Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Petrova's mansion.

Go down

Petrova's mansion.

Писане by Татя Петрова. on Сря Мар 20, 2013 6:20 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 26180
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Татя Петрова. on Сря Юли 10, 2013 10:54 am

i don't love you ,.
but i always will.



Времето, което Татя Петрова бе прекарала в това малко градче нямаше край. Вече бе спряла да брои дните, седмиците и месеците, които се изнизваха така бързо и неусетно, че вече й се струваха като години. Понякога й се искаше да спре часовника и да се наслади на момента, но не можеше и това я огорчаваше. Престоят й в Мистик Фолс бе продължил доста повече от планираното. Но не можеше да си тръгне. Имаше нещо тук, което я задържаше в това малко градче, което не беше точно по вкуса й. Мъжът, за когото тя бе копняла хилядолетия беше при нея и това й стигаше. Мъжът, за когото се беше върнала и при когото смяташе да остане. Нямаше как да си замине точно сега.
Точно в този момент обаче се чувстваше някак самотна. А това чувство бе едно от най-гадните и противните за нея. Не се беше виждала с Никлаус от доста време и вече усещаше липсата му. Трябваше да промени това незабавно.
Петрова бе отпуснала крехкото си тяло на мекия диван в холта на огромното си имение и леко поклащаше краката си от време на време. Да, определено се нуждаеше от развеселение и разнообразие. В момента скуката я беше застигнала и я беше хванала така здраво, че май нямаше никакво намерение да я пуска скоро. Татя Петрова да скучае. Това не се срещаше често и дори тя беше изненадана колко отегчена може да стане всъщност.
Брюнетката се изправи бавно и се надигна от меката кожа и се просегна към телефона си на масичката до дивана. Избра контакти и набързо плъзна пръста си по безкрайния списък с имена, някои от които дори не знаеше кои са и спря щом стигна буквата К. Намери го и мигом натисна зеления бутон. Постави телефонът на ухото си и заслуша внимателно. След втория сигнал той отговори.
– Ник. Зает ли си в момента? Силно се надявам да не си, защото ми се допи вино, а знаеш, че не обичам да го пия сама. Защо не наминеш и не ми помогнеш да се избавя от налегналата ме скука?
Каза със сладък и мелодичен глас Петрова и една усмивка се изписа на озареното й лице, мигом щом чу отговора му. Затвори и остави обратно телефонът на масата. Закрачи радостно към кухнята и измъкна бутилка червено вино, което бе любимото й. Взе две стъклени чаши и се върна обратно в хола, оставяйки чашите там.
Изведнъж чу нечии стъпки и миг след това позвъняване на вратата. Усмихна се дяволито и застана пред вратата. Отвори я и очите й блеснаха когато го видя на верандата.
– Радвам се, че успя да дойдеш.
Каза Татя и му показа бутилката алкохол, държаща в ръката си. Забеляза усмивката му.
– Е, няма ли да влезеш?
Попита го сладко и се отдръпна от вратата, за да може да мине.

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 26180
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Niklaus Mikaelson on Сря Юли 10, 2013 1:52 pm

Когато тази сутрин слънчевите лъчи успяха да събудят Никлаус от дългата му дрямка, той далеч не подозираше какво го очаква през деня. И как би могъл? Никога не би си помислил, че някой ще дръзне да се изправи срещу него. Поне не по този начин. Безспорно през годините Клаус успя да си създаде огромен брой врагове, но с времето те трябваше да се убедят, че атаките срещу него са безпредметни. Независимо дали се изпречваха на пътя му сами или влизаха в съюзи, всички свършваха по един и същ начин – мъртви. И това не бе тайна за никого. Нямаше създание на тази планета, което да не бе чувало за Никлаус Майкълсън. Нямаше и такова, което да не се страхуваше дори да произнесе името му. И със сигурност, не съществуваше някой достатъчно глупав и безразсъден да се изправи срещу него и да вярва, че не просто ще оцелее, но и ще го надвие.
Затова бе повече от учуден, когато тази сутрин, докато се любуваше на прекрасното слънце и си представяше как съвсем скоро ще види Татя, при него се появи Ребека и му каза за тайният заговор, който се организираше срещу него. И то не къде да е, а именно в града, който сам бе създал – Ню Орлианс. Според думите на русокосата му сестричка, група непокорни вещици се бяха съюзили и готвеха нещо голямо. Но невероятното в историята не свършваше до тук. Дори е трудно да определим дали хибридът бе по-ядосан от непокорството им или от наивността им. Защото, за да вярваш, че с няколко простички магии можеш да унищожиш безсмъртния Никлаус Майкълсън, трябваше или да си много глупав, или много наивен. А може би и двете.
Да, Ник никога не е бил сред любимците на вещерския свят, но не подозираше, че са толкова дръзки, за да се изправят срещу него. Излишно е да отбелязваме, че веднага след като разбра, тръгна към Ню Орлианс. Лесно можеше да изпрати някой от хибридите си да се справи с вещиците, които колко и силни да бяха, трудно можеха да се противопоставят на лакеите му, но сметна за най-добре сам да се погрижи за бунтовниците.
Случилото се там е предмет на един малко по-различен разказ, затова ще си спестим излишните подробности. Но още същата вечер Клаус бе в имението си, изтощен от всичко, с което се сблъска. Срещата му със стария му познайник Марсел го накара да се замисли над толкова много неща. Напълни си чаша уиски и се излегна на дивана. И докато мислите му блуждаеха и отвеждаха съзнанието му в различни посоки, усети вибриращия в джоба му телефон. С неохота го извади, предполагайки, че отново е сестра му или някой друг с поредната „прекрасна” новина, но остана приятно изненадан, когато видя, че на екрана е изписано името на Татя.
Краткият им разговор го накара моментално да стане от дивана и след като си взе душ и облече чисти дрехи, се отправи към имението на Петрова. Може би срещата с древната щеше да е едно от малкото хубави неща, които му се случиха през деня, затова той очакваше с нетърпение да я види. За добро или лошо, Татя му влияеше по един особен начин. Освен безкрайната любов, която изпитваше към нея, тя го караше да се чувства спокоен. И чак сега той си спомняше, че винаги е било така. Когато, преди толкова много години, изгуби най-малкото си братче и всички го сочеха с пръст, тя бе единствената, която застана до него и го накара да се почувства спокоен и в безопасност. В момента дори единствено мисълта за нея го успокояваше. Отново му вдъхваше онази увереност, че нищо не може да се изпречи на пътя му.
Няколко минути по-късно, Никлаус вече бе пред входната врата на дома на Татя. Очите му засияха, когато срещна красивата й усмивка, щом отвори.
- Нима мога да откажа на подобно предложение? – приближи се до нея и нежно допря устни до нейните. – Хмм.... да видим какво си ми приготвила. – каза като взе бутилката и влезе в къщата.

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 26114
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Татя Петрова. on Сря Юли 10, 2013 3:36 pm

i don't love you ,.
but i always will.



Петрова наблюдаваше как Никлаус закрачи бавно с елегантната си и непринудена походка, наподобяваща тази на някой хищник, готов да нападне. Само, че този път Татя смяташе да направи нещо по въпроса. Имаше невероятни планове за вечерта, която изглежда вече нямаше да е така скучна щом той бе тук.
Брюнетката последва Майкълсън до хола, където той седна и измъкна бутилката вино от ръцете му. Една дяволита усмивка се изписа на лицето й.
Хладните й пръсти обхваната капачката и я отвори. Приближи бутилкта до устните си и отпи солидна глътка. Парещия алкохол подейства като мехлем на пресъхналото й гърло.
– Мм вкусно е.
Каза с провлачен глас брюнетката и плъзна бавно език по долната си устна, обирайки останалите капчици течност. След това стрелна Никлаус със поглед и му подаде бутилката.
– Ще опиташ ли?
Попита го и пристъпи предизвикателно към него, като се настани на дивана до него. Кръстоса краката си и впи кафевите си ириси в неговите.
Древната си падаше по такива игрички и дори можеше да се каже, че са й вроден талант. Незнайно как, но главата й винаги беше пълна със всякакви щуротии, за които Клаус едва ли искаше да знае. И тази нощ тя смяташе да използва своя.. хм.. талант, за да го прелъсти. И не смяташе, че ще е много трудно..
– Радвам се, че си тук с мен.
Татя обви ръце около врата му и го придърпа към себе си, притискайки тялото си към неговото. Ръцете и се заиграха с косата му, а устните й бързо намериха неговите. Целувката беше бавна и сладка. С всяка изминала секунда чувствата й към него нарастваха, превръщайки се в необятен океан, който бушуваше в съзнанието й. Само когато беше с него не се чувстваше виновна за това, че си е позволила да усети тези човешки емоции отново. И колкото да твърдеше, че е изключила човечността и чувствата си, когато беше с Клаус нямаше как да се преструва. Той я караше да се държи така, все едно не бяха мъртви от повече от хилядолетие.. Все едно бяха просто хора.. Само с него можеше да се откъсне от реалността и да попадне в едно райско кътче, където нищо друго нямаше значение.

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 26180
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Niklaus Mikaelson on Пет Юли 12, 2013 10:35 am

Връзката между Никлаус и Татя бе специална. Тя далеч надминаваше представите на обикновения човек за любов. Отношенията им се простираха много над това просто определени. Те не изпитваха един към друг единствено любов. Да, Майкълсън обичаше брюнетката с цялото си сърце (или поне с това, което бе останало от него) и често, когато си позволяваше да мисли за нея, стигаше до единствения логичен извод, че именно тя и споменът за нея бяха онова, което поддържаше човешкото в него. Макар и твърде дълбоко скрито и почти неоткриваемо за околните, Клуас таеше в себе си частица човещина, която се изчерпваше с едно име – Татя.
Но както вече споменахме, отношенията далеч надхвърляха любовните чувства. Що се отнася на хибрида, той изпитваше такава привързаност към Петрова, каквато малцина можеха да се похвалят, че са чувствали някога. И никой не можеше напълно да осъзнае дълбината на връзката им.
Но за да ви помогна да вникнете в нея, ще ми коства твърде много усилия. И накрая ще се окажат напразни. Затова ще си го спестим.
Когато малко по-рано днес, Клаус чу звънливия глас на Татя в телефонната слушалка, осъзна, че тя ще е единственият възможен начин да се измъкне от действителността, която го притискаше и караше да се чувства... некомофортно. А да извадиш Майкълсън от комфортната му зона беше нож с две остриета. Или щеше да го направиш уязвим, или още по-силен и решен да ти отмъсти. Но Петрова успя да внесе лъч светлинка в деня му. Затова той почти отчаяно се вкопчи в предложението й и се надяваше (а и тайничко знаеше), че вечерта му ще е много по-добра от ... в общи линии, последната му цяла седмица. Първо го измъчваше скука, след това трябваше сам да се оправя с досадните вещици в Ню Орлианс, а от няколко часа насам, не можеше да си избие от главата, идеята да владее целият град така, както го правеше някога. А след това кой знае? Може би и света щеше да е в краката му.
Но сега вниманието му беше изцяло отдадено на Татя и опитите й да го съблазни. Макар, че трудно можеше да ги квалифицира точно като опити, защото почти без никакви усилия, Клаус се поддаваше изключително лесно на чара й.
- Опитваш се да ме съблазниш ли, Татя? – подсмихна се хибрида, не откъсвайки поглед от нея. Не можеше да отрече, че независимо какво прави, Петрова просто изглеждаше ослепително. Не само за хибрида представляваше трудност да й устои, но и за всеки нормален мъж. Сексапилът, който излъчваше лесно можеше да накара всеки да изгуби ума си по нея, а случаят с Клаус бе дори по-тежък от това. Той бе паднал в капана й преди много години и макар дълбоко заключени, всички чувства, които тогава изпитваше, бяха многократно умножени, когато се превърна във вампир, а по-късно и хибрид. Сега, когато тя отново беше тук, всичко това се отключи с нова сила
Случващото се все още му се струваше като някакъв сън. Прекресен, но все пак сън. Трудно успяваше да осмисли, че тя е жива и всичко това не е просто лоша шега на въображението му. Но колкото повече мислеше, толкова повече се съмняваше, че съзнанието му не си играе с него, затова предпочиташе да се радва на настоящето, въпреки възможността да се окаже лъжа. Затова просто придърпа момичето в обятията си и впи устни в нейните.
Сладките целувки, които си разменяха, по всяка вероятност скоро нямаше да спрат, ако Клаус не ги бе прекъснал. Изправяйки се от дивана, той взе бутилката вино, напълни двете чаши, които Татя бе приготвила малко по-рано и й подаде едната.
- Не толкова бързо, любов моя. – засмя се мъжът и отново се настани до нея. – Кажи ми, много ли пропуснах, докато ме нямаше?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 26114
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Татя Петрова. on Пет Юли 12, 2013 12:42 pm

i don't love you ,.
but i always will.



Спокойствие, топлина. Това се излъчваше от Петрова през всяка една скунда от когато Никлаус влезе в дома й и щеше да продължи да го изпитва дори и след като си тръгнеше. Хибридът беше един от малкото.. не, единственият, който можеше да я накара да се почувства закриляна и.. обичана. Да, обичана. Дори и да не си бяха казвали наскоро тези ценни осем букви, това не я спираше да показва привързаността си към него и в замяна тя получаваше същото.
При отношенията й с Никлаус дори не бяха нужни думи, двамата се познаваха прекалено добре и дори най-лекият поглед можеше да бъде разтълкуван и преведен правилно. А точно в този момент от очите й се рееше само и единствено любов и възхищение. Да, точно така, възхищаваше му се. Защото той беше мъжът, който беше пробудил тези чувства в нея и дори беше успял да ги задържи все така живи и горящи, неумиращи в продължение на хилядолетие. И вероятно щяха да продължат да съществуват още толкова.
– Нищо важно, за което си струва да се отдели внимание. - отвърна на въпроса му древната и леко се нацупи като малко дете, на което бяха отнели сладката близалка, когато Никлаус се отдели от нея.
– Да ти призная, Ник, идването ти тук е единственото нещо, което ме вълнува в момента и не искам да го развалям. - довърши с тих и нежен глас, с какъвто не говореше на всеки и ако някой друг го чуеше щеше да се изненада, че всъщност Петрова има й ранима страна. Но едва ли някой друг щеше да я види скоро.
И това беше самата истина. Нищо от събитията, случили се съвсем наскоро, за някои от които не искаше да мисли в момента и да си спомня, нямаше значение за древната. Брюнетката беше като двете страни на една и съща монета. Един път можеше да бъде егоистична и да не й пука за нищо освен за себе си, да бъде истинска кучка, ако се налагаше и да не даваше абсолютно никакви поводи за размисъл над това дали тя е по-различна, защото не го позволяваше. Всеки, който се бе срещнал с нея, като изключим най-близките й, можеше да потвърди, че Татя е същинско самовлюбено момиче, без капчица здрав разум и чувства и точно това целеше тя. А когато искаше, в редки случаи, тя обръщаше тази монета и държанието й се завърташе на 180 градуса, променяйки се коренно. Тя никога не беше използвала привилегията на вампирите, а именно да изкючат емоцийте си. Това за нея беше грешно и неразумно, дори катасрофално. Все пак как можеше да се живее без грам емоция и чувства, след като това беше неразделна част от съществуването й. Не можеше да си помисли да го направи и това я караше да се чувства по-силна, защото знаеше, че светът е пълен с лекомислени вампири, които просто го изключваха и с това се мислеха за нещо повече.. Тъжно е и тя ги съжаляваше. Може би тези две нейни страни бяха взели двойничките й макар и разделено.

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 26180
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Niklaus Mikaelson on Чет Юли 25, 2013 11:25 am

Една от причинита Никлаус да искаше толкова силно да си върне властта над Ню Орлиънс бе именно Татя. Момичето бе негов стимул през всички години и по различни поводи, но сега, когато отново бяха заедно, той бе още по-мотивиран да изпълни обещанието си.
А какво бе то?
Историята на Ник е известна почти на всички. Баща му беше, както го наричаха тогава, главатар на селото. Като най-високо поставеният в йерархията, всичко останали семейства му се подчиняваха и следваха неговите заповеди. Тъй като човешкия живот на Клаус бе твърде назад във времето, когато хората все още не изпитваха необходимост да наричат своя господар “крал” или “император”, Майкъл бе просто главатар, старейшина – някого, на когото всички можеха да имат пълно доверие и вярваха, че ще ги защити. Но къде се вписва хибрида в целия разказ? Като първороден син на Майкъл (макар в последствие да бе станало ясно, че момчето изобщо няма кръвна връзка с него) Никлаус бе и негов наследник. Редом със своите братя, той имаше законно право да желае поста на баща си. И по тогавашните закони той трябваше да е първият, който ще го получи. Затова бе отгледан като престолонаследник, затова още от най-ранна възраст баща му беше суров с него. Дори като дете, Клаус бе много повече мъж от останалите си приятели. Всекидневните изпитания, на които го подлагаше баща му го бяха превърнали в твърд и уверен наследник. Наследник, с който всеки баща можеше да се гордее. Разбира се, малко по-късно, когато връзката на Естер с върколака излезе на яве, суровото отношение на Майкъл се превърна в омраза и всичко, което причиняваше на сина си бе защото го ненавиждаше. И всеки път, когато се вгледаше в очите му, той сякаш усещаше вълчия ген, пулсиращ във вените му и ненавистта му се умножаваше. Ненавист, породена не само защото момчето, което бе отгледал не е негов син, а е наполовина чудовище, но и защото му напомняше за предателството на съпругата му. Но всичко това направи Ник още по-твърд и силен.
След запознанството му с Татя, той се стремеше да прекарва всяка свободна секунда с нея. И именно в тези моменти успяваше да забрави за омразата, която се четеше в бащиния му поглед. Омраза, която го измъчваше и разкъсваше. Натъжаваше и караше да се чувства уязвим. Изпитваше необходимост да получи любов и внимание и ги откриваше именно в Татя.
В един от дните, когато двамата лежаха на поляната до реката и взирайки се в небето оприличаваха облаците на различни животни, той й даде обещание.
“Когато баща ми умре и аз владея селото, ти ще си до мен. Ти ще бъдеш моята кралица.” й беше казал. Няколко века по-късно, когато наистина стана крал, той с тъга си спомняше за този момент и обещанието, което никога не успя да изпълни, защото Петрова му бе отнета твърде рано. Именно в тези моменти усещаше липсата й по-силно от всякога.
Сега, повече от две хилядолетия по-късно, отново бяха заедно и той имаше реален шанс да се превърне в крал. А тя да стане негова кралица.
Протегна се и взе чашата с вино от ръката й. Внимателно ги постави на масата пред тях и за няколко секунди остана вгледан в нея. Изучаваше я с поглед. Всяка една част от красивото й, нежно лице. Бавно скъси разстоянието помежду им и нежно докосна устните й със своите. Тялото му се долепи до нейното и то поддаде под натиска му. Легнали на дивана, Клаус отново я целуна, но този път по-настоятелно. За секунда през съзнанието му преминаха думите й. “идването ти тук е единственото нещо, което ме вълнува в момента и не искам да го развалям.”. Нима нещо на света можеше да развали този момент? Този съвършен момент?
- Не можеш да го развалиш. – прошепна срещу устните й. – Кажи ми, любима, спомняш ли си какво ти обещах преди много години? Готова ли си да бъдеш кралица… моята кралица?

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

I was angry with my foe
I told it not, my wrath did grow.
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Niklaus Mikaelson
Хибрид.
Хибрид.

Posts : 1938
Пари : 26114
Reputation : 31
Join date : 31.10.2012
Location : Mystic Falls.

Tattoos
Tatoo:

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Татя Петрова. on Пет Юли 26, 2013 11:18 am

i don't love you ,.
but i always will.



Какво бяха спомените? Красиви мигове, съдържащи в себе си толкова много чувства и желания. Чувства, които човек иска да си върне и да изпита отново, но за тяхно нещастие понякога това е просто невъзможно. Защото времето си течеше и заедно с него хората се променяха. Понякога най-хубавите неща, които са преживявали на времето остават само светъл спомен, който ги стопля и поставя усмивка на лицата им, всеки път когато го споменат. И той оставя дълбоки следи върху душите им, някои лош, а други толкова красив, че дори не им се иска да повярват, че всичко това е само бледа следа, оставена в миналото.

Усмивка се изписа на лицето на Петрова щом Клаус извика този така ценен за нея миг, случил се преди повече от хилядолетие. Татя все още можеше да усети меката свежа трева под себе си, топлите лъчи на слънцето, които я милваха нежно, обгръщайки тялото й, омайното пеене на птичките и силната ръка на Никлаус, обгърната около крехкото й тяло.
"Знаеш, че не ми трябва някакъв си трон, за да бъда до теб, Ник. Винаги съм те обичала и винаги ще го правя. Но щом това, ще те направи щастлив, тогава това ще бъде чест за мен. Ще бъда до теб... завинаги."
Това бяха думите, които бе изрекла по онова време и дори все още важаха и щяха да продължат да го правят. Чувствата, които изпитваше по онова време към Никлаус не се бяха променили, освен може би само се бяха засилили и сега любовта й към хибрида бе по-силна от всякога.
Татя не откъсваше кафевите си ириси от неговите и всяка една целувка ставаше все по-настоятелна и желаеща. Искаше го, нуждаеше се от него. Всяка една фибра в тялото й изпитваше само и единствено любов към този мъж.
- Разбира се, помня всеки един миг от тази наша среща. Как бих могла да я забравя, Ник... - изведнъж гласът й се сепна и потрепери леко. Тя притвори очи и помръкна сякаш спомнила си нещо ужасно.. - като това бяха нашите последни мигове заедно.
Довърши тя, но побърза да пропъди лошите мисли в главата си. Не искаше да разваля момента. Все пак всичко това беше минало и в момента нищо не ги застрашаваше. Искаше да живее за мига.
- Ти притежаваш сърцето ми, Ник. Мога да кажа, че си негов господар от много време. Това не ти ли стига? - отвърна Древната и меките й устни намериха неговите, развихряйки се в бурен танц.

[You must be registered and logged in to see this link.]

____________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
I will destroy you in the most beautiful way possible,
and when i leave, you will finally understand why storms are named after people
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Татя Петрова.
Древен Вампир.
Древен Вампир.

Posts : 2122
Пари : 26180
Reputation : 28
Join date : 21.02.2013
Location : Mystic Falls.

Върнете се в началото Go down

Re: Petrova's mansion.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите