Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

vivien moore;

Go down

vivien moore;

Писане by vivien moore.∞ on Сря Юли 17, 2013 10:51 am

Vivien Moore.
18 years | човек | fc: lucy hale.


Мрак. Само това беше пред очите й. Нищо друго. Нито капка светлина не се прокрадваше в тъмната стая, където се намираше. Усещаше силно пристегнати въжета, обвити около крехките й китки, наранявайки нежната им кожа. Тя се размърда на стола, където беше сложена, но всяко едно движение й причиняваше болка. Цялото тяло я болеше и не можеше да помръдне. Беше в капан.
След миг вратата в тъмната стая се отвори с бавно и скърцащо движение и тъмен силует навлезе вътре. Вивиан не можеше да различи лицето му, но знаеше, че го познава. Беше сигурна и дори и да не можеше да види лицето му го позна.
– Госпожиц Муур най-накрая благоволи да се събуди! - извика мъжът с повишен глас и пристъпи към нея. Тя извърна главата си към него и лицето й помръкна.
– Алек... моля те... не го прави... - гласът й бе тих и дрезгав, но нямаше сили дори да говори. Цялото й тяло бе в синини, а от крайчеца на устните й се стичаше кръв. Беше претърпяла най-ужасната нощ в целия си живот. Приятелят й... бившият й приятел или по-скоро предател и групичка от други мъже бяха прекарали времето си гаврейки се с нея, насилвайки я, биейки я... И накрая я бяха закарали в тази изоставена сграда, където щяха да продължат да го правят докато не се доберат до целта си, а именно парите на семейството й. За нейно нещастие обаче Вивиан беше на 17 и не знаеше нищо за скритите пари на семейството си.
– Кажи ми къде са парите, Вивиан, и обещавам ти, че няма да пострадаш. - Отвърна Алекзандър с хладен глас, в който не се долавяше капка емоция.
– Наистина ли... не чувстваш нищо... Цялото това време, което прекара с мен... наистина ли беше само игра..? - зададе въпроса си Муур, игнорирайки неговия, защото й омръзна да повтаря, че не знае нищо за парите. Мъжът се засмя.
– Това няма да ти помогне, Вивиан... Улесни си живота и ми кажи това, което искам..
– Ще трябва да те разочаровам, Алек, защото не знам къде са... Така, че просто ме убий и нека се свършва с всичко това. - продума тя. Вече дори не се страхуваше. Беше се примирила с мисълта, че ще умре и това не я тревожеше. Бяха убили родителите й за нея вече нищо нямаше значение, искаше всичко просто да свърши.
Той не отговори. След миг тя усети как въжето изчезна от ръцете й и след миг Алекзандър я надигна на крака. Тя беше повече от объркана.
– Какво..? - попита тихо тя, но той закри устните й с ръката си, за да не вдига шум. Бръкна в джоба си и извади пистолет. Подаде й го, като не откъсваше очите си от нейните.
– Вземи това, Вивиан, и бягай. Бягай надалеч.. ако трябва убивай, но се спаси, чуваш ли?! - каза с равен тон той и я хвана за раменете. – Не искам да се замисляш дори за миг! - тя не отвърна нищо, не знаеше какво да каже. След миг се намираше в обятията му, а устните му жадно се впиха в нейните, разтърсвайки я.
– Бягай! - извика й той след като отдели устните си от нейните и я побутна към изхода. Тя не се замисли и побягна. След това всичко мина като на лента пред очите й. Бягаше с всичка сила по тъмния коридор и застрелваше всеки, който се изпречеше на пътя й. Уби всички. И то без капчица угризение. Това беше последният път, когато видя Алекзандър, но колкото и да искаше да го забрави той винаги щеше да седи в съзнанието й.

Сега Вивиан се намира в градчето Мистик Фолс, където смята да започне нов живот, но споменът от онази нощ никога нямаше да изчезне от съзнанието й.. колкото и години да минеха..

avatar
vivien moore.∞
Човек.
Човек.

Posts : 52
Пари : 19804
Reputation : 0
Join date : 15.07.2013

Върнете се в началото Go down

Re: vivien moore;

Писане by Гост on Сря Юли 17, 2013 10:54 am

Одобрена си,добре дошла! Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите