Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Домът на Адориан.

Предишната тема Следващата тема Go down

Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Съб Мар 23, 2013 11:42 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Гост on Съб Мар 23, 2013 11:44 am

За да имаш дом трябва да си купиш от магазина. Информация можеш да видиш тук.
Засега заключвам темата,докато не събереш достатъчно пари. Smile

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Гост on Съб Мар 23, 2013 12:21 pm

Темата е отключена.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Съб Мар 23, 2013 1:04 pm

Бе едва седем и половина, но нощта вече бе обвила в синкавата си пелерина околностите на града. Вечерта бе бледа и вяла като скандинавска девойка, безлунна и дъждовна. Зрели, студени капки правеха барабанена симфония по керемидите на притихналите къщи.
Вятърът шептеше нещо ниско и вулгарно, докато се промушваше леко между клоните на стария орех в градината.
Адориан отвори вратата с досада, захвърли натежалата и влажна кожена чанта някъде из вестибюла. Ах, каква непреходна леност го обзе щом видя окаляните си кубинки. Стоеше така, взрян в тях няколко минути, очаквайки те сами да схванат намека и магически да се развържат и свалят от краката му, но предупредителния му поглед бе безплоден. Не помръдваха, проклетите.
Започна яростно да ги побутва с върха им, ту едната, ту другата, но пак не разбираха от човешко отношение. Накрая, съвсем на предела на нервния си капацитет, след осемнайсет поредни опита и едно почти успешно подхлъзване, Адориан се наведе и ги събу по традиционния начин. Докато правеше това така безволево действие, си представяше онази куртизанка съдбата, да му се хили в лицето зъбато и гърлено, полу-пияна и вече разсъблечена от някой-си Дионис.
Ех, как мразеше проклетото пияно копеле.
Имаше му зъб вече три хилядолетия!

Ларго влезе в дневната, запали камината, защото усещаше ръката на студа да се прокрадва по тялото му, наля си бокал гъсто, бургундско вино и седна в креслото си като достолепен лорд. До извития, позахабен крак на мебелта стоеше малко кашонче. Адориан прокара пръсти по златистите, курсивни заглавия, а по връхчетата им се събра тънък слой прах.
Беше откупил солидна бройка книги от един разорен антиквариат в Минесота, всяка на цената на половин бракувана виенска кифла, затова пък доставката бе по-безмилостно непоносима и от Драконовите закони.
Ръката му се спря на Овидий и той дръпна кожената подвързия, слагайки я в скута си. Харесваше този мръсник. Беше се запознал с него на едно соаре, упс, или пък беше оргия, някога и някъде, но тогава не му се бе сторил толкова гениален... И все пак не си струваше да се съди за човека по креватните му способности, но Адориан все още го избиваше на смях при спомена за онова извито в гримаса на отегчение, лице, докато Овидий се опитваше безуспешно да обладае една ненаситна мулатка.
Първите няколко реда жигосаха ума му с порочни слова. Явно бедничкият, не бе толкова клет, колкото изглеждаше.
Продължи нататък. Уви, не за дълго, понеже чу някакво неравномерно, но зверско чукане по входната врата, което прекъсна мисълта му. Бе решил да го пренебрегне и да продължи с четенето, но досадния звук не спираше.
Адориан се надигна, с нежелание, както винаги. Бе прекалено стар за нечии прищявки точно сега.
Отвори, а пред него - черна фигура.
Би решил, по хилавото телосложение, черната качулка и липсата на дъх, че бе Смъртта, но уви, тя имаше по-добър вкус за обличане. Сянката пред него носеше старо, черно, но избеляло от носене палто със зеещ шевове и раздърпани подгъви.
Качулката пада.
И, о, пресвети ужас.
- Пак ли нямаш пари? - с досада попита риторично Адориан и направи път на мъжа пред него да мине. Лъхна го познатия аромат на мастило, цигарен дим и сапун, премесен с този на дъжда.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Съб Мар 23, 2013 1:29 pm

Добре де, беше го поправил преди три години.
Ама, че упорит покрив имаше! Ако беше любовница - щеше да го разкара, да, ама то покрив, нито да му кажеш нещо, нито пък той да се засегне.
Слава на ония отгоре, зимата беше мека и благодатна, можеше да изкара и без да пали печката, която всъщност отдавна бе забравила какво е дърво и се прехранваше само с остатъците от бездарните редове на Хрома. Добре, че напоследък нямаше муза, тая пачавра сигурно пак се чекнеше някъде по пилоните... И щеше да го разбере момичето хората все по-малко имаха нужда от нея, та се налагаше и тя да се прехранва с каквото може, досущ като него. Беше чул, че станала държанка пак на някакъв мафиотски бос с картел в Мексико, но нещата станали грозни, та трябвало да си измита безсмъртния, вдъхновяващ задник в нов щат с чужда самоличност. Хубаво бе, че в тия дни човек ( респективно казано) можеше лесно да се сдобие с чисто нова личност, която да може да разруши, след като опетни предишната. Не като едно време - откраднеш една кокошка на пазара и славата ти започва да се носи. Даже не се и носи, ами се закача за тебе като опашка и ти я влачиш след себе си...

Бе на половината от мемоара си, когато нещата в таванската стая бяха започнали да стават непоносими. Нощната му лампа плуваше,листите бяха влажни, а няколко керемиди се опитваха да играят ролята на Ниагарския водопад в единия ъгъл на стаята. Сякаш някой упорито се опитваше да пресъздаде онзи прословут Потоп, за който целия свят вече две хилядолетия не млъкваше, а онзи Ной беше станал голямата работа.
Не, че искаше да се натрапва на Адориан, но обстоятелствата бяха обременяващи. Глупости, определено искаше да му се натрапва, даже можеше да се вакантира на дивана до края на вечността, все пак и за двамата това бе финалната, недостижима дестинация.
Не беше заради топлата стая, нито заради нормалното легло, което нямаше да го човърка с изхвръкналата си пружина, дори съвсем не бе за вкусната храна и неограничения достъп до безброй книги.
Беше заради Ларго.
За да го дразни онова-ти-ми безскрупулно копеленце, заради което баща му беше хвърлил топа преди бая време, но той бе хроникьор, работата му бе да помни такива неща. И заради много други почти толкова неприятни неща, които за които имаше да му връща.
Събра малкото си, овехтели притежания в сака, грабна чадъра, който висеше на един пирон на стената и потегли към дома на бога.
Беше мокър, недоволен и замръзващ, докато чукаше на вратата, което го настърви допълнително. Не, че не можеше да нахлуе с взлом, но искаше да запази поне за сега културното отношение и добрия тон.
Как му се щеше да се засмее щом видя лицето на Адориан. Беше такова, като на онези мимове по парижките улици, когато някой ги настъпеше нарочно.
- Пари имам! - отбеляза гордо с глас пропит от достойнство и стрелна поглед към бога, за да го жегне. - Но ситуацията с квартирата е доста кофти. Керемидите са се наговорили да ме удавят.
Намъкна се вътре, свали горната си дреха и усети топлината идваща от стаята. Искаше му се да се съблече чисто гол и да се паркира пред камината, но трябваше да спазва благоприличие засега.
Мокрите му дрехи бяха полепнали по плътта, създавайки едно такова неописуемо неудобство, което щеше да потуши с малко литература. Кашона го приканваше да вземе една от книгите и да забрави изобщо къде се намира, но не посмя.
- Как върви вечността? - попита Хрома, за да поддържа разговора жив, но не получи отговор. Явно Адориан го бе потушил предварително.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Съб Мар 23, 2013 1:56 pm

Нагло, нагло същество.
Адориан стискаше упорито зъби, докато чуваше как стъпките на вампира, донасящи кал по мрамора на антрето, се разхождат безсрамно наоколо.
Припомни си защо точно търпеше цялата тази наглост, която се повтаряше почти всяка година по едно и също време, обикновено около Коледа. Този път, порочния кръговрат бе закъснял с достатъчно време, че той да забрави за него и да живее безгрижно, докато целият този ужас се повтори.
Носа му се сбърчи, образувайки няколко реда дълбоки дюни и той просъска нещо, докато Хрома се отдалечаваше. Немощната ми фигура се разтопи в гъстия мрак, прогонван временно от жълто-алените пламъци в камината и Адориан почувства прорязващо състрадание към това бедно същество.
Понякога си мислеше, че е биполярен, имайки предвид колко полюсно се чувстваше, но това беше само относно този кльощав зъбатко, иначе си беше психически добре. Е, без да броим изблиците му на неконтролируем гняв, който най-вече поразяваше градинската мебел и бе причина за прекрасно прекопаните цветни лехи и зеленчукова градина.
- Ще бъдеш ли така любезен да ми припомниш защо точно те търпя вече от сто и седем години насам? - хапливо започна Адориан, но тонът му се смекчаваше с всяка дума, докато гледаше как трепери тялото на вампира. Немъртвите не изпитвали студ, трънки..
Едно сиво, бодливо, вълнено одеяло се мержелееше на подлакътника на дивана и Ларго, извъртайки очи от досада, но без да може да потуши съжалението си, го наметна на раменете на Хрома.
- Пх, и все още ли не си си сменил тъпото име. Чудиш се защо хората не искат да купуват драсканиците ти. Та нали, за да имаш читатели, първо трябва да имаш респекта им. Златно правило! - смъмри го той така, както правеше старата му съседка, госпожа Глория, чиято фамилия не знаеше. Щом го видеше, бабката моментално започваше своята плеада относно липсата на любов в неговия живот и как й било мъчно да го гледа да се прибира сам всяка вечер.
- Надявам се, помниш си задълженията. Все пак, ако ще оставаш тук, то поне да има полза от теб. - хубавото на присъствието на вампира бе, че Адориан никога не се грижеше за вечерята, градината или домакинската работа, което може би щеше да го устройва малко повече, ако на Хрома му липсваше онази досадна характерна, дебела черта за него, наречена негова личност.
- И как си измършавял само, приличаш на оглозгана от лешояди, мъртва хиена. Сигурно не си ял от половин година. - едно от малкото неща, които харесваше у зъбаткото, бе хуманността му. Той рядко си позволяваше да нарани живо същество с цел да се нахрани. Охкайки и пуфкайки, Адориан извади от хладилника си полу-пълна кръвна банка и я подаде на нещастника с категоричен поглед, след което добави:
- Кръвта е дадена доброволно, следователно, това не нарушава моралния ти кодекс.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Съб Мар 23, 2013 3:06 pm

Беше излъгал за парите. Всъщност, джоба му беше бездънен като черна дупка, защото бе скъсан и така зееше от месеци. Имаше десетина долара, колкото да се каже, че не е напълно разорен. Гладуваше от една дълга върволица от безкрайни седмици, коя от коя по-дълги и безпаметни. Дори бе припаднал в банята от изтощение и за малко да се превърне отново в човешка вкаменелост. Тогава на помощ му бе дошъл един плъх, който безсрамно надничаше иззад касата на вратата, сякаш за да се увери, че Хрома бе приключил земния си път. Животинчето дори не се беше опитало да се съпротивлява да му стане вечеря.

Обърна се, а познатия арогантен поглед го стрелна язвително, при това до толкова, че чак го сви черния дроб. Да, Адориан не го харесваше хич. Защо ли? Бсе пак идваше тук, за да се моли за милостинята му, само когато температурните условия в дома му станеха по-лоши от тези навън. Заклеваше се, проклетата къща имаше такова отвратително разположение, че можеше в недрата й да се роди торнадо, докато навън пече юлско слънце, а момичетата разхождат по павираните улици чифтове дълги, стройни крака, обути в престъпно къси гащички.
Би се изнервил от поведението на Ларго, ако не го познаваше, но този зевзек имаше завидна история в неговото минало и непременно щеше да стане част от хрониката му някой ден.
Сгуши се като врабче в одеялото. Нарочно му бе дал точно това, та да му боде и да го измъчва, по-добре да го беше завил с ленен чувал за картофи. Ама, че негостоприемен беше тоя бог нощем.
- Ами, чакай да си спомня. А, да... Сетих се, заради теб баща ми загина. Ти и оня брадат коч Посейдон се бяхте хванали на бас, пияни като пъдари и ей така, по случайност, корабът на клетия старец потъна, та се невидя. А ти дори не изпитваше угризения. Но това ти го простих преди шест века. Виж, за другото още не съм ти го опростил. - победоносно отбеляза нашият вампир, който с високо навирен нос, сякаш бе помпозна лейди, пренебрежително погледна към Адориан, докато онзи щателно разискваше въпроса, с затъващата му в тресавището на неизвестността, кариера.
- Обиждай мен, но не и името ми. Дала ми го е майка ми! Тя бе уважавана от всички уличница, мнозина бяха доволни от услугите, които предлагаше, нали се сещаш, шиене, пране, креватни дейности... Почти такива, каквито са и моите задължения към теб.. - нямаше да остави тази обида да премине прост така покрай ушите му, сякаш бе попътен вятър. Може да беше злощастник, почти бездомен, съвсем безпаричен, но голото му самоуважение все още беше там и стоически се бранеше от словесните нападения на бога с хаплив език. Все пак сарказма течеше във вените му по рождение, нямаше да се остави на някакъв безделник в пенсия.

Металния аромат идващ от найлоновия пакет подразни изостреното му обоняние и Хрома стана пленник на тази сладка миризма. Гледаше го, отричаше го, после мислено пак се съгласяваше, до момента в който отказа беше пометен от лавина от глад и жажда, които живееше в симбиоза в него от доста дълго време. Пое от ръцете на Ларго алената течност и впи новопоказалите се резци в банката. Устните му се наквасиха със студената кръв. Беше нулева отрицателна - най-долнопробния тип, но усещането, възродило се в него бе божествено. Пресуши пакета почти на екс и в прилив на екстаз се простря върху килима с разперени ръце и крака, досущ като снежен ангел.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Съб Мар 23, 2013 4:21 pm

Другото.
Точно то го караше да се смирява всеки път, щом този малоумник чукаше на вратата посред нощ с молба за пари, подслон или упека. Бе мислил за последиците милион и един пъти, но никога не достигаше до решение на проблема. Копелето го държеше в шах и толкова.
Думите му относно задълженията го жегнаха с нова сила и Адориан се почувства така, сякаш камион бе минал през него, бе се върнал и отново го бе прегазил.
Не му беше лесно на хлапето, даже изобщо, имайки предвид какви ментални проблеми имаше. Дори нямаше да го пита за тях, подобни неща не се лекуваха със запарка от мента и тинктура от глог. Слава на колегите му, че не бе дошъл тук, когато е в онзи период. Тогава Хрома не се свиваше хрисимо на дивана и не правеше тиквен пай, за да заплати за пансиона си, а искаше да се оправят сметките друго яче. Освен това, запасите от алкохол намаляваха драстично.
Като го гледаше сега, такъв, безплътен и размазан като доволна медуза, сит, мирен и хилещ се без причина, на Ларго му ставаше по-леко.
Не, не заради бащата, от когото го бе лишил, ако трябваше да се обвинява за това и да подслони всички клети души, които бе лишил от рода, то трябваше да отвори световна верига сиропиталища и да бъде разорен преждевременно. Просто му олекваше, знаейки, че бе направил едно зрънце добро.
Пък и утре щеше да яде пай!

Наведе се над вампира, който все още бе обладан от импулс силна еуфория, която го бе вцепенила и взе кръглите му очила, върху чието стъкло се бе размазала една самотна пръска кръв, избърса ги в кашмирения си блузон и ги върна на мястото им.
- Хайде, съживявай се, купона свърши. - порица го Адориан и го дръпна за реверна на захабената карирана риза. Зъбаткото се изправи, все още неадекватен и идиотски ухилен. Бутна го на дивата и хвърли върху него отново одеялото, но онзи стоеше безсмислено загледан в една точка.
- Ама и ти си една беля. Уф, че ти е слаб ангела! - промърмори бога и се върна в креслото си, за да пресуши бокала, който се бе стоплил от близостта на пламъците. Книгата го чакаше, все така отворена, очакваща неговото внимание. С въздишка, Ларго доволно се върна към релаксиращото си занятие и почти забрави за присъствието на неканения си гост.
Всичко щеше да бъде утопично за един кратък миг, докато траеше онова пост-наркотично влияние на кръвта върху нехранимайкото, сиреч, познавайки го, Адориан предположи, че спокойствието му ще си тръгне преждевременно след има-няма двайсетина минути, затова трябваше да се възползва пълноценно от него, докато все още може.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Съб Мар 23, 2013 5:32 pm

Вместо обаче да оправдае очакванията на бога, който вглъбено прелистваше някакво тъничко книжле и престорено правеше разни замислени физиономии, сякаш бе открил ключа за смисъла на Вселената и човешкото битие, Хрома най-безцеремонно отметна глава и след като забеляза, че никакво внимание няма и да получи от този самовлюбен хулиган, който погубва чужди бащи, вампирът се изпъна на леглото, взе една от декоративните възглавници с персийски мотиви, на които Адориан толкова държеше и се насили да заспи.
Затвори очи, но те моментално се самоотвориха като калпаво сглобен шкаф, чиято врата зее. Смачка още малко възглавницата, хем от яд, хем на инат, нали богът я пазеше като първородно чедо, след което се обърна по хълбок. Дори и загърбил Ларго, Хрома отново не можа да се унесе. Мислеше да пробва да се завие през глава, но одеялото имаше мекотата на ролка бодлива тел, затова просто го срита в краката си и се примири с идеята, че Адориан го мрази и, че ще спи отвит.
- Много си негостоприемен, знаеш ли. Рибите в аквариума на безистена са по-разговорливи от теб. - рече вампирът и се изправи рязко - същинска мумия, излизаща от саркофага си, за да започне цивилния си живот като безкрайно руло тоалетна хартия. С един пръст намести очилата си, понеже Ларго имаше сръчността на прът за овчарски скок, та дори и това не бе могъл да стори като хората.
И след като знаеше, че отговорът ще бъде лаконичен, може би дори едносричен, се почувства задължен да продължи да плямпа като пренавита детска играчка.
- Мемоарите ми са наполовина готови. Мисля дори да те спомена. Това си е, един вид чест. Може да спомена за това как... - до тук мисълта му вървеше гладко, докато изведнъж не се превърна в пихтия подобна на преварена овесена каша и не се разпадна.
- Ааа, без такива! - измърмори ядливо Хрома, защото знаеше как този безсрамник контролира чуждото съзнание. Би му противодействал, но не можеше, защото бе прекалено слаб, заради недохранването и богът подмолно се бе възползвал от тази негова слабост.
- Добре де, няма да пиша за това. Надявам се, осъзнаваш, че за някой на твоята възраст се държиш прекалено незряло.- продължи монолога си вампира и го погледна с влажен, кравешки поглед, придружен с леко надупена долна устна и скръстени пред гърдите ръце. Имаше още номера в торбата си, но се съмняваше, че с който и да било от тях би успял да накара Адориан да преосмисли. Поколеба се дали да не пробва да промени статуквото като забърка едни мъфини с коняк и много шоколад , но си припомни, че заядливкото не заслужава дори това.


____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Съб Мар 23, 2013 7:04 pm

Мълчанието бе кат благотворен еликсир за ушите му. Никога не се бе радвал на тишината толкова, колкото в този момент, когато онова плямпало обитаваше дневната му. Уви, трябваше да плати за това прескъпа цена - любимата му персийска възглавничка. Резедава с пурпурни пискюли, ушита от прекрасна черноока девойка, чието име не помнеше, но пък имаше прекрасен спомен за аромата й на фрезии и тамян и меките й бедра. Сега почти философския въпрос дали предпочита мълчанието пред възглавницата го глождеше вътрешно, до мига, в който не разбра, че няма да има нито едно от двете.
- На теб и стената на кенефа може да започне да ти рецитира Верлен скоро... Нали всички те знаят, че не си с всичкия си. - трябваше му малко време да асимилира казаното и то да пробие чак до най-дълбоките ядра на мозъка му, където да снесе яйца, от които щеше миг по късно да се роди горчива жилка съжаление, която покърти цялото същество, оставяйки един антагонистичен привкус след себе си.
Думите му, неизменно, бяха истина. Но истината в най-суровия й, раняващ вид, а мъжа на дивана бе достатъчно лабилен, че след това му изказване или да се опита да се намушка на собственоръчно заострената дървена дръжка на метлата или да се превърне в онова непоносимо същество, което Адориан предпочиташе да избягва с цената на живота и дори честта си.
- Ей, просто се шегувах! - опита се да замаже положението Ларго, но набързо скалъпеното оправдание съвсем не изглеждаше правдоподобно нито в неговите очи, нито в тези на вампира.
- Добре де, съжалявам. Доволен ли си? - за някой, който се изявяваше като писател, това извинение беше направо обидно. Трябваше да се постарае повече, да измъдри нещо по-лирично, но бе толкова стъписан в очакване на ответна реакция, че дори не можеше да измисли просто изречение, чийто подлог е "Аз".
- Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, можем да стоим цяла нощ, да пием какао и да си говорим за чувства. - това все повече започваше да дава изгледи да завърши като гръцка трагедия - мъчително дълго, умопомрачително бавно и поне с един умрял. Понеже вече започваше да се топи като лоена свещ, дали от угризения, дали от дивия огън в камината, Адориан реши да смени мястото си и от лордското си кресло, се пренесе на дивана.
Хрома не изглеждаше въодушевен от неочакваната близост, което беше добре, всъщност, направо дяволски перфектно. Сега оставаше да изключи като опция в списъка му и самоубийството и всичко щеше да е по мед и маргарин.
- Искаш ли утре да ми помогнеш да подредим новите книги в книжарницата? - това, по принцип, бе най-висша чест, защото Адориан не позволяваше никой да се докосва до неговите безценни експонати и всичко би трябвало да минеше гладко, ако не бе туширащото изречение: "Имам много нови книги за себепомагането... " което главоломно сирна всички негови надежди за хепиенд на случващото се.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Нед Мар 24, 2013 6:59 am

Нетактично копеле си беше и такова си бе останал.
Но защо ли изобщо се учудваше, все пак професионалната насоченост говореше достатъчно. Каква хуманност можеше да се очаква от някой, който се бе изявявал хилядолетия наред като прочут главорез. Вече спокойно можеше да бъде познат на целия свят и като най-безскрупулният дръвник, дори можеха да го включат в Енциклопедия Британика под статия с горепосоченото име и никой не би протестирал.
Ранимо би било да чуе този наниз от, сриващи самочувствието, слова от някого, за чието мнение наистина му пукаше, но всички такива индивиди отдавна бе измрели. Този тук го бе срещнал по смътно запомнящи се обстоятелства в един опиумен вертеп в Лондон. Тогава дори нямаше идея що за извращение на природата и съдбата бе той.
По онова време Хрома не беше просяк, обитаващ някаква течаща таванска дупка, където делеше наема със няколко плъха, на които дори бе дал имена, а достопочтен господин, облечен в кадифе и коприна, живеещ в кокетна мансарда на Трафалгар, в съседство с кварталната библиотека. Бе нает от един заможен земевладелец с амбицията някой ден да си откупи място в Долната камара. Селякът бе осенен от не толкова брилянтната идея, Хрома да напише неговата биография, чийто кулминационен връх щеше да е именно гореспоменатото депутатско място. Землякът беше добродушен, но алчен човек, особено за такъв с многобройна челяд. Имаше безвкусно наредено имение, трътлеста жена с бенка на носа и отвратително поведение и почти дузина гърла за изхранване. Като цяло, за Хрома беше фамилна трагедия да гледа пълната с празни глави маса, докато сърбаха бистра чорба от супника. Уви, някои от наследниците на земевладелеца не бяха чак толкова глупави, колкото останалите. Имаше двама-трима, които се отличаваха с малко повече умствен капацитет, та можеха да свържат няколко думи в изречение. Говореше се, че достопочтената госпожа съвсем не бе почтена и по време на визитите на мъжа й в провинцията, тя се трансформираше в шафрантия от висок клас.
Та, Хрома бе завързал приятелство с един от малко по-интелигентните синове на селянина - прелестно момче на не повече от осемнайсет, което, уви, бе погълнато от сладостите на живота и прекарваше по-голямата част от дните си по вертепите в търсене на по-евтина женичка, с която да се гмурне под чаршафите. Именно на едно такова място със скандална слава се бе запознал и с Адориан, за което се разкайваше повече за всяка една от душите, които бе отнел, хранейки се в ранните си, бунтарски години.

Богът определено нямаше да остане ненаказан след всичко, което звънливия му език си бе позволил да надрънка. Една натрапчива мисъл се разхождаше съвсем парадно по мозъчните гънки на Хрома. Беше непристойна и вулгарна като нощ на мостът на въздишките. След като вътрешния му глас настойчиво го убеди, че този дръвник заслужава дори по-пъклено наказание, вампирът се подсмихна лекичко и се приближи до Адориан. Надвеси се над него, после оседла скута му. Едната му ръка намери познатото място на рамото на бога и се впи в него, за да подкрепя равновесието му. Другата - разпусна косите, прибрани в небрежна опашка и ги заметна назад, сетне свали диоптрите и ги заметна в притъменото пространство назад.
- Липсвах ли ти, скъпи? - не изглеждаше никак достоверно, а бе толкова гнусно, че по кожата пълзяха едри тръпки, но Хрома нямаше да посече в зародиш своето сладко отмъщение. Съдейки по извитата от болка физиономия на Ларго май всъщност етюда му бе доста автентичен.
- Искаш ли да оправим сметките както в доброто старо време, а, Адориан? - шепота прелъстително погали ухото на бога, докато по нажежената кожа на ключицата му се разливаше ледената целувка на мъртвата плът на китката на Хрома.
По дяволите. На мръсника му харесваше! Бе осъзнал това, чак когато бе на път да излезе от роля и усети накъсаното му, учестено дишане. Зениците на Ларго бяха се разширили досущ като две бездънни бездни, а ръцете му издайнически трепереха.
Какво всъщност се случваше тук?!

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Нед Мар 24, 2013 12:14 pm

И тъкмо когато бе решил, че бе предотвратил бурята, бам...
Стоеше там, със мразена кръв, застинало изражение и затаен дъх, почти мъртвец. Дори не бе очаквал Хрома да превключва толкова бързо. Сякаш работеше на динамо.
Хрома вече въобще не беше Хрома, а едно членестоного, което предпочиташе да нарича себе си Адриан.
Макар, че Адриан звучеше далеч по-малко малоумно от рожденото име на вампира..
Сигурно до сега се бяхте чудили как нашият зъбат нехранимайко успяваше да заплати за луксозната си лондонска квартира, нескромните платове и помпозни дрехи по онова време, когато двамата с Адориан се бяха срещнали, неща за които Хрома предпочиташе да мълчи, а май така и трябваше. Само ще вметнем, че писането по онова време не бе толкова доходоносно, колкото в сегашни дни.

Декемврийските вечери в Лондон по презумпция не бяха от най-приветливите. Затова Адориан предпочиташе да ги прекарва в някоя пивница или локал. Беше събота и дори имаше кабаре. Той стоеше на бара, с почти загаснала лула в устата, гледаше момичетата по дантелени чорапи, превземащи малката, импровизирана сцена и довършваше питието си, когато разпозна онзи хроникьор в далечния край на бара. Този път бе сам.
Ларго се приближи и го поздрави с усмивка, но онзи някак не отвръщаше така, сякаш го познаваше. След няколко кратки изречения вампирът му се представи като Адриан и му изтъкна, че за сто лири би го забавлявал добре няколко часа. Наивният бог бе сметнал това за шега и бе пъхнал в джоба на сакото му няколко банкноти.
Последвалото направо го обезглави. Познатият непознат го дръпна силно към себе си, изкара го от локала и го натика в един дилижанс. И всичко това за няколко кратки минути.
Когато Адориан се осъзна, вече беше в приветливата спалня на Адриан, а той беше доста...дружелюбен с него.

Да, винаги успяваше да го свари неподготвен, дето се казва по бели гащи, и май както вървеше щеше да се стигне до ситуацията с бельото съвсем скоро, понеже сладострастния тембър в ухото му го караше да губи самообладание и воля да се съпротивлява. Адориан притвори очи.
Не, не беше содомит.
Край! Нямаше да я бъде тая! Щеше да се вземе в ръце още сега и..
О, пресвети колеги, вампирът вече въртеливо се заиграваше с най-горното копче на блузона му.
- Адриан, стига... Миналото си е минало, остави го да лежи в прахта, а и ти съвсем не си ми длъжен. - е, нямаше да откаже на това Хрома да изчисти позанемарената къща и на един тиквен пай, но на това беше длъжен да каже "Не".
Да, ама не.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Нед Мар 24, 2013 3:44 pm

Ама ако знаеше, че толкова го бива в театъра, да вземеше да смени професията. Колкото и неприятно да беше в онзи момент да се притиска жадно в тялото на бога, Хрома го правеше, защото изпитваше задоволство от смесените му реакции, сякаш гледаше някой, който изгаря от течен азот. Палецът му изкусно се плъзна, следвайки линията на сънната му артерия и се скри бегло под блузата на Адориан, докато онзи вече не даваше признаци на живот. Беше се вцепил като мраморна статуя с уродливи пропорции и само устните му едва-едва отчитаха някакво движение.
Ларго го умоляваше... И на бас, че нямаше по-унизително нещо, което този дръвник бе правил през хилядолетния си житейски път, от това, да моли. Все пак нещата бе отредено да се случват точно обратно на това - людете да се молят на него, но ето, че нищо не бе сигурно.

Адриан.
Адриан бе неговата уютна черупка, защитния механизъм на съкрушената му психика, онази крехка клонка, за която се хваща удавника миг преди да напълни дробовете си с вода. Не помнеше как или кога точно се бе появил, нито какво го бе отключило, самият той дори не бе подозирал за неговото съществуване преди да открие в едно дървено ковчеже в скрина купчина писма, завързани със сатенена панделка. Подател бе някакъв лорд, който щедро разказваше на някой си господин Дарси за своите непреодолими чувства и агонията, която изпитваше от липсата на близостта им. Всеки ред допълваше все по-ужасяващата картина, в която Хрома вече подозираше, че се бе намесил. Държавникът имаше жена и две дъщери и живееше в Ню Касъл, но очевидно всеки четвъртък и неделя посещаваше Лондон, за да се среща с гореспоменатия непознат. Нещата започваха да се навръзват малко по-малко, първо, защото от няколко месеца насам Хрома и понятие си нямаше какво прави четвъртък и неделя, понеже спомените му бяха изтрити като с магия, после дойде ред и на едно подробно описание на костюм, който висеше в онзи миг на вратата на гардероба, а в джоба му се мъдреше златен часовник с посвещение:
" На моят мил Адриан."
Обич,
Д.

Сиреч, нещата бяха трагично-комични, но повече клоняха към тъмните цветове на палитрата.

Хрома прилепи гърди към тези на Адориан. Усещането за биещо сърце толкова близо бе опияняващо и той изостави за миг преструвките, за да се заслуша в тази безупречна симфония. Надигна глава и срещна, търсещия отговори, поглед на объркания бог. Микроскопично разстояние ги делеше от заветния допир. Адориан леко потръпна и се приближи.
- Извратеняк. - перна го по врата с десница Хрома и отскочи назад като пружина.
- Знаех си, че си такъв...долен! Знаех си! Не те е срам! Искаше да се възползваш от мен, нали. Безсрамник! - продължи да реди цяла стихосбирка от унизителни думи, докато Адориан слисано го гледаше, вдигнал ръце като престъпниците по анимационните филми.
- Аз си лягам! А ти, ти, изчезвай! - нареди Хрома, сякаш се намираше в собствения си дом и се зави през глава с бодливото одеяло.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Нед Мар 24, 2013 4:39 pm

Вече се чувстваше страшно неудобно.
Ако вампирчето още съвсем мъничко се раздадеше, панталоните му щяха да отеснеят. Тялото му, опряно о неговото, донасяше приятен хлад, защото от това му поведение, във вените му вече не течеше кръв, а нещо, което напомняше на лава. Бе достатъчно хърбав, за да може да си представи, затваряйки очи, че над него работи не неговия досаден познат с тенденция към нахалство, а някоя крехка, екзотична девойка. Но и Адриан не беше зле...
Момент, мили ми мозък.
Подобни заключения са табу. Как така " И Адриан не беше зле"?
Това трябваше да е последната мисъл, която да изскочи в объркания му ум, но някак се бе случило нещо и сега дори втората самоличност на хроникьора бе приемлива.
Не беше виновен ума му, нито пък Адриан. По-скоро хормоналния дисбаланс и липсата на хоризонтална практика напоследък.

Мамка му и проклето жиголо. Какво бе направил, че да изпитва такова влечение. Дори се сети как бе открил кореспонденцията му с онзи лорд Джефри и колко бе ревнувал щом бе прочел съкрушителните му молби към Адриан двамата да забегнат заедно в чужбина. Клетникът дори бе наел вила в отдалечена френска провинция. Тогава Адориан за пръв и последен път бе завидял на нечие благосъстояние.

Подбуден от нетрезво желание, Адориан направи няколко несъзнателни движения с тяло, чиято цел бе неясна. Май се опитваше да се намести или нещо му ръбеше.
И стана тя каквато стана...
Проклетият хитрец отново го бе изиграл. Ларго знаеше, че той има тенденция да прави тия неща, беше си отявлен шмекер, да се чуди човек, защо няма пукната пара в джоба след като бе такъв перфектен изнсинуатор.
Хрисимо изяде шамарите, изслуша без отговор ядливото словоизлияние на вампира, дори сведе поглед към килима и преброи няколко мазни петна, заради които се почувства още по-зле.
Безмълвно и гузно, богът стана, крачейки пионерски насам-натам из стаята, която му се струваше тясна. Дори нямаше очи да се извини за поведението си, само мрънкаше нещо на латински, вайкаше се на ум и пак правеше тигели напред-назад.
- Лека нощ. - бе единственото, което изрече с пълен глас, натежал от отчаяние и срам и изпълни заръката на Хрома да се разкара.
Качи се спалнята си, но Морфей не искаше да го отведе в царството си. Май трябваше да му звънне един телефон. Или пък отново да изсипе в сухото си гърло шепа приспивателни и да се моли да се унесе час по-скоро, защото мисълта за това как съвсем лесно щеше да опъне един от малцината свои приятели го разяждаше вътрешно, сякаш бе изпил кофа със сярна киселина. Това деяние някога бе престъпно и се наказваше с каторга.
Иронично.
Именно тогава, в онези времена, когато го заплашваше тъмничен режим, скарлатина и отблъскваща храна, Адориан си беше позволил да го стори, а сега се страхуваше от последствията.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Нед Мар 24, 2013 7:39 pm

На сутринта Хрома се събуди с едно топло чувство на растящо задоволство.
Злобееше си най-прилично, докато се изтягаше из дивана и слушаше как проскърцва леглото на горния етаж изпод тежестта на въртящият Адориан. Ама отмъщението наистина било голяма работа. Можеше да се обзаложи, че и Инквизицията не се бе сетила за по-ефективно оръжие за мъчение от личните угризения.

Но дойде време за равносметка и Хрома осъзна, че все пак Адориан не беше чак такава калпава личност, все пак през последните сто и осем години почти всяка зима беше окупирал като немец това канапе, следователно трябваше да покаже малко благодарност.
Изрита завивката и се направи към кухнята, която познаваше дори по-добре от самия владелец на дома, понеже Ларго може и да не беше лош човек, но беше неописуемо трагичен случай като готвач, от което местния гастрономически бизнес процъфтяваше. Започна да тършува из шкафовете и срещна какви ли не причудливи субстанции, които бяха уютно обиталище за няколко вида паяци. Натъкна се на една хартиена торба, която ухаеше на пролетна гора и отваряйки я, Хрома с учудване установи, че бе пълна със сушени теменужки.
Съмняваше се, дребните лилави цветчета да са токсични, затова реши да ги оползотвори като свари от тях силен чай. Най-лошото, което можеха да му направят бе стомашно неразположение, но там той често имаше проблеми, за които благодареше на недохранването си.
Напълни една бежова порцеланова чаша с картинка, изобразяваща две играещи дечица, която вече смяташе за своя собственост, тъй като последните десет години бе ползвал само и единствено нея, по време на визитите си тук, и се върна обратно в леглото, съвсем невинно присвоявайки една от книгите в близкия кашон.
Започваше да му дотяга да е сам. Особено, знаейки, че богът съвсем не спи. Обикновено, самотата го съпътстваше и двамата си дружаха, но понякога ставаше много досадна със своето упорито мълчание и бездействие.

Гредореда прозвуча акапелно на втория етаж и Хрома се зарадва. Тромавите стъпки на Адориан прозвучаха из коридора и вампирът не забрави да си сложи недоволната физиономия на лице, за да приключи с финес снощната драма. Все пак, имаше се за добър хроникьор и знаеше, че финалът е изключително важна брънка в повествованието.

Богът нямо се разкарваше из стаята, вече малко по-бодър.
Помълчаха си, погледаха се неловко както беше редно, та от толкова прелюдия на Хрома чак му писна и проговори пръв, макар да бе инатлив по рождение, дори се бе родил с краката напред, или поне така му бяха казали.
- И какво, даже няма да ми се извиниш?! Колко дълго още смяташ да бъдеш в ролята на девойката в предменструален синдром?

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Пон Мар 25, 2013 1:17 pm

Адориан се бе чувствал като принцеса, но неговото грахово зърно вече бе цял метеорит и бе заседнало, заемайки едно солидно място, притискащо го от корема, през сърцето чак до глътката. Предполагаше, че така се чувстват палачите всяка нощ, щом посекат някого.
Е, той никого не бе обезглавил, на Хрома и без това ми липсваше стабилна глава на раменете щом се заемаше да върши подобни малоумнщини, но все пак му бе тягостно.
Цяла нощ мислено игра шах срещу измислен опонент, после въображаемо преподреди всеки рафт в книжарницата си, а накрая отново се върна при гнета и самосъжалението. Дори не бе забелязал първите разбудени утринни лъчи да пробиват на хоризонта, защото бе зает на ум да измисля дълго и искрено извинение, което да изрецитира пред вампира.
Долу в кухнята вратите на шкафовете се отваряха и затваряха, скърцаха, кутийките из тях дрънчаха, а ситните стъпки по коридора правеха малък поход. След като бе уверен, че бе готов да помоли за прошка, Ларго се измъкна изпод юргана и слезе в дневната.
В мига щом кракът му прекрачи прага обаче, той вече бе забравил всичко.
Беше го едновременно срам и яд за това, че бе толкова глупав, че дори опорните точки на това, което имаше да каже, не бе написал на ръката си, та сега да плагиатства от своите собствени идеи.
- Исках да е по-церемониално, бях си наумил няколко по-тържествени изречения, но не ги помня. - оправда се той, докато се почесваше монотонно по тила - Съжалявам, че се държах грубо и за другото също..
Димящото чайниче стоеше над загасналата камина и Адориан си наля малко от ароматната течност в снощния, недопит бокал, примесвайки теменужения чай с вино. Вкусът бе изискано интересен и страшно ободряващ. На езика му висеше едно протяжно и тъжно " Няма ли пай?", но знаеше, че след снощните събития дори и чай не заслужава.
- Какво стана с онзи Джефри? - попита той, подтикнат от едно въгленче ревност, което започваше мъжделиво тлееше при спомена за Адриан, макар да му бе ясно, че благородникът отдавна бе станал пир за червеите. Хич не харесваше английския сноб, а по това, което знаеше, и Дарси само го бе използвал за да се добие с някое ново сако, гурме-вечеря или пък няколко едри банкноти.
Седна на дивана, на същото онова място, където снощи се бе случил целия комфуз. За сега, Хрома не даваше признаци да желае отново да го стресира с разгулно поведение, но както добре си спомняше, той лесно превключваше и нищо чудно след малко пак да се окажеше на коленете му.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Пон Мар 25, 2013 1:55 pm

- Най-сетне! На кого точно от твоите нехайни приятелчета от Олимп да благодаря, че благоволи да ми се извиниш... - промърмори заядливо Хрома, докато допиваше чая си. Усещаше сладкия, цветен привкус по езика си и се сещаше за утрините в Тоскана. Ех, добре си беше поживял навремето, когато все още можеше да си позволи лукса да оцелява и единствените чужди къщи, в които спеше бяха тези на италианките и италианците, с които се бе прекарал предната нощ. Не му се налагаше да спи на чужд, неудобен диван, нито да се чувства като натрапник. А и с него обикновено се държаха подобаващо, стига да не попаднеше на нечий разгневен съпруг или ревнива съпруга.

И отново заговори за другото. Сякаш сексът си нямаше собствено название, че трябваше да го евфемизира по някакъв начин.
- Престани да говориш за това, като за нещо престъпно. Щом имаш проблеми с произнасянето на това в глас, аз ще го кажа. Чувстваш се кофти, защото си ме чукал няколко пъти и щеше да го направиш и снощи. Простено ти е. - би го замерил театрално с чашата, но беше му прекалено скъпа, вече бе развил симпатии към тази малка, порцеланова вещ, че щеше да му е тъжно да я види разбита, особено в главата на този пън.

- Ама изобщо не премигвай така като кученце, което си е свършило работата на персийския килим. Пай няма да ти направя! - нямаше включена опцията за четене на мисли както някои от неговия вид, но Адориан му беше като прочетена книга. На която и страница да отгърнеше, съдържанието щеше да е познато и тривиално.

Когато на дневен ред дойде дългоочаквания въпрос, Хрома изметна поглед в страни и остави мълчанието да насити стаята за няколко секунди, преди да отвърне.
- Ами нищо, Адриан го заряза, нещата били прекалено ангажиращи и Джефри продължи напред със семейството и делата си, а Дарси, тоест аз, заминах за Италия. - всъщност цялата история бе художествена измислица, или поне големият финал. Джефри се бе самоубил с личния си револвер в кабинета си. Сякаш на бедната му вдовица това не й стигаше, та бе оставил и дълго писмо, обясняващо странната му връзка с младеж, когото дискретно назоваваше само с А., пълно с пикантни подробности и хиперболизирани любовни чувства.
На Адриан бе оставил цяло състояние, голяма част имущество си, личния си бизнес и голяма вила в провинцията. Хрома обаче до ден днешен не бе докоснал нито парите, нито ключовете за имотите, бе продал останалото, а парите бе дарил анонимно на клетата овдовяла съпруга на лорда и техните дъщери.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Пон Мар 25, 2013 3:52 pm

Адориан целият пламна. Бузите му се зачервиха и ако натрупаше килца до Коледа, можеше спокойно да се кандидатира за дядо Коледа в някой търговски център.
Хрома дори не се усещаше що за вулгаризми плещеше. А и за Адориан това, което имаше или по-скоро бе имало между него и Адриан съвсем не можеше да бъде определено с думата "чукане".
Дарси не беше от най-приятните хора, нито можеше да се похвали с интелигентност или други елитни заложби, ласките за него бяха просто ненужни прелюдия, които клиентите изискваха, ала имаше нещо, нещо малко, което караше бога да си губи ума всеки път, щом легнеше в постелята на вампира. Това зрънце, което той отричаше и омаловажаваше можеше да бъде назовано с едно просто и глупавичко име - Хрома.
Мамка му, току-що си беше признал, че има влечение към свой приятел, който ей, така, случайно седеше до него и го гледаше изпод вежди над чашата чай, която май щеше да превърне в оръжие срещу него.

Беше харесал Хрома още когато той се мъкнеше по вертепите с онова селско леке, което не можеше един панталон и риза да съчетае правилно. Беше наистина просто харесване, не сексуално привличане, нито любов. Просто му допадаше сарказма на вампира и това колко невинно той се заяждаше, използвайки завъртени изразчета и метафори.
После Адриан се бе появил и нещата бяха придобили яснотата на модерно изкуство, тоест, никакъв шанс човек да разбере дали това на платното е кобила или праскова.
- Наистина ли няма да има пай? - попита съкрушено Адориан, сякаш това бе нещо от висша значимост. Опита се отново да се котира с кучешкия поглед, но никаква реакция не последва от страна на Хрома.
- В такъв случай, щом така ми отказваш, отивам да си купя понички, а за теб няма да има! - отсече Адориан с намерени да се противопостави на това кощунство, но се досети, че проклетият Хрома не яде, нали беше вампир. А и сърце нямаше да му даде да не купи и нещичко за него. Планът вече беше продънен гьон по два параграфа, колко прекрасно.
Без да казва нищо повече, защото продължеше ли, пак щеше да намери какво да сбърка, Адориан грабна портмонето си и излезе.
По пътя до пекарната и обратно мислеше за това колко невъзможно объркан бе и как, ако се осмелеше да признае какво изпитва, вероятно нямаше никога повече да види зъбаткото. Стратегията бе следната: просто щеше да си мълчи и да се надява на чудо, а като бог знаеше, че именно те най-трудно се изпълняват.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Вто Мар 26, 2013 4:02 pm

- Лигльо.. - кресна Хрома и замери гостоприемния си хазяин с прочутата декоративна възглавница, която до сега бе разделяла гърба му от убиващия дървен подръчник на дивана.
Не съжаляваше, че сега усещаше как прешлените му са се отдали на нелицеприятни дейности с ръба на канапето, важен бе крайния резултат - а именно едни ловък удар право в муцуната на бога, който стоеше там без видима реакция.
- Нищо не искам от теб, освен подслон, топла вода и малко уважение. За другото и сам мога да се грижа. - отвърна вампирът и заръба с резеца си чашата, не от друго, а от чиста проба инат. И то толкова чиста, че можеше да бъде използвана за лабораторни изследвания в сферата на упорството.
Щом Адориан излезе, Хрома отново се върна в състояние на покой, зави понастиналите си крака с одеялото, което представляваше една безформена сива купчина в другия ъгъл на канапето.
Не, трябваше да започне някакво занимание - дали щеше да плете терлици за внуците на Адориан или да поправя капещата чешма в банята, все едно... Просто, ако се отдадеше на мисли за това колко по-различно можеше да е всичко днес, ако снощи си бе позволил малка забежка с отколешния си приятел.

Щеше да направи палачинки.

Готвенето му действаше като успокоително, особено релаксиращ бе момента, когато яростно разбиваше яйцата, понеже това бе единственото насилие, което му се отдаваше, дори и Канадската борба беше позор за неговите хилави ръце и женско телосложение. Пък и никога не бе бил от агресивния тип, стараеше се ответната реакция да бъде интелигентно поднесена, язвителна и с чувство за хумор.

Разливаше съдържанието на черпака съвсем унесено върху нажежения тиган и се чудеше какво ли бе прекосило ума на Адориан снощи, докато седеше в скута му и го докосваше, нашепвайки палаво в ухото му най-рутинни изречения. Дали го желаеше за това, което бе или просто имаше нужда да освободи напрежението, насъбрало се там долу. Бе уверен, че в сексуално отношение, Ларго бе доста напрегнат, понеже познаваше трагичните му техники за флирт, заради когото Дон Жуан в момента се бе надигнал от гроба и сигурно се опитваше да се добере до Мистик Фолс, за да просветли тази грешка на природата, наречена Адориан в изкуството на ухажването.

Палачинката се бе превърнала в овъглено и зловонно късче неотгадаема маса, която приличаше повече на бракуван каучук, отколкото на нещо, годно за ядене. Хрома акробатично я метна в коша и се зарече, че повече няма да позволи на Ларго да го разсейва, нито на живо, нито на ум.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Сря Мар 27, 2013 4:13 pm

Адориан се завърна още по-омърлушен, отколкото бе напуснал къщата. В ръка държеше почти празна картонена чаша кафе, а в устата му мъжделееше цигара. Носеше и малко, кафеникаво пакетче, пълно с препечени до златисто, все още топли, бисквитки с шоколад и влажно гледаше към барплота, където Хрома, припявайки си някаква гръцка песен, която помнеше от сборовете при Луксор. Обичаше тази мелодия не заради самия сбор от ноти, а заради комичния танц, който се изпълняваше от мъже, облечени в дългите, басмени фусти на жените си, поклащащи снаги в ритъм.

- Нося ти нещо. - оповести той хрипливо, докато отпиваше една от последните глътки от напитката си.
Песента секна.
Цялата къща бе пропита с този лепкаво-сладък, ванилен аромат, който го караше да чувства дробовете си непосилни за работа. Не бе проблема във ванилията, изобщо, а в спомените, някои от тях дори по-болезнено сладки от тази есенция.

Възпоменания за Адриан и техните сутрини с привкус на френско грозде, палачинково тесто, дюлено сладко, неподсладен черен чай и тютюневи целувки. Докато му сервираше чая, Дарси щедро доливаше коняк в него, добавяйки и лъжичка мед, след това го целуваше, все така прав и облечен в долнището на карираната си пижама, след което сядаше на коляното му, бъркаше в джоба на жилетката му, поглеждаше златния часовник и започваше да се вайка, че е време скоро да се разделят. Адориан го хващаше за кръста, притискаше го към себе си, така, сякаш двамата бяха едно неразделно цяло и започваше да шепне нещо мило в ухото му преди да му каже сбогом.
Побутна хартиената кесия към вампира и седна на един от високите столове, докато наблюдаваше как суетейки се, но с финес, Хрома се справяше с домакинските дейности.
Беше и не беше Адриан. А това го караше все повече да го иска, и да го иска, докато усетеше онази тъпа болежка в стомаха, която приличаше на язва и му напомняше, че няма да го притежава никога.
- Планове за деня? - попита богът разсеяно, докато си играеше с цигарената кутия, обръщайки я в различни посоки между палеца, показалеца си и плота.
Самият той имаше куп неща за вършене, които висяха в застой, а сега с тази депресия, която се бе събудила у него, вярваше още много задачи щяха съвсем скоро да им правят компания, докато Адориан прекарваше рутинно ежедневието си безсмислено да съществува зад тезгяха на книжарницата, потънал в прах и камари от изписани листи, захапал химикалка и мислейки колко всъщност иска и същевременно не иска да се прибира в у дома.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Сря Мар 27, 2013 4:45 pm

Хрома умело се преструваше, че не забелязва внушителната, тъмна фигура, която бе влязла току-що и стоеше до касата на вратата, притихнала и загледана в него. Продължи да си тананика, защото знаеше, че тази песен развеселяваше този болезнено тегав характер. Адориан рядко се усмихваше по принцип, правеше го обикновено, само когато някой използваше срещу него добре замислена иронична нападка и дори тогава не успяваше да изглежда истински щастлив.

Всъщност, не винаги бе бил такъв скучен дръвник, на какъвто приличаше напоследък. Казваше, че е изморен от човешкия живот, че този град му дотяга и, че дори някога мечтаната работа го кара да се чувства роб. Но това не бе всичко... Хрома бе чувал какъв прочут пияница и гуляйджия бе бил, за прословутите му банкети и всички онези веселяшки истории, които изглеждаха като някакъв антипод на посивелия, безинтересен бог.

Вампирът посегна към торбичката бисквити, извади две, като едната изяде моментално, а другата натъпка насилствено в устата на Адориан, докато той издаваше звуците на някоя жертва на отвличане.
- Настроението ти ме кара да искам да принасям девственици в жертва под звуците на виещи вълци... - отбеляза Хрома и метна поредната палачинка, която с малко късмет, не успя да залепи на полилея.
- Да, имам планове, всъщност.. Да отида за шоколад за палачинките, да посетя работното си място и да прекарам няколко часа, току-виж, бизнесът ми потръгнал.. Опа, ама това не съм аз, това са твоите планове, за които още не знаеш. Съжалявам, трагично отпуснатите ти лицеви мускули ме карат да си забравям мислите понякога. - уви, никаква реакция не последва, дори и след лекия сарказъм. Явно състоянието на апатия вече бе перманентно.
- Искаш ли да се поцелуваме? - ей така, от нищото избърбори Хрома, докато разливаше из тигана нова палачинка, с тон, и то с тон, който не предполагаше никаква закачка. Хвърли поглед на Адориан - очите му бяха големи и изцъклени като на премазана, от ТИР, жаба.
- Какво? Обикновено това ти връщаше живниката. Готов съм да се пожертвам в името на кауза като тази. - ответната реакция отново беше мит. Адориан стоеше там, на бара, като някаква историческа вкаменелост и дори не мигаше.
- Предлагам ти сделка.. - поде малко по-търговски Хрома, все пак шмкереиите му бяха в ДНК-то, заедно и с тенденцията да приказва като счупена радиоточка - ..ако ти започнеш поне малко да се опитваш да изглеждаш далеч от човешката представа за мумифициран труп и да се държиш по-ведро и поносимо, можем да бъдем...хм, как му се вика... Приятели с привилегии? - примига няколко пъти за повече ефект и тупна най-демонстративно пред бога чиния, пълна с горещи, уханни палачинки.
- Сега иди за шоколад, за из път имаш да си помислиш, а когато се върнеш, ще ми отговориш окончателно.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by adorian largo. on Сря Мар 27, 2013 6:06 pm

Адориан се опитваше да сдъвче проклетата бисквита, докато се стремеше да убеди Хрома, че изобщо не иска да яде, понеже в стомаха му парти си правеха три кутийки понички и голяма кол, а и същевременно и да не го наплюе, докато отблъсква неговата атака.
Както повечето нормални същества, избиеше ли го на емоции, започваше да поглъща индустриално количество храна, докато не затисне чувствата си с нея или просто не заспи след обилното преяждане. Нещата никога не се подобряваха след подобен пир, а сутринта се чувстваше подут и с още по-кофти настроение, готов да унищожи целия свят или поне да го сложи в краката си.

И ей така, докато Хрома най-лежерно си подмяташе палачинки, реши да му предложи невинно да станат цитирам: "приятели с привилегии", каквото и да означаваше този нововъведен термин.
Казваше го така, сякаш го поздравяваше за добро утро и дори му предложи да се помляскат. Какъв мил, приятелски жест.
- А, този път в подобен капан няма да падна! - рече победоносно той, мислейки, че бе избегнал поредната клопка, заложена от вампира.
- После пак да ме обвиниш в непристойно поведение и да ме налагаш... И аз си имам достойнство! - достойнство или не, бе изкушен още в онзи миг би награбил зъбаткото и би го притиснал към стената, за да му пусне език. Но това беше просто едно желание идващо от дълбоко под панталоните му, а той трябваше да мисли трезво и да не се поддава на хормонални инсинуации.

Трябваше да прочисти нетрезвия си ум, затова реши да послуша Хрома, наметна отново якето си, готов да отскочи до магазина.
- Не го мислиш сериозно, нали? - попита той преди да излезе, сякаш искаше да се увери, че Хрома наистина си прави дебелашка шега с него, понеже наистина му се искаше да е така.
Страхуваше се, че ако бе истина и приемеше, със своя божествен късмет, щеше още на третата минута да прецака нещата и тогава двамата наистина щяха да се гледат скомфузно до края на вечността.
Истинският ужас обаче извираше от още по-дълбоко. Там, където Адориан дори не искаше да се потопи, защото знаеше, че щеше да се удави. Панически пристъпи го караха да изпитва трудност при дишане всеки път щом помислеше, че приемеше ли, щеше да подпише смъртната присъда на сърцето си, защото знаеше колко лесно една забежка като тази можеше да се окаже причина за разбитото му сърце.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
I'M BULLETPROOF,NOTHING TO LOSE
avatar
adorian largo.
Бог.
Бог.

Posts : 55
Пари : 17684
Reputation : 0
Join date : 23.03.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Chroma. on Сря Мар 27, 2013 6:21 pm

Премляскваше една палачинка на сухо, докато настоятелно гледаше бога, който бе изпаднал в дълбок размисъл. Статичен и безцелно втренчен в едно празно пространство на стената, Хрома помисли, че Ларго можеше да е получил някакъв свърх-инсулт и в момента да бе мозъчно мъртъв, понеже нито мигаше, нито гърдите му се надигаха, за да индикират дишане.
"Знае, че ми е под нивото." - помисли си Хрома и се разсмя с глас, докато очакваше поредния паничен изблик от страна на Адориан. Понякога се чудеше, защо, по дяволите, не се включи в някоя терапия за психично натоварени богове, защото постоянно изглеждаше като някой, който живее с дълбоко душевно страдание или в срамно отрицание на своето "аз".

- Знам, че съм виртуозен актьор и имаш право да се усъмниш в думите ми, но сега съм съвсем сериозен. - каза Хрома, за да извади Ларго от досадно дългият му транс.

- За бог на войната, дори и бивш, имаш доста странни характеристики, като тези на пълен пъзльо, например. - явно Адориан можеше да се изявява само на бойното поле, там, бе чувал, бил отличен пълководец и славен боец, но в личните отношения изобщо не го биваше да се държи като мъж.
Сякаш, за да го убеди, че хич не се шегува, а и да му даде малко стимул по-бързо да се върне, Хрома излезе иззад барплота, застана пред него и се опули за няколко секунди, имитирайки неговото изражение, след което се надигна леко на пръсти, понеже, мамка му, Ларго явно си беше ял кашичките в божествената детска градина, та не само бе израсъл, ами направо мутирал, и го придърпа към себе си. Първо лекичко сключи устни с неговите в една почти детска целувка, но щом почувства отговор от ответната страна, разтвори ги плахо и позволи на Адориан да вземе превес и задълбочи целувката им, която миг по-късно вампирът преждевременно прекъсна и плесна богът по задника с думите:
- Изчезвай за шоколад и препоръчително да се върнеш по-скоро, ако си искаш наградата... - Адориан стоеше стъписан, задъхан и с очи като бухтички, зяпайки го, сякаш беше английската кралица. Хрома му лепна още една, утешителна целувка по небръснатата буза и го изпрати до входната врата. Бързо я затвори, опирайки се на нея. Нямаше идея от къде бе изкопал толкова смелост, че не само бе предложил нещо толкова абсурдно и опасно, а и буквално се беше нахвърлил на нищо неподозиращия си приятел. Докосна устните си, все още влажни и леко подпухнали от целувката, понеже този Адориан засмукваше като прахосмукачка, и се усмихна.

____________________________

no remedy for memory
[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Chroma.
Вампир.
Вампир.

Posts : 776
Пари : 19651
Reputation : 3
Join date : 23.03.2013

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Домът на Адориан.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите