Welcomee!
Latest topics
» Запазване на ликове!
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert

» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams

» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert

» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞

» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.

» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.

» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert

» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson

» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson

Вход

Забравих си паролата!

Our team!
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Посещения
Free web counter

Рецепцията

Предишната тема Следващата тема Go down

Рецепцията

Писане by Damon Salvatore on Нед Окт 21, 2012 5:19 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Damon Salvatore
Вампир.
Вампир.

Posts : 1257
Пари : 20718
Reputation : 22
Join date : 21.10.2012
Location : Mystic Falls

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията

Писане by Lea. on Нед Ное 18, 2012 5:43 pm

Рецепцията представляваше просторно място, наподобяващо антре с приглушени светлини. В единия край бе разположено високо бюро, украсено с подредени една до друга декоративни пръчки и остъклена повърхност, по която оставяха следите от ръцете на всеки минал покрай нея. От едната страна бе червенокосата служителка, чието бледо лице бе станало жертва на множество кремави лунички. Леа бе по-висока от нея, но разлика бе особено незначителна. Ноктите ѝ потракваха по тънкото стъкло, докато очакваше да получи ключа за стаята си. Движенията на рецепционистката, пропити с мудността след дългия работен ден, я изнервяха и Леа се възползваше от време, за да огледа помещението. Определено бе по-луксозно от повечето мотели, в които бе отсядала, но пък цените бяха приемливи. Възнамеряваше да се установи за кратко в този град и вероятно престоят щеше да бъде не повече от две-три вечери, колкото да си намери квартира и да се пребори с всички документи. Човешкото желание всичко да бъде описано и уговорено я дразнеше, когато бе свикнала със законите на пустинята.
- Готово. Само... – заговори червенокосата жена, но думите ѝ се преплетоха в главата на Леа като остър бъркоч от звуци. Не различаваше думите, докато животинското отново се надигаше в тялото ѝ. Всеки път ѝ отнемаше известно време, когато забележеше нещо съмнително, за да притъпи острите инстинкти и да премисли ситуацията. В този случай не разполагаше с време. Не и с достатъчното такова. Тъмнокосият мъж бе попаднал в полезрението ѝ, но не бе спрял. Вървеше с увереността на клиент на хотела. Наближаваше фоайето с асансьорите и всяка секунда забавяне бе фатална. Нямаше да види къде отива, нито да разбере какви бяха мислите му, въпреки че по лицето му можеше да познае, че в главата му се въртяха обичайните човешки мисли.
Проклети инстинкти.
В миг на разсеяност те бяха я надвили. С типичната грация на котка и ловки крачки Леа го настигна и пред изумените погледи на рецепционистката и няколко новодошли души или пък скрити в полумрака го хвана за ръката, извивайки я съвсем леко, колкото да се възползва максимално от шока и да го блъсне с лице към стената. Въздухът навлизаше болезнено в белите ѝ дробове, докато мъглата край мислите ѝ изчезваше и отново бе в състояние да разсъждава трезво. Именно в тези моменти най-ясно усещаше липсата на Пач, защото той винаги я възспираше от тази прибързаност, а три месеца се бяха оказали твърде кратко време, за да се научи сама да постига този ефект. Леа се огледа и срещна единствено объркани погледи.
- Това е просто нещо като наш поздрав. – възкликна бързо и отпусна хватката си като целувката ѝ, пригодена да заблуди любопитните очи, се оказа също толкова неочаквана за непознатия, колкото и внезапното нападение. Дори самата Леа се изненада, но пък ефектът се получи и единствената реакция бе побутването на ключа за стаята ѝ от рецепционистката, която след това въведе новодошлите към непозната за Леа стая.

____________________________

I'VE GOT NOTHING ON BUT THE RADIO;;
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Lea.

Posts : 8
Пари : 17720
Reputation : 0
Join date : 17.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията

Писане by Christian Flemming. on Пон Ное 19, 2012 6:18 pm

Стъпките му отекваха по самотните и изоставени улици. Защо бе там ли? Той имаше навика да действа самостоятелно и обикновено първо действаше, а после мислеше, но никога не съжаляваше за постъпките си. За него няма нещо като семейство. Винаги е бил вълк - единак и ще си остане. Типичният тип. Из пръстите му се намираше поредната цигара, с която уж уплътняваше времето си. По-скоро тя напразно бе запалена, защото Кристиан само един, два пъти си дръпна от нея. Проклет навик, той отново бе започнал да пилее парите си, които сякаш нямаха край.. Колко станаха? Колко ли ще станат до вечерта, ако въобще можеше да заспи? Това действие, от което хората се нуждаят бе станало чуждо на Кристиан. Сънят бе непознат за него.
Плановете му както винаги бяха прости - да се прибере в хотелската си стая и да прекара вечерта гледайки светлините на града от терасата си, в компания с няколко шишета скъпо уиски и обилно поръчано меню от KFC. По - добре да си поръча храна от елитната закусвалня, която бе жалка имитация на клуб за вкъщи. Там не даваха чаша уиски към добре познатата кофичка с пилешки бутчета и смътно наподобяващите пържени картофки? Искаше, но нямаше да получи нищо повече от една разгазирана кола бъкана с лед, водена диетична. При тази мисъл настроението му още повече се срина. Нямаше причина за това - просто се срина. Опитът му да стигне до хотела по възможно най-бързият начин се оказа неуспешен. Освен това атмосферата не бе за предпочитане. Досущ като в Ню Йорк закътаните улички миришеха на боклук и влага. Някак си мъж като него не се вписваше в картинката. Определено бе като баналните лоши момчета - черно дънково яке, леко изтъркани дънки и слънчеви очила. Но етикетът ''лош'' едва ли отиваше на някой, чийто характер бе сякаш е дошъл направо от пъкъла.
Озовавайки се съвсем случайно пред хотела, Кристиан влиза вътре. Главата му винаги бе високо и гледаща напред. Не свали слънчевите си очила. Та защо да го прави? Именно така, той можеше да зяпа всеки без въпросния човек да се усети. Рецепцията бе уютна и мъжът не пропусна възможността да залепи отпечатъците си върху стъкленият плот на рецепцията. Рецепционистът или рецепционистката му даде познатият ключ към стаята му. Нищо не му направи толкова голямо впечатление, за да бъде огледан хубаво от Кристиан. Освен тя. Бе различна. И в двата смисъла. Той определено ходеше бавно един вид, за да привлече вниманието ѝ, но нямаше нищо подобно. Той просто искаше да я види някакси по - добре с крайчеца на окото си. Усещаше няколко чифта очи върху себе си. Определено той се изненада, когато грациозната фигура на непознатата се запъти към него. Той не спираше да си ходи и за миг на лицето му не пролича, че е изненадан и неподготвен. Всички я зяпаха изумено, а след секунда и него, след като тя изведнъж изви ръката му леко, блъскайки го с лице към стената. Мамка му, ловец. Но Кристиан не загуби самообладание. Напротив.. бе заинтригуван и предизвикан от тази опасна дама. Тя каза нещо, но думите ѝ се заплетоха в ума му. Веднага след като тя отпусна леката си схватка последва целувка. Какво за бога .. ?! Имаше нещо странно в тази жена. Погледът ѝ бе толкова проницателен, а походката наперена. Спокойно, все едно нищо не се е случило, той продължи по пътя си и не пропусна да се качи в луксозния асансьор, който.. нямаше да е толкова бързо движещ се. Но Кристиан определено не искаше да пропусне възможността да е в такава близост отново с непознатата. Изобщо не му пукаше, че се забърква с ловец. Нямаше смисъл, тя определено не знаеше с какво същество се забърква. Той влезе, но не натисна никой бутон. Следвайки го, тя също. Още щом вратите се затвориха, той не пропусна да заговори с шеговита нотка:
- Имам чувството, че съм специален. На какво дължа това.. ''посрещане''?

//Съжалявам за закъснението.

____________________________

let me take your heartbeat away
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Flemming.

Posts : 29
Пари : 17736
Reputation : 0
Join date : 18.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията

Писане by Lea. on Пон Ное 19, 2012 8:20 pm

Леа се засмя, но в смеха ѝ липсваше онази съществена нотка на чисто забавление. Бе по-скоро ироничен смях, който преобръщаше думите на непознатия в долнопробна шега, целяща да спечели вниманието ѝ. Не че прозвуча като нещо повече. Беше просто фраза, с която да се започне един непринуден и твърде излишен разговор.
- Специален си. – изтъкна тя и в гласа ѝ прозвуча онова неприкрито недоволство, замаскирано под горчивината от провала. Беше същински катастрофален провал от нейна страна, защото каква бе ползата да го проследи? Такъв мъж правеше впечатление, определено притежаваше някакви връзки в хотела и смъртта му на територията на хотела можеше да доведе до пагубни последствия за нея, която нямаше нищо повече от себе си и стар амулет, натоварен с тежката задача да изпълнява длъжността на талисман и пазител. Явно бе време да спре да вярва в приказките и да осъзнае, че животът не бе наниз от приказни моменти, дори да бе вярно наличието на демони, ангели, върколаци и вампири, въпреки че не бе срещнала нито една червена шапчица или спяща красавица. Още един проклет знак, че приказките бяха измислица, легендите – не чак толкова, а нейните възгледи – твърде погрешни.
- Имаш пълната подкрепа на публиката, вероятно на хотела и ме поставяш в твърде неизгодна позиция. – допълни Леа и горчивината в тона ѝ се засили. Почти изсумтя и дори отражението ѝ в почти огледалната врата на асансьора не бе достатъчна, за да поправи настроението ѝ. Тя не бе от типа, които можеха да се впечатлят от напереността на един мъж, от отражението си, от факта, че са сами в асансьора или друг страничен факт. Нещо в нея крещеше отвътре, че този сценарий е твърде объркан и парадоксален, но тъмнокоската успешно водеше в борбата и погребваше тихото гласче. Май го наричаха съвест, въпреки че се съмняваше да притежава нещо такова, така че го приемаше за нахален ловен инстинкт, който си оставаше непримирим с положението, дори всички факти да бяха очеизвадни.
- И не свиквай, защото няма да се повтори. – о, тя бе сигурна в това. Целувката бе просто начин да измъкне собствената си кожа от човешкото любопитство. Пак започваше да се разграничава твърде много от онова, което бе, затова прекъсна тази нишка и погледна небрежно встрани от себе си.
Какво ѝ ставаше? Защо въобще му обръщаше внимание?
За момент сведе поглед към ключа на стаята, а след това огледа и всички копчета. Проклятие.. Намираше се на същия етаж и въздухът, който бе общ за двамата ѝ се стори още по-недостатъчен. Дискриминацията бе като ахилесова пета за Леа, защото разделяше всички на видове, раси и не се вглеждаше в човека. Важно бе къде принадлежи, в коя графа е или... Не можеше да мисли. Всяка втора мисъл завършваше с един и същи образ. Не стар и приятен, а познат и нов. Образът на тъмнокосия мъж, който нападна, целуна и сега стоеше на половин метър разстояние от нея.
Накрая просто се приближи с няколко крачки към него. Само толкова. Все още успяваше да контролира мислите си, да поддържа фронта срещу ловния инстинкт и все пак да бъде себе си, надявайки се час по-скоро да се измъкне от капана на асансьора и да потъне в тъмнината на собствената си стая, но с всяка секунда се чувстваше все по-далеч от тези цели.

____________________________

I'VE GOT NOTHING ON BUT THE RADIO;;
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Lea.

Posts : 8
Пари : 17720
Reputation : 0
Join date : 17.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията

Писане by Christian Flemming. on Вто Ное 20, 2012 5:52 pm

Ясно се виждаше, че бе раздразнена от случилото се. И както всеки път, задължението му бе да налее още масло в огъня, но.. имаше ли смисъл да го прави? Тя определено не знаеше кой стои до нея. И не трябваше. Колкото по-неподготвена бе, толкова по-добре. Той не искаше да ѝ стори зло, но също не изпитваше огромно желание да бъде презиран точно от тази млада дама. По незнайни причини, все още нито един не бе натиснал което и да е копче. Напротив, те все още стояха в асансьора не подвижни, чакайки въздуха им да свърши. Кристиан я огледа от главата до петите и не помръдна. На външен вид тя изглеждаше крехка и слаба, но със сигурност не бе такава. Горчивината в думите ѝ си личеше и с всяка следваща дума, тя някакси караше мъжът да се чувства победен или.. не, караше го да се чувства.. как да кажа.. просто не може да се намери точната дума. Някакси след думите ѝ той сякаш не знаеше какво да каже. Това би я ''обявило'' за ''победител'' в така наречения техен ''рунд''. Но да не би да смятате, че Кристиан не би се борел? Или пък че би се отказал? Жестоко се лъжете. Всички факти водеха до тезата, че Флеминг никога не би се отказал, а именно - инат е. Което пък навеждаше на мисълта, че той не би трябвало да е черната овца на семейството. Досущ като братята си, той бе самият дявол. Нямаше смисъл. Но може би той е достигнал тази титла в семейството си, защото никога не би се държал идиотски или по-точно не джентълменски с една дама. А и нямаше нужда от подобно поведение от негова страна, защото в очите на повечето жени бе описан като задник. А и първото впечатление, което би ви създал или е ''богаташчето'', или ''лошото момче''. От една страна му харесваше, но от друга страна се ужасяваше от факта, че в 21 век хората са толкова повърхностни, че чак да съдят хората по корицата или пък да им слагат мислено етикети. Очевадно не ѝ бе приятно да е заедно с него в не толкова голямо помещение. Личеше си, че и каквото и да кажат то щеше да бъде излишно и някак си непринудено. Но всеки си решаваше дали да говори или не. Определено сега не бе момента човек да си замълчи. Щеше да признае, един вид, че е победен и просто не може да подметне нищо. По незнайни причини непознатата леко се приближи към него. Това вероятно бе породено от загуба на интерес към толкова незначителен разговор. Всичко в главата му се случваше много бързо, почти като със скоростта на светлината. Думите излезли с такава горчилка от устните ѝ се разбъркаха в главата му, а след това се подредиха така както трябваше. Определено след като размисли над първото ѝ изречение, една иронична усмивка му идеше да се залепи на физиономията като досаден кърлеж. Той?! Специален?! Глупости.. Все едно да кажеш, че Бог и Дявола са едно и също нещо. След това се замисли над второто споменато от нея изречение. На лицето му не се прояви нищо. Остана си все така безсърдечен, но ако махнеше стоманената си обвивка, под нея щяхте да видите учуден поглед. Защо по дяволите всички си мислеха, че той беше човек с връзки. Сякаш притежаваше целият скапан свят. По-скоро всички се страхуват от него, а не че има връзки. И каква бе тази подкрепа?! За Бога, публика?! Явно фактът, че жените преувеличават е бил истина. Нямаше нужда от размишляване над последното, което тя бе изрекла. Нещо в него напираше. Той чувстваше и отлично знаеше, че бе възможно всеки момент да убие някой. Искаше го. Не бе ядосан, ами просто имаше нуждата от едно напълно ненужно и безсмислено убийство. В момента нямаше някой с толкова мощ, че да го спре. Но.. както казах нямаше смисъл. Чувството да си изцапаш ръцете с чужда кръв и без това не бе толкова приятно. Смяташе да си се качи кротко в стаята и да прекара вечерта така както преди малко я бе планирал. Но нещо не му даваше сила да натисне бутона за последният етаж. Безчувствен смях напираше в него.
- Подкрепа?! За мен?! От публиката?! А да.. и спокойно, бъди сигурна, че няма да свикна, но ти едва ли сама си вярваш, че няма да се повтори.

____________________________

let me take your heartbeat away
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Christian Flemming.

Posts : 29
Пари : 17736
Reputation : 0
Join date : 18.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията

Писане by Lea. on Сря Ное 21, 2012 7:43 pm

Проклятие.
Леа бе твърде прозрачна за него. Не бе сигурна чия бе вината, но или този индивид бе нещо непознато за нея, или тя бе загърбила изцяло обучението си. Пет години, захвърлени безвъзвратно на вятъра, а се чудеше защо няма и грам самоконтрол. Е, можеше да си обясни липсата му и с нещо друго. Тъмнокосият мъж постоянно „маршируваше” по нервите ѝ, дразнеше я целенасочена като че изпитваше доколко ще издържи или дали бе сигурна в думите си. Последното изречение бе достатъчно красноречиво спрямо точно това предположение и успя да я накара сама да се замисли дали си вярваше.
Вярваше ли си?
Да. Отговорът бе дяволски положителен, крещящ отвътре, кънтящ в главата ѝ по подобие на камбанен звън. Нямаше да се повтори на сто процента. Леа стриктно следваше своите принципи, а един от тях бе насочен тъкмо към по-близките отношение с индивиди от вражеския лагер. И можеше да продължи да се заблуждава, докато неприкрито се издаваше. Първата крачка вече бе направена с приближаването ѝ към него. Не бе от любопитство, защото не бе добра в разгадаването на вида, от който дори не се интересуваше. Тя действаше наред без мисли за ползата или вредата, която нанася. Всичко извън човешките параметри се намираше в две графи – свръхестествено и враг, но нещо смътно ѝ подсказваше, че настоящата мишена спада единствено към графа враг, макар и съвсем смътно да го долавяше.
- Ужасно проклет си. – изтъкна след секунда и рязко се присегна към таблото с плътна редица бутони, предназначени за броя етажи или с друга функция. Отново сведе поглед към ключа си и натисна сребърноподобния бутон с издълбано числото седенайсет. Нищо чудно, че хотелът разполагаше с толкова уютен и просторен асансьор, щом се издигаше едва ли не до небето. Официално Леа премисли вероятността да излезе на терасата. Страхът ѝ от високото не бе особено параноичен и суров, но присъстваше и може би щеше да се замисли, ако самата тераса не изглеждаше достатъчно обезопасена.
Мислите прехвърчаха в съзнанието ѝ, оплитайки се, прекъсвайки се една друга като че бяха хиляда кокошки, водещи разговор на разбираем за нея език. Поне бе достатъчно, за да разсея и оттегли от тягостната обстановка. Достатъчно, че да забрави онази лека тръпка по тялото си, която бе все още твърде опиянена от импровизираното прикритие на внезапната атака. Леа можеше да се пребори с това желание и го показваше успешно като всеки път игнорираше проявата на тази специфична тръпка, погребвайки всяка последвала мисъл по въпроса в най-тъмните кътчета от съзнанието си, докато не се появи една, която заслужаваше вниманието ѝ.
Ами ако все пак подбуждаше съмнение?
Погледът ѝ обходи всеки сантиметър от кабината на асансьора без да открие следа от камера, която да следи всяко нейно движение. Сама мисъл бе достатъчно налудничева, параноична и пресъздаваща обстановката на сцена от Биг Брадър, но знае ли човек що за хотел бе това място. Накрая погледът ѝ се спря върху непознатия. Изгледа го някак съмнително и с надсмешка спрямо гордостта, с която ѝ бе отговорил. Тихото пиукане при достигането на всеки един етаж носеше някакво успокоение, че всичко щеше да свърши всеки момент. Седем, осем, девет... Леа ги броеше едно по едно, докато не пропусна няколко. Беше същия момент, в който срещна предизвикателния му поглед или поне така можеше да го опише и нещо не се надигна в тялото ѝ, карайки я да извърши нова атака спрямо него. Не онази груба и яростната атака, с която го заби с лице към стената, а нещо ново и непознато. Беше по-скоро като луда фенка, нахвърляща се върху своя идол.
- Междудругото аз съм Леа. – измъмри през дъх, когато възвърна самоконтрола си отново и се отдръпна от него, отблъсвайки се почти до другата стена на асансьорената кабина. Чувстваше себе си разтроена. Една част от нея ликуваше, друга я поучаваше за погрешните ѝ действия, а трета просто желаеше да си поеме въздух на спокойствие след като отново бе сляла устни с неговите за един почти несъществуващ в паметта ѝ момент.
Как въобще го правеше? Как бе в състояние да ѝ влияе толкова?

____________________________

I'VE GOT NOTHING ON BUT THE RADIO;;
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Lea.

Posts : 8
Пари : 17720
Reputation : 0
Join date : 17.11.2012

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите