Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Vivian Matthews

Go down

Vivian Matthews

Писане by Vivian Matthews ∞ on Вто Юли 30, 2013 8:53 pm


Vivian Matthews | 20/630 | Vampire | Healing and empathy

Пълната хармония, царуваща в гората, беше нарушена от неравномерни звуци. Пукащи се клони, шумолене на изсъхнали листа. Тичане. Тишината се разкъсваше, изгубваща се в тъмнината на мястото.
"Тичай. Тичай !
Мамка му. Не мога повече. Усещах единствено неспираща болка в крака, която забавяше всяко едно мое действие. Нямах представа в какво се бях забъркала. Силите ми наближаваха края си. Натрапчива слънчева светлина се промушваше между гъстите корони на вековните дървета и дразнеше очите ми. Не виждах къде отивам. Погледнах към бедрото си. Кръв. О, не. Трябваше да го извадя, но не можех. Обърнах се за миг назад. Още беше там. Чувах го. Чувах ловките му стъпки, учестения ритъм на сърцето му, както и как зареди оръдието си. И продължавах да тичам. Клоните се пукаха под краката ми, звукът от изсъхналите листа оставяше бегла следа за преминаването ми оттук. Изведнъж всичко се замъгли.
Усетих как паднах върху купчината растителност. Мамка му. Мамка му. "

Толкова ругатни се въртяха в главата на Вивиан, че единственото, което успя да ги спре, беше фактът, че припадна. И може би това бяха последните ѝ часове. Той щеше да я убие, без дори да се замисли. Без да си спомни за миг прекрасните моменти, които са изживели заедно. Пренебрегвайки силното доверие, което царуваше между тях. Кой беше той? Мъжът, който й беше показал какво означава любов. Мъжът, заради когото Виви би дала живота си. Защо искаше да я убие? Беше ловец, търсеше отмъщение. За какво? Е, задавате прекалено много въпроси. Но ще намерите и отговорите. Вампирката беше убила баща му точно по начина, по който неговите предци бяха отнели живота на семейство Матюс. Заради него красавицата беше изживяла най-големия кошмар. Години, прекарани в бягство, самота и страх. Но и години на самоизграждане, научаване, че единственият човек, на когото можеш да разчиташ, си самият ти.
А сега русокоската лежеше там, между стотиците дървета в гората, изпаднала в безсъзнание, а кракът ѝ кървеше от отровния патрон, забит в бедрото ѝ. Той я преследваше. Не вярваше как може да пробяга толкова много. Явно наистина копнееше да я убие.
Нещо я накара да отвори очи. Присъствие. Усети чуждото присъствие и събра цялата сила, която имаше, за да помръдне клепачите си. Тогава го видя, стоящ в цял ръст, държейки оръжие в ръка, с което най-вероятно възнамеряваше да убие вече не толкова любимата си Вивиан. Той бавно се приближи и клекна до тялото й.
- Недей... моля те - промълви тя, въздишайки тежко. Тези три думи бяха единственият шум в цялата гора. В същия момент тя плъзна ръка по крака си. Издърпването на патрона беше придружено с оглушителен писък и учестено дишане. - Не ме убивай.
- И защо да не го  правя? - попита той, а в очите му се четеше подтисната болка. Не искаше да го прави, но беше в природата му. И той, както нея, искаше отмъщение.
- Заради нас! Защото те обичам, защото и ти ме обичаш, знам, че е така...
Последните й думи бяха толкова тихи, въпреки усилието, което й костваше, за да ги изрече. Може би всичко това беше план. Искаше да го разсейва, за да се излекува, за да използва дарбата си. Дланта й се приближи до болното място, но Вивиан все още не откъсваше поглед от очите му.
- Не го заслужавам.
- Напротив, Вивиан, точно това заслужаваш! Уби баща ми, по дяволите! - крясъците на мъжа разкъсваха тишината.
Русокоската затвори очи за миг, а една сълза се стече по лицето й. Знаеше, че той мрази да я вижда как плаче. Но това не беше част от тактиката й, това бяха чувствата на момичето. Болеше я. Не става въпрос за физическата болка, не. Нещо в сърцето й се сви, когато той започна да вика.
За миг отвори клепачи и погледна към раната на крака си. Нямаше я. Болката започваше да изчезва, а силите й се възвръщаха. Това беше моментът. Сега или никога. Живот или смърт.
- А той уби моя баща, както и майка ми. Може би трябваше да се замислиш за това, преди да ме простреляш.
И изчезна. По-бърза от вятъра.
Повече никога не го видя.
avatar
Vivian Matthews ∞
Вампир.
Вампир.

Posts : 125
Пари : 20341
Reputation : 0
Join date : 30.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Vivian Matthews

Писане by △. FLEMMING on Сря Юли 31, 2013 9:33 am

Одобрена си, добре дошла. Smile 

____________________________

a man apart;
I am alone here in darkness. I embrace the night, Staring up at the sky. I can't help, wonder why. nobody's daring to love me cause what I am. A creature of the night. I've never seen the night.
avatar
△. FLEMMING
Хамелеон.
Хамелеон.

Posts : 1290
Пари : 25972
Reputation : 18
Join date : 09.11.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите