Christian Graham

Kellan Lutz

|Name:Christian Graham|Age:25|Criminal|Gift:Empathy|

His eyes

“The colour of the sea after a storm…”

“And what colour is that?”

“…Beautiful.”

Външността му, както може да ви подведе, така може и да ви насочи по правилната посока, за да се стигне до характера му.Ако на външен вид, той може да се опише като мъж, който рядко се усмихва, защото няма какво чак толкова да се превзема, то щом разберете какво става в душата и в ума му, ще стигнете до заключението, че не искате и не трябва да приближавате този мъж.Не, няма лице на престъпник, но студенината в очите му, примесена на моменти с доза лудост, определено ще ви отдръпне и изплаши.
Същото е и в душата му.Той е мрачен и ядосан.Не се чувства в безопасност и не знае какво да стори, за да промени това.Желае да може да контролира демоните си, вместо да е точно обратното - те да го контролират.Изгубен е.И е сам.Не се доверява, не обича никого.Трудно е да накараш душата му да се стопли и да се усмихне истински.Усмивката му всъщност е цинична и иронична, а смехът му само потвърждава това, което вече е видяно.Но не е безчувствен.Не са му чужди чувства като - омраза, ярост, непукизъм и така нататък.

He catches insane man because he can think like them.

"Стоеше пред огледалото и с огромно удовлетворение се усмихваше на отражението си.Наистина бе изключително доволен от себе си, от живота и интелигентността си.Не, беше твърде елементарно и неточно да се каже, че е просто интелигентен.Интелектуалните му способности можеха да се опишат само по един начин:той притежаваше задълбочено разбиране за всичко.Точно така.Задълбочено разбиране за всичко, многократно превъзхождащо нормалната човешка мъдрост.Наблюдаваше усмивката на лицето си, която ставаше все по-широка и по-самодоволна;наслаждаваше се на уместността на израза, който му беше хрумнал.В ума му думите грееха ярки и сякаш подчертани:те бяха правилните.Изпълни го едно почти физическо осъзнаване на силата на собствената му проницателност.Той знаеше и разбираше всичко присъщо на хората.Външните събития само доказваха правотата на съжденията му.
Първият и най-важен довод за това бе простият факт, че още не го бяха заловили.Изминали бяха почти 24 часа - оставаха само някакви си секунди до изтичането им.За това време Земята бе направила почти пълно завъртане около оста си и с всяка следваща минута той се чувстваше във все по-голяма безопасност.Естествено, това можеше да се очаква:бе взел мерки да не остави никакви следи.На света не съществуваше логика, която би довела шибаните ченгета до него.Както и предполагаше, никой не се бе появил.Никой не го бе разкрил.Следователно спокойно можеше да приеме, че успешно е отстранил шибаната самонадеяна кучка!Наистина, успех във всяко едно отношение."

Рязко поемане на въздух.Секундите минаваха, преди да се усетя и да изтрия капките пот избили по челото ми.Зениците на очите ми се бяха разширили доста и това замъгляваше зрението.Но въпреки това помнех къде се намирах.

Не го интересуваха ченгетата и всички от този тип,те изобщо не го притесняваха,защото беше сигурен на 100 %,че не могат да го хванат.Знаеше само,че трябва да си свърши работата,неговата работа бе да убива вампирите и така се чувства по-добре,но с всеки един ловец от братството е така.След като унищожи едно от тези отвратителни същества можеше да се види доволната му усмивка от себе си.Но неговата цел не бе да убива вампири,това е само ежедневие за него,целта му е да открие лека.

- Бивш престъпник, не се гордее с миналото си, но то е неизменна част от него
- Мрази "дарбата" си
- Понякога ходи на сън и халюцинира
- Знае за всички свръхестествени същества, които го заобикалят