъзна по шишето на шкафчето.Изпуснах насъбралия се въздух в дробовете ми и го взех.Отпих няколко глътки от течността, които от една страна ми дойдоха добре, но от друга само по-силно забиха думите му в съзнанието."Ти си никоя!"
Нямаше местенца из които да тършувам, да пребърквам шкафчета или нещо подобно, за това отново седнах на леглото.Съсредоточих се, за да успея да доловя шум, идващ от неговата стая.Единственото, което усетих, бе накъсаното му дишане, ясен признак за неспокоен сън.И понеже нямаше какво да направя, напълно примирена със ситуацията, се отпуснах и затворих очи, опитвайки се да поспя...
Колкото и да ми беше странно, явно бях успяла, защото успях да се стресна, чувайки шум идващ от коридора.В първите секунди не осмислих къде се намирах и мислех, че това е стаята ми, но след това случките от изминалия половин ден ме заляха и бързо осъзнах какво всъщност ставаше.Но това не обясняваше звука, който чувах от стълбите.Бавен и несигурен.Накара ме да се изправя и да се приближа до вратата, наостряйки слух.Още няколко стъпки напред, след това той се върна обратно в стаята си.Нещо не беше наред с него.Сякаш го преследваха някакви демони, които са дори и в съзнанието му, в сънищата, във всичко, което прави.Беше плашещо, но и тъжно от една страна.Но това съвсем не означаваше, че щях да започна да изпитвам съжаление или симпатии към него.Все още желаех смъртта му, повече от всичко на света.Но не беше нито времето, нито мястото.Щях да чакам.В това бях най-добра.Точно по тази причина се върнах обратно в леглото, заспивайки.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Christian Graham on Вто Авг 06, 2013 6:28 pm

Тежка нощ, като всички останали.Защо тази да се различава?Нямаше да има смисъл и логика...Кристиан така и не успя да заспи повторно след малката си разходка из коридора, доставяйки удоволствие на "любопитството" си, доказвайки си колко сериозни бяха...проблемите му.Нищо различно, което вече да не бе обмислял, но самия факт, че се случваше отново и отново бе достатъчно показателен.
Въртейки се недоволно в леглото, опитвайки се да отклони вниманието си, четири часа по-късно осъзна, че няма защо да прави повече безмислени опити и стана.Дръпна завесите, макар светлината още да не се бе появила.Правеше го по навик.Разтри очите си, опитвайки се да проясни съзнанието си, но знаеше, че щеше да е по-добре да не го направи.Реши, че ще е "добра" идея да прегледа снимките по последния случай в който "помагаше", макар това да беше далеч от всякакви представи за добра идея.
Следващия един час и половина бе посветен на изцяло извратени, психично болни мозъци, за които няма шанс за спасение, освен куршум в главата.Понякога се чудеше дали и той не заслужава един такъв.Първите слънчеви лъчи го завариха взирайки се в една снимка в продължение на минути, опитвайки се да проникне максимално в съзнанието на убиеца.Усещайки светлината, погледа му уж съвсем случайно се спусна по пръстена на масата.Пръстенът на Елена.Този, който й помагаше да излиза на слънчева светлина.Предполагаше се, че гнева му от снощи се е уталожил, но той знаеше пределно ясно, че в момента в който я види, ще се вбеси отново.И въпреки това, знаеше че...не можеш да стои тук.
Затвори рязко папката и взе пръстена, излизайки от стаята.Тихо се приближи до "нейната" стая и влезе вътре.Тя спеше на леглото и изглеждаше...толкова спокойна и невинна.Все лъжливи фактори за нейната личност.За новото й Аз.
Погледът му се плъзна по отворения прозорец и светлината, която навлизаше през него, след това към нея - спяща толкова спокойно, напълно забравила за изгарящата способност на слънцето.
-Елена?
Опита се гласът му да звучи безпристрастно, но понеже тя не се помръдна, той се приближи, побутвайки я леко.Само няколко секунди бяха нужни след докосването му, за да стане светкавично и да го погледне с поглед изпълнен със...смесени чувства - по много омраза, неразбиране, объркване, ярост и все такива прекрасни чувства.
-Мисля, че ще имаш нужда от това имайки предвид, че слънцето изгря... - и той протегна ръката си към нея, на чиято длан се намираше пръстена й.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
All I see is you and I
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
You’re the only lifeline that I need tonight
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Graham
Един от петимата.
Един от петимата.

Posts : 45
Пари : 19429
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Elena Gilbert on Вто Авг 06, 2013 7:02 pm

Повече нищо не се случи през нощта, за това сънят ми не бе обезпокояван от абсолютно нищо.Дори можеше да се каже, че изкарах спокойна и безпроблемна нощ, без кошмари, без сънища.По навик, най-вероятно, щях да спя още поне час, час и половина, но плановете ми бяха прекъснати от чуждо докосване.Бяха ми нужни едва няколко секунди, за да се разбудя, да осъзная къде всъщност се намирах и какво ставаше, за да съм напълно в кондиция със случващото се.А когато това стана, тялото ми моментално се стегна, изправяйки се рязко.Не исках да ме докосва, какво оставаше да е толкова близо до мен.Ако можех дори бих го убила.
Но това, което направи ме изненада.Протегнатата му ръка на която се намираше пръстена ми, ме изненада.Та нали го беше изхвърлил, как така сега стоеше в ръката му?Явно нямаше да получа отговор на този въпрос, но поне не мислех да скривам учудването си от изведнъж милото му настроение.За момент се поколебах, но след това протегнах ръката си, взимайки пръстена.Дори си мислех, че не е моят, но когато го поставих на пръста си, разбрах че няма никаква измама.Това бе моят пръстен.
-Нали го изхвърли, какво стана с това? - не се сдържах и го попитах, отново отдръпвайки се от него.
Благодарна, че вече слънцето няма пагубен ефект върху кожата ми, можех спокойно да дишам и да не се предпазвам излишно от слънчевите лъчи, които все повече и повече влизаха в стаята, огрявайки я.
-Знаеш, че няма как да ти дам лека, нали? - след няколко минути го попитах, макар че повече можеше да се каже, че му съобщавам. - Просто...няма как.
Може би щях да добавя и "съжалявам", ако не бях такъв голям инат, който в момента му беше зверски ядосан за снощните думи.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Love is supposed to dignify us,exalt us.
how can it be love,if all it does is make you lonely and corrupt?
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Elena Gilbert
Администратор.
Администратор.

Posts : 1306
Пари : 23037
Reputation : 5
Join date : 14.04.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Christian's home

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите